СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, девети състав в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:при участието на секретаря Р. Й. като разгледа докладваното от съдията Ж. т. дело № 4421 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 925 от 8. 06. 2015 г. по гр. д. № 5656/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма] искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на всеки един от ищците на сумата от 42000 лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с рег. № 31092, осъществено чрез поставяне на знака върху екземпляри от броевете на в. „М. М.”, издавани в периода 30. 09. 2008 г. – 30. 09. 2010 г., предлагането им с този знак за продажба, чрез поставяне на знака върху печатното издание „Футболна България 2013/2014 г.” и чрез използването на знака в реклами, и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки един от ищците на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за времето от 30. 09. 2010 г. до 30. 09. 2013 г. – датата на подаване на исковата молба. С решението е ангажирана отговорността на ищците за направените от ответното дружество разноски в размер на 3 200 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от ищците по първоинстанционното производство с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила и искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се поддържа, че неправилността на атакуваното решение била свързана с погрешния възглед, че основният спорен въпрос между страните е кое лице е издател на вестника. Без значение за изхода на делото бил доводът на ответника, че не е издател на вестника, тъй като вътрешните отношения между ответника и трето неучастващо в делото лице били непротивопоставими на ищците. Тези отношения относно финансиране издаването на вестника не опровергавали факта, че в очертания исков период върху екземплярите на вестник „М. М.”, върху който се поставяла процесната марка, в издателско-редакционното каре продължавало да се обозначава фирменото наименование на ответника и вестникът се разпространявал по този начин. Налице било субективно тъждество в управлението на ответника и [фирма], определящо волята за поставяне обозначението на ответника в това каре. Визията на оформлението на издателско-редакционното каре водела до извода за ползването на търговската марка от ответника. Този извод следвал за всеки читател и за експерта по делото. Същият се основавал и на факта, че наименованието на ответника в карето било непосредствено преди I. номера, което създавало ясното впечатление за пряко отношение към издаването на вестника. Твърдението на въззивниците било, че ответникът ползвал неправомерно марката на ищците от май 2008 г. досега, като се обозначавал като издател на вестника. Ползването се осъществявало без разрешението и съгласието на ищците и без да им се заплаща възнаграждение за ползването на марката. Сочи се, че при изграждането на изводите си върху възприетото, че в редакционно-издателското каре са посочени както съпритежателят на марката [фирма], така и ответното дружество, без да се обозначава ясно което от двете юридически лица е издател, съдът би постановил правилно решение. Вместо това в обжалвания акт били изследвани облигационните и търговски отношения по издаването на вестника, непротивопоставими на ищците. В жалбата се поддържа, че съдът пренебрегвал процесуалното и доказателствено значение на влязлото в сила решение, уреждащо спорните отношения между страните за предходен период – решение № 111 от 5. 09. 2012 г. по т. д. № 304/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. Събраните по делото доказателства били в подкрепа на заключението, че ответникът продължавал да осъществява нарушението, установено за предходен период, - върху екземплярите на вестник „М. М.” продължавало да се поставя същата марка, а в издателско-редакционното каре продължавало да се обозначава фирменото наименование на ответника и вестникът да се разпространява в този вид. Именно поставянето на фирменото наименование на ответника в издаваните и разпространявани за продажба вестници за исковия период без съгласието на ищците било формата на използване на марката.
Ответникът по жалба – търговско дружество я оспорва и изразява становище, че обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Във въззивното производство са приети писмени доказателства при условията на чл. 266 ГПК.
Съдът като съобрази доводите на страните прие следното.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищците срещу ответника искове за заплащане на всеки един от ищците на сумата от 42 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г., и на всеки един от ищците на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение за времето от 30. 09. 2010 г. до датата на предявяване на иска. Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Прави се искане за осъждане на ответника да заплати на ищците направените от тях разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпритежатели на марка с peг. № 31092 на Патентно ведомство „М. М.” за стоки „вестник” от клас 16 на Международната класификация на стоките и услугите, като всеки от тях притежава по 1/4 от правото. Ответникът от май 2008 г. до настоящия момент се обозначавал като издател на вестник „М. М.” и ползвал марката им без тяхно разрешение и съгласие, съответно без да заплаща възнаграждение. С нотариална покана уведомили ответника за нарушението и съответно поискали същото да бъде прекратено, но въпреки това ответникът продължил да ползва марката. С оглед на горното предявили искове за заплащане на обезщетение за вреди от нарушението. С влязло в сила решение – решение № 111 от 5. 09. 2012 г. по т. д. № 304/2011 г. по описа на ВКС на РБ ответникът бил осъден да им заплати обезщетения за вреди за времето от 25. 05. 2008 г. до 29. 09. 2008 г. Въпреки установеното нарушение на марката им ответникът продължил да извършва нарушенията и след 29. 09. 2008 г., като продължавал върху екземплярите на вестника да поставя марката, а в издателско-редакционното каре се обозначавало фирменото наименование на дружеството и вестникът се разпространявал в този вид. Освен това в сайта на ответника се поддържала публикация, в която ответното дружество рекламира вестника с тяхната марка, а също така неправомерно ползвало марката като издавало и Годишник на българския футбол.
Исковете са по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Прави възражение за недопустимост на исковете, тъй като били предявени срещу ненадлежна страна с оглед обстоятелството, че ответното дружество не е издател на вестника. В издателско-редакционното каре били посочени и други субекти. Издател на вестника било [фирма], чието наименование било посочено в отделно каре, сравнително по-голямо и по-видимо. Твърди, че наименованието на ответното дружество е посочено в карето „Адрес на редакцията”, който адрес е и адрес на управление на ответното дружество, както и на издателя на вестника. Поддържа възражение за неоснователност на исковете, тъй като ответникът не е издател на процесния вестник и съответно не е ползвал процесната марка. Марката се използвала от нейния съпритежател [фирма], за което не било необходимо съгласието на останалите съпритежатели, на основание чл. 16, ал. 2 ЗМГО. Присъствието на ответника в издателско-редакционното каре било само в това за адреса на редакцията, наред с И. „Р.”, и имало само указателен характер относно фактическото разположение на адреса на редакцията и на издателя на вестника, доколкото последният бил дъщерно дружество на ответника, заедно с няколко други дружества, издатели на различни български печатни издания. Поддържа се, че не е налице противоправност на вмененото на дружеството използване на процесната марка. Възраженията са, че ответникът не е издавал вестника и не е използвал в търговската си дейност процесната марка, поради което исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, в частност доводите във въззивната жалба, прие за установено следното от фактическа страна.
От представеното по делото удостоверение на Патентното ведомство на РБ от 21. 08. 2012 г. се установява, че на 16. 07. 1997 г. във ведомството е регистрирана национална марка с рег. № 31092 „М. М.” - комбинирана за стоки от клас 16 по МКСУ „вестник” с притежатели Ж. Г. М. и Б. В. К.. Понастоящем съпритежатели на марката са цитираните две физически лица, [фирма] и А. О. Л., като срокът на действие на марката е до 23. 06. 2017 г. Удостоверено е, че на 16. 06. 2003 г. в държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на правото върху марката от М. и К. на настоящите съпритежатели на марката. На 17. 04. 2007 г. в държавния регистър на марките е вписано подновяване на марката за нов 10 годишен период - до 23. 06. 2017 г. Представени са библиографска справка на марката, съдържаща и изображението й, и копие от държавния регистър на марката.
С нотариална покана, връчена при отказ на ответното дружество на 31. 07. 2008 г. съгласно нотариалното удостоверяване от 4. 08. 2008 г. на нотариус Г., ответното дружество е уведомено от ищците, че те са част от съсобственици на марка рег. № 31092 „М. М.”, която ответникът използва при издаване и разпространяване на вестник без тяхното съгласие, като не им заплаща възнаграждение. До ответника е отправена покана за преустановяване на нарушението.
По делото липсва спор и се установява от представените копия на броеве на вестник „М. М.”, брой 268 от 30.09.2008 г. и брой 269 от 30.09.2010 г., както и от представените от ответника броеве на цитирания вестник, издадени в исковия период, че на първа страница на посочените броеве на вестника в левия горен ъгъл е поставена процесната марка „М. М.”. В редакционно-издателското каре, в най-дясната му част, е отразено фирменото наименование на [фирма], както и имената на управителя и директора на дружеството, съответно И. К. и В. З.. В най-долната част на издателското каре, в защрихована хоризонтално разположена част са посочени електронна поща, адрес на редакцията: 1784 С., [улица] А, И. „Р.”. В същата защрихована част, съответно в най-долната дясна част на карето е отразена съществената част от фирменото наименование на ответника „Нова българска медийна група”, член на W. A. of Newspapers I. 0861-9891.
Видно от копие на брой 267 от 29. 09. 2008 г. на вестник „М. М.” в редакционно-издателското каре, след адреса на редакцията, е отразено „издава” Нова българска медийна група, член на W. A. of Newspapers I. 0861-9891. В карето не фигурира наименованието [фирма].
В представените в настоящото въззивно производство копия на броеве 238 от 1. 09. 2015 г. и 37 от 9. 02. 2016 г., в редакционно-издателското каре, за разлика от обсъдените броеве на процесния вестник, издадени в исковия период, над наименованието [фирма] е отразено „издател”.
При служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е ответното дружество, управител от 22. 07. 2008 г. е И. А. К., а адресът на управление на дружеството в процесния период е бил [населено място], [улица] А, И. Р.. В същия период адресът на управление на ответното дружество съвпада с горецитирания, като представител на търговеца е отново И. А. К., които обстоятелства се установяват при справка в Търговския регистър.
От представените от ответника трудови договори, сключени в периода 29. 09. 2003 г. - 30. 09. 2008 г., се установява обвързаността от такива на [фирма], като работодател и А. К., Д. Д., С. Г. и Л. Х., като служители. Цитираните лица са посочени като председател на редакционния съвет и отговорни редактори в редакционно-издателското каре на представените по делото броеве на процесния вестник.
Съгласно договор от 27. 05. 2008 г., сключен между [фирма] и [фирма] първото дружество, като възложител е възложило на второто, изпълнител полиграфическата изработка на вестника срещу възнаграждение.
С договор за разпространение от 01. 06. 2008 г., сключен между [фирма], като разпространител и [фирма], като издател на вестник „М. М.”, е постигнато съгласие за задължаване на издателя да продава на разпространителя вестника и други печатни издания, като му дава изключителното право да ги реализира на територията на Република България.
По делото са представени извлечения от счетоводната документация на третото по делото лице [фирма] и фактури, които се отнасят за исковия период, и удостоверяват извършвани услуги от [фирма] с получател цитираното дружество за отпечатване на издание „М. М.”, доставка на вестникарска хартия на същото дружество от [фирма] и продажба на вестника от издателя на разпространителя – [фирма].
С решение № 111 от 05. 09. 2012 г. по т. д. № 304/2011 г. по описа на ВКС, II ТО след отмяна на обжалваното въззивно решение от 27. 10. 2010 г. по т. д. № 219/2010 г. на САС, ТО, 3 състав касационната инстанция е осъдила ответника [фирма] да заплати на ищците К. и М., на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, на всеки един от тях по 9 023 лв., обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с peг. № 31092 за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху 2 062 404 екземпляра от вестник „М. М.” за периода от 25. 05. 2008 г. до 29. 09. 2008 г. и предлагането им с този знак за продажба, ведно със законната лихва върху сумите от 15. 07. 2009 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по 1020, 25 лв. обезщетение за забава върху 9 023 лв. за времето от 30. 09. 2008 г. до 15. 07. 2009 г. и разноски.
Съгласно нотариално заверена разпечатка от 15. 08. 2013 г. от интернет страницата на ответника с адрес http://nbmg.bg/newspapers/meridian-mach/ страницата съдържа реклама на вестник „М. М.”, с изображение на знак, сходен на процесната комбинирана марка. Представена е и нотариално заверена разпечатка от 15. 08. 2013 г. от интернет страницата http://nbmg.bg/about/, в която е отразено, че ответникът е водещ холдинг, в чийто състав влизат три ежедневника, един от които е „М. М.” с тираж от 25 000 бр., като при значими събития последният достига до 50 000 бр.
На корицата на представеното по делото от ищците копие на печатното издание „Футболна България 2013/2014” е изобразен знак, сходен на марката „М. М.”, а на първа страница, в долната лява част, в издателското каре на същото е записано, че годишникът се издава от „Нова българска медийна група”.
От заключението на съдебно-марковата и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице П., неоспорено от страните, се установява, че за периода 30. 09. 2008 г. - 30. 09. 2010 г. процесната марка е използвана във всеки един от броевете на вестника „М. М.”, като в този период са издадени 713 броя от вестника. За определяне размера на дължимото обезщетение за ползване на марката вещото лице е приложило метода на лицензионните такси като приходен метод, който е подходящ при сключване на реален или хипотетичен лицензионен договор за нуждите на оценяването. От експертизата се установява, че за периода 30. 09. 2008 г. - 30. 09. 2010 г. обемът на стоките, маркирани чрез процесната марка, е общо 17 825 000 броя, а приходите от стоките – „вестник”, обозначени с нея, са в размер на 8 912 500 лева без ДДС. Вещото лице е приело, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на марката е 77 316 лв. за всеки от съпритежателите - ищци.
Съгласно заключението във всеки един от издадените броеве на вестника в процесния исков период в издателско-редакционното каре е поставено фирменото наименование на ответната страна [фирма], в карето най-отдолу, по следния начин:
Адрес на редакцията: 1784 С., [улица], И. „Р.”
Телефони: …………………………………………………………………………
Нова българска медийна група, член на W. A. of Newspapers I. 0861-9891.
В издателско-редакционното каре на същия фигурира и наименованието на съпритежателя на марката [фирма] по начина, по който присъства в представените два броя, очертаващи процесния период на нарушението, а именно:
„Компакт-
Меридиан
Е.”,
Управител
И. К.
Директор
В. З.
В обясненията си в открито съдебно заседание на 17. 02. 2015 г. при приемане на заключението експертът П. заявява, че редакционното каре е доста изпъстрено с информация и съдържание и е трудно да се каже кой елемент е важен и съществен. Според вещото лице, всички елементи са важни и съществени, когато човек търси информация в това каре. Сочи, че в десния ъгъл на карето е изписано в един квадрат, горе-долу с размер 3 на 3 см. наименованието [фирма], както и имената на управителя и директора на същото. Това каре се намира непосредствено над лентата, в която е изписано наименованието на ответника и сигнатурния номер I.. Според вещото лице и двете места са съществени, като и двата начина на изписване имат някакво влияние, но обикновено лицето, което е изписано пред сигнатурата I. се счита за издателя. Вещото лице сочи, че винаги, когато се издава този номер трябва да бъде отбелязано лицето, което ще притежава правата и в случая записването му именно до този номер навежда на мисълта за това. Вещото лице заявява, че в случая така са поставени нещата, че досежно издателя има малко двусмислие. Експертът излага, че наименованието на ответника е разположено пред сигнатурата I. в едно каре, в една цялостна лента с по-малки букви, които съответстват на номера I., а наименованието на [фирма] е поставено над него, но в отделно каре.
При горните факти съдът прие следното от правна страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба за липса на надлежна процесуална легитимация на ответника, тъй като същият не е издател на вестника „М. М.”. Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Тя следва не от обективните факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца от спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо за процесуалната легитимация е без значение действителното правно положение. В случая ищците твърдят, че ответникът е нарушил правото им върху процесната марка и за първите се е породило право на обезщетение за вредите от това нарушение, поради което следва да се приеме, че ответникът е надлежен ответник по исковете, които са допустими.
Предявените главни искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО притежателят на право върху марка има право да предяви искове за обезщетение за вреди от нарушение. Предпоставка за исковете е нарушение на ответника на правото на ищеца върху търговската марка. Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т.т. 1, 2 и 4такива са поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак и използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Със задължителното решение по предходния спор на страните, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 111 от 5. 09. 2012 г. на ВКС по т. д. № 304/2011 г., ІІ т. о. е прието, че пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира неговото издаване и разпространение. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. За третите лица издател на един вестник е лицето, от чието име и с чието съгласие се издава, т. е. лицето, което е посочено във вестника като негов издател. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. В съдебното решение е дадено и разрешението, че предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, когато друго не е уговорено писмено между съпритежателите на марката, представлява използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 2, ЗМГО.
При горните разяснения основателността на предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на правата върху процесната марка с оглед въведените от ищците твърдения е предпоставена от доказването от тях при условията на пълно доказване, че са притежатели на марката и ответникът, като лице посочено като издател на вестник „М. М.”, е използвал в търговската си дейност по издаването на същия /чрез поставяне на марката върху екземплярите от издавания от ответника вестник за исковия период и чрез предлагането на стоки, в случая екземпляри от вестника с този знак за продажба, съответно пускането им на пазара, както чрез поставяне на знака в годишник на българския футбол 2013/2014 г. и в реклами на интернет страницата на ответника/ знак, идентичен или сходен на марката, без съгласието им.
В случая не съществува спор и се установява, че ищците Б. К. и Ж. М., заедно с третите лица [фирма] и А. О. Л., са съпритежатели на процесната комбинирана марка с рег. № 31092 „М. М.”, регистрирана за стоки от клас 16 по МКСУ „вестник”, и съответно имат право да забранят на трети лица без тяхното съгласие ползването й в търговската дейност по смисъла на горевизираните разпоредби.
Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че за исковия период 30. 09. 2008 г. – 30. 09. 2010 г. ответникът [фирма] е осъществил ползване на знака по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМГО чрез поставяне на знака върху стоките – съответните броеве и екземпляри от в. „М. М.” и предлагането на стоките с този знак, съответно пускането им на пазара. Досежно фактите на поставянето на процесната марка върху всички броеве и екземпляри от цитирания вестник за исковия период по делото не съществува спор и те се установяват съобразно изложеното от фактическа страна при обсъждането на писмените доказателства и заключението на съдебно-марковата и оценителна експертиза.
Спорният по делото въпрос е за лицето, от чието име и с чието съгласие се издава процесният вестник за исковия период, или за лицето, посочено във вестника като негов издател. При преценка на отразеното в редакционно-издателското каре на броевете на вестник „М. М.” за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г. въззивният съд приема, че като издател на вестника е посочено търговското дружество ответник. Този извод е пряко следствие от отразеното в карето, което е с конкретна информационна стойност досежно изданието, редакционния екип, адреса на редакцията, електронен адрес, телефони, счетоводството, маркетинг и реклама и разпространение, и от поставянето на съществената част от наименованието на ответника „Нова българска медийна група” в края на карето, в защрихована лента пред посочения I. на изданието.
В случая действително за разлика от предходния период, за който на ищците с влязло в сила решение са присъдени обезщетения за вреди от нарушение на правата им, пред наименованието на ответника не е посочено, че същият се „издава” от ответника. Направеният извод от съда за посочване на ответника като издател на вестника е следствие от възприятието на отразеното в редакционно-издателското каре. Наименованието на ответника не би могло да се свърже с нито една от дейностите, различна от издаването, за които карето носи информация /печат, разпространение и др./. Неоснователен е доводът на ответника, че същото е посочено за обозначаване на адреса на редакцията, тъй като наименованието на ответника с оглед големината и вида на използвания шрифта и графичното му отразяване не може да бъде отнесено към поставените заедно с в него в общата защрихована лента e-mail адрес, адрес на редакцията и телефони. След наименованието на ответника и отразяването на членството му в Световна асоциация на вестници е посочен и международния стандартен сериен номер на изданието – I., което съдът възприема като указание за това, че ответникът е издател на вестника. М. стандартен сериен номер е уникален осем цифрен номер, използван за идентифициране на електронни или печатно периодично издание. Той е уникален за заглавието и вида на изданието и изпълнява ролята на негов цифров код. Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. Той се присъжда от национални центрове, в случая Националната библиотека „Св. св. К. и М.” /чл. 17 от Закона за обществените библиотеки и чл. 18, т. 7 от Правилника за дейността на Националната библиотека „Св. св. К. и М.”/, осъществяваща координация с Международния ІSSN център в П. като негов представител в България. Действително I. номерът идентифицира периодичното издание – в случая вестника, но поставянето му след наименованието на ответника при липса на отразена друга връзка на лицето с информацията в редакционно-издателското каре /напр. печат, разпространение и др./ е индиция за връзката на изданието и този търговец или за обстоятелството, че същият се сочи като негов издател. Тук следва да се отбележи, че по правило такава е и връзката на друг международен стандартен номер - този за книги, I. с издателството. Последният код също се поставя след наименованието на издателството и съответно се възприема заедно с наименованието пред него от трети лица като указание за издателя на книгата.
Неоснователно е възражението, че в случая като издател на вестника през процесния период е било посочено дружеството, чието наименование е отразено в отделен правоъгълник в дясната част на редакционното каре, което е и съпритежател на марката, [фирма]. В броевете на вестника, през процесния период наименованието на това дружество действително фигурира в редакционно-издателското каре, без обаче да може да бъде направен извод, че същото е посочено като издател на вестника. Изключена е възможността за свързването му с изданието посредством цитирания международен стандартен сериен номер на същото, тъй като кодът е поставен в отделно защриховано поле след наименованието на ответника и съответно графично не се отнася към [фирма]. Следва да се изтъкне, че в представените в настоящото въззивно производство два броя на процесния вестник, издадени извън процесния период и след постановяване на първоинстанционното решение – през септември 2015 г. и февруари 2016 г., в редакционно-издателското каре е отразено, че издател на вестника е последното цитирано дружество. Горното се явява пряко указание за липсата на това качество на третото лице към процесния период. Що се отнася до останалите доводи на ответника, че [фирма] е издател на вестника с оглед обстоятелството, че финансира издаването и разпространението му, то същите са неоснователни по съображенията, изложени в цитираното задължително решение на ВКС, че пасивно легитимиран по иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира неговото издаване и разпространение. Финансирането на издаването и разпространението на вестника е от значение само за вътрешните отношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име се издава вестника. В случая трябва да бъдат съобразени и доказаните обстоятелства, че ответникът и цитираното дружество са свързани лица, като ответникът е едноличен собственик на капитала на [фирма] и двете дружества се представляват от едно и също лице, обосноваващи заключение, че ответникът е дал съгласие за издаване на вестника от негово име през исковия период.
С оглед липсата на друга уговорка между съпритежателите на процесната марка /чл. 16 ЗМГО/ поставянето на знак, идентичен с нея върху броевете и екземплярите от тях на вестник „М. М.” и предлагането им с този знак за продажба от ответника, без съгласието на ищците, представлява нарушение на правото върху марката по смисъла на цитираните чл. 73, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗМГО. Другите две твърдяни проявни форми на използване на марката за исковия период не се установяват по делото, тъй като поставянето на знака на Годишника на българския футбол и на интернет страницата на ответника се отнасят към 2013 г.
На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за ищците по делото се е породило правото на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО, от нарушението на ответника на комбинираната марка „М. М.”, на която ищците са съпритежатели на по 1 / 4 част, осъществено чрез поставяне на знака върху съответните броеве на вестник „М. М.” /общо 17 825 000 екземпляра./ за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г. и предлагането им с този знак за продажба. Касае се до пропусната полза – неполучено лицензионно възнаграждение, което е пряка и непосредствена последица от нарушението. Притежателят на марката би увеличил със сигурност имуществото си, ако не бе извършено нарушението и на основание чл. 22 ЗМГО между него и нарушителя се сключи лицензионен договор. Размерът на обезщетение, изчислен чрез метода на лицензионните такси, съобразно обсъденото заключение на съдебно-марковата и оценителна експертиза възлиза на по 77 316 лв. за всеки от ищците при съобразяване с участието в съпритежанието на марката, поради което при отчитане на диспозитивното начало на гражданския процес главните искове следва да бъдат уважени в предявения размер от по 42 000 лв. На ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетенията, считано от 30. 09. 2013 г. – датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Основателни с оглед акцесорния им характер, основателността на главните искове и доказателствата за покана на ответника от страна на ищците да бъдат уредени отношенията им във връзка с използване на марката без тяхното съгласие /поканата следва да се счита за връчена при отказ на 31. 07. 2008 г./ са и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главните задължения за времето от 30. 09. 2010 г. до 30. 09. 2013 г. Исковете следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери от 12 000 лв. при отчитане на размера на законната лихва за забава за визирания период върху главните задължения – 42 000 лв. – 12 977, 68 лв. /изчислението е направено с електронен калкулатор calculator.bg/.
При несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в атакуваното решение последното следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, като исковете се уважат изцяло в предявените размери по съображенията, изложени в настоящото решение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед резултата по делото на ищците следва да бъде присъдена общата сума от 9 335 лв. разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОТМЕНЯ решение № 925 от 8. 06. 2015 г. по гр. д. № 5656/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. В. К. с ЕГН [ЕГН] и Ж. Г. М. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО на всеки един от ищците по 42 000 лв., представляващи обезщетения за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М.” с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху съответните броеве и екземпляри на вестник „М. М.” /общо 17 825 000 екземпляри/ за времето от 30. 09. 2008 г. до 30. 09. 2010 г. и предлагането им с този знак за продажба, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 30. 09. 2013 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всеки един от ищците по 12 000 лв., представляващи обезщетения за забавено изпълнение на главните задължения за времето от 30. 09. 2010 г. до 30. 09. 2013 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на двамата сумата от 9 335 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: