Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен гр.състав в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди 1осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА ЧЛЕНОВЕ: К. П.
Д. М. при участието на секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д.№ 3064 по описа 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 918/7.02.2019г, постановено по гр.д.№ 11197/2017г по описа на СГС, ГО, I-състав, е развален на основание чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба, отразен в НА №149, том II, нот. дело № 298 от 27.12.2016г на нотариус К. Б., по иск Г. С. Г. срещу К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т., с който ответниците са продали на ищцата недвижим имот – ателие №12 в [населено място], [жк], [улица], вх.Б, със застроена площ от 128,80 кв.м. и състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня с кабинет, кабинет, коридор, дрешник, две бани с тоалетна, помещение за пералня и три тераси; който е имот е с идентификатор №68134.1935.1988.2.111; при граници по кадастралната карта – на същия етаж имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.2; под обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.110 и над обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.8; заедно с принадлежащото му складово помещение в сутерена на вх.Б, с площ от 10 кв.м, при съседи на помещението: от две страни СПА център, коридор, стълбище и двор; както и 3,67 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ X.-430,974,975 по плана на [населено място], м.Г. глава с площ от 1770 кв.м.; тъй като недвижимият е имот е собственост на трето лице. Осъдена е М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.73 ЗННД във вр.чл.45 ЗЗД на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус
при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014 г между продавача [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата. Оставени са без разглеждане исковете, предявени от Г. С. Г. срещу К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. с правно основание чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумите: К. А. Т. – сумата от 31 000 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. - сумата от 15 500 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. сумата от 15 500 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; и В. А. Т.-сумата от 31 000 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите. Осъдена е М. Т. И.-Д. да заплати на Г. С. Г. сумата от 8733,87 лева деловодни разноски. Осъдени са К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. да заплатят/всеки от тях/ сума от по 1091,73 лева деловодни разноски. Посочено е, че решението е постановено при участието на [фирма], като трето лице помагач на ответниците К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т., и при участието на [фирма], като трето лице помагач на ответницата М. Т. И.-Д.. С определение от 11.04.2019г съдът се е произнесъл по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта му са присъдените разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от М. Т. И.-Д., представлявана от адв.В.Г. от САК, с доводи, че е недопустимо, тъй като е постановено при недопустимо съединяване на искове, и е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Сочи, че са предявени искове срещу различни лица, на различни правни основания, чието общо разглеждане е недопустимо, с оглед на заявения от ищцата начин на съединяване. Кумулативно съединеният иск за разваляне на договора за продажба от 27.12.2016г. и осъдителен иск срещу нотариус М. И. не са основани на общи права или задължения, не почиват на общи права и задължения на страните, за да се разглеждат общо. Предявени са срещу различни лица, на различни основания и не касаят общи права на страните, поради което не може да са съединени кумулативно. С оглед предмета на съединените искове следва решението по конститутивния иск за разваляне на договора да влезе в сила, за да възникне основание за осъдителен иск срещу нотариуса, поради което не може да бъдат разгледани едновременно. Кумулативното съединяване на искове, когато уважаването на единият обуславя другия, е възможно само ако страните по двата иска са едни и същи лица и е недопустимо ако кумулативно съединените искове, намиращи се в отношение на обусловеност, са предявени срещу различни ответници. Възразява срещу приетата от първоинстанционния съд „целесъобразност” за разглеждане на съединените искове в едно производство, тъй като интересът на ответниците-продавачи по договора е различен от интереса на ответницата И., с което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че съдът неправилно не е приел, че кумулативно съединените искове- осъдителен иск срещу нотариус и осъдителен иск срещу продавачите по договора от 27.12.2016г. е недопустимо, тъй като поставя евентуалното разглеждане на осъдителния иск спрямо продавачите в зависимост от отхвърляне на иска срещу нотариуса.
Сочат се доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът е достигнал до погрешни фактически констатации, направил е неправилни правни изводи като е уважил исковата претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД. Не е ясно кои конкретни факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, не е изложил съображения какво приема относно проекта, представен пред нотариус И., въз основа на кои доказателства е приел идентичността на процесния обект с този, за който свидетелката М.Ц. си е запазила право на строеж. Игнорирано е заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че не е налице идентичност между ателие №12 и таванско помещение № 4.
Поддържа, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че нотариусът не е положил дължимата грижа, тъй като е приложил несъществуваща законова презумпция, че е налице имотна измама, тъй като се води настоящето дело, че не е направил подробна проверка дали прехвърлителят [фирма] е собственик на ателие №12, че не е разчетен правилно одобреният архитектурен проект и събрани допълнителни доказателства за идентичност на таванско помещение №4 и ателие №12. Неправилно съдът е приел, че нотариусът е задължен да проверява и носи отговорност за автентичност на представените пред него документи от участниците в нотариалното производство.
Изложени са доводи, че неправилно съдът е приел, че след развалянето на договора за покупко-продажба на процесния имот за ищцата са настъпили вреди, за които следва да отговаря нотариус, който е удостоверил предходна сделка между праводатели на страните по иска за разваляне на договора, тъй като между ищцата и третото лице не е налице висящ съдебен спор относно правото на собственост на процесното ателие №12, нито съдебно решение, което да установява, че правото на собственост принадлежи на трето лице. Дори и да се приеме, че е налице вреда за ищцата, то тя не е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на нотариуса, който би могъл да носи отговорност към страните по сделката, удостоверена от него, но не и към трети лица, независимо дали са правоприемници на тези страни, тъй като така би се разширила отговорността на нотариуса не само до преките и непосредствени последици от противоправното деяние, но и до косвени и опосредени вреди, което е недопустимо с оглед правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД. Липсва и причинна връзка между вредата за ищцата, изразяваща се в плащане на сумата от 93 000евро и твърдяното противоправно поведение на нотариуса. При евентуалност се поддържа, че следва да се ангажира отговорността й до удостоверения материален интерес-70 049евро. Претендирала е да се обезсили обжалваното решение в частта му за уважения иск с правно основание чл.73 ЗННД във вр. вр. с чл.45 ЗЗД, а при приемане, че е допустимо, да го отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е и частна жалба от М. Т. И.-Д. срещу определение от 11.04.2018г за изменение на присъдените разноски с решение от 7.02.2019г по гр.д.№ 11197/2017г по описа на СГС, в частта му, с която е осъдена да заплати допълнителни разноски на Г. С. Г.. Сочи, че е ответник само по един иск, който е съединен с искове срещу другите ответници за разваляне на договора и за връщане на продажната цена и разноските по разваления договор. Неправилно е осъдена да заплати половината от разноските по делото, без да е съобразено, че е ответник само по един иск. Претендира да се отмени определението от 11.04.2019г за изменение на решението в частта му за разноските, за които е осъдена.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата страна-Г. С. Г., представлявана от адв. Б.Г. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна, а обжалваното решение е допустимо и правилно. Сочи, че са различни последиците от недопустимост на иска и недопустимо съединяване на искове, като само недопустимостта на иска води до недопустимост на постановеното решение, а недопустимото съединяване на искове води само до тяхното разделяне. Поддържа, че съдебната практика приема, че се допуска съединяване на искове винаги, когато е налице връзка между тях, дори и при различен съдопроизводствен ред и при различни страни. Относно възраженията за неоснователност на иска сочи, че правилно съдът е приел за доказана идентичността на ателие №12 и таванско помещение №4 в процесната сграда, което се установява и от наличните данни по нотариалното дело. Счита за правилни изводите, че нотариус И. не е установила чия собственост е недвижим имот –ателие №12, предмет на сделката, като ако е имало непълнота, неяснота или съмнение е следвало да изиска и събере допълнителни доказателства. Възразява срещу доводите, че следва да се съобрази заключението по тройната съдебно-техническа експертиза относно идентичността на двата имота. Поддържа, че е налице причинно-следствена връзка между деянието на нотариус И. и противоправния резултат, тъй като същото е довело до настъпване на вредите. Сложило е началото на последващи действия, довели до крайния увреждащ резултат. Сочи, че следва да се съобрази, че решението по исковата претенция за разваляне на процесния договор с праводателите й е влязло в сила, тъй като в тази му част решението не е обжалвано. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.
С отговор по частната жалба срещу определение от 11.04.2018г за изменение в частта на разноските на решение от 7.02.2019г по гр.д.№ 11197/2017г по описа на СГС, Г. С. Г. е оспорила същата като неоснователна. Сочи, че ответниците по уважените искове следва да понесат изцяло тежестта за разноските. Претендира да се остави без уважение частната жалба.
В писмената защита на процесуалния представител на въззиваемата се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.
Въззиваемите страни- К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т., са оспорили въззивната жалба с доводи, че решението в обжалваната му част е валидно и правилно. Считат, че няма пречка за обективно съединяване на искови претенции, като неспазването на чл.215 ГПК не може да обуслови недопустимост на постановеното решение, тъй като следва да се извърши преценка на валидността на решението при съобразяване на допустимостта на исковете, а не на съединяването им. Поддържат, че между предявените искови претенции има връзка, тъй като установяването на пороците на прехвърлителната сделка, извършена между тях и ищцата, е обуславящо като преценка на основателността на иска срещу нотариуса за спазване на изискванията на чл.586, ал.1 ГПК вр. с чл.73 ЗННД, като със съвместното им разглеждане се постига процесуална икономия.
Сочат доводи, че съдът правилно е приел, че е налице идентичност на двата обекта като е кредитирал заключението по съдебно-техническата експертиза на в.л. К.. За правилни считат изводите на съда, че нотариусът не е отчел отсъствието на доказателства за съществуване на прехвърления обект, поради което не е изпълнил задължението си по чл.586, ал.1 ГПК. Правилно е приложена презумпцията за виновност, тъй като причиненото увреждане е с единствен източник НА, съставен от ответницата. Първото удостоверяване на правото на собственост върху ателие №12 е от нотариус И., и негативните последици се проявяват в следващата поредица от сделки. Изборът между съществуващите две възможности за компенсация на претърпените вреди зависи от ищцата, който е упражнила с посочване на предпочитания осъдителен иск. Поддържа, че решението е правилно и по отношение на размера на уважената претенция, тъй като чл.73 ЗННД посочва, че отговорността се определя от удостоверения материален интерес без да се визира от кого следва да е извършено това удостоверяване, като логично е да се касае до интереса, удостоверен в развалената сделка. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Третото лице помагач- [фирма], представлявано от гл. юрисконсулт М.М., е ангажирало становище, че въззивната жалба е основателна и поддържат доводите, изложени в нея.
Третото лице помагач- [фирма], не е ангажирало становище по въззивната жалба.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, разяснени в ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД, и в частта му, с която не е разгледана исковата претенция по чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Ищцата по делото- Г. С. Г. е предявила срещу К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. искова претенция с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, отразен в НА №149, том II, н.д. № 298 от 27.12.2016г на нотариус №043 К.Б., с който ответниците са продали на ищцата недвижим имот: ателие №12 в [населено място] ж.к.Г. глава [улица], вх.Б, със застроена площ от 128,80 кв.м. и състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня с кабинет, кабинет, коридор, дрешник, две бани с тоалетна, помещение за пералня и три тераси; който имот е с идентификатор №68134.1935.1988.2.111; при граници по кадастралната карта – на същия етаж имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.2; под обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.110 и над обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.8; заедно с принадлежащото му складово помещение в сутерена на вх.Б, с площ от 10 кв.м, при съседи на помещението: от две страни СПА център, коридор, стълбище и двор; както и 3,67 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ X.-430,974,975 по плана на [населено място], м.Г. глава с площ от 1770 кв.м. Изложила е доводи, че имотът не е притежаван в собственост от продавачите, а от М. Г. Ц., получила го като обезщетен собственик на терена, върху който е построена сградата, въз основа на НА № 20, том III, рег. № 2996, т.д. № 382/2007г за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други обекти. Същата е придобила право на строеж за таванско помещение №4, находящо се на кота „+9.10”, със застроена площ от 128.80кв.м., което е било преустроено в ателие №12, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 68134.1935.1988.2.111, на кота „+9.10”, със застроена площ от 128.80кв.м., при съседи: таванско помещение-ателие №11, коридор, стълбище на входа, двор, което е отразено в обяснителна записка към архитектурния проект. Праводателите на ищцата К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Л. и В. А. Т. не са придобили собствеността върху имота от техния праводател „М.С.И.Г.” от Е. по договор от 12.10.2016г, отразен в НА №161, том II, рег. № 18 451, дело № 316/2016г., което дружество не е придобило собствеността от своя праводател [фирма] по силата на договор от 18.07.2014г., отразен в НА №197, том II, рег. № 7584, н.д. № 250/2014г., на нотариус М. И.-нотариус с район на действие СРС.
Посочила е, че нотариус И. е извършила деликт с действията си при съставяне на НА №197 от 18.07.2014г., том II, нот.дело № 250/2015г, отразяващ договор за покупко-продажба, сключен между [фирма]/продавач/ и [фирма] /купувач/, тъй като не е зачела, че недвижим имот-ателие №12 не е собственост на дружеството-продавач, а на трето лице. Нарушила е чл.586, ал.1 ГПК като не е проверила дали праводателят е собственик на имота и дали са налице изискванията за извършване на сделката. При преценка, че представените документи не са достатъчни, противоречиви или всяват съмнение относно собствеността, е следвало да изиска представяне на други и да извърши всички необходими действия, за да се прехвърли собствеността върху имота. Осъществила е деянието виновно, при форма на вината-умисъл или груба небрежност. Нотариусът се е запознал с НА за учреденото право на строеж, с архитектурните проекти и разрешение за строеж, като е следвало да констатира, че таванско помещение № 4 и ателие № 12 са един и същ обект, при съвпадащи съседи, с еднаква площ от 128.80кв.м. С действията си е причинила вреда в размер на 93 000евро, която сума е продажната цена, заплатена от купувача, за да придобие собствеността върху имота. Деянието на нотариуса е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, тъй като е довело да последващия краен увреждащ резултат. Претендирала е да бъде осъдена ответницата да й заплати на основание чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 93 000евро за причинени вреди от съставяне на НА за продажба на недвижим имот №197, том II, рег. № 7584, дело №250/2014г, сключен на 18.07.2014г., ведно със законната лихва върху всички суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност ищцата е претендирала да бъдат осъдени К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. на основание чл.189 ЗЗД да заплатят сумата от 93 000евро, представляваща подлежаща на връщане продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №149, том II, н.д. № 298 от 27.12.2016г на нотариус №043 К.Б., при квоти и суми – К. А. Т. -сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот / ; А. Л. Л.- сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; И. И. Т.-Л. сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; и В. А. Т.- сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата.
Ответницата по делото-М. Т. И.-Д. е оспорила исковата претенция срещу нея с доводи, че е недопустимо обективно и кумулативно съединяване на предявените искове, тъй като са предявени срещу различни лица, на различни правни основания. Кумулативно съединеният иск за разваляне на договора за продажба от 27.12.2016г. с осъдителен иск срещу нотариус не са основани на общи права или задължения, за да се разглеждат общо. Предявени са срещу различни лица, на различни основания и не касаят общи права на страните, поради което не може да са съединени кумулативно. С оглед предмета на съединените искове, следва решението по конститутивния иск за разваляне на договора да влезе в сила, за да възникне основание за осъдителен иск срещу нотариуса. Кумулативното съединяване на искове, когато уважаването на единия обуславя другия, е възможно само ако страните по двата иска са едни и същи лица и е недопустимо ако кумулативно съединените искове, намиращи се в отношение на обусловеност, са предявени срещу различни ответници.
Възразила е, че при изповядване на сделката за покупко-продажба, отразена в НА №197, том II, н.д. № 250/18.07.2014г между [фирма] и [фирма] не е извършила неправомерни действия и е изпълнила задълженията си по чл.586, ал.1 ГПК. Ателие №12 е самостоятелен обект, със самостоятелен идентификатор, като нотариусът няма задължение да проверява дали същото е възникнало в резултат на преработка на архитектурен проект, за да установи, че съвпада с таванско помещение №4, както и достоверността на представените документи, освен при очевидна липса на такава. Този обект не е посочен в договора за учредяване на право на строеж като собственост на трето лице. От представените документи пред нея не е било възможно установяване на идентичност на ателие №12 с друг обект в сградата, собственост на друго лице. Не е настъпила вреда, тъй като при разваляне на договора за покупко-продажба ищцата би имала вземане срещу останалите ответници за връщане на цената по сделката. Между ищцата и третото лице не е налице висящ съдебен спор относно правото на собственост за процесното ателие №12, нито съдебно решение, противопоставимо на ищцата, което да установява, че правото на собственост принадлежи на трето лице. Не е изповядала сделката, по която страна е ищцата, за да се приеме, че са настъпили вреди в пряка причинна връзка с действията й. При условие на евентуалност е заявила, че в случай, че се приеме, че искът е допустим и основателен, следва отговорността й да бъде до размера на удостоверения материален интерес- 70 049евро.
Ответниците- К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. са оспорили исковата претенция за разваляне на договора за покупко-продажба, тъй като не е налице договорно неизпълнение от тяхна страна на задължението им да прехвърлят правото на собственост върху процесния имот, което са притежавали. Възразили са, че имотът, предмет на сделката, е идентичен с таванско помещение №4, притежавано от М. Г. Ц., по силата на договора за учредяване на правото на строеж и няма извършено преустройство на същия. Оспорили са исковите претенции за връщане на пазарната цена по договора за покупко-продажба.
Третото лице помагач на ответницата И.- [фирма], е ангажирало становище, че е недопустимо съединяването на предявения иск за разваляне на договора и осъдителен иск срещу нотариуса. Оспорило е твърденията за противоправно поведение на нотариуса при изповядване на сделката, отразена в НА №197, том II, н.д. № 250/18.07.2014г., наличието на вреда, тъй като ищцата не е страна по този договор. Посочило е, че след разваляне на договора за покупко-продажба, ищцата ще има право да получи продажната цена, поради което не следва да се ангажира отговорността на нотариуса.
С постановеното решение първоинстанционният съд е развалил договора за покупко-продажба, отразен в НА №149, том II, нот. дело № 298/27.12.2016г на нотариус № 043 К. Б., като е приел, че недвижимият имот не е бил собственост на продавачите, а на трето лице М. Г., както и че е налице идентичност между процесното ателие №12 и таванско помещение №4, посочено в акта за учредяване на право на строеж. Приел е, че е допустима и основателна исковата претенция с правно основание чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 93 000евро от М. Т. И.-Д., тъй като е допустимо съединяване на искови претенции срещу различни ответници и е целесъобразно разглеждането им в едно общо производство, че е налице виновно неизпълнение на задълженията й, не е положила дължимата грижа, за да предотврати имотна измама, че е била длъжна да провери достоверността на представените й документи, да извърши допълнителна проверка, за да установи идентичност между таванско помещение №4 и ателие №12. Относно размера на отговорността на ответницата е приел, че независимо, че трите имота в НА са с общо посочена цена, не следва да се разделя същата на три, според броя на обектите. Предявените като евентуални искови претенции срещу продавачите на ищцата са оставени без разглеждане поради уважаване на исковата претенция срещу нотариуса. В частта му по отношение на уважената искова претенция с правно основание чл.87, ал.3 ГПК вр. с чл.189, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба решението е влязло в сила като необжалвано.
Безспорно между страните по делото е, че с нотариален акт №20, том III, нот.дело №382 от 06.08.2007 г на нотариус №152, Ф. С. А., М. Г. Ц., Р. А. М. и [фирма] взаимно са си учредили право на строеж за триетажна жилищна сграда с магазини и подземен паркинг /секции бл.“А“ и бл.“Б“/ по одобрен инвестиционен проект. Сред обектите, за които е получила право на строеж М. Г. Ц., е и таванско помещение №4 /четири/, находящо се на трети етаж, на кота +9,10 метра , бл.Б, със застроена площ от 128,80 кв.м, състоящо се от коридор, две помещения и санитарен възел; при граници: таванско помещение №3, коридор и стълбище на входа, двор, улица, а дружеството е получило право на строеж за всички останали обекти, извън тези, предоставени на физическите лица.
С договор за покупко-продажба от 18.07.2014г, отразен в НА №197 том II нот.дело №250 от 18.07.2014 г на нотариус №260 М. И., [фирма] е продало на [фирма] три недвижими имота, сред които и ателие №12 в [населено място] ж.к.Г. глава [улица]; на мансардния етаж, кота +9,10 със застроена площ от 128,80 кв.м. и състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня с кабинет, кабинет, коридор, дрешник, две бани с тоалетна, помещение за пералня и три тераси; при граници съгласно одобрен архитектурен проект: коридор, стълбище, от четири страни двор и ателие №11; заедно със склад №2 в сутерена на вх.Б с площ от 10 кв.м, при съседи на помещението: от две страни СПА център, коридор, стълбище и двор; както и 3,67 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ X.-430,974,975 по плана на [населено място] м.Г. глава с площ от 1770 кв.м.
Видно от представен по делото договор за покупко-продажба, отразен в НА №161, том II, рег.№18451, нот.дело №316/16 г от 12.10.2016 г, на нотариус Сн.С., е, че „М.С.И, Г.” Е. е продало на К. А. Т., А. Л. Л. и В. А. Т., ателие №12, находящо се в [населено място], жк „Г. глава, [улица] №6, на мансардния етаж, кота +9,10 със застроена площ от 128,80 кв.м. и състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня с кабинет, кабинет, коридор, дрешник, две бани с тоалетна, помещение за пералня и три тераси; при граници съгласно одобрен архитектурен проект: коридор, стълбище, от четири страни двор и ателие №11; заедно със склад №2 в сутерена на вх.Б, с площ от 10 кв.м, при съседи на помещението: от две страни СПА център, коридор, стълбище и двор; както и 3,67 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху дворното място представляващо УПИ X.-430,974,975 по плана на [населено място], м.Г. глава с площ от 1770 кв.м.
В договор от 27.12.2016г, отразен в НА акт №149 том II нот.дело №298/ 2016г. на нотариус №043 К. Б. е посочено, че К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. продават на Г. С. Г. недвижим имот – ателие №12 в [населено място] [жк], [улица]; със застроена площ от 128,80 кв.м. и състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня с кабинет, кабинет, коридор, дрешник, две бани с тоалетна, помещение за пералня и три тераси; който е имот е с идентификатор №68134.1935.1988.2.111; при граници по кадастралната карта – на същия етаж имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.2; под обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.110 и над обекта имот с идентификатор №68134.1935.1988.2.8; заедно с принадлежащото му складово помещение в сутерена на вх.Б с площ от 10 кв.м при съседи на помещението: от две страни СПА център, коридор, стълбище и двор; както и 3,67 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ X.-430,974,975 по плана на [населено място], м.Г. глава с площ от 1770 кв.м., като е посочено, че продавачите са се легитимирали като собственици с НА №161, том II, рег.№18451, нот.дело №316/16 г на нотариус Сн.С..
В представена по делото обяснителна записка е отразено, че предвидените по одобрения проект тавански помещения на коти +9,10 м и +11,85 м се преустройват в ателиета, общо 10 броя за двата блока.
Видно от представеното нотариално дело №250 от 18.07.2014 г е, че в него са приложени нотариален акт за продажба на недвижим имот №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014 г на нотариус №260 М. Иванчена, молба за образуване на делото, НА №20 том III нот.дело №382 от 06.08.2007 г на нотариус №152, схема от 16.07.2014 г на процесния обект като ателие за творческа дейност на дружеството [фирма], разрешение за ползване №СТ-05-1231 от 14.10.2010 г на зам.началника на ДНСК за процесната сграда, декларация по ДОПК, удостоверение за данъчна оценка, решение на собственик на Е. и удостоверение за тежести.
По делото са ангажирани гласни доказателства като свидетелката М. Ц. е заявила, че е собственик на процесния апартамент, който е на 3-ти жилищен надпартерен етаж, на кота 9 и живее в него от 2011 г. На етажа има 4 обекта, подобен апартамент има под процесния апартамент. Преди март 2018 г в имота не са идвали брокери, както и ищцата не е оглеждала имота.
Свидетелят А. А. А. е дал показания, че процесният имот му бил предлаган за продажба от лице през м.юни 2017 г, като след като отишъл при нотариус И. да види документите, тя му обяснила, че брокери са й казали, че с имота има проблеми. Ателието било във вх.А, докато свидетелят имал ателие №7 в другия вх.Б. Като се опитал да продаде ателие №7, брокерът П. Л. му казал, че за имота имат документи други хора. После се оказало, че е сменена ключалката на ателие №7 от ищцата и тя твърдяла, че го е купила. Ищцата започнала да прави и ремонт на ателие №7, а живеела под него.
Свидетелят Н. Г. Г. е дал показания, че работел като адвокат за финансова къща „Е.”, която е отпуснала заеми на дружествата „А. И.” и [фирма], обезпечени с ипотека през юли 2014г. Пред нотариуса имало представен оригинал на архитектурен проект с печати на СО р-н „В.“, като не знае този проект да е бил преработван. Проектът е бил в папка, от която е бил изваден лист, касаещ конкретната квота.
По делото е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К., в което е посочил, че в СО р-н „В.“ са му били представени три варианта на инвестиционни проекти за процесния обект, като в третия вариант на фаза преработка на работен проект, одобрена на 24.06.2008 г от гл.архитект на р-н „В.“, е запазена площта, съседите и разпределението на обекта, но е променено предназначението му на ателие №4, както и част от откритата площ на терасата е приобщена към помещението и са направени нови означения на помещенията. Във вертикалния разрез вече фигурира четвърти етаж. При одобряване на кадастралната карта и регистри през 2010 г е отразено ателие №12, с идентификатор №68134.1935.1988.2.111. И в трите варианта на одобрени архитектурни планове липсва означение за ателие №12. Процесният имот и бившето таванско помещение №4 са идентични по местоположение, кота и площ, но са описани по различен начин. Границите им от три страни съвпадат, а разликата в четвъртата граница идва от преименуване на таванско помещение №3 в ателие №11, което дава основание за извод, че е налице идентичност.
В заключението по тройната съдебно-техническа експертиза на в.л. инж.Н., инж. Д. и арх.Г. е посочено, че в нотариалното дело не се съдържат данни за преработка на архитектурния проект и промяна на предназначението на таванско помещение №4 в ателие №12; като архитектурни проекти и таблица за площообразуване не са приложени по делото. От приложените по нотариалното дело писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за идентичност между ателие №12 и таванско помещение №4. Описанието на помещенията на двата обекта е различно, като има и разлика в един от съседите. В кадастъра е отразено ателие №12, но не е отразено таванско помещение №4. Вещото лице Г. е изразила особено мнение, че наличната в нотариалното дело на нотариус И. скица не е част от одобрен проект и не може да служи за сравнение за идентичност, като документите по нотариалното дело не са достатъчни за установяване на идентичност.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
По отношение на възражението относно допустимостта на постановеното решение по обективно кумулативно съедниния иск по чл. 73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД и исковата претенция по чл.87 ЗЗД и разглеждането му в настоящето производство, въззивният съд съобрази, че съгласно чл.215 ГПК иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: общи техни права или задължения, или права или задължения, които почиват на едно и също основание. Предявеният иск за разваляне на договор за покупко-продажба между ищцата и прехвърлителите й и исковата претенция за ангажиране на отговорност на нотариус са срещу различни лица, на различни основания и не касаят общи права на страните, поради което не може да са съединени кумулативно. В решение Решение № 173 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1019/2010 г., I т. о., ТК се приема, че само при обективното съединяване на искове е мислимо то да се осъществи във вида на евентуално съединяване: когато отхвърлянето на основния иск представлява вътрешнопроцесуално условие за разглеждане по същество на евентуално съединената с него претенция, винаги имаща този съществен белег, че е процесуално правоотношение между същите две страни по спора, тъй като решението по обуславящия иск няма сила на пресъдено нещо срещу ответника по обусловения иск. Липсва общност в задълженията на ответниците по смисъла на чл. 215 ГПК, което изключва кумулативно съединяване на исковете срещу тези ответници. Такова съединяване е допустимо само при условията на евентуалност. Не е следвало да се разглеждат в едно съдебно производство поради липса на връзка между тези искови претенции.
Съединяването на исковете, без наличието на предпоставките по чл. 215 ГПК, не обуславя недопустимост на исковете, а единствено предпоставя разделянето им за разглеждане и решаване в отделни производства./ В подобен смисъл мотиви на Определение № 169 от 9.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 80/2012 г., II т. о., ТК./ Но с оглед на целесъобразност, след като е разгледана исковата претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД, макар и неправилно в настоящето производство, то постановеното решение по нея не се явява недопустимо, тъй като исковата претенция не е недопустима, за да доведе до обезсилване на решението в тази му част. Независимо от убеждението на настоящия съдебен състав, че са липсвали основания за кумулативното съединяване на посочените искове, то следва въззивният съд да разгледа исковата претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД по същество.
Предявената искова претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД е за вреди, причинени от нотариус М. И. при изповядване на сделка, отразена в НА №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014г между продавача [фирма] и [фирма], поради това, че не е извършила вярна преценка, че прехвърлителят не е собственик на посочения в НА недвижим имот ателие №12 и че същият е собственост на трето лице, като не е отчела идентичност между посоченото ателие №12 и таванско помещение №4. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. С нормите на чл. 96 - чл. 97 от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя "удостоверяваният материален интерес" за определени видове нотариални удостоверявания. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗННД удостоверяваният материален интерес при прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена на вещта, а в § 2 от ДР на ЗННД се предвижда, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, като оценката се определя по реда на чл. 33 ЗМДТ.
Съгласно чл. 586, ал.1 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Съгласно ал.2 правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2. Съгласно ал.3 нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, както и другите изисквания.
Страни по посочения договор не са ищцата по делото, нито нейните прехвърлители на правото на собственост. С развалянето на договора за покупко-продажба, отразен в НА №149, том II, нот. дело № 298 от 27.12.2016г на нотариус К. Б. за ищцата са настъпили вреди в размер на заплатената цена за придобиване на имота, за който не й е прехвърлено правото на собственост. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията, че не са настъпили вреди, тъй като същата не е отстранена от имота, няма съдебно производство между нея и трето лице-собственик на процесния имот. Следва да се посочи и, че отговорността на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД може да бъде ангажирана и без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване, развален договора, тъй като законът не поставя такова изискване. /Така Решение № 497 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2008 г., II г. о., ГК./, както и без предварително (в отделно производство) да бъде разрешен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, без да е налице отправена покана до продавача да възстанови на купувача получената сума, тъй като и тези обстоятелства са правно ирелевантни за ангажиране на неговата отговорност по чл. 73, ал. 1 ЗННД. Съгласно тази разпоредба нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност.
В обсъденото по-горе заключение на единичната съдебно-техническа експертиза се приема, че има идентичност между ателие №12 и таванско помещение №4, който извод се различава от направения в тройната съдебно-техническа експертиза, според която от представените пред нотариуса документи не е може да се установи такава идентичност, за да се направи извод, че имотът не е собственост на продавача по договора. Въпросът, който е релевантен, е не дали е налице обективна идентичност на двата обекта, а дали въз основа на представените документи пред нотариуса е можело да се установи такава. Въз основа на мотивираното и подробно заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвено при съпоставяне на граници, съседи на имота, отразяване в кадастрална карта и регистри по документацията в нотариалното дело, следва че не може да се направи извод за идентифициране на таванското помещение с процесното ателие. Изводът на тройната съдебно-техническа експертиза е по-обоснован и задълбочен при извършената проверка, че не е било възможно установяването на идентичност между двата обекта, а не изводите на единичната съдебно-техническа експертиза.
При отчитане, че е била налице такава невъзможност за нотариуса, както и основания за възникване на съмнения при противоречия в данните, неоснователни се явяват доводите, че същият е следвало да извърши допълнителни проучвания не само въз основа на представените от страните по договора документи и когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице. Поради това се явява неприложима съдебната практика, че е било налице задължение на нотариуса да извърши допълнителна проверка на правото на собственост, както се приема в решение № 497 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2008 г., II г. о., ГК, като конкретно в случая да извършва справки за автентичност на оригинални и актуални проекти за сградата с цел установяване разминаване в площ, обособени помещения, на разрешението за ползване от 14.10.2010г, назначаване на експертиза за идентичност.
С ППВС № 7/30.12.1959 г. т. 2 е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Дори и да се приеме, че нотариусът е имал възможност да установи, че процесният имот не е собственост на продавачите по сделката, то ответникът по исковата претенция не е нотариус по сделката, по която страна е ищцата, за да се установи връзка между действията й и причинените вреди на ищцата, заплатила продажната цена без да е придобила правото на собственост. Всеки нотариус дължи да направи самостоятелни изводи относно правото на собственост, а не да се основава на изводи за това право, извършени в предходни сделки със същото. В случая дори не се касае за непосредствен праводател на продавачите на ищцата, а за още по-предходна сделка между две дружества, едното от които е праводател на продавачите на ищцата. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и претърпените имуществени вреди с непрехвърляне на правото на собственост и заплатената цена от ищцата по друга сделка, а не изповяданата от ответника-нотариус. Прекъсната е връзката между извършените действия от ответницата по предходен нотариален акт за продажба на същия имот, но между други страни и на друга цена. /В този смисъл не е допуснато до касационно обжалване решение № 35 от 16.03.2015 г. на ВнАС по в. гр. д. № 66/2015 г. с определение № 1097 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2015 г., III г. о., ГК/. Цитираната съдебна практика от страна на въззиваемата-решение № 497/3.11.2009г по гр.д.№ 2173/2008, решение №224/18.10.2017г по гр.д.№ 4402/2016г се касае за вреди, претърпени конкретно от удостоверената от нотариуса сделка, и вреди от извършено възлагане на имот на страна по изпълнителното дело от съответния съдебен изпълнител. В тази връзка е и правилото, че отговорността следва да се ограничава до удостоверения материален интерес от нотариуса по конкретната сделка, като е логично страните по нея да са претендиращите обезщетение за причинените й вреди и да се ограничава отговорността на нотариуса по тази сделка, а не по друга сделка, с друг удостоверен материален интерес.
