СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 9 състав в публичното заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
при участието на секретаря Е. М.,като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№4441 по описа за 2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1527/29.08.13г.,постановено по т.д.№4/12г. СГС ТО VІ 11 с-в е признал за установено по предявения от [фирма] на основание чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО иск, че [фирма] е осъществил нарушаване правата му върху притежаваната от ищеца комбинирана /фигуративна/ марка рег.№ 76 973 „Е. с." регистрирана за стоки от класове З5, 37, 39, 40, 42, чрез използване в търговската си дейност на знак идентичен на марката ,считано от м.март 2010г. до предявяване на исковата молба-30.12.2011г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът [фирма],който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на същото.В жалбата твърди,че за да бъдат приложени последиците на чл.76 от ЗМГО нарушителят следва са е действал неправомерно,а след като марката е регистрирана едва на 29.07.11г. преди този момент е изключена възможността за съзнателното й използване,т.е. липсва знание у търговеца,че с дейността си нарушава чужди права.На второ място въззивникът счита,че като търговец е титуляр на изключителното право да ползва фирменото си наименование,което съвпада с търговската марка. На трето място изразява несъгласие с извода на съда,че съществува възможност за объркване на потребителите,тъй като по делото не е доказано,че ищецът е извършвал услуги по газификация през периода от вписването му в ТР до регистрирането на марката и че през този период е наложил на пазара същата марка във връзка с дейността си. На четвърто място въззивникът твърди,че обозначаването на служебния автомобил със знака е извършено по инициатива на ищцовото дружество,поради което липсва действие на ответника,което да съставлява използване по смисъла на чл.13 ал.2 т.4 от ЗМГО,а сключеният договор за покупко-продажба от 18.03.2010г. доказва съгласието на ищеца ответникът да ползва в търговската си дейност същия във вида,в който се е намирал към момента на продажбата /включително с фирмените надписи/.На същото основание ответникът твърди и липса на използване на марката,осъществено с извършване на обозначаване на офиса му с процесната марка,тъй като това е било сторено от самия ищец, а непремахването му след напускането от него следва да бъде тълкувано като съгласие за ползването на знака от ответника. В тази връзка въззивникът счита,че съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице за идентичност на изображенията,тъй като то е основано на снимковия материал,който съдът е изключил като доказателства по делото.По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявения срещу него иск , като му присъди съдебни разноски.
Ответникът по жалбата [фирма] е оспорил изложените в нея доводи и искания по съображения в писмен отговор с твърдения за правилност и законосъобразност на направените от първата инстанция изводи.Поради това е поискал САС да потвърди решението й,като му присъди разноски за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът [фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО. В исковата си молба същият твърди, че е притежател на комбинирана търговска марка „Е.” per. № 76973, заявена и регистрирана през 2010г. с цел налагане на пазара на предоставяните от дружеството услуги по проектиране,доставка и монтаж на промишлени и битови газови инсталации,на промишлени,парни и водогрейни инсталации,отоплителни инсталации,слънчеви системи за БГВ,битова и промишлена газификация. На 15.03.2010г. съдружникът и управител на дружеството П. Г. подал молба за напускане и за освобождаването му като управител. След прекратяване участието му в ищцовото дружество Г. започнал работа като управител на ответното дружество,а месец по-късно изкупил всички дялове от съдружниците и станал едноличен собственик на капитала му. От пролетта на 2010г. ответникът започнал да осъществява същия предмет на дейност, използвайки регистрираната от ищеца марка „Е.” . Използването се изразявало в обозначаване със знак,идентичен на регистрираната марка, на използвания за служебни цели автомобил, както и обозначаване със същия на централния му офис за обслужване на клиенти в [населено място], находящ се на [улица],както и в поставянето му в печатни материали - флайери. Твърди се, че същевременно ответникът предлагал услуги,идентични на услугите,предлагани от ищеца. Въз основа на тези обстоятелства ищецът счита,че е налице неправомерно /без знанието и съгласието му/ и умишлено използване на притежаваната от него търговска марка с цел предлаганите от ответника услуги да бъдат представени като такива,извършвани от ищцовото дружество,заблуждавайки потребителите на същите. Поради това ищецът е поискал съдът да приеме за установено спрямо ответника, че последният е извършил нарушение на изключителните му права върху регистрираната и притежавана от него марка „Е.”, рег.№ 76973, чрез използването в търговската му дейност на знак, идентичен на марката през периода от месец март 2010г. до предявяване на исковата молба -30.12.2011г.Претендира направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] е оспорил иска с твърдения, че регистрацията на марката е публикувана в Информационния бюялетин на ПВ едва на 29.07.2011г.,а ответното дружество е започнало да развива предмета си на дейност от 11.12.2009г.,когато е вписано в ТР. От тези обстоятелства ответникът навежда довод за липса нса съзнателно използване на марката,респ. липса на недобросъвестност,тъй като до 29.07.2011г. дружеството не е било информирано за подаването на заявката за регистрация на марката на ищеца.Освен на това основание ответникът оспорва наличието на съзнателно използване и предвид това,че служебният автомобил на дружеството е закупен от ищеца,заедно с поставените вече към момента на продажбата върху него фирмени надписи /включително знака „Е.”,а за времето от м.септември 2011г. до момента на подаване на отговора същият не е бил в движение,поради ремонт.Ответникът оспорва и твърдението за обозначаване на офиса му с идентичен на марката знак,отново с довода,че офисът са а ползвал от ищеца и след напускането му не е демонтирал табелата със знака.Ответникът твърди,че в дейността си използва не търговската марка на ищеца,а собственото си наименование,което е вписано в търговския регистър като фирмено наименование. На последно място твърди,че за периода от вписването си на 21.02.2008г. до и след датата на регистрацията на марката ищцовото дружество не е наложило на пазара регистрираната от него търговска марка за услуги по газификация,тъй като такива са извършвани от друго дружество,представляващо свързано лице – [фирма]. По тези съображения ответникът е поискал предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен,като му бъдат присъдени направените от него разноски по производството.
За да уважи иска ,първоинстанционният съд е приел,че ищецът е притежател на правото върху търговската марка,посочена в исковата молба; същото е нарушено с действия на ответника /които последният не оспорва/,изразяващи се в използването на знаци, поставени върху служебния му автомобил и офиса на дружеството. Намерил е за неоснователни доводите на ответника,че знаците са били поставени от самия ищец,като е изложил съображения,че след като не е разполагал с права върху регистрираната марка,ответникът след придобиването на вещите е следвало да заличи същите. Тъй като дейността на двете фирми е идентична съдът е направил извод,че се създава вероятност от объркване на потребителите чии услуги се ползват. Поради това е признал с решението си факта на нарушението на търговската марка на ищеца.
Така постановеното от СГС решение е валидно и допустимо.
По същество е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция намира,че в решението си СГС е анализирал правилно събраните по делото доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка по спора.В съответствие със закона е направил правните си изводи,които настоящата инстанция споделя и към които препраща с оглед предоставената й от чл.272 от ГПК процесуална възможност.По наведените от въззивниците доводи САС намира следното:
При предявен иск по чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО нарушението на правото върху търговска марка се констатира и признава от съда като обективно състояние,а наличието или липсата на знание за това нарушение има отношение към вината,която от своя страна представлява отделен елемент от отговорността за обезщетение. Поради това се явяват ирелевантни доводите на въззивника за липса на недобросъвестност и виновно поведение от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗМГО правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Следователно закрилата на регистрираната от ищеца търговска марка е с период на действие от 25.06.2010г. до 25.06.2020г. /видно от свидетелството за регистрация/. За да се приеме,че е налице нарушение на изключителното му право върху търговската марка,съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗМГО, по делото е необходимо и достатъчно да е установено,че през исковия период ответникът е осъществявал използване на знак по смисъла на някоя от хипотезите,предвидени в чл.13 от ЗМГО или чл.73 ал.2 от ЗМГО,което използване е осъществено без съгласието на маркопритежателя.
В случая се твърди нарушение по смисъла на чл.13 ал.2 т.4 от ЗМГО – поставянето на знака в реклами. От събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства /свидетелство за регистрация на марка,изпълнителска документация,заповед от 15.02.11г.,декларация за добросъвестност от 18.02.11г.,флайер с достоверна дата 24.01.11г.копия от снимков материал,приложен към молба от 24.11.08г. до началника на Сектор „Пътна полиция” П. и свидетелски показания /св.Н. и св.Ф./ се установява,че заявената за регистрация от ищцовото дружество на 25.06.2010г. търговска марка е изработена във вида,в който е регистрирана и е ползвана от него като лого на фирмата, поставено върху служебния му автомобил още през 2008г. Регистрирана в ПВ като комбинирана, търговската марка е с висока степен на отличителност. Ответникът е изписвал фирменото си наименование в посочените по-горе документи и рекламен материал,използвайки знак , идентичен на изображението,регистрирано като търговска марка от ищеца с добавката „инженеринг”.
Действително думата „екосист” представлява част от фирменото наименование на търговеца-ответник,с което същият е регистриран в Търговския регистър.Това обаче означава единствено,че същият има правото да използва думата,но не и да я изписва в реклами и книжа по начин,идентичен на регистрираната търговска марка,което именно се констатира по делото.Поради това доводът на въззивника,че притежава правото да ползва фирменото си наименование по начин , съвпадащ с търговската марка,е неоснователно.
Изводът на съда,основан и на заключението на вещото лице,че съществува възможност за объркване на потребителите, е правилен.Доколко ищецът през периода до регистрацията на марката е извършвал реално услуги по газификация е правно ирелевантен след като марката е регистрирана за такива услуги /видно от посочените в свидетелството за регистрация класове по НК/ и при иск по чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО ищецът няма задължение да доказва,че марката му през периода преди регистрацията е била наложена на пазара.Възможността за объркване се преценява дотолкова,доколкото услугите,предлагани от нарушителя на правото и обозначавани със знак,сходен или идентичен на регистрираната търговска марка са идентични или сходни на услугите от класовете,за които е регистрирана марката.
Продажбата на автомобила от ищеца на ответника заедно с поставеното върху него изображение идентично на регистрираната търговска марка /обстоятелство,което се установява от горните доказателства /без да се вземат предвид изключените като доказателства снимки,представени с исковата молба и което не се оспорва като факт от ответника/ не представлява само по себе си съгласие,дадено от ищеца на ответника за ползването на търговската му марка. Договорът за покупко-продажба на МПС обективира волеизявление на продавача за прехвърляне на собствеността върху вещта,но не и за предоставяне правото да бъде използвана търговската марка на ищеца,независимо,че последната е поставена под формата на лого на фирмата върху автомобила. Съгласието за ползване на търговска марка обичайно се обективира под формата на писмен договор за лиценз по реда на чл.12 от ЗМГО,каквото в случая не е налице. Поради това със закупуването на автомобила /което е станало в периода на защита/ ответникът е започнал да осъществява състава на нарушението по чл.73 ал.1 от ЗМГО като няма данни то да е преустановено в някой момент до датата на завеждането на исковата молба /ответникът и не твърди,че е премахнал знака от закупеното МПС/. Д. на въззивника срещу кредитирането на заключението на вещото лице,предвид изключването на представените с исковата молба снимки от доказателствения материал не следва да се уважава,тъй като фактът на поставянето на знака върху МПС „Пежо Боксер” се установява от снимковия материал,предоставен от самия ответник като приложение към молбата до началника на Сектор „Пътна полиция” П..
По отношение на последното възражение на въззивника за липса на използване,осъществено с обозначаване с търговската марка на офиса му в [населено място], по делото не са ангажирани никакви доказателства за наличието на такова обозначаване,макар и поставено от ищеца /както се твърди в отговора на исковата молба,представен от ответната страна/.Въпреки това този факт не би могъл да промени крайния извод за наличие на нарушение на правото на ищеца върху регистрираната от него търговска марка, осъществено през периода от заявяването за регистрация на търговската марка до датата на завеждането на исковата молба.
Предвид съвпадането на решаващите изводи на двете инстанции, решението на СГС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по въззивната жалба се следват сторените пред настоящата инстанция разноски.По делото обаче е представен единствено списък на разноски без доказателства за извършването им,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното,Софийски апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1527/29.08.13г.,постановено по т.д.№4/12г. по описа на СГС ТО VІ 11 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.