СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, единадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. №584/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
[фирма] - С., чрез адв. Т. Г., адв. Т. Т. и адв. Г. Н. А.., е подало частна жалба срещу Решение №19/08.05.2014 г. по търг. д. №6028/2012 г. на Софийски градски съд, TO, VI -3 състав, в частта на определението за прекратяване на производството по предявения от ТБ [фирма] срещу П. Т. М. обратен иск за сумата от 50 000 евро като недопустимо.
Производството по чл.130, вр. чл. 274 от ГПК е едностранно и според изричната законова норма преписи от частната жалба не се връчват.
Частният жалбоподател смята, че обжалваното определение за прекратяване на производството по обратния иск било изцяло незаконосъобразно, постановено при противоречие с материално-правни норми, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, задължителната практика на ВКС по прилагането им и в несъответствие с фактическия и доказателствен материал по делото.
Твърди, че всички аргументи(доводи) в мотивите на съда за обосноваване на недопустимостта на обратния иск били несъстоятелни. При спазване хронологията на мотивите към частта от обжалвания съдебен акт, излага аргументи в защита на тезата си относно констатираната от съда недопустимост на обратния иск: а/за разликата между привличане на трето лице помагач и разглеждането на обратен иск срещу него (видимо в правния интерес, макар да не било дефинирано), б/ несъвпадане на основанията на главния и обратния иск (облигационен и деликтен), в/ липса на идентитет между предмета на доказване (фактите, обект на доказване) между главния и обратния иск (ищецът твърдял неизпълнение на договор за банкови депозити, а ищецът по обратния иск претендирал деликтна отговорност от лицето, което е извършило престъплението присвояване на депозираните по това облигационно отношение суми), г/разлика между правоотношенията по главен и обратен иск, които са „лишени от причинна и нормативна връзка", д/ липса на преюдициалност между главно и правоотношение по обратния иск и е/ спазване на принципа „ищецът е господар на процеса".
Излага и аргументи относно недопустимостта на съдебния процес, както и за допуснати процесуални нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбоподателят моли въззивната инстанция да обезсили, съответно да отмени изцяло като неправилно обжалваното решение в частта на прекратяване на производството по приетия за разглеждане обратен иск на [фирма] срещу П. Т. М. и да върнете производството пред СГС за произнасяне по същество по надлежно предявения обратен иск.
Независимо от разпоредбата на чл.130, вр. чл. 274 от ГПК, преписи от частната жалба са връчени да другите страни.
С отговора на частната жалба [фирма], чрез адв. В. Д. моли съда, да остави същата без уважение, като изцяло споделя мотивите на първата инстанция в Решението относно недопустимостта на предявения обратен иск, респективно прекратяване на делото в тази му част. Излага доводите си относно неоснователност на твърдения на частния жалбоподател по отношение отказа на първата инстанция да спре производството по делото.
Привлеченото третото лице и ответник по обратния иск П. Т. М. не е депозирал отговор на частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана да обжалва определението страна, обуславяща правен интерес от обжалването и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт следва да се разгледа по същество.
В срока за отговор на исковата молба ответникът по първоначалния иск [фирма] с молба вх. № 108528/23.10.2012 г. е поискало привличането на П. Т. М. като трето лице-помагач и е предявило с вх. № 108529/23.10.2012 г. обратен иск срещу същото лице.
С определение постановено в о.с.з. проведено на 01.04.2013 г. СГС е оставил без уважение молбата на [фирма] за привличането на П. Т. М. като трето лице-помагач. Това определение е обжалвано пред Софийски апелативен съд.
С Определение № 1624/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2750/2013 г. на САС, 10 състав е отменил обжалваното определение и е конституирал като трето лице-помагач на страната на [фирма] П. Т. М..
С определение постановено в о.с.з. проведено на 27.01.2014 г. СГС е приел за съвместно разглеждане предявения от [фирма] обратен иск срещу П. Т. М.. Изпратен е препис от обратния иск на П. Т. М., който го е получил лично на 17.02.2014 г. В дадения едномесечен срок, по делото няма депозиран отговор от П. Т. М. по обратния иск.
Без да направи доклад по смисъла на чл.146 от ГПК и да проведе доказателствен процес по предявения и приет за разглеждане обратен иск на [фирма] срещу П. Т. М., СГС в о.с.з. проведено на 31.03.2014 г., е дал ход по съществото на спора и с постановеното съдебно решение е прекратил производството по обратния иск като недопустимо.
Настоящия състав на САС приема, че са налице предпоставките за разглеждане на предявения обратен иск.
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. По своя характер той е евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане при уважен първоначален иск.
Отсъствието на процесуална пречка за привличане на трето лице помагач в процеса на ответнкиа [фирма] по предявения пряк иск от [фирма] обуславя и отсъствие на основание в процесуалния закон, позволяващо да бъде отречено на последния правото успешно да заяви за удовлетворяване регресното си притезание в същото производство.
Правопораждащите факти по пъроначалния и тези по обратния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения. Дори не е задължително обратния иск по арг. от чл.219 ал .3 ГПК да има регресен характер, за да е допустим.
Както е посочено и в Определение № 1624/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2750/2013 г. на САС, 10 състав, с което е привлечено третото лице-помагач, след като едно от твърденията на ответната банка е, че претърпените от ищеца вреди са в резултат на неправомерни действия на П. М. – неин служител, и в случай, че се приемат тези доводи за основателни, за ответната банка възниква основание за предявяване на иск за обезщетение за вреди срещу това трето лице. Тези твърдения обуславят разглеждането на предявения обратен иск. Като производството следва да продължи от етапа на който съдът следва да направи доклад по делото.
Това налага частната жалба на [фирма] да бъде уважена, като обжалваното определение следва да бъде отменено, а за спазване на правилата за инстанционност при разрешаване на спора по приетия за съвместно разглеждане обратен иск, делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд, TO, VI -3 състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Налице са основанията предвидени в чл.253 от ГПК за отмяна на определението на САС от 29.06.2015 г. за даване ход на делото но същество.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОТМЕНЯ определение от 29.06.2015 г. по търговско дело №584/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд за даване ход по същество.
ОТМЕНЯ Решение №19/08.05.2014 г. по търг.д.№ 6028/2012 г. на Софийски градски съд, TO, VI -3 състав, в частта имаща характер на определение за прекратяване на производството по предявения от ТБ [фирма] срещу П. Т. М. частичен обратен иск за сумата от 50 000 евро като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Софийският градски съд, ТО, VI–3 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по приетия за съвместно разглеждане обратен иск съгласно мотивите.
След изпълнение на указанията делото следва да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.