О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр.С.,28.08.2013г. Софийски апелативен съд наказателно отделение , 1ви състав в закрито заседание на 28.08. две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ ШИШКОВА
Членове:1. В. Ц.
2. И. С.
разгледа докладваното от съдия С. НЧ дело N857 пo описа
за 2013 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.243 ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Л. В. П., адв.И. В. срещу определение на СГС – НО, 21 с-в. по НЧД№3744/13г., с което съдът ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от адвокат И. В. - защитник на обвиняемия Л. В. П. срещу Постановлението на СГП от 23.05.2013г. (изведено от деловодството на 28.05.2013г.) за прекратяване на наказателното производство по сл. дело №76/2012г. по описа на НСлС (пр. пр. №315/2005г. на СГП).
ПРЕКРАТИЛ производството по НЧД №3744/2013г. на СГС, НК, 21 състав.
ВЪРНАЛ делото на СГП за съхранение.
В жалбата се иска отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество от състава на САС, с което атакуваното постановление на СГП да бъде изменено относно фактическите основания за прекратяване на производството, като от тях отпадне обстоятелството, че „отмяната на предишното прекратяване на наказателното производство от страна на В. била законосъобразна.”, а вместо тях се посочи изрично, че „възобновяването на делото от страна на В. с постановление от 23.07.2012г. е незаконосъобразно и този порок на производството може да бъде саниран с прекратяване на наказателното произовдство”
Производството пред СГС е протекло по реда на чл.243, ал.З-ал.5 от НПК.
С постановление от 23.05.2013г. (изведено от деловодството на 28.05.2013г.) СГП е прекратила наказателното производство по сл. дело №76/2012г. по описа на НСлС (пр. пр. №315/2005г. на СГП) на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Срещу постановлението на СГП е постъпила жалба от адвокат И. В. - защитник на обвиняемия Л. В. П., с която се иска промяна на мотивите на Постановлението на СГП в частта, с която било прието, че отмяната на предишното прекратяване на наказателното производство от страна на В. била законосъобразна.
За да остави без разглеждане така формулираната жалба СГС приел че тя е абсолютно недопустима, доколкото от съда се иска да излезе изцяло извън своите компетенции в производството по чл.243 НПК и е подадена от лице, което няма легитимен правен интерес да обжалва по какъвто и да е начин Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство по делото.
В тази връзка съдът от първа инстанция приел, че Постановлението на СГП дава възможно най-пълната защита на жалбоподателя П., като делото е прекратено на напълно реабилитиращото основание по чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК - липса на извършено от обективна страна престъпление от него и от обвиняемия П.. СГП е приела, че няма нито престъпление по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК, нито престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 НК.
Поради това липсвал и правен интерес да се иска каквото и да било изменение в мотивите на Постановлението, което би било само в посока утежняване положението на жалещия, което е принципно недопустимо по НПК.
Всъщност в жалбата се искало да се извърши контрол върху акт на В., който е извън обхвата на съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, доколкото процесуалното развитие на делото и законосъобразността и обосноваността на постановените прокурорски актове по движение на делото не е сред въпросите, които контролиращия съд може да разгледа в производството по чл.243, ал.З - ал.7 НПК.
Първата инстанция приела за очевидно , че това искане, което освен всичко друго цитира невярно Постановлението на СГП, е направено само и единствено, за да има мотив да се поиска съдебен контрол върху Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство и да се отнеме възможността за контрол върху това Постановление по реда на чл.243, ал.9 НПК, но това не представлява защитим от правото интерес и не позволява разглеждането на жалбата.
В подкрепа на становището си СГС цитирал теоретични разработки - проф. д-р М. Ч. в „Досъдебното производство по НПК, С, 2013г., стр.442 - „Законът не защитава интереса на обвиняемия чрез обжалване по съдебен ред да постигне стабилитет на прекратяването, защото ако постановлението не бъде обжалвано пред съд може да бъде отменено впоследствие по реда на чл.243, ал.9 служебно от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Обвиняемият може да обжалва само прекратяването на нереабилитиращо основание. Не е налице правен интерес от обжалването на прекратяването на производството, когато е на реабилитиращо основание по чл.24, ал.1, т.1 НПК ...") и незадължителна съдебната практика (Р-367-2003г.-1 н.о. - Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по чл.237, ал.1, т.1 във връзка с чл.21, ал.1, т 1 НПК не накърнява правата и законните интереси на обвиняемия", обобщена в „Помагало по наказателен процес за младши съдии" под редакцията на съдия Р. Н. - Н., С, 2013г., стр.83 , нe представлява обаче признат от закона интерес чрез обжалването по съдебен ред единствено да се постигне стабилитет на прекратяването с оглед да се предотврати възможността необжалваното постановление да бъде отменено впоследствие по реда на чл. 243, ал. 9 НПК служебно от прокурор от по-горестояща прокуратура. Жалба, съдържаща само такова искане, би била недопустима, защото всъщност не атакува прокурорския акт, а изразява съгласие с него").
Вън от принципното си становище СГС оценил обстоятелствата, че органите на прокуратурата използват дадените им правомощия за своеобразен процесуален „рекет" по отношение на жалбоподателя П., свързан с осъществяването на дадените по закон на жалбоподателя права по ЗОДОВ и спорните гражданскоправни отношения на жалбоподателя със СОС и посочил, че такова прилагане на закона е недопустимо. За жалбоподателя съществувал друг процесуален ред за реализиране на права срещу В., различен от невъзможния ред за контрол на произнасянето на В. чрез обжалване на Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243, ал.З-ал.7 НПК.
Първоинстанционният съд коментирал и определение на САС, с което е отменено предишно определение на СГС за оставяне без разглеждане на подадената жалба от защитата на обвиняемия П., като приел че наличието на това определение на САС не го задължава да разгледа жалбата по същество поради противоречието му с посочените по-горе аргументи и със закона. Законът винаги имал по-голяма обвързваща сила от който и да било съдебен акт, особено когато този съдебен акт е в разрез с посочената трайно установена съдебна практика на ВКС и на самия САС по идентични дела.
В рамките на възложената му от закона проверка на атакуваното определение по реда на чл.243 ал.6 от НПК , като прецени доказателствата по делото, мотивите на атакувания съдебен акт и доводите в жалбата настоящия състав на САС намира следното:
Веднъж вече друг състав на САС се е произнасял по идентична жалба срещу идентично произнасяне на друг състав на СГС, като е върнал делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата. Няма спор, че това произнасяне е било в рамките на инстанционния контрол, именно по настоящото наказателно производство, а не някакво произнасяне на САС въобще, ето защо буди недоумение становището на първата съдебна инстанция, че то не е обвързващо за нея. Напротив, именно въззивният съд има по закон правомощието да ревизира актове на първоинстанционния, а не обратното. Отказът на първата инстанция да съобрази задължителния характер на това произнасяне, а вместо това да го обяви за незаконно и противоречащо на съдебната практика е не само неетично и неколегиално поведение, но и само по себе е в разрез със смисъла и логиката на процесуалния закон.
По същество жалбата на защитата в настоящото производство е частично основателна, доколкото незаконосъобразно жалбата и пред СГС е оставена без разглеждане.
Няма спор, че обвиняемият е сред лицата легитимирани да обжалват постановлението по чл. 243 от НПК, доколкото той присъства на първо място в изброяването им в чл. 243 ал.3 от НПК. Не е спорно също така, че такова обжалване може да бъде направено не само с искане за отмяна на постановлението, но и с искане за изменение на основанията му, доколкото компетентния първоинстанционен съд има такова правомощие по чл. 243 ал.5 т.2 от НПК.
Спорен в настоящото производство е въпросът следва ли при преценка допустимостта на жалбата, съдът от първа инстанция да извърши предварителен анализ на конкретно исканата промяна, на основанието за прекратяване и да прецени съответства ли тя на целите на закона, обслужва ли легитимен правен интерес или не.
Настоящият съдебен състав намира, че подобно изискване не намира опора в закона. По начало сред правомощията на съда по чл. 243 ал.5 от НПК не фигурира възможност за връщане на жалбата или оставянето и без разглеждане. Липсват и формални изисквания към съдържанието на самата жалба. Такива възможности и изисквания липсват и в процедурата по чл. 341 и сл. от НПК, която е приложима в случая, доколкото обжалвания акт е определение. При тези обстоятелства възможността постъпила жалба по реда на чл. 243 ал.3 от НПК да бъде оставена без разглеждане, следва да се ограничи само до хипотезите на липса на допустимост, които са очевидни и могат да бъдат изведени от изрични текстове на закона, например просрочие или подаване на жалбата от лице, извън кръга на лицата по чл. 243 ал.3 от НПК. Изследването на въпроса, какъв интерес преследва жалбоподателят с конкретното си искане, е ли той правен и законосъобразен и този ли е процесуалния ред за осъществяването му, е въпрос който изисква цялостен анализ не само на съдържанието на жалбата, но и на фактите по делото, какъвто анализ е възможен само в рамките на произнасянето по същество. Теоретичните разработки и незадължителното произнасяне на състав на ВКС, които се цитират от СГС не са източници на правото. Вън от това прогласяването на определен правен интерес за нелегитимен от позицията на принципите на правото, не води автоматично до ревизия на действащите закони от правоприлагащите органи. То би могло да доведе до евентуална законодателна промяна, която да ограничи възможността за преследване на подобна принципно нелигитимна цел със средства, които са законни по смисъла на сега действащото право.
В конкретния случай СГС е извършил такъв анализ по същество и приел, че интересът на жалбоподателя от исканата промяна в постановлението обслужва цели различни от легитимните цели на производството по чл.243 ал. 3 от НПК, но вместо да продължи и завърши анализа си, потвърждавайки, отменяйки или изменяйки атакуваното постановление, въз основа преценка на законосъобразността на прокурорския акт, оставил жалбата без разглеждане. Това процедиране на СГС лишава и САС от възможността да се произнесе по същество, доколкото липсва годен за въззивна проверка краен акт, съдържащ не само произнасяне по основателността на искането, но и по законосъобразността на постановлението.
Ето защо производството отново следва да бъде върнато на СГС за произнасяне по същество.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС – НО, 21 с-в. по НЧД№3744/13г., с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от адвокат И. В. - защитник на обвиняемия Л. В. П. срещу Постановлението на СГП от 23.05.2013г. (изведено от деловодството на 28.05.2013г.) за прекратяване на наказателното производство по сл. дело №76/2012г. по описа на НСлС (пр. пр. №315/2005г. на СГП).
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |