СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание в състав:


като разгледа докладваното от съдия Д. ч. в. д. № 3882/2019 г., за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на СГП срещу определение на СГС, ТО,VI – 2 състав № 4021/22.07.2019 г., постановено по т. д. № 1362/2019 г., с което на основание чл. 14 ГПК е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и моли то да бъде отменено. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел тезата, че заявеният от СГП иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е неподведомствен на съдилищата. Излага подробни доводи относно компетентността на съда да разгледа такъв иск. Същият според жалбоподателя е допустим, тъй като [фирма] повече от три месеца е без управител. В жалбата се сочи, че дори да се приеме, че еднолично дружество с ограничена отговорност се прекратява със смъртта на собственика на капитала, в закона не е предвиден срок, в който наследниците да упражнят правото си за продължаване дейността на едноличното дружество. Ето защо, СГП е избрала да предяви иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. Навежда се и довод, че прокурорът не е сред лицата заявители по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо, исковата молба на прокурора не може да се счита за заявление по смисъла на закона.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу обжалваем акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение СГС, като е преценил, че със смъртта на едноличния собственик на капитала на [фирма] е прекратено и самото дружество, е приложил по аналогия на закона разпоредбата на чл. 5а, ал. 2 на ПЗР на ЗИД ЗТР. Като е преценил, че исковата молба на СГП всъщност е заявление за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, е прекратил производството като неподведомствено съдилищата и е разпоредил след влизане в сила на определението препис от исковата молба да бъде изпратен на Агенция по вписванията по компетентност.
При запознаване с първоинстанционното производство се установява, че съдът е сезиран с искова молба от СГП срещу [фирма], обективираща претенция с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. С исковата молба са приложени писмени доказателства, установяващи фактите, че на 27.12.2015 г. е починал едноличният собственик на капитала на [фирма] В. Д. Х. като негов единствен наследник по закон е сестра му Л. Д. Х.. Същата е направила отказ от наследство на покойния наследодател, който е вписан в специалната книга на съда под № 833/18.07.2016 г. В учредителния акт на [фирма] не е предвидена хипотеза за продължаване дейността на дружеството след смъртта на едноличния собственик на капитала.
Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното определение мотиви относно извода за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност по силата на закона при смърт на физическото лице едноличен собственик на капитала, които са развити при споделяне на мотивите, изложени в решение на ВКС № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г.на ВКС, I ТО, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Действително, нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ е ясна – дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му освен, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В настоящия случай е настъпила смърт на едноличния собственик на капитала на [фирма], учредителният акт не предвижда продължаване на дейността след смъртта му, а единственият му наследник е направил отказ от наследство, съответно не е изявил желание да продължи дейността на дружеството. П., която предявеният от СГП иск по чл. 155, т. 3 ТЗ цели, е настъпила по силата на закона. Ето защо, интерес от предявяване на този иск не е налице в полза на ищеца. Наличието на интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът служебно следи. При липсата й в приложение на чл. 130 ГПК съдът дължи връщане на подадената искова молба и отказ да разгледа претенцията по същество. С постановеното по т. д. № 1362/19 г. определение СГС, ТО, VI – 2 състав е прекратил производството и е отказал да разгледа подадената искова молба по същество, поради което като краен резултат актът се явява законосъобразно постановен, въпреки, че са основателни възраженията в частната жалба, че исковете по чл. 155 ТЗ са подведомствени на съдилищата.
Основателно е и възражението на СГП, че прокурорът не е сред лицата, предвидени в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, и това е един пропуск в закона. Легитимацията му, обаче, може да бъде изведена при тълкуване на закона и прилагане аналогични разпоредби с цел да бъде попълнена сочената празнота – чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбата на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписване, заличаване и обявяване се извършва въз основа на акт на съда, друг държавен орган и частен съдебен изпълнител. Прокурорът е държавен орган – арг. от чл. 1а, ал. 1 ЗСВ. Аргументи в полза на тезата, че прокурорът може да бъде заявител е и предвиденото в чл. 15, т. 3, чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 5а, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗТР /ДВ бр. 99/14.12.2012 г./. Правата му на заявител могат да се обосноват и с функцията, която осъществява, по надзор за законност. Щом законът признава право на прокурора да заяви иск за прекратяване на едно дружество, на по – силно основание следва да се приеме, че той може да заяви пред Агенция по вписванията настъпилото по силата на закона прекратяване търговската дейност на еднолично дружество с ограничена отговорност, когато наследниците на едноличния собственик на капитала бездействат. Такова разрешение е в обществен интерес, с оглед защита на имуществени държавни и частни права, и с него би се постигнала бързина и ефективност.
Основателен е и доводът на СГП, че в ТЗ не е предвидено в какъв срок наследниците на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност следва да заявят желанието си да продължат дейността на дружеството. Според настоящата инстанция липсата на такъв срок не следва да се разбира като пречка за вписване прекратяване на дружеството. Дори да бъде открито производство по ликвидация, правата и интересите на наследниците няма да бъдат накърнени, тъй като на основание чл. 274, ал. 1 ТЗ същите могат да заявят желание за продължаване дейността на прекратеното дружество. А в производството по ликвидация във всички случаи ликвидаторът трябва да има яснота относно въпроса кои са наследници на едноличния собственик на капитала, тъй като същите се явяват кредитори на дружеството в ликвидация за съразмерна на наследствените им права част от ликвидационния дял на наследодателя /чл. 123 ТЗ, чл. 271 ТЗ/. Съответно ликвидаторът на основание чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението има право да получи от общинската администрация удостоверение за наследници. В случай, че те до момента на започване на разпределение на имуществото, не зявяват желание за продължаване на дейността, ликвидацията приключва и дружеството се заличава по заявление на ликвидатора.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции и неоснователност на подадената частна жалба, същата следва да бъде оставена без уважение.
С тези мотиви Софийски апелативен съд



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 98 153/31.07.2019 г. на СГП, подадена срещу определение на СГС, ТО, VI – 2 състав № 4021/22.07.2019 г., постановено по т. д. № 1362/2019 г., с което на основание чл. 14 ГПК е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при условията на чл. 280 ГПК.