Поради липса на установена пряка връзка между действията на нотариуса и настъпилата вреда за ищцата следва исковата претенция по чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да се разгледа евентуално съединената искова претенция по чл. 189, ла.1 ЗЗД за връщане на цената на процесния имот, макар и по отношение на това евентуално съединяване с исковата претенция по чл.73 ЗННД въззивният съд да приема, че не са налице условията на чл.215 ГПК, но с оглед диспозитивното начало в процеса и целесъобразност, то следва да се разгледа същата. Съгласно чл.189, ал.1 ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. /Така Решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК./ В решение № 424 от 24.01.12 г. по гр. д. № 1872/10 г. на IV г. о. на ВКС също се приема, че продавачът отговаря по чл. 188 от ЗЗД винаги когато трето лице има права върху продадената вещ, като е без значение дали купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил въз основа на съдебно решение по иск на трето лице/осъществена евикция/ или правата на третото лице са предявени по съдебен ред или предстоят да бъдат предявени и противопоставени на купувача /евентуална евикция/. В решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК се сочи, че законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/.
По делото се установява, че продажната цена по договора в размер на 93 000евро е била заплатена от купувача на продавачите, като в нотариалния акт е отразено, че е внесена по доверителна сметка, открита в банка, което е и безспорно между страните по делото. От направени отбелязвания в НА се установява, че са заплатени 1 169.15лв.-нотариални такси по продажбата, 181.90лв.-такса за вписване, 4 547.31лв.-данък за придобиване на недвижим имот, поради което за тези суми следва да се уважи исковата претенция, съобразно дела на всеки от продавачите, а именно- К. А. Т. – сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. - сумата от 15 500 евро-част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; и В. А. Т.-сумата от 31 000 евро, част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите.
Поради различните правни изводи на въззивния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му за уважената искова претенция по чл.73, ал.1 ЗННД и оставените без разглеждане искове по чл.189, ал.1 ЗЗД, като вместо него се постанови, че се отхвърля исковата претенция, предявена от Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на основание чл.73 ЗННД във вр.чл.45 ЗЗД на сумата 93 000 евро за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус №260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014 г между продавача [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата, както и, че се осъждат на основание чл.189, ал.1 ЗЗД да заплатят на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] - К. А. Т. с ЕГН [ЕГН] – сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси , такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. с ЕГН [ЕГН]- сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси , такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; и В. А. Т. с ЕГН [ЕГН] -сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 3 643.42лв. за държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 6 000лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, както сумата от 13 330лв. за направени разноски пред първата инстанция.
Следва да бъдат осъдени на осн. чл.78, ал.1 ГПК К. А. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Л. Л. с ЕГН [ЕГН], И. И. Т.-Л. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 3 250лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, както и допълнително сумата от 7278.24лв. за разноски пред първата инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 733.87лв. за разноски пред първата инстанция.
Тъй като се отменя основният постановен съдебен акт, имплицитно се отменя и съпроводният по разноските, поради което частната жалба срещу определението от 11.04.2019г с правно основание чл.248 ГПК на М. Т. И.-Д. се явява безпредметна и съдът не следва да я разглежда.
Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 918/7.02.2019г, постановено по гр.д.№ 11197/2017г по описа на СГС, ГО, I-състав, В ЧАСТТА му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.73 ЗННД във вр.чл.45 ЗЗД на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 93 000 евро имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус №260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014 г между продавача [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата, В ЧАСТТА му, с която са оставени без разглеждане исковете, предявени от Г. С. Г. срещу К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. с правно основание чл.189, ал.1, изр.2 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят сумите: К. А. Т. – сумата от 31 000 евро-част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. - сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; и В. А. Т.-сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата, В ЧАСТТА му, с която е осъдена М. Т. И.-Д. да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 733.87лв. за разноски пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.73 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата от 93 000 евро за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължения като нотариус №260 при съставяне на нотариален акт за продажба на недвижим имот №197, том II, нот.дело №250 от 18.07.2014 г между продавача [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва от 01.09.2017г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.1 ЗЗД К. А. Т. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] – сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот /; А. Л. Л. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева-част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; И. И. Т.-Л. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 500 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 983,06 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; и В. А. Т. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] -сумата от 31 000 евро- част от подлежащата на връщане продажбена цена в размер на 93 000 евро и 1966,12 лева- част от разноските за придобиване на имота /нотариални такси, такса за вписване и данък за прехвърляне на недвижим имот/; ведно със законната лихва от 01.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 3 643.42лв. за държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 6 000лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, както и сумата от 13 330лв. за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК К. А. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Л. Л. с ЕГН [ЕГН], И. И. Т.-Л. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Т. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 3 250лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция /всеки от тях по 812.50лв./, както и допълнително сумата от 7278.24лв. за разноски пред първата инстанция, /всеки от тях по 1819.56лв./
Решението е постановено при участието на [фирма], като трето лице помагач на ответниците К. А. Т., А. Л. Л., И. И. Т.-Л. и В. А. Т. и при участието на [фирма], като трето лице помагач на ответницата М. Т. И.-Д..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |