СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

при секретаря М. П., като изслуша докладвано от съдията З. гр.д. №936 по описа за 2006год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.196 и сл. от ГПК(отм.).
С решение от 02.04.2003год. по гр.д. №700/2002год. СОС, ГК е осъдил [фирма] да заплати на Т. К. Р. сумата от 20 880лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо имот пл.№505 в кв.21 по плана на [населено място],[жк] [улица], цялото с площ по нот.акт от 350 кв.м., а по скица от 290 кв.м., при грани ци: улица, имот пл.№506, имот пл.№381 и имот пл.№604, през периода 27.05.1999год. – 27.05.2002год., заедно с лихвата в законния размер, считано от 19.06.2002год. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 544.52лв., разноски поп делото, иска за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
С решение от 05.11.2003год., САС, ГО 4 състав по гр.д.№1114/2003год. е оставил в сила решението на СОС от 02.04.2002год., постановено по гр.д.№700/2002год.
С Решение №420 от 12.07.2005г., постановено по гр.д.№2755/03г. Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение е оставил в сила решение от 05.11.2003год. по гр.д.№1114/03год. на САС.
С решение по реда на чл.231 и сл. от ГПК(отм.) №172 от 22.05.2006год. ВКС, петчленен състав по гр.д.№194/2005год. е отменил влязло в сила решение от 12.07.2005г., постановено по гр.д.№2755/03г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение от 05.11.2003 год. по гр.д.№1114/03год. на САС, с което е оставено в сила решение от 02.04.2003год. по гр.д. №700/2002год. СОС, ГК и е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника [фирма], чрез процесуалния му представител, с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото. Подробни доводи излага в обстоятелствената част на жалбата. В становище пред настоящия състав твърди, че поддържа жалбата. Излага доводи, че през периода 27.05.1999год. до 27.05.2002год. ищецът Р. не е бил собственик на процесния имот, същият не е придобил право на собственост върху имота по силата на Заповед за отмяна на отчуждаването №РД-43-146/18.05.1999год. на кмета на Столична община. Заповедта на която се е позовавал ищеца, според ответника била нищожна и незаконосъобразна и не е породила предвидените в ЗВСНОИ правни последици. Твърди, че вече има влязло в сила решение на СГС, с което е потвърден вече отказ по подадено един път от Т. Р. искане за отмяна на отчуждаването. Поддържа, че така издадената Заповед №РД-43-146/18.05.1999год. е издадена въз основа на искане, което е подадено след изтичането на преклузивния срок , възстановен с §2 на ПЗР на ЗОСОИ, а именно 22.05.1998год. Излага доводи, че при това хипотезата на чл.2 от ЗВСНОИ не е налице и към двата момента – влизането в сила на ЗВСНОИ през 1992год. и при възстановяването на преклузивния срок по чл.4 от закона, тъй като върху отчуждения имот са били изградени елементи на техническата инфраструктура – тротоар, пътна настилка, канализационни съоръжения и фактическото строителство за осъществяване на отчуждителното мероприятие (улица, озеленяване и гаражи) е било започнало. При това, допълва въззивника в жалбата си, устроиственото предназначение на имота не е било променяно и съгласно действащия план отново се предвижда изграждането на улица, озеленяване и гаражи. Моли решението да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД, като неоснователен. Претендира разноски с представената по делото писмена защита от процесуалния представител адв.Г..
Въззиваемата страна, Т. Р., чрез процесуалния си представител адв.С. оспорва така постъпилата жалба, като молят да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства от въззивника – отказ на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-56/10.02.1999год.; протокол от 14.01.1999год. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ при СНС по искане №1194З-18-21/04.12.1998год.; писмо №РНГ-08-08-360 от 20.11.1998год. на началника на У. при СО до комисия по чл.265 от ППЗТСУ; оценка от 15.05.1987год. на имот пл.№505, кв.21, м.“О. к. 2“, [улица], извършена от комисия по чл.265 от ППЗТСУ; сметка за изчисляване размера на обезщетението на отчуждения имот, собственост на Т. К. Р. от 19.06.1987год.; Заповед №РД-40-877/09.06.1987год. на председателя на ИК на СНС;
Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.197, ал.1 от ГПК(отм.), от страна в първоинстанционното производство – ответник, имаща право и интерес от обжалването с оглед уважаване на предявените срещу нея иск.
Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
СОС е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от Т. К. Р. срещу [фирма] за обезщетение за ползване на недвижим имот за времето от 27.05.1999год. – 27.05.2002год., заедно със законната лихва за сумата от 20 880лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на процесния имот по силата на заповед на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването. Същият имот попада на изхода на бензиностанция, построена от ответното дружество. Поради това, че като собственик е лишен от възможността да ползва имота си моли първоинстанционния съд да бъде обезщетен за това за периода от 27.05.1999год. до 27.05.2002год. със сума в общ размер от 20 880лв.
Ответникът по исковата молба е оспорил предявени иск. Твърди, че имота на ищеца не е зает от съоръжения на бензиностанцията и същия може свободно и безпрепятствено да ползва имота си.
СОС с решение от 02.04.2003год. е приел, че ищецът е доказал качеството си на собственик на процесния имот, поради което е приел, че иска по чл.59 от ЗЗД е основателен и го уважил.
От фактическа страна въз основа на събраните писмени доказателства се установява следното:
Видно от констативен нотариален акт №3, т.І, нот.д.№46/2000год. на нотариус №302, ищецът е признат за собственик на процесния имот на основание покупка, отчуждаване на мероприятие по З. и възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ. Видно от Заповед №РД-43-146/18.05.1999год. на Кмета на Столична община е отменено отчуждаването на процесния имот. Видно от приложеното по делото удостоверение от Столична община от 29.07.1999год. имота е отписан от актовите книги за общинска собственост.
По делото е приет договор за наем на общинска земя от 05.05.1994год., съгласно който СГО – ТОА „О. купел” предоставя на [фирма] общинско земя в [населено място],[жк]за срок от 15 години, върху която на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ наемателя се задължава да доизгради бензиностанция със сервиз и автобутик. Приети като доказателство пред СОС са и приходни квитанции за заплащан наем от дружеството за периода от 1999год.-2001год. През 2001год. дружеството купува от [фирма] част от два имота в същия квартал, върху които е построена бензиностанцията. Дружеството изгражда нова бензиностанция след издаване на необходимото строително разрешително. Видно от писмо на СО Район „О. к.” от 12.11.2001год., част от имота на ищеца попада на изхода на бензиностанцията на [фирма].
Във връзка с установяването на претенцията на ищеца по размер СОС е допуснал, назначил и изслушал съдебно техническа експертиза. От приетото от съда заключение на експертизата се установява,че по действащия регулационен план имота на ищеца влиза в терен, предвиден за разширяване на околовръстен път. При огледа на място вещото лице е установило, че върху предвиденото разширение /второто платно на околовръстния път и върху част от кв.21/ е изградена бензиностанция, като процесния имот попада в асфалтовия изход от бензиностанцията за околовръстния път. Като размер на обезщетението за ползване вещото лице е приело базова цена от 1 щатски долар на кв.м.
Пред СОС е приета и тройна техническа експертиза. Установено е с експертизата, че изхода на бензиностанцията заема част от имот пл.№505 с площ 100 кв.м. останалата част от 190 кв.м. е заета от бордюри, плочник и част от предвиденото второ платно. Тази част не може да се ползва самостоятелно, поради това, че върху нея са изградени бордюри, тротоари и основна пътна настилка. Според тройната експертиза пазарната наемна цена на имота за целия исков период е 2лв./кв.м. или в общ размер на 20 800лв.
При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция била назначена и приета нова тройна експертиза. При направен оглед на място вещите лица са констатирали, че бензиностанцията собственост на [фирма] е съборена и е изградена нова, която не е нанесена в кадастъра. Част от изхода на бензиностанцията, която не е заета от имот №505 може да бъде използвана за изход към главната улица. Установени били два броя канализационни шахти и една колекторна шахта, които попадат извън терена на бензиностанцията. Вещите лица констатирали, че в имот №505 има изградени тротоари с ширина 2м. прилежащи към главната улица и не са свързани с бензиностанцията. Изхождайки от действащия ЗРП и установеното разположение на имота №505, собственика не може да огради и да използва цялата му площ. При съществуващото положение на място не може да се установи според вещите лица наличие на пешеходна пътека, водеща към жилищни обекти, както и връзката на имот №505 с другите имоти. Предвижданията на действащия ЗРП одобрен със заповед №286/07.07.1982год. и частично изменение на ЗРП одобрено със заповед №РД-50-487/14.06.1995год. са за разширение на Околовръстен път. За имот №505 няма предвиждания за застрояване, тъй като попада под разширение на пътна артерия. Процесния имот не може да бъде използван за разполагане и изграждане на постройки в него. При определяне размера на обезщетението вещите лица приемат наемна цена за 1999год. в размер на 1лв./кв.м., а за следващите години изчисляват цената съобразно средногодишния коефициент за инфлация, сочен от НСИ за съответните години или сума в общ размер на 14 160.70лв.
По делото били разпитани и двама свидетели – П. и Б.. Същите установяват, че върху имота на ищеца има положена асфалтова настилка. Преди това според свидетеля П. имота е бил нива.
Пред настоящия състав, съгласно указанията на ВКС и на основание чл.218з, ал.3 от ГПК (отм.) е приел представените от въззивника новооткрити доказателства, които в случай, че бяха приети от решаващия съд биха променили извода му за основателност на предявения иск.
С оглед на така установени факти, настоящия състав намира, че предявения иск е основателен, поради което съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.2 от ЗВСНОИ следва да се тълкува в смисъл, че се възстановява правото на собственост само върху онези незастроени имоти, отчуждени по реда на някои от посочените в чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ благоустройствени закони, върху които към датата на влизане в сила на реституционния закон не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение.
Безспорно се установи, че ищецът е подал първоначално искане за отмяна на отчуждаването, което е било просрочено. Със заповед №1194Р-18-07/02.11.1994год. на Кмета на СГО искането е оставено без разглеждане, като подадено след изтичането на преклузивния срок по чл.4 от ЗВСВНОИ по З. и други закони. Този отказ е обжалван и е постановено представеното с молбата за отмяна решение от 11.03.1999год. по адм.д.№1045/1997год. на СГС, I. отделение. Междувременно преди постановяването му и в срока по §2 от ПЗР на ЗОСОИ / ДВ ,бр. 107 от 18.ХІ.1997 г./ ищеца е подал ново искане от 24.04.1998год., по което е постановена Заповед №РД-43-146/18.05.1999год. на Кмета на Столична община.
От тук по безспорен начин се установяви, че ищецът е собственик на имот пл.№505 в кв.21 по плана на [населено място],[жк]. Ищецът е придобил правото на собственост върху имота въз основа на договор за покупко - продажба през 1955год. Имотът е бил отчужден по реда на З. за обществено мероприятие – разширение на околовръстен път на [населено място] в северна посока, за което е бил отреден с плана от 1982год. Имотът е бил реституиран, като със Заповед №РД-43-146/18.05.1999год. на Кмета на Столична община е отменено отчуждаването. Заповедта е влязла в сила на 26.05.1999год. А със заповед №РД-57-684/22.07.1999год. имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. На 21.02.2000год. ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №3, т.I, по н.д.№46/2000год. От данните по делото настоящия състав стига до извода, че в планът от 1995год. имот пл.№505 като самостоятелен обект на гражданския оборот не е нанесен. Същия съществува в предходния план от 1982год. При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал САС намира, че ищецът е доказал по делото правото си на собственост върху недвижимия процесен имот.
От техническите експертизи и пред двете инстанции се установи, че изхода на бензиностанцията заема част от имот пл.№505 с площ 100 кв.м. останалата част от 190 кв.м. е заета от бордюри, плочник и част от предвиденото второ платно. Тази част не може да се ползва самостоятелно, поради това, че върху нея са изградени бордюри, тротоари и основна пътна настилка. По време висящността на делото пред въззивната инстанция първоначалната бензиностанция е била съборена и построена нова, като в частта от 190 кв.м. са изпълнени две канализационни шахти и една колекторна. Всичко това доказва по безспорен начин ползването на имота от ответника за исковия период без основание. Т.е.ответника се е обогатил за сметка на ищеца, а последния е обеднял с пропускането да реализира гражданските плодове от имота си. И настоящия състав приема, че наемната цена е базата за определяне размера на обезщетението за лишаване от ползването. Цената съответстваща най-точно на действителните пазарни цени за исковия период е в размер на 2 лв./кв.м. или дължимия размер на обезщетението за ползване е 20 880лв., както е приел и първоинстанционния съд.
От всичко изложено следва да се приеме за основателен и доказан предявеният от ищеца иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ето защо с оглед на изложеното, настоящия състав приема, че така както е предявен иска срещу [фирма] е основателен и доказан, поради което и ще следва да бъде уважен, а постановеното решение на СОС бъде оставено в сила.
Страната, в чиято полза е настоящето решение, е предявила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът дължи произнасяне с диспозитив в подобна насока. Поради което [фирма] ще следва да бъде осъдено да заплати на Т. К. Р. сума в размер на 500 лв., представляваща платено от него адвокатско възнаграждение за пред САС.
Водим от горното Софийски апелативен съд

ОСТАВА В СИЛА решение от 02.04.2003год. по гр.д. №700/2002год. СОС, ГК.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], , [жк], [улица], , представлявано от управителя си В. на Т. К. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението на съда може да се обжалва пред ВКС на Р България в месечен срок от получаването му при условията на чл. 280 и сл. ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: