СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети състав, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

при секретаря Валентина Колева, като разгледа докладваното от съдия К. т.д. № 6126 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 1316/05.07.2017 г. по т. д. № 6581/2016 г. на СГС, ТО, 7-ми състав е отхвърлен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с което да бъде установена нищожността на решение на извънредно Общо събрание на акционерите на [фирма] проведено на 29.01.2016 г. по силата на което са взети решения за увеличаване капитала на дружеството при условията на чл. 195 от ТЗ – всички нови акции да се придобият от трето лице, както следва :увеличаване на капитала на дружеството от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв., чрез издаване на 60 000 000 бр. поименни акции с номинална стойност 1 лв. при условието, последните да бъдат записани от [фирма].
Недоволен от решението е останал „Виафот И фээнвестмънт България“ Е., който го обжалва с искането да бъде отменено, като постановеното в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и в резултат на това е формирал неправилни правни изводи.
Поддържа, че неоснователно съдът е изключил от доказателствата по делото Договор за залог на акции от 07.01.2015 г. по силата но който въззивникът се легитимира като кредитор.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че процесният договор за залог на акции не е противопоставим на [фирма], тъй като залога не е вписан в Книгата на акционерите на това дружеството.
Заявява, че вписването в книгата на акционерите било задължение именно на ответника, поради което и той не можел да черпи права от неправомерното си поведение, позовавайки се този факт.
Неправилно било и становището на съда, че [фирма] е следвало да представи по делото документи, от които да е видно извършването на заложно джиро. Счита, че за легитимацията като заложен кредитор, е достатъчно вписването в книгата на акционерите та [фирма].
Въззиваемите [фирма] и [фирма] оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено. Подробни съображения са изложени в отговорите по чл. 131 ГПК.
САС като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на съдебния акт, въззивният съд е обвързан от изложените с жалбата основания, а те са неоснователни.
Неоснователно е възражението срещу протоколно определение на съда от 18.04.2017 г. по реда на чл. 183 ГПК, с което от доказателствата по делото е изключен преписа на договор за залог на акции от 07.01.2015 г.
С определение № 1448/02.03.2017 г. предвид наведеното с отговора на допълнителната исковата молба оспорване на истинността на договора за залог на акции от 07.01.2015 г. сключен с [фирма], относно датата, на която е сключен, неговото съдържание, и неговото авторство, съдът е указал на ищеца, че в срок до датата на първото по делото съдебно заседание, на основание чл. 183 ГПК следва да представи оригинал на този договор, като едновременно с това е предупредил ищеца за последиците от неизпълнение указанията на съда, а именно, че документът ще бъде изключен от доказателствения материал по делото. Открил е производство по оспорване истинността на договора, относно автентичността на съдържащото се в него изявление от името на [фирма] и е указал на ищеца, че в срок до датата на първото по делото съдебно заседание, следва да заяви, дали ще се ползва от оспорения документ.
Видно от приложената по делото разписка към призовката, определението е връчено надлежно на ищеца на 24.03.2017 г.
Съобразно удостоверените по делото процесуални действия на страните на проведеното на 18.04.2017 г. първо открито съдебно заседание, ищецът не е ангажирал представител, нито са налице доказателства свидетелстващи за изпълнение на дадените му с определение № 1448/02.03.2017 г. указания на съда. По тази причина, съблюдавайки правилото на чл. 183, изр. второ ГПК, съдът правилно е изключил представения с допълнителната искова молба, препис на договора за залог.
Неоснователно е и възражението, насочено срещу мотивите на съда,
че противопоставимостта на договора за залог спрямо дружеството – емитент на заложените акции е обусловена от вписването на залога във водената от него, книга на акционерите.
Еднозначно с разпоредбата на чл. 185, ал. 2, предл. второ ТЗ е дефинирано правилото, че залога на поименни акции има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на акционерите. Доколкото липсата на вписване е резултат от недобросъвестно поведение на дружеството, то в тежест на ищеца е да докаже така поддържаната от него теза, че е изпълнил задължението си да инициира вписване на залога, но това не е отразено единствено поради отказа на дружеството да изпълни задължението си. Доказателства за посочените факти обаче, не са ангажирани, поради което и твърдението за недобросъвестност на ответника е голословно и не следва да бъде кредитирано.
Неоснователно е и възражението, че ирелевантно за претендираното спорно право е наличието на документи, обективиращи заложно джиро.
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ поименните акции се залагат с джиро, с уговорка „за гаранция“, „за залог“ или друг израз, който означава обезпечение. Разликата между заложното джиро при поименни налични акции и менителничното заложно джиро е че с разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ при залога на поименни акции, изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвидени в чл. 473 ТЗ. Изключение е въведено само относно правото на глас в общото събрание, което вместо акционера, може да бъде упражнявано от заложния джиратар, стига това да е уговорено в договора за залог на акции.
В обощение, въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивника дължи сторените пред САС от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 000 лв.

Водим от горното, съдът

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1316/05.07.2017 г. по т. д. № 6581/2016 г. по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 6 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], П.К. 12 сумата в размер на 6 000 лв. разноски за въззивното производство.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.