СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение – 10 състав в открито заседание на 08.12.2017 г. в състав:

при участието на секретаря Ирена Милкова и в присъствието
на прокурора Поповска разгледа докладваното
от съдията Лазаров в.гр.д. № 2582 по описа
на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1253 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 6646/2015 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно образувано и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до нейното окончателно заплащане, като е отхвърлен главният иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лв.;
- сумата от 8400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно образувано и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до нейното окончателно заплащане;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил предявения от Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ за предмет присъждане на сумата от 3816.99 лева, представляваща имуществени вреди /законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г./ от незаконно образувано и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над уважения /50 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът, имащ за предмет присъждане на сумата от 3816.99 лева, представляваща имуществени вреди от незаконно образувано и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, като твърди, че:
- размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не съответстват на действително претърпените вреди;
- необосновано е отхвърлен искът за присъждане на сумата от 3816.99 лева, представляваща имуществени вреди – законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да уважи исковете в пълния им предявен размер.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - Прокуратурата на Република България единствено в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от незаконно образувано и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2020 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда е уважен, за разликата над сумата от 10 000 лв. до 50 000 лева.
Моли въззивният съд да отмени решението в тази част и вместо това да отхвърли иска за разликата над сумата от 10 000 лв. до 50 000 лв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН] е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:
- за периода от април 2008 до юли 2009 г. е заемал длъжността министър на отбраната на Република България;
- с постановление от 01.04.2010 г. на прокурор в СГП е бил привлечен като в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство № 39/2010 г. по описа на НслС /прокурорска преписка № 4750/2010 г. на СГП/ за извършено престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от началото на месец март 2010 г. до 01.04.2010 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление с две деяния, в съучастие с П. С. - съдия в Софийски градски съд и Т. П., последните двама като помагачи е предложил подкуп в размер на 60 000 евро на П. П., заемащ отговорно служебно положение - следовател в НСлС и 20 000 лева за вещи лица по воденото досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС и е дал подкуп в размер на 30 000 евро за следовател П., както и 20 000 лева за вещите лица за да бъде проведено разследването в негова полза;
- задържан е бил за срок до 72 часа, считано от 20:30 часа на 01.04.2010 г. до 20:30 ч. на 04.04.2010 г.;
- взета е била най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“;
- с определение, постановено по в.ч.н.д. № 196/2010 г. от Софийски апелативен съд е била изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“, в размер на 15 000 лева, която е била внесена на 08.06.2010 г. от неговата съпругата Е. И. Ц.;
- с постановление на прокурор от СГП от 09.06.2010 г. му е била наложена процесуалната мярка за принуда „забрана за напускане пределите на Република България без разрешение на прокурора или на съда“;
- с постановление на прокурор от СГП от 27.08.2010 г. частично е било прекратено наказателното производство по ДП № 39/2010 г. по описа на НСлС по отношение на него и на другите двама съучастници по повдигнатите обвиняния за предлагането и даването на подкуп; за разликата над инкриминираната сума от 20 000 евро и частично е прекратено само по отношение на него наказателното производство № 39/2010 г. по описа на НСлС, касаещо признаците на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
- обвинителният акт е внесен в Софийски градски съд на 27.08.2010 г. и е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 01.04.2010 г. в [населено място], на [улица], в нотариалната кантора на нотариус А. П., като извършител и в съучастие с обвиняемите - Т. П. - извършител и П. С. - помагач е дал подкуп /облага/ в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /П. П. - следовател от отдел „Следствен” при СГП/, за да извърши последният действия по служба във връзка с разследването по ДП № 105/2009 г., които в своята съвкупност да насочат разследването към изводи, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 219 от НК;
- образувано е било н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на СГС;
- с присъда № 310 от 29.10.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 4048/2010 г. от СГС е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;
- с определение от 29.10.2012 г. мярката му за неотклонение „гаранция“ в размер на 15 000 лева е била изменена в „подписка“, като е била отменена й мярката „забраната за напускане пределите на Република България“, като последната е заличина в масивите на МВР, считано от 30.11.2012 г.;
- с решение № 365 от 14.02.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 653/2013 г. от САС е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд;
- с решение № 189 от 03.02.2015 г., постановено по касационно н.д. № 515/2014 г. от ВКС на Р. България е оставено в сила решението на въззивния съд;
Ищецът твърди още, че:
- задържането на 01.04.2010 г. е било извършено в сградата на ВМА от служители на МВР, които са ръководени от Р. В., заемал длйъжността [заемана длъжност];
- при задържането са му поставени белезници и е проснат на колене на пода с насочен към главата пистолет, а заместник - градският прокурор Р. В. му е казал: „Господин Ц., ще бъдете обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги, като всеки един престъпник както трябва - долу на земята”;
- задържането му било заснето, а видеоматериалът предоставен на всички медии и излъчван многократно;
- повдигнатото обвинение е накърнило изградения от него авторитет и добро име в обществото за срок от 5 години;
- приложените специални разузнавателни средства са сериозно нарушили правото му на личен живот и неприкосновеност;
- воденото наказателно производство е накърнило правото му на свободно придвижване, затруднило е професионалната му и политическа реализация, както и се е отразило изключително негативно на негото физическо и психическо здраве;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати:
- сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно образуваното и водено наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до нейното окончателно залащане;
- сумата от 8400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно образуваното и водено наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2020 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г. до нейното окончателно залащане;
- сумата от 3816.99 лева, представляваща имуществени вреди /законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г./, вследствие от незаконно образуваното и водено наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2020 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България оспорил основателността на предявените искове и поискал от съда да ги отхвърли с доводи, че представените от ищеца доказателства не се установява настъпването на имуществените и неимуществените вреди.
При условията на евентуалност поискал от съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът за периода от април 2008 до юли 2009 г. е заемал длъжността министър на отбраната на Република България.

На 01.04.2010 г. е бил задържан под стража от служители на МВР в сградата на ВМА, което задържане е ръководено от Р. В., заемал длъжността [заемана длъжност].

Ищецът е бил поставен на колене на пода с насочен към главата пистолет, а заместник - градският прокурор Р. В. му е казал: „Господин Ц., ще бъдете обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги, като всеки един престъпник както трябва - долу на земята”.

Задържането е било заснето, а видеоматериалът предоставен на всички медии и излъчван многократно.

С постановление от 01.04.2010 г. на [заемана длъжност] Р. В., ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство № 39/2010 г. по описа на НслС /прокурорска преписка № 4750/2010 г. на СГП/ за извършено престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от началото на месец март 2010 г. до 01.04.2010 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление с две деяния, в съучастие с П. С. - съдия в Софийски градски съд и Т. П., последните двама като помагачи е предложил подкуп в размер на 60 000 евро на следовател П. П., заемащ отговорно служебно положение - следовател в НСлС и 20 000 лева за вещи лица по воденото досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС и е дал подкуп в размер на 30 000 евро за следовател П., както и 20 000 лева за вещите лица за да бъде проведено разследването в негова полза – л. 9 от първоинстанционното п-во.

Ищецът е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 20:30 часа на 01.04.2010 г. до 20:30 ч. на 04.04.2010 г., а след това му е била взета най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С определение, постановено по в.ч.н.д. № 196/2010 г. от Софийски апелативен съд е била изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“, в размер на 15 000 лева, която е била внесена на 08.06.2010 г. от неговата съпругата Е. И. Ц.;

С постановление № 4750/2010 на прокурор от СГП, считано от 09.06.2010 г. на ищеца е била наложена процесуалната мярка на принуда „забрана за напускане пределите на Република България“. След разрешение на Софийски градски съд, ищецът е напускал пределите на страната за периода от 29.02.2012 г. до 21.05.2012 г. и за периода от 23.05. до 08.10.2012 г. – л. 29 – 30 от първоинст. п-во.

С постановление на прокурор от СГП от 27.08.2010 г. е било прекратено наказателното производство по ДП № 39/2010 г. по описа на НСлС, по отношение на ищеца и на другите двама съучастници в частта, касаеща участието им в предлагането на подкуп; в частта за размера на подкупа, т.е. за разликата над сумата от 20 000 евро до размерите на инкриминираните суми, посочени в постановленията за привличане като обвиняеми.
Само по отношение на ищеца е било прекратено производството в частта, касаща престъпната дейност да е била извършена при условията на продължавано престъпление.

Обвинителният акт е внесен в Софийски градски съд на 27.08.2010 г. и ищецът е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 01.04.2010 г. в [населено място], на [улица], в нотариални кантора на нотариус А. П., като извършител и в съучастие с обвиняемите - Т. П. - извършител и П. С. - помагач е дал подкуп /облага/ в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /П. П. - следовател от отдел „Следствен” при СГП/, за да извърши последният действия по служба във връзка с разследването по ДП № 105/2009 г., които в своята съвкупност да насочат разследването към изводи за извършено деяние, което не съставлява престъпление по чл. 219 от НК;

Образуваното н.о.х.д. № 4048/2010 г. е завършило с присъда № 310 от 29.10.2012 г., постановена от СГС, с която ищецът и останалите съучастници са били оправдани по повдигнатите им обвинения.

С определение от 29.10.2012 г. взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на 15 000 лева е била изменена в „подписка“.
Отменена е била и мярката „забрана да напуска пределите на Република България без разрешението на съда“, като последната е заличена в информационните масиви на МВР, считано от 30.11.2012 г.

Присъдата е била протестирана и потвърдена с решение № 365 от 14.02.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 653/2013 г. от Софийски апелативен съд.

С решение № 189 от 03.02.2015 г., постановено по касационно н.д. № 515/2014 г. от ВКС на Р. България е оставено в сила решението на въззивния съд.

От значение за делото са обстоятелствата, установяващи че:
- по отношение на ищеца са били приложени специални разузнавателни средства, които сериозно са нарушили правото му на личен живот и неприкосновеност;
- задържането и развитието на наказателното производство, продължило за срок около пет години е било предмет на отразяване и коментари в много медии, което допълнително е накърнило изградения от ищеца авторитет и добро име в обществото.
- воденото наказателно производство е накърнило правото на ищеца на свободно придвижване; сериозно е затруднило професионалната му и политическа реализация; отразило се е нагативно на неговото физическо и психическо здраве;
- наказателното производство водено срещу ищеца е било отразено в Доклада за напредъка на България по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност /л.- 236 от първоинст. п-во./;

Показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, относно обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се кредитират, тъй като са в хармония с обема на писмените доказателства, установяващи медийното отразяване на воденото срещу ищеца наказателно преследване и на наказателно - правната квалификация на приписаната му престъпна дейност.

По делото са приложени писмени доказателства за направените от ищеца разходи за адвокатска защита по наказателното производство, завършило с оправдателна присъда, в размер на 8400 лева.

От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 15 000 лева /главница/, за периода от 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г. възлиза на сумата от 3816.99 лева. Събраните в първата инстанция гласни доказателства установяват, че парите са били лични на ищеца и последният е овластил съпругата си с нотарилно заверено пълномощно да изтегли сумата от негова банкова сметка.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените две въззивни жалби и спорът се концентрира до наличието на предпоставките за присъждане на обезщетения за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и до размера на тези вреди.

По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до десет години и наказание глоба до петнадесет хиляди лева.

Наказателно преследване е продължило около пет години, като се е осъществило както в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната функция и контрол за законност.

Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурорите обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В разглеждания случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение, образование, квалификации и чисто съдебно минало, подробно описани в обстоятелствената част на решението;
- продължителността на наказателното преследване;
- повдигнатото е било обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- наказателното преследване е препятствало развитието на ищеца в професионален план и на политическото поприще за срок от пет години.
- наказателното преследване, като се започне от необоснованото брутално задържане и развитието му в досъдебната фаза, както и в съдебната фаза на три съдебни инстанции е било предмет на широко медийно отразяване, което е повлияло изключително негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца и значително надхвърля обичайните вреди, които съпътстват всяко едно наказателно преследване.

Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение възлиза на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до посочения размер /100 000 лв./ и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 200 000 лв.

Главните искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, първият в размер на сумата от 8400 лв, а вторият, в размер на сумата от 3816.99 лева са доказани и основателни в пълните предявени размери.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните и акцесорните искове е денят, в който са влязли в сила постановленията на прокурора за прекратяване на наказателните производства, респективно в деня, в който е влязла в сила оправдателната присъда - т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 03.02.2015 г., поради което следва да се присъди законната лихва, върху всяко едно от така определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 03.02.2015 г.

С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само жалбата, подадена от ищеца, поради което следва:
- да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която първият от трите предявени главни иска, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, завършило с влязла в сила оправдателна присъда е отхвърлен, за разликата над сумата от 50 000 лв. до 100 000 лв. и вместо това да се осъди ответникът да заплати на ищеца допълнително сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законата лихва, считано от 03.02.2015 г. до нейното окончателно заплащане;
- да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която изцяло е отхвърлен третият главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 3816.99 лева, представляваща законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от на 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г., вследствие от незаконно образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда и вместо това да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3816.99 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанциония съд в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, завършило с влязла в сила оправдателна присъда е уважен, за разликата над сумата от 10 000 лв. до 50 000 лв. и в частта, в която този иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 100 000 лв. до 200 000 лв.;

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди до размер на сумата от 10 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съобразно уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените деловодни разноски, общо в размер на размер на 4807.50 /четири хиляди осемстотин и седем лв. и петдесет ст./ лева.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОТМЕНЯ решение № 1253 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 6646/2015 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от незаконно образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, за разликата над уважения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответникът - Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, допълнително сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство – н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г.
ОТМЕНЯ решение № 1253 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 6646/2015 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която изцяло е отхвърлен предявеният от Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди от незаконно образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство - н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, в размер на сумата от 3816.99 лева, представляваща законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от на 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответникът - Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3816.99 /три хиляди осемстотин и шестнадесет лв. и деветдесет и девет ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/законната лихва върху внесената парична гаранция, в размер на 15 000 лв., за периода от 08.06.2010 г. до 23.11.2012 г./ от незаконно образуваното и водено наказателно производство - н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1253 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 6646/2015 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, завършило с влязла в сила оправдателна присъда е уважен, за разликата над сумата от 10 000 лв. до 50 000 лв. и в частта, в която този иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 100 000 лв. до 200 000 лв.

ОСЪЖДА ответникът - Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените деловодни разноски, общо в размер на размер на 4807.50 /четири хиляди осемстотин и седем лв. и петдесет ст./ лева.

Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и чл. 284 от ГПК.

Председател:

Членове : 1.
2.