В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Снежана Душкова
Членове: И. С.
К. Т. При секретаря В. Колева и с участието на прокурора Коюмджиев, като разгледа докладваното от съдия К. Т. внохд № 32/17 по описа на САС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава X. НПК
Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда №330/15.12.2015 г. на СГС, НК, 2 – ри състав, по нохд № 5056/2010.
С присъдата всички подсъдими са признати за невиновни както следва:
Подсъдимата Е. Р. М. е призната за невиновна по обвинение за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. Н. Д. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 НК.
Подсъдимият И. К. П. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 НК.
Подсъдимият В. И. Д. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 и вр. чл. 212 ал. 5 вр. ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Подсъдимият М. Б. М. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 212 ал. 5 вр. ал. 1 пр.1 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Подсъдимият Р. Г. С. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
На основание чл. 190 ал. 1 НПК съдът е постановил, че направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
С протеста прокурорът възразява срещу присъдата като неправилна. Посочва, че всички обстоятелства включени в предмета на доказване са изяснени и обективната истина е разкрита. Прави искане въззивният съд да осъди подсъдимите по обвиненията срещу тях.
В допълнение към протеста прокурорът развива подробни съображения в подкрепа на искането си. Добавя доводи за необоснованост на присъдата, тъй като съдът приел факти, за които не са събрани доказателства. Релевира недостатъци на мотивите на присъдата, тъй като съдът е пропуснал да констатира редица правнозначими факти. В обосноваване на това прави конкретни изложения на установените обстоятелства и доказателства за тях. Акцентира на фактите по срещи, разговори, уговорки между подсъдими и други лица, които срещи предхождат формирането на процесното гражданско дружество [фирма]. Описва факти относно начина на функциониране на дружеството, облигационни отношения между дружествата [фирма] и [фирма], период, брой и размер на заеми от дружеството [фирма] и други, предварителното разполагане от страна на подс. М. на количествена сметка, характера на отношенията между подсъдимите Д. и М. и подс. Д., данни от СРС, от показания на св. П., факти по изпълнение на СМР, при което съдът достигнал до неверния извод, че не е възможно количествата и стойностите на СМР да бъдат детайлизирани. Съдът не бил констатирал и факта на реалната пазарна цена на извършените СМР. Прокурорът се позовава на конкретни доказателствени източници, чиято фактология обаче не намерила никакво отражение в мотивите на съда.
Обосновава също така, че по делото се намират автентични доказателства за реалните пазарни цени на отделните СМР за този период, за този район и за този субект – [фирма]. Във връзка с това отразява и резултатите, до които е достигнала строително - техническа експертиза. Релевира и факти по ремонтиране на хотел Р. и особености на сключения за целта договор от страна на [фирма]. Все във връзка с оплакването, че съдът не констатирал така релевираните от прокурора факти се навежда и това, че съдът не е направил логичното съждение, че дори по сградата на МТСП да е направена някаква част от договорените 4 900 кв. м. по поз. 20 , от Таблица по СТЕ съгласно номерацията в том 156, поне 512 кв м. от тях изобщо не са направени, тъй като [фирма] и св. К. Т. са ги изработили на хотел Р., а не на сградата на МТСП. Релевират се факти и по друга такава неизработена част. Сравнява цени на извършените СМР на подизпълнител и тези на изпълнител - договорени с МТСП. Изтъква и че дружеството [фирма] е получило от МТСП пари, които обаче не били вложени в СМР по административната сграда. Определя размер на свръхпечалба – 5 492 191, 34 лв. Позовава се и на факти по дублиране на основания за плащания. Посочва пример за дейности извършени от дружеството [фирма] в частни имоти на подс. Д., за които обаче е платено с бюджетни средства предназначени за ремонта на сградата на МТСП.
Спира се и на факта, че подс. М. с протоколи – актове обр. 19, придал на извършеното привидна форма на подизпълнение на обекта на МТСП и така щото [фирма] да изглежда като подизпълнител на [фирма]. Обосновава как подс. М. платил с пари на МТСП строежи в частни имоти на подс. Д.. Подс. М. и подс. С. не отчели пред МТСП усвояване на средствата с 287 752, 11 лв. по – малко. Обосновава, че СГС не видял релевантните факти в тяхната пълнота и така не е видял описаното в обвинителния акт длъжностно присвояване, в подкрепа на което излага отделни примери от факти по делото. Опира се на факти по участие на [фирма] в ремонт на хотел Р., но не и на административната сграда на МТСП. Оспорва констатация на съда, че не могат да бъдат установени видовете, количествата и цените на отделните СМР, като е игнорирал наличните по делото данни. Стъпва на разлика между изработени и отчетени СМР, между договорени и реални пазарни цени.
Представя за необходимо съдът да възприеме строително - техническа експертиза и на нея да базира правните си изводи. Прокурорът в протеста провежда сравнение и между реални цени платени по част „Електро” изпълнена от [фирма] и тези договорени между подс. М. и подс. М.. Релевира, че принципно същият механизъм е реализиран и при обзавеждането на сградата. Като стойност на цялото обзавеждане на сградата посочва сумата от 338 418, 52 лв., а договорената между подс. М. и М. – 1 007 640, 60 лв.
Повдига оплакване и за това, че съдът е пропуснал да направи важни фактически констатации на база на банкова експертиза и банкови документи, в подкрепа на което излага конкретни факти, че всички пари, които дружеството [фирма] е имало по банкова сметка са били получени от МТСП с оглед подписания договор за ремонт и обзавеждане на сграда.
Обосновава присвоителни действия от страна на подс. М.. Подс. М. използвал излишъка от пари за депозити и заеми, от които дружеството да печели и чрез лихви.
Мотивира, че ако служителите на МТСП били предоставили на подсъдимия толкова пари, колкото са били необходими за строителни дейности, за подс. М. нямало да има възможност да формира излишъци, които да трансформира в депозити като последица от това и публичните финанси нямало да бъдат увредени. Като са предоставили на [фирма] повече пари от необходимото, подсъдимите, бивши служители на МТСП, нанесли щета на бюджета и заедно с това са набавили имотна облага за дружеството.
Също така СГС пропуснал да констатира размера на формираната от [фирма] печалба. Излага факти в подкрепа на извода за по – висока печалба – вместо 10 % - 29% . Обосновава, че сумата от 5 960 000 лв., внесена по депозитни сметки явно не е била необходима за СМР и че подсъдимите, бивши служители на МТСП, успешно са набавили за [фирма] огромна печалба.
Мотивира, че игнорирането на отделни групи от факти разкъсва цялостната фактологична картина, възможността и необходимостта да бъдат направени връзки и съпоставки между правнозначимите факти и те да бъдат възприети и осмислени в тяхната цялост. Счита, че ако съдът бе възприел изложените от прокурора факти и намерил точното им място с оглед останалите факти по делото, е щял да достигне до друг правен извод.
Повдига оплаквания и срещу направения от първата инстанция анализ на доказателствата като едностранчив и фрагментарен. В тази връзка визира изводите на съда за „изключителна спешност” по смисъла на чл. 86 ал. 3 ЗОП. Липсвал анализ за ролята на подс. Д.. Съдът не бил анализирал противоречия в показания на свидетел Н., З., не отчел всички предоставени от св. П. Н. данни. Възразява срещу отхвърлянето от страна на СГС на показания на св. П., към когото този съд е проявил едностранчив подход, напълно игнорирайки неговото отвличане и нараняване въпреки защита по специална държавна програма.
Съдът разгледал едностранчиво и фрагментарно и обстоятелствата по изготвяне на количествена сметка и причините тя да остане без стойност повече от десет месеца след изготвянето й. Игнорирал и обстоятелството, че определянето на цена на строителни дейности е част от естествената предметна компетентност на Дирекция „Финансово стопанска дейност и управление на собствеността” при МТСП. Съдът можел да използва възможността остойностяването на количествената сметка да се проведе и от външни експерти. Съдът игнорирал факта, че това, което подсъдимите М., Д. и П. приели за „невъзможно” и не направили в продължение на десет месеца, отнело на спечелилия участник в процедурата – дружеството [фирма] девет работни дни.
Поддържа, че като не е констатирал всички правнозначими факти и не е направил цялостен анализ на доказателствените източници, съдът е достигнал до грешни правни изводи за липса на вина у подсъдимите. Изводът на съда за липса на нарушение на чл. 84 т. 2 ЗОП противоречал на фактите.
Оспорва правилността на приложението на принципа „non bis in idem”. Оспорва извода на съда и за липсата на каквото и да е нарушение на ЗОП. Задължение на съда било да даде приложимото право при очертаните от прокурора факти щом не е съгласен с предложената от него правна квалификация.
Оспорва приетата от съда невъзможност да се определи точен размер на щетата, веднъж като неправилна система от доводи и грешна логическа конструкция и втори път като задължение на съда по чл. 13 ал. 1 НПК Отхвърля да е имало обективна невъзможност за изясняване на тези факти, нещо повече – размерът на щетата бил съвсем точно определен от експертите – 11 038 405, 55 лв. като невложени в строително-монтажни работи. Не се съгласява с решението на съда, като приема правната конструкция на обвинението за невъзможна, да приеме изцяло оправдателна алтернатива. Приетото от съда крайно правно решение обявявало за законово допустимо разнообразните форми на присвояване, ясно видими в действията на подсъдимите. Съдът можел да възприеме за улесняващо престъплението по чл. 282 НК, не това по чл. 212 НК, а документно престъпление. Съдът бил длъжен да отговори, като оправдава подсъдимите по чл. 282 НК, дали деянията не покриват признаците на неизгодна сделка или безстопанственост. Съдът не бил отговорил на въпроса, ако деянията на подсъдимите не представляват престъпления по повдигнатото обвинение, представляват ли изобщо престъпления. В подкрепа на това разбиране представя данни за размера на необходимите и действително предоставените суми за ремонт, нормата на реализираната печалба, различаваща се от договорената, както и че част от сумите, за които са представени фактури в МТСП са били предоставени за изграждане на други строителни обекти.
Срещу протеста е постъпило възражение от защитниците на подс. М. – адв. Д. и адв. Л.. Доводите на прокурора касаещи обвинението на подс. М. са оспорени като неотговарящи на доказателствата по делото. Възразява се срещу настояването на прокурора съдът да квалифицира изложените в обвинителния акт факти, ако не е съгласен с квалификацията на обвинението. Обосновават, че прокурорът очевидно не знае какво престъпление твърди и посочват съда като арбитър, а не помощник на прокурора. Изтъкват, че прокуратурата е формулирала обвинение, което не може да породи целените от прокурора правни последици за постановяване на осъдителен съдебен акт. Подробно се спират на редица несъответствия и вътрешни противоречия на обвинителния акт. Мотивират, че съществените процесуални нарушения допуснати при изготвянето на обвинителния акт, правещи защитата невъзможна, губят своето значение само при оправдаване на подсъдимите.
Отделно аргументират действията на подсъдимата М. като изцяло правомерни.Анализират вменените на подсъдимата специални норми като несъставомерни по смисъла на чл. 282 НК. Обвинителните твърдения също така почивали на предположения. В заключение изтъкват, че всички решения на подс. М. са били предложени от колективните органи, на които по закон е възложена подготовката и провеждането на обществените поръчки. Молят да се потвърди присъдата.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. поддържа протеста по подробните съображения в него. Моли съда да направи нов съвкупен анализ на доказателствата по делото и приеме доказаност и основателност на обвинението. Пледира за признаване на подсъдимите за виновни по обвинението и налагане на наказания около среден размер на предвидения в закона, както и за приложение на чл. 37 ал. 1 НК за подс. М., Д., П. и Д..
Защитникът на подс. М., адв. М., моли присъдата за подсъдимия да се потвърди. Намира обвинението за недоказано. Позовава се и на съществени пороци на обвинителната теза. Аргументира деянието като несъставомерно. Представя довода за присвояване като несъстоятелен, тъй като присвояване не може да се осъществи по отношение на собствени средства.
Защитникът на подс. М., адв. М., поддържа изложеното от адв. М.. Представя дейността на първостепенния съд като съобразена с процесуалния закон. Оспорва правилността на заключенията за стойността на СМР залегнали в обвинителната теза. Също стъпва на неяснотата и непълнотата на обвинението и пледира присъдата да се потвърди.
Подс. М. в лична защита се присъединява към защитниците си.
Защитникът на подс. М. , адв. Д., пледира протестът да се остави без уважение. Оценява работата на СГС като прецизна. Посочва, че протестът пренебрегва фактологията по делото. В мотивиране на законосъобразност на процедурата по ЗОП се позовава на решение на АССГ по нахд № 8895/2009г. Повтаря доводи от възражението срещу протеста. Подробно се спира на недостатъци на обвинителния акт. Определя обвинението като неясно, противоречиво и непълно. Споделя разбирането, че това което е порочно отначало, не може да бъде поправено. Моли обвинението да се приеме за недоказано и за недоказуемо във формата, в която е повдигнато, и да се потвърди присъдата.
Защитникът на подс. М., адв. Л., се присъединява към казаното от адв. Д..
Подс. М., в лична защита, подкрепя доводите на защитниците си. Моли да се потвърди присъдата.
Защитникът на подс. Д., адв. К., моли присъдата да се потвърди. Счита, че СГС подробно е мотивирал защо вмененото на подсъдимия деяние не е нарушение на задълженията му по служба и не е доказана съставомерната по чл. 282 НК цел. Споделя аргументите на първата инстанция. Позовава се на разрешаване на казуса и в административно - наказателното дело, посочено от адв. Д. Д. и на принципа non bis in idem. Изтъква липса на конкретни възражения на протеста относно съставомерност на действията на подсъдимия. Оборва като несъстоятелни и възражения на протеста срещу аналитично – аргументационната част на присъдата. Определя като некоректен упрека на протеста срещу липсата на произнасяне от съда за възможен друг приложим закон, като счита, че няма основание за такова приложение.
Подс. Д., в лична защита споделя казаното от защитника си.
Защитникът на подс. П., адв К., моли присъдата да се потвърди. Поддържа всички съображения на първоинстанционния съд по същество. Счита обвинението за неустановено и недоказано. Разглежда природата на съставения от подсъдимия инкриминиран документ – докладна записка, която нямала обвързващ характер. Отделно от това, записката била съгласувана с други лица. Счита вмененото деяние за несъставомерно поради липса на причинна връзка между него и щетите. Оспорва протеста като немотивиран. Обосновава, че съответността на протеста следва да обхваща и неговите доводи. Оспорва протеста и защото вменява на подсъдимия задължения каквито той няма. Прави подробно изложение на фактите по делото, които правилно съдът е преценил като несъставомерни. Намира обвинението за тенденциозно, дейността на разследващите органи и прокурора за незаконосъобразна. Определя поведението на подсъдимия като изцяло правомерно. Позовава се на факти за манипулиране на доказателства. Възразява срещу невярното отразяване на факти в обвинителния акт.
Изтъква недостатъци на обвинителния акт, несъставен според правилата на чл. 246 НПК и установената съдебна практика - ТР № 2/2002 на ОСНК на ВКС. Обвинението не представяло и доказателства за своите твърдения. Оспорва обвинението, което не сочи и как при подписване на докладна записка подс. П. е могъл да знае развилите се впоследствие обстоятелства и формиране на инкриминирания излишък. Описва подробно механизма на изготвяне на докладната записка. Описва и такова знание за обстоятелствата у подс. П., което изключва каквато и да е неправомерност. Изтъква положителни за подсъдимия характеристични данни. Мотивира, че подс. П. е имал своите легитимни основания да подпише докладната записка. Обосновава защо с докладната записка, доколкото към този момент липсва стартирана процедура по възлагане на обществена поръчка, не биха могли да се нарушат специални норми на ЗОП. Излага доводи за хиперболизиране на значението на вида избрана процедура, както и несъответност на вменените специални норми на задълженията, които подсъдимият е имал. Мотивира липса и на субективна страна на деянието. Изтъква съображения срещу конструкцията на обвинението за съучастие между подс. П. и другите подсъдими като невъзможна.
Защитникът на подс. П., адв. Б., също пледира да се потвърди присъдата спрямо този подсъдим. Счита, че СГС обстойно е изложил защо липсват нарушения на норми на ЗОП, а въззивният съд не може да се занимава с този въпрос без съответен протест на прокурора. Определя твърдението на протеста за възможност за остойностяване на бъдещото строителство като невярно. Поддържа съобръженията на адв. К.. Също приема подхода на прокуратурата към обема на обвинение като непоследователен и правно непрецизен.
Подс. П., в лична защита, се присъединява към защитниците си.
Защитникът на подс. В. Д., адв. Т. Д., моли присъдата да се потвърди. Обосновава липсата на релевантно за обвинението качество на подсъдимия. Определя описания в обвинителния акт начин на работа на търговските дружества участващи в обществената поръчка като обичаен. Посочва като невъзможна конструкцията присвояване от две структури едновременно – от МТСП и от търговско дружество. Атакува обвинението като нелогично и неясно. Оборва и фактическите му твърдения като неверни. Счита мотивите на първоинстанционния съд за цените на строителните работи за точни. Оспорва заключение на експертите, които не са отчели скритите работи. Пледира да се отчете, че плащането от МТСП е въз основа на актове образец 19 , а не фактури между търговските дружества.
Подс. В. Д., в лична защита, подкрепя казаното от защитника си.
Защитникът на подс. Р. С., адв. Ц., моли да се потвърди присъдата. Отбелязва, че обвинението е неразбираемо. То очертавало невъзможна правна конструкция и било формулирано по начин да е несъставомерно. Релевира липса на доказателства и на яснота на претенцията на прокуратурата към обема и качеството на задълженията на подсъдимия. По същество навежда довода, че по силата на пълномощно, подсъдимият не е имал задължения, а само права.
Подс. Р. С., в лична защита, поддържа казаното от защитника си.
В последна дума подс. М., П., Д., М. и С. молят присъдата да се потвърди, подс. Д. моли за справедливо решение.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и като сам подложи атакуваната присъда на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:
Налице е основанието на чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са абсолютни и са ограничили право на защита на подсъдимите.
От своя страна, Софийски градски съд, като не е констатирал тези нарушения, ги е задълбочил и така е постановил незаконосъобразен акт. Тази незаконосъобразност е невъзможна за саниране от настоящата инстанция.
На отделно основание е налице непълнота на мотивите по основни въпроси на обвинението, липсва изразено обосноваване на волята на съда по тези въпроси, и поради същественият им характер, следва да се приеме липса на мотиви - абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК.
Допуснатите нарушения от първия вид са засегнали действията на прокурора по съставяне на обвинителния акт съгласно правилата на чл. 246 НПК. Те са довели до повдигане на обвинение съдържащо непреодолими грешки, обвинение, което не може да изпълни своите служебни функции да очертае обвинителна теза, с необходимите предмет и обем на доказване и е изцяло негодно. Така повдигнато обвинението не може да служи за основание за постановяване на законосъобразна присъда.
Обвинителният акт по своята функция съставлява обвинителната претенция на прокурора пред съда. За да изпълни функцията си, обвинението следва да съдържа последователно, ясно и недвусмислено описание на съставомерните факти, участието на обвинените лица в тях, както и правна квалификация – приложимия материален закон. Това са минимално изискуемите условия за неговата валидност. Обвинителният акт следва да отговаря на изискванията на закона – чл. 246 НПК, така че да позволи произнасяне на законосъобразна, обоснована и справедлива присъда и е едно от условията за това. Обвинителният акт е и този, който очертава предмета на присъдата и съдът е стриктно обвързан от неговите рамки. Липсата на ясна и точна обвинителна претенция отнема от валидността на обвинението, респективно неговите пороци неизменно се принасят и към присъдата в случай, че такава е произнесена въпреки това.
Незаконосъобразно съдията – докладчик, явно знаейки за тези пороци, доколкото ги е отразил в мотивите на присъдата, не ги е констатирал своевременно в съответния акт – разпореждане по чл. 249 НПК, не е изразил волята си, че такива са налице, не ги е указал на прокурора, и не му е дал възможност да ги отстрани. Същевременно, съвсем неправилно, по – нататък, съдът е използвал именно тези пороци, като част от основанията си да постанови присъда по същество и която можела по тази причина да бъде само оправдателна. Този извод е дълбоко погрешен, тъй като негодността на едно обвинение не може да има за последица оправдаване на подсъдимите, а има за последица задължение на съдията – докладчик да ги констатира и върне делото на прокурора с указания за привеждане на обвинението в съгласие със закона.
Правилата за съставяне на обвинителния акт съгласно чл. 246 НПК са уредени не само в интерес на подсъдимия, който трябва да знае обвинението и да го разбира, за да може да се защитава, но и в интерес на правосъдието, предпоставящо съдът да е сезиран с валидна претенция, в съдържанието й и като фактически твърдения, и като правна конструкция, така че да може законосъобразно да се произнесе по приложението на закона. Съдът не може да абдикира от правилното изпълнение на това задължение само на процесуално основание и само поради процесуалните пороци във формата на претенцията пред него. Той е задължен да изпълни правомощията си за осигуряване на валидна за разглеждане наказателноправна претенция. Следва да разглежда гаранциите по чл. 246 НПК като уредени в полза на защитата, но и в природата им на предпоставки за дейността по правосъдие. В противен случай, пристъпвайки към каквото и да е решение по същество, би постановил недопустим акт, поставен на порочна основа. Това е така, доколкото съдът не може да постанови законосъобразен акт по неясна обвинителна воля. Недопустимо е при процесуална невъзможност да се постанови акт по същество, такъв да се постановява.
Когато процесуално порочният акт на съда по своето същество е оправдателен, процесуалните нарушения не губят значението си само поради изхода на делото, тъй като не се разглеждат само в светлината на правото на защита, макар да се разглеждат и в тази светлина. Когато тези нарушения са такива, че акт по същество не е могъл да бъде постановен, те винаги следва да се определят като абсолютни нарушения. Абсолютното нарушение в случая е, че обвинителният акт е съставен по начин, който го лишава от възможност да изпълни функцията си, който е неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен, и към който, ако се приложат стандартите за съдържанието на каквито и да е юридически актове, довежда до извод за липса на обвинителен акт. Тогава, какъвто и да е изходът на делото по него - той ще е порочен и недопустим, незащитим откъм претенциите си да е приложил правилно закона, и като такъв не може да се остави в правния мир.
В такъв случай, контролиращият съд, несъгласен с решението по същество на първата инстанция, и виждайки основания за различен изход на делото, бива изправен пред невъзможност от своя страна да постанови правилен и законосъобразен акт, доколкото и пред него тези процесуални нарушения продължават да съществуват. Ако този съд, въпреки нарушенията, постанови такъв различен акт, на свой ред ще ги задълбочи, като този път, те ще проявят действието си не само в сферата на правосъдието като цяло, но и в сферата на право на защита на подсъдимите лица, които, изправени пред липса на годна обвинителна фактическа и правна рамка, са били в невъзможност да се защитават. Още повече, когато важна част от тяхната защитна теза, както е в случая, е била насочена именно срещу този характер на обвинението.
Констатирайки това, контролиращият съд, има задължение, на свой ред, да поправи това, което първият съд е пропуснал.
В тезата на обвинителния акт, очевидно и в най - общ план, се съдържат факти за действия против наказателния закон. Съдържат се конкретни твърдения за нанесени вреди.
Настоящата инстанция намира, че за тези вреди са налице годни и достоверни доказателства и такива реално са причинени.
Като цяло обаче, тези твърдения са поставени в дълбоко противоречива система, в която се отричат едни други, до степен да не е ясно какво в крайна сметка твърди прокурорът. Описанието е такова, че твърденията за лица и факти са драстично несъвместими едни с други, взаимно се изключват, както като факти, така и като правна оценка. В много висока степен прокурорът не е изпълнил задължението си да представи на съда ясно, стройно, пълно, логично и състоятелно фактическо и правно изложение.
Константна е съдебната практика, че обвинението следва да е ясно и точно формулирано, „за да не поражда каквито и да било съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение”. (Р – 32 - 2011 – II н.о.)
Ако от съда се иска, както прокурорът иска, при това положение, само да подведе фактите под правото и каже кой е приложимият закон – при условие, че обвинението е в твърде висока степен хаотично и вътрешноконфликтно, че фактите не са описани в нужната пълнота и еднозначност, респективно съдът трябва сам да ги установява, без подсъдимите да ги знаят като съставомерни и включени в обвинението, че прокурорът на практика е абдикирал от задължението да посочи ясно и еднозначно кого и за какво обвинява, да посочи и правна квалификация, то от съда се изисква същинско навлизане в обвинителната функция, пълно абстрахиране от прокурорската воля както от фактическа, така и от правна страна, (нещо неизбежно, доколкото тя е напълно неясна), дерогиращо значението на обвинителната власт. Нетърпимо, в този случай, процесът ще придобие недопустимо инквизиционен, и отдавна отречен, а не състезателен характер.
Това обаче не означава, че съдът не следва да изпълни задължението си да констатира своевременно пороците на обвинението, да ги дефинира като пречка делото да се разгледа по същество и съответно да укаже на прокурора да ги отстрани.
Както вече се отбеляза, правилата по формулиране на обвинението охраняват не само правото на защита на подсъдимия, но и самото правосъдие, респективно обществения интерес, чиято цел е и който винаги изисква правилно приложение на закона. Всякакви процесуални предпоставки необходими да се стигне до това приложение и респективно до правилно упражняване на правомощията на съда следва да се осигурят, без той да се обърква, че са самоцелни и са само в интерес на защитата, още по – малко в интерес на обвинението. Настояването съдът да е сезиран с валидна претенция не е настояване в полза на обвинението, нито е негово толериране, така че да поправя грешките си, а е настояване за изпълнение на процесуалните задължения на този орган, така че съдът да може да постанови валиден акт, условие за което е яснота за обвинителната претенция.
Това настояване не е само право, но и задължение на съда. Пропускът да се изпълни не може да води до извличане на облаги за която да е страна чрез решение по същество.
Ако прокурорът е нарушил процесуалния закон и е повдигнал негодно обвинение, така че да не знае за това, тъй като тази преценка е в дискрецията на съда, ако тези нарушения не са осветлени и не са му указани, така че да ги отстрани, при условие, че законът гарантира такава възможност, следва да се приеме, че и съдът е нарушил процесуалния закон и то съществено, тъй като не е отстранил преградите за валидно постановяване на присъда.
Законът така е уредил динамиката на наказателното производство, че нарушенията по смисъла на чл. 246 НПК не са с фатален характер, нито преклудират възможността на прокурора да ги отстрани. Незаконосъобразно е и тези нарушения да се компенсират чрез определен вид на присъдата, в случая – оправдателна. Напротив, единственото разрешение при тяхното наличие е отстраняването им по реда на връщане делото на прокурора, именно, за да знае съдът обвинителната претенция, по която следва да се произнесе. В противен случай винаги стои въпросът какво всъщност е решил съдът.
Наличието на всички законови предпоставки за правилното разглеждане на предявеното обвинение, следва да е осигурено включително и във въззивното производство, и то по съображения свързани и с правото на защита.
Валидното обвинение е предпоставка и на въззивното производство, тъй като и този съд е съд по неговото същество. Валидността на обвинението е предпоставка, без значение дали контролираният съд е постановил оправдателна или осъдителна присъда. Негодното обвинение компрометира произнесената по него присъда, още повече, когато нейните аргументи са извлечени именно от този негов характер. Очевидно правилност на присъдата, от гледна точка на обвинителната претенция, която разглежда, не може да се преценява, когато тази претенция е неясна и противоречива и на практика липсва.
Въззивният съд, в случай, че стигне до различни изводи по съществото на делото, следва на свой ред да може да постанови законосъобразен акт, който ще е такъв, само ако е спазено правото на защита на подсъдимите, и то в хода на цялото наказателно производство, в случая – ако са изпълнени процесуалните изисквания по формулиране на обвинението, така както изисква нормата на чл. 246 НПК. Този съд ще е винаги препятстван да постанови акт по същество, различен от оправдателния такъв на първата инстанция, ако правата на подсъдимите са били нарушени чрез предявяване на негодно обвинение.
Както вече се каза, прокурорът има право да знае, че е допуснал отстраними процесуални грешки и право да ги поправи, още повече когато съдът ги използва като аргумент срещу основателността на обвинението. Пропускът на съдията – докладчик да изпълни задълженията си по чл. 249 НПК не следва да се толерира само защото изходът на делото е в корелация с правото на защита, ако същевременно по този начин е поставил незаконосъобразни прегради пред това обвинението да упражни валидно функцията си.
Ето защо, когато едно обвинение е неясно и взаимноизключващо се в такава степен, че е невъзможно да бъде разглеждано, не само интересите на защитата, но и интересите на правосъдието налагат така констатираните процесуални недостатъци, като абсолютни пречки да се продължи производството по – нататък, да бъдат премахнати.
При явни и съществени фактически и правни противоречия, при липса на последователна логическа конструкция, при алогични, конфликтни и дори абсурдни твърдения, съдът, като орган, конституционно уреден да разреши наказателноправния спор, е изправен пред пълна невъзможност да изпълни законовите си правомощия и да даде законосъобразен отговор на претенциите на прокурора, доколкото самите те не отговарят на изискванията на закона за съдържание. Такъв отговор, при непълнота и пълна неразбираемост на тези претенции е невъзможен. Законът е възложил в задълженията на прокурора да състави обвинителния акт по строги правила обслужващи правосъдието, доколкото само при годно и съставено по закона обвинение, съдът може да се произнесе по въпросите, на което трябва да отговори съгласно чл. 301 НПК.
Аргументи за това, че при съществени нарушения на правото на защита поради недостатъци на обвинителния акт, при постановена първоинстанционна оправдателна присъда и постановяване въпреки нарушенията на нова, осъдителна присъда във въззивната инстанция, (за каквато по настоящото дело има основание), тези нарушения ще са основание за отмяна на новата присъда, се съдържат ясно в Решение № 421 от 20.10.2009 г. по н. д. № 435/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС.
Категорично в това решение ВКС е казал, че при съществени недостатъци на обвинителния акт, независимо от постановената оправдателна първоинстанционна присъда, въззивният съд не е следвало да постановява нова, а да упражни правомощия очертани в чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК. Отправен е укор към въззивната инстанция, която в рамките на инстанционния контрол е игнорирала допуснатите в хода и на досъдебното разследване „груби процесуални нарушения”, и е финализирала въззивното производство със съдебен акт, с който е ангажирана наказателна отговорност.
ВКС ясно е указал, че въззивният съд не следва да пренебрегва основното начало, че наказателната отговорност на обвиняемото лице може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на прокурора. Съдът не може да базира присъдата си „на предположения по отношение рамките и съдържанието на обвинителната теза, което е недопустимо и безусловно опорочава последната”, накърнява процесуални права на подсъдимите и препятства организирането на ефективна защита.
Несъмнено, както е установено в съдебната практика, непълнотата на обвинението по отношение на съставомерни факти, препятства изпълнението на неговата процесуална роля, освен друго и поради това, че всяка констатация на съда, в такъв случай, би довела до съществено изменение на обвинението.
Напълно валидно е в случая отбелязването на ВКС в това решение, че: „…Наличието на вътрешни противоречия в прокурорския акт и очевидна липса на корелация между фактическо и юридическо обвинение … при всяко положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза.” (Решение № 421 от 20.10.2009 г. по н. д. № 435/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, вр. Р300/92 г. на 1 н. о. на ВС на РБ, Р37/93 г. на 2 н. о. на ВС и Р143/95 г. на 1 н. о. на ВС на РБ/.
Разрешение за това, че при оправдаване на подсъдим въпреки установено престъпление (каквото има и тук), и когато са налице допуснати съществени процесуални нарушения засегнали обвинителния акт и пречещи да се постанови законосъобразна присъда, делото следва да се върне на прокурора се съдържа и в Решение № 399 от 19.10.2011 г. по н. д. № 21/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС.
И тук ВКС е указал, че съдията - докладчик е „следвало да констатира посочената неяснота на обвинението и в изпълнение на задължението си по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора с указание за отстраняването му, което не е направено”. И тук ВКС счита, че „като не е изпълнил правомощието си по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело да постановяването на незаконосъобразен съдебен акт”, при което следва отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото на съда за изпълнение на тази правомощия.
Изложеното е в светлината да покаже допустимостта, дори наложителността, при оправдателна присъда, когато има основания за постановяване на осъдителна такава, но при съществени нарушения на досъдебното производство, делото да се върне на прокурора за отстраняването им с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.
Т.е. процесуалните нарушения, принципно тълкувани в светлината на охрана на правото на защита, не препятстват, дори и при оправдаване, когато се счита, че правото на защита е максимално охранено, делото да се върне на досъдебна фаза за поправяне грешките на прокурора, когато обвинението е такова, че законосъобразен съдебен акт не може да бъде постановен.
Недостатъците в обвинението срещу подсъдимите са многобройни и съществени и са следните:
1. Спрямо подс. М.:
На първо място, подсъдимата е обвинена за извършване на длъжностно присвояване по чл. 203 ал. 1 НК като продължавано престъпление - вр. чл. 26 ал. 1 НК, и в съучастие с подс. М. – съизвършител и подс. Д. – помагач.
От обективна страна изпълнителното деяние е присвояване. То може да е външна проява на променено субективно отношение към поверени на длъжностното лице ценности като към свои, или да е акт на разпореждане с тях като със свои.
След като прокурорът поддържа претенция, че подсъдимата е извършила това престъпление като продължавано по чл. 26 НК, е следвало задължително да посочи отделните деяния – актове, обособени по време, място и предмет, с които се осъществява престъпният състав и как тези деяния са обособени, така че да съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК, като и какво е участието на другите съучастници в тях. Прокурорът не е обособил такива деяния.
Прокурорът твърди, че в това престъпление подс. Д. е участвал като помагач. Не е посочил обаче в какво се състои помагаческата дейност.
Доколкото се твърди, че подс. М. е съизвършител с подс. М. в присвояването – следва и за него да е налице субектно качество на длъжностно лице, комуто са поверени средства. Прокурорът не е описал какви средства са поверени на подс. М., още повече държавни, как той се е разпоредил с тях, така че да ги присвои, а освен това, доколкото твърди, че е съизвършител с подс. М., следва да посочи съответно на заеманото и от подсъдимата М. длъжностно качество, т.е. на принадлежност към същото ведомство, откъдето са присвоените средства.
В обвинението е заложена невъзможна фактическа и правна конструкция.
Твърди се, че подсъдимата М. е присвоила държавни средства.
Твърди се, че за това тя си е послужила с улесняващо престъпление по служба – чл. 282 НК.
Същевременно обаче се твърди, че постигнатите и с двете престъпления престъпни резултати са еднакви - сумата от 11 038 405,55 лв. – веднъж присвоена и веднъж, причинена като значителна вредна последица от престъплението по служба. С това е внесена абсолютна неяснота по отношение на това с кое престъпление прокурорът твърди, че са причинени вредните последици – това по присвояване или това по служба.
Неясно е как престъпление, което само по себе си причинява съставомерния резултат е улесняващо друго престъпление за същия този резултат.
Налице е своеобразно мултиплициране и вариране (многовариантност) на обвинението срещу подсъдимата М. и другите подсъдими с твърдение за разнородни престъпления с един и същ предмет, които са в очевиден конфликт помежду си и не позволяват да се разбере обвинителната теза.
Т.е. на диференцирани групи факти – по присвояване и по престъпление по служба, прокурорът приписва причиняване на един и същ вредоносен резултат – такъв от престъплението по служба и от присвояването. Само по себе си това е достатъчно, за да настъпи пълно объркване за това какво всъщност твърди прокурорът, след като твърди взаимноизключващи се положения.
Объркването става още по-голямо, когато се отчете твърдението на прокурора, че престъпният резултат на присвояването е причинен в една конфигурация на съучастници - подс. М., Д. и М., а същият този престъпен резултат, но вече причинен от престъплението по служба, е причинен от друга конфигурация съучастници – подс. М., Д., П. и Д..
Очевидно, прокурорът във втория случай не намира съпричастност към вредите от страна на подс. М., но същевременно твърди точно това в твърдението за длъжностното присвояване.
Твърдението за продължавано престъпление по служба също не е подкрепено с конкретни отделни деяния по техния предмет – причинените значителни вредни последици с отделното деяние както и какво е съучастието на другите подсъдими – съучастници – съизвършителите Д., и П. и помагача – подс. Д., във всяко деяние. Последиците са представени само като общ резултат.
2. Спрямо подс. Д.:
Съгласно този пункт на обвинението, претенцията на прокурора е, че съставомерният резултат по делото – вредите от 11 038 405, 55 лв. са причинени не от присвояване, нито от престъпление по служба като улесняващо престъпление, а от самостоятелно престъпление по служба. Тук прокурорът изоставя твърдението, че престъплението по служба е продължавано, (както твърди за подс. М. и другите съучастници в нейното обвинение). Твърди, че то е сведено до един акт – едно изпълнително деяние и станало на определена дата – 06.11.2007 г., когато подсъдимият издал заповед.
Объркването продължава, тъй като вредата сега се твърди, че е причинена от трета конфигурация съучастници – само от подсъдимите Д., М. и П..
С това прокурорът изключва към вредата да имат отношение подс. М. и подс. Д.. Към тях, излиза, че прокурорът вече няма обвинителна претенция, което обаче няма как да се обясни поради обвинителната му претенция към същите лица в предходния пункт.
По отношение на подс. Д., за когото се твърди, че е съучастник – съизвършител в престъплението по служба по чл. 282 НК на подс. М. – обвинението е несъответно на обвинението срещу подс. М..
За подс. М. прокурорът твърди престъпление по служба и то извършено като улесняващо престъпление в съучастие и с подс. В. Д. като помагач.
Спрямо подс. Д. обаче обвинението за престъпление по чл. 282 НК е като за самостоятелно престъпление, с което е причинен съставомерен резултат – този, предмет на престъплението по чл. 203 НК, вменено на подс. М., подс. Д. и М..
Т.е. поне по отношение на подс. М. едновременно се твърди самостоятелно извършване и на престъпление по чл. 203 НК, и на престъпление по чл. 282 НК, отнесени към една и съща дейност по причиняване на имуществени вреди.
Обвинението срещу подс. Д., който е съизвършител в престъплението по служба с подс. М., обаче не съдържа твърдение за съучастие като помагач и на подс. В. Д..
Твърдението на прокурора срещу подс. Д. е за това, че на 06.11.2007 г. извършил престъпление по служба като издал заповед № 821. Твърди се съучастие в това деяние и на подс. М. като съизвършител. Доколкото изпълнителното деяние е сведено до издаване на заповед – не е ясно в какво се изразява съизвършителството на подс. М. в него. Участие в изпълнителното деяние от страна на подс. М. не е описано.
Още повече, че за подс. М., в обвинението срещу нея – не се твърди такова деяние, независимо, че като е съизвършител, тя е следвало да има участие в него.
По същия начин стоят нещата и с подс. П. – също съизвършител на подс. Д. в деянието на 06.11.2007 г.
В този пункт, нито за подс. М., нито за подс. П. се описва в какво се изразява тяхното съизвършителство. Така, както е конструирано обвинението, би следвало то да е изявено в съвместно издаване на процесната заповед № 825. Такова твърдение обаче липсва.
Още повече, че в обвинението срещу