СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5- ти състав, в ЗАКРИТО съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
като разгледа докладваното от съдия М. НЧД№67/13г. по описа за две хиляди и тринадесета година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на ч. 341 ал.2 от НПК.
С разпореждане №7707/12 12 2012г.постановено по нохд№5801/12г.по описа на СГС –НО 5 състав ,съдията –докладчик е прекратил наказателното производство на осн. чл. 248 ал.2 т3 от НПК и е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Срещу посоченото разпореждане е постъпил частен протест по реда на чл.249 ал.3 от НПК в които се изтъква ,че така постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно с изключение на обстоятелството ,че в обвинителния акт не са признаците обосноваващи квалифициращите елементи „особено тежък случай” и „особенно големи размери и се иска от настоящия съд да го отмени.В подкрепа на това искане се сочат следните аргументи: В протестираното определение съдия докладчика е приел ,че обв. Е. на два пъти е бил редовно призован ,като още първият път същият е започнал запознаването с материалите по делото, /т.8 л.88 от д.п./ В последствие тъй като не се е възползвал от дадената му възможност, отново на 08.10.2012 год. е бил редовно призован ,/като са определени дати за 12 и 26.10 с.г./ но обвиняемия Е. не се е явил и не е посочил уважителни причини за това.
Възприето е от първоинстанционният съд ,че с последващо трето нередовно призоваване / от 26.10. до 31.10. 20012г./ са нарушени правата му по чл.227 ал.3 от НПК счита ,че е незаконосъобразно .Същото се твърди, че не следва да се приема за нарушаване на правото на защита с оглед предходно описаната процедура в която е дадена възможност два пъти, на обвиняемия за проучването на всички събраните в хода на проведените процесуално-следствени действия гласни и писмени доказателства.
В протестираното разпореждане е прието ,че е нарушена
разпоредбата на чл.229 ал3 от НПК ,като липсва произнасяне по направените искания и възражения от страна на защитниците отнаблюдаващият прокурор. Иска се да се приеме ,че това нарушение не е от категорията на съществените - такива които да ограничават правото на защита на обвиняемите.
В този смисъл е посочена практика на ВКС дадена в решение № 14/10 г., 225/11 год. и други в които се приема ,че липсата на отговор по направените възражения, макар и формално да обективира нарушение на процесуални правила не е от кръга по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като обективно това нарушение не е съществено.
Изхождайки от обстоятелствата визирани в общата част на НПК централната фаза на производството е съдебната и в нея се съхраняват и опазват всички процесуални права, а досъдебното производство има подготвителен характер.
В протеста се сочи ,че СГС е приел ,че не посочването какво гражданство има
обвиняемия Е.,е процесуално нарушение, което опорочава обвинителният акт. Прокорорът счита,че тази констатация е неправилна. Гражданството е несъществен елемент от състава изискуем при установяването на самоличността тъй като в цитираното от съдия докладчика TP № 2/02 год. на ОСНК / т.4.2/ е посочено ,че когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него непълнотите в обстоятелствената част на обвинителният акт, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство. В разпореждането е направена констатация, че обвинителният акт внесен в СГС е без приложен писмен превод на руски език. В този смисъл счита ,че такова изискване не е от задължителните за вносителя на обвинителният акт , а е задължение на съответния съд който следва да реши този въпрос в разпоредителното заседание. Такова задължение за органите на предварителното производство съществува за връчването на постановлението по реда на чл.219 от НПК.
По отношение на констатацията ,че в заключителната част
на обвинителният акт не са посочени данните засамоличносттана двамата обвиняеми макар и формално правилно следва да се има впредвид ,че самоличността им е описана на л.37непосредствено преди началото на заключителната част на обвинителният акт.
В атакуваното разпореждане е констатирано,че длъжностното присвояване се характеризира с особеното качество ,което дееца притежава. „Субект на престъплението може да бъде само лице което е длъжностно по смисъла на чл.93 т.1 б.А или Б от НК и в обвинителният акт не са посочени,кой вид длъжностни лица са двамата обвиняеми".
Счита ,че тази констатация е неправилна тъй като на всякъде в обвинителният акт /и в обстоятелствената част и в заключителната/ е посочено ,че обв. Д. Е. е длъжностно лице - член на Управителния съвет на [фирма] до 03.08.2009г., а впоследствие член на Надзорния съвет на [фирма] от 03.08.2009г. а обв.Цв. Д. в периода до 27.08.2009 год. е заемал длъжността главен финансов директор ,като от 27.08.2009 г. до 23.06.2010 год. е бил изпълнителен директор на [фирма] съвместявайки и двете длъжности и обвинението е за това,че в качеството му на длъжностно лице - Главен директор „Финанси и икономика" на [фирма] е извършил деянията описани в обвинителният акт.
Не посочването на цифровата квалификация по чл.93 т.б от НК не води до пороците които са основание за прекратяването на наказателното производство.
Относно изложената констатация, че не са посочени фактите обуславящи квалифициращият признак „особено големиразмери" и особено тежък случай"е счел ,че разпореждането е правилно и законосъобразно и в тази част същото не е протестирано.
Софийски аперативен съд след като се запозна със постановения акт и направените възражения ,както и с материалите по делото счита за установено следното:
Частния протест е правно допустим и частично основателен по следните съображения:
В своето разпореждане съдията-докладчик е посочил няколко процесуални нарушения ,за които е приел че са съществени и процесуално отстраними ,същите са посочени по горе в уводната част на определението.На първо място е приел ,че поради нередовно призоваване на обвиняемия Е. за предявяване материалите от досъдебното производство е налице нарушение на чл. 227 ал. 4 от НПК.Първото призоваване на обвиняемия Е. за предявяване на материалите от досъдебното производство е на 28 09 2012год. на това предявяване е присъствал лично обвиняемия и се е запознал само и единствено с том 1 от делото.Насрочено е следващо призоваване за запознаване с останалите материали за 8 10 2012г. за която дата Е. е уведомен лично.На 8 10 2012год. същия не се е явил а са присъствали без да сочи уважителна причина и само неговите адвокати и са се запознали с томове 1 ,6 и 7 от ДП. Направено е ново призоваване за предявяване на материалите по ДП за 12 10 2012г. като на призовката за въпросната дата за обвиняемия се е подписала адв. П.. Н а 12 10 2012год. не са предявявани материали, а са предявени такива на 17 10 2012год. като на тази дата отново се е явила акдв. П. не е призован втория адвокат на обвиняемия и самия обвиняем.Насрочено е ново предявяване и отново адв. П. е приела да получи призовката за обвиняемия Е. но в призовката е вписана само датата 26 10 2012год.Видно от приложеното Постановление от 17 10 2012год.адвокатите и обвиняемия се призовават за периода от 26 10 до 31 10 2012г.За този период обвиняемия не е призован и по делото липсват каквито и да са писмени документи в тази насока.На 26 10 2012г. на 30 10 и на 31 10 2012г. материалите са предявени само на двамата адвокати на обвиняемия.Така описаната хронология дава възможност да се направи само един извод ,че по отношение на обвиняемия Е. са последното предявяване за периода от 26 10 до 31 10 2012год. няма редовно призоваване.Липсва и изрично заявление от страна на неговите защитници ,както и липсва причината довела до това обстоятелство. Разпоредбата на чл. 227 ал. 4 от НПК е императивна в нея са визирани две хипотези при които разследването не може да се предяви-първата ако не е намерено на посочения от него адрес и втората ако е редовно призовано но не се явило и не е посочило уважителни причини за това.Лишаването от възможността на обвиняемият лично и в пълен обем да се запознае със всички материали по делото,безспорно нарушават неговото право на защита ,а щом това е така то е налице процесуално нарушение от типа на съществените но отстраними и правилно и законосъобразно ,първоинстанционния съд е прекратил производството и е върнал делото на основание чл. 248 ал.2 т 3 от НПК за отстраняване на допуснатото нарушение.В тази част атакуваното разпореждане ,чрез подадения частен процес е неоснователно и следва да се остави без уважение.
На второ място първоинстанционния съд е констатирал ,че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва очертаване на фактите и обстоятелства водещи до извода ,че са налице квалифициращите признаци на „особено големи размери „ и „особено тежък случай”Правилно първоинстанционния съд е отбелязал ,че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението,че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,като се очертае в най пълна степен предмета и на базата на кои факти и обстоятелства следва да се доказват,както и да се определи рамката на защита на обвиняемия.Не посочването на факти касаещи съставомерни признаци на деянието съставляват основание да се приеме ,че е допуснато процесуално нарушение от типа на съществените което налага връщането на делото на прокуратура .В допълнение следва да се отбележи ,че аналогично нарушение е допуснато и по отношение на квалификацията „предварителен сговор”
В тази част обаче разпореждането на първоинстанционния съд не е атакувано но следва да се има предвид от прокуратурата при връщането на делото и преди внасянето на нов обвинителен акт.
По отношение на останалите нарушения ,които са допуснати според първоинстанционния съд и е постъпил частен протест ,настоящата инстанция счита ,че протеста е основателен.Така формулирани нарушения макар и формално да съдържат признаците на процесуални нарушения същите в никакъв случа те са от типа на съществените. Съгласно утвърдената практика на ВКС не произнасянето на прокурора по направените възражения е нарушение безспорно но не е съществено доколкото основната фаза на наказателния процес е в неговата съдебна фаза и там в пълен обем могат да се събират и проверяват всички п искания и доказателства представени от страна на защитата,това нарушение в никакъв случаи не нарушава правото на обвиняемия да се защитава с всички законни и допустими средства.По отношение на това ,че не е представен препис на руски език на обвинителния акт то това е задължение на съда едва след като прецени във фазата на подготовката на съдебното заседание да ли са налице всички законови предпоставки за насрочване на делото в открито заседание и разпореди връчването на обвинителния акт.По отношение на останалите основания посочени от съдията докладчик ,същите са неоснователни е те се съдържат в обвинителния акт ,макар и формално не са отразени на съответното място ,с оглед на прецизността и с факта ,че делото правилно от фазата на подготвителното заседание е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения то и тези формални пропуски следва да се отстранят.Софийски апелативен съд като цяло счита че постановения акт на съда е правилен и законосъобразен в частта за допуснато нарушение на чл. 227 ал. 4 от НПК и по отношение на липсващата обосновка на квалифициращите признаци в която част разпореждането следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА разпореждане№7707 от 12 12 2012г. на СГС- НО,5 състав постановено по нохд№5801/12 с което на основание чл. 248 ал.2 т3 от НПК с което същото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.



5