СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателна колегия, 7 състав, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
ЕМИЛИЯ КОЛЕВА
разгледа докладваното от съдия А. ЖЕЛЯЗКОВ ВЧНД № 79/2020 г. по описа на САС, НК, 7 състав, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. с чл 345 от НПК. Инициирано е по частна жалба на адвокат Ю. Д., защитник на подс. Й. Н., както и жалба от адв. В. К.- защитник на подс. С. Ц., срещу определение на Софийски градски съд, НО, 12 състав по НОХД № 4719/2019 г. с което в разпоредително заседание, проведено на 10.01.2020 г. е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради сочени съществени отстраними процесуални нарушения.
Защитникът на подс. Н. излага в жалбата, че подсъдимият е неграмотен, поради което при извършване на процесуално-следствени действия в досъдебното производство са били накърнени процесуалните му права. Според защитника, при действията по разпознаване на Н. на същия не е била осигурена задължителната защита, а в последващите действия не е било достатъчно осигуряване на защитник, а наред с това е било необходимо органът по разследването да прочете на неграмотното лице всички книжа, свързани с привличането му към отговорност, при даването на обяснения и при предявяването на материалите, като според защитата органът е бил длъжен да обясни на Н. съдържанието и смисъла на всичко извършено в хода на разследването с участие на обвиняемия. На второ място, защитникът навежда твърдение, че описанието на извършените действия от всеки от подсъдимите е неясно и непълно- не била разбираема хронологическата и логическата последователност на извършеното от всеки от тях.
Отделно от това, адв. Д. атакува определението в разпоредително заседание в частта му, с която спрямо подс.Н. е потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Защитникът на подс.Ц. излага аналогични оплаквания по отношение съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и в частност относно конкретните действия на всеки от съизвършителите в тяхната хронология. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се твърди наличието на предпоставка за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
В двете жалби е формулирано искане да се отмени определението на Софийски градски съд и да се постанови връщане на делото на прокурора.
Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с изложените в частната жалба доводи и като служебно провери атакуваното определение, намери следното:
Прокурор от Софийска градска прокуратура е изготвил обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу Й. Н. Н. и С. В. Ц. за извършено в условията на съизвършителство престъпление с квалификация по чл. 199 ал.1 т.3 вр. чл. 198, ал.1,вр. с чл. 20, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. Въз основа на този обвинителен акт в Софийски градски съд, наказателно отделение е било образувано съдебно производство по НОХД № 4719/2019 г. по описа на същия съд. Последвало е насрочване и подготовка на разпоредителното заседание. По разпореждане на съдията-докладчик /обективирано в разпореждане № 3695 от 20.11.2019 г./ препис от обвинителния акт е бил връчен на подсъдимите заедно с вписване на въпросите по чл. 248 НПК, които ще бъдат предмет на решаване, както и за правата им по НПК. На 02.12.2019 г. е било проведено разпоредително заседание по делото, в което градският съд се е произнесъл по въпросите, които се решават в същото - изчерпателно посочените в чл. 248, ал. 1 от НПК. В рамките на това произнасяне и обсъждайки главния въпрос, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание - допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, съставът на първостепенния съд, след като е изслушал еднопосочните становища на всички страни /че не са налице такива нарушения/ е приел, че не е допуснато такова процесуално нарушение, касаещо съдържанието на обвинителния акт, което да е довело до ограничаване правото на подсъдимите да разберат какво точно обвинение им е повдигнато с обвинителния акт, за да организират своята защита в пълен обем. В същото разпоредително заседание съдът се е произнесъл и по чл.248, ал.1, т.6 от НПК и е потвърдил МНО „задържане под стража“ изпълнявана по отношение и на двамата подсъдими. Определението на СГС от 2.12.2019 г. не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 11.12.2019 г.
В насроченото съдебно заседание е бил представен на съдебния състав проект на споразумение, сключено между прокурор от СГП и защитниците на подсъдимите, като последните от своя страна са декларирали съгласие с последиците от него. Съдът се е произнесъл, като не е одобрил окончателния вариант на споразумения относно двамата подсъдими, след което е бил направен отвод от съдията-докладчик в съдебния състав, който е разглеждал делото до момента и който на практика се е произнесъл и по въпросите, предмет на обсъждане и решаване в разпоредителното заседание.
Впоследствие, след самоотвода е определен нов съдия-докладчик, който със свое разпореждане № 3998/17.12.2019 г. е насрочил ново разпоредително заседание по делото, което в крайна сметка е било проведено на 10.01.2020 г. от нов съдебен състав. Така, произнасяйки се по въпросите, които се решават в разпоредителното заседание, разглеждащият делото нов съдебен състав е постановил и определението, предмет на настоящия въззивен контрол - с което на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение като неоснователно искането на защитата на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Независимо от обстоятелството дали в разпоредителното заседание първоинстанционният съд ще вземе решение да върне делото на прокурора или ще постанови отказ и в двата случая неговото определение подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава 22 НПК. С оглед на това и доколкото в случая има постановено такова определение, с което е оставено без уважение искането на защитата за връщане на делото на прокурора за отстраняване на конкретно претендирани съществени процесуални нарушения, подадените от защитниците частни жалби срещу това определение на практика се явява допустима.
Недопустимо, според настоящия въззивен състав, се явява обаче атакуваното с тази частна жалба определение на Софийски градски съд.
Разпоредителното заседание по своята същност е контролен стадий по отношение на дейността, извършена на досъдебната фаза, и същевременно е подготвителен по отношение на следващия стадий - съдебното заседание на първата инстанция. Затова и от тази гледна точка същото се определя и като средство за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на органите на досъдебното производство. В конкретния случай по внесения в СГС обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, с разпоредителното заседание от 02.12.2019 г. вече е бил осъществен такъв съдебен контрол върху досъдебното производство и в частност относно допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК). Съдът е приел, че обвинителният акт не страда от никакви пороци, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Настоящият съдебен състав застава на позиция, че в конкретната хипотеза не следва да се провежда ново разпоредително заседание. Ново разпоредително заседание за предаване на съд трябва да се проведе само, когато е било постановено връщане на делото, след което прокурорът го внесе отново в съда с нов обвинителен акт. В този смисъл е и становището на проф. М. Ч. в статията „ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДАВАНЕТО НА СЪД И ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ“, публикувана в сп. Н., бр. 3 от 2018 г., стр. 60 – 100.
Така, главният въпрос, подлежащ на обсъждане и решаване в разпоредителното заседание–допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници - в рамките на този стадий /респ. в рамките на разпоредителното заседание/ вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт, поради което при същия обвинителен акт е недопустимо да бъде пререшаван отново в рамките на последващо разпоредително заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно измененията и допълненията на НПК (в сила от 05.11.2017 г.) след провеждането на разпоредителното заседание за предаване на съд се преклудират всички възражения на страните за връщането на делата на досъдебна фаза за отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК).
Обстоятелството, че в настоящия казус след постановения самоотвод на член на съдебния състав са били определени нови членове на съдебния състав, който да разгледа делото, само по себе си не е основание за провеждане на ново разпоредително заседание за предаване на съд след като няма внесен нов обвинителен акт. В случая такова основание /за провеждане на ново разпоредително заседание за предаване на съд/ не може да се търси и извежда от принципа /правилото/ за неизменност на състава на съда, доколкото не съществуват никакви процесуални пречки при разглеждането на делото в съдебно заседание като член на състава да участват съдии и съдебни заседатели, които не са участвали при провеждане на разпоредителното заседание. В тази насока могат да бъдат споделени следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 НПК делото се разглежда „от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание". Очевидно е, че това правило намира приложение само в съдебното заседание, тъй като само в този стадий се събира и проверява доказателствен материал. Правилото за неизменност на състава на съда пряко произтича и съответно гарантира принципа за непосредствеността, съгласно който съдът основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично (чл. 18 НПК). В разпоредителното заседание обаче нито се събират, нито се проверяват доказателства. Вярно е, че в разпоредителното заседание съдът се произнася по искания за допускане на нови доказателства, но принципът на непосредствеността се отнася, доколкото това е очевидно от разпоредбата на чл. 18 НПК, само до събирането и проверката, а не и до допускането на доказателствения материал. И това е напълно логично, след като съдът в съдебното заседание винаги може да допусне исканите доказателства, независимо, че същото това искане не е било уважено в разпоредителното заседание. В подкрепа на тази теза е и аргументът, че в разпоредителното заседание не участват резервни съдии и съдебни заседатели. Затова няма логика за основните съдии и съдебни заседатели да е важим принципа за неизменност на състава на съда, а да не се отнася до резервните.
По така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че след като не е имал процесуално основание отново да се произнася по подлежащия на обсъждане и решаване в разпоредителното заседание главен въпрос „допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници“, доколкото този въпрос вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт в рамките на този стадий /респ. в рамките на разпоредителното заседание/, окръжният съд на практика е постановил един процесуално недопустим акт по този въпрос.
Същите съображения важат и за произнасянето на първостепенния съд относно мярката за неотклонение, изпълнявана от подсъдимия Н.. Не е налице ново искане от страна на подсъдим или негов защитник по делото, за изменение на потвърдената в разпоредително заседание от 2.12.2019 г. МНО, с което съдът да е бил сезиран след влизане в сила на определението от посочената дата в тази му част.
Всичко изложено по-горе налага извод, че е налице основание за отмяна на атакуваното определение в обжалваните части – относно произнасянето на съда по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК и оставяне без разглеждане искането на защитниците на подсъдимите Й. Н. и С. Ц. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като делото следва бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия съобразно разпоредбите на НПК.
Воден от тези съображения Софийски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.01.2020 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 12 състав, постановено по НОХД № 4719/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение като неоснователно искането на защитниците на подсъдимите Й. Н. Н. и С. В. Ц. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения; както и В ЧАСТТА, с която се потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ изпълнявана от подс.Й. Н. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на защитника на подсъдимия Й. Н. Н. и искането на защитника на подсъдимия С. В. Ц., направено в проведеното на 10.01.2020 г. разпоредително заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия съобразно разпоредбите на НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |