АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в закрито заседание в следния състав:

като разгледа докладваното от съдия Рубиева в.ч.т.д. № 5131 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №119215 от 18.09.2018 г., подадена от „НЕК“ /Н./ ЕАД срещу определение от 16.08.2018г. по т. д. № 3096/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и не кореспондират с представените по делото доказателства. Поддържа се довод, че в случая спорът по делото е за неплатени вземания за балансираща енергия за периода от м. 10.2014 г. до м. 07.2015 г., а не е спор за изкупуване на електрическа енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия /ДИЕЕ/, поради това към настоящия правен спор е неприложима предвидената в договора арбитражна клауза. Релевира се възражение, че правоотношенията по изкупуване на електрическа енергия са уредени в Закон за енергетиката и Закон за енергията от възобновяеми източници, а тези, касаещи условията за балансиране, в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Поддържа се довод, че отношенията във връзка с балансирането на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници не са предмет на ДИЕЕ, а са уредени с правни норми на ПТЕЕ. Излага се твърдение, че е налице различие в предметите на двата договора - предмет на договора за изкупуване са правата и задълженията на обществения доставчик и производителя във връзка с продажба на произведената от възобновяеми източници електрическа енергия срещу определена от КЕВР преференциална цена за срок от 15 години, докато предмет на договора за балансиране са условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група между отделните членове на балансиращата група - чл. 19 от ПТЕЕ. Релевира се възражение, че именно поради различния предмет, отношенията, породени от договорите за изкупуване на електрическа енергия, следва да се разрешават по предвидения в тях ред-пред арбитраж, докато отношенията, които се регламентират от ПТЕЕ, не следва да се разрешават по предвидения в ДИЕЕ ред, какъвто е настоящият случай. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по същество.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – „К. У. П.“ /КУП/ АД е подала отговор на частната жалба. Счита, че частната жалба е неоснователна. Прави искане въззивната инстанция да остави без уважение частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че възникването и съществуването на правоотношенията между ищеца и ответника, поставени в основанието на предявените искове, е пряко обусловено от възникването и съществуването на договор за изкупуване на електрическа енергия между тях. Приел е, че този договор има действие към периода, за който ищецът претендира суми за балансираща енергия. Поради което е направил извод, че валидното сключване и действието на договора за изкупуване на електрическа енергия между ищеца и ответника също представляват част от основанието на предявените искове, което от своя страна означава, че предвиденият в този договор ред за решаване на възникнали спорове между страните е приложим и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба по делото. Приел е, че с клаузата на чл. 53 от договора изрично е предвидено и приложението й към спорове между страните по договора по въпроси, които касаят приложението на договора към обстоятелства, възникнали след сключването му. При релевирано в срок възражение от ответника за неподведомственост на делото, е приел, че образуваното исково производство се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, а спорът между страните, повдигнат с предявените с исковата молба искове, съгласно чл. 53 от договора №ЕП-1903/2007г. подлежи на разрешаване от арбитраж, учреден по правилата на цитираната договорна клауза.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първата инстанция, като счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. В подкрепа на това излага следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът [фирма] сочи, че между страните по делото е налице валидно сключен и действащ договор за изкупуване на електрическа енергия от месец март 2007 г., по силата на който Н. се е задължила да изкупува цялото количество електрическа енергия, произведено от [фирма] /КУП/ като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и собственик на вятърна електроцентрала. В исковата молба се поддържа твърдение, че на база изменението на енергийното законодателство през 2014 г. и стартирането на балансиращ пазар на електрическа енергия, на основание чл. 56, ал. 4 и ал. 8, т. 1.1 от ПТЕЕ, Н. в качеството си на „обществен доставчик“ е определена за координатор на специалната балансираща група („СБГ“) на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто е и КУП. Поддържа се твърдение, че след отказа на КУП да сключи договор за участие в специалната балансираща група, Н. е регистрирала служебно КУП в своята СБГ, като „балансира“ производството на КУП съгласно утвърдените от КЕВР общи принципи за разпределение на небалансите в СБГ. Излага се твърдение, че тъй като ответникът за периода от м.октомври 2014г. до м. юли 2015г. е бил член на СБГ на Н., последната е започнала да издава и фактурира на КУП суми с посочено основание „доставена балансираща енергия“, като именно тези суми по 10 броя издадени фактури се претендират от ответника като незаплатени.
Съгласно чл. 56, ал.5 /в ред. действала към релевантния момент/ от ПТЕЕ в случаите, когато производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът прави извод, че между страните в рамките на исковия период има само един действащ договор – този от месец март 2007г. за изкупуване на електрическа енергия, както и че между страните не е сключен договор за участие на КУП в специалната балансираща група на Н.. От изложените обстоятелства и приложимите към тях законови и подзаконови норми съдът намира, че основното правоотношение между страните е възникнало като последица от сключен между тях договор, а второто правоотношение, свързано с балансиращата енергия, е възникнало като последица от цитираните нормативни правила. Съществуването и размера на вземанията на ищеца по предявените искове е пряко обусловено от възникването и съдържанието на правоотношенията между страните, учредени с договора за изкупуване на електрическа енергия от месец март 2007г. Защото, ако КУП нямаше сключен договор за изкупуване на електрическа енергия с Н., последната нямаше да има право да включи КУП в балансиращата си група и да претендира заплащане на процесните суми. /чл. 63, ал.2 от ПТЕЕ/. Това от своя страна води до извода, че предвиденият в договора за изкупуване на електрическа енергия ред за решаване на възникнали спорове между страните е приложим и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба. В договора за изкупуване на електрическа енергия се съдържа арбитражна клауза - чл. 53, ал. 2, в която е предвидено, че всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете по въпроси, които не са изрично уредени в договора или приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат отнесени и разрешени от ad hoc арбитраж (правилата относно учредяването на арбитража са регламентирани в останалите алинеи на чл. 53 от договора). Според съда, цитираната арбитражна клауза регулира и правоотношенията между страните по разрешаване на правния спор, повдигнат с предявяването на исковете по настоящото дело, тъй като претендираните от ищеца вземания, произтичащи от правоотношения между страните по делото по повод участие на ответника в балансиращата група на ищеца са възникнали след сключването на договора от м. март 2007г., като тези правоотношения могат да бъдат съотнесени към хипотезата на чл. 53 от договора „нововъзникнали обстоятелства“. Тълкувайки въпросната клауза съдът намира, че спорове, които са свързани с обстоятелства възникнали след сключването на договора следва да бъдат разрешавани именно по предвидения в нея ред. Такъв е и процесният случай. Следва да се посочи, че въпросната клауза е валидна и е в сила между страните, тъй като договорът от месец март 2007г. не е прекратен.
При релевирано от ответника в срока за отговор на исковата молба /съгласно чл. 8, ал.1 от ЗМТА/ възражение за наличие на арбитражно споразумение съдът следва да прекрати делото. В настоящия случай, първостепенният съд е приел за основателно възражението на ответника за неподведомственост на делото и е прекратил производството.
Без значение за настоящия спор са твърденията на частния жалбоподател за различен предмет на отношенията по отделните договори, той като спорът в конкретния случай се свежда до отговор на въпроса има ли връзка между договора за изкупуване на електрическа енергия и претендираните от ищеца вземания. В този смисъл ирелевантно е и възражението по какъв ред се уреждат правоотношенията по изкупуване на електрическа е енергия и тези, касаещи условията за балансиране.
По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №119215 от 18.09.2018 г., подадена от [фирма] срещу определение от 16.08.2018г. по т.д. № 3096/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, с което е прекратено производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 274, ал.3 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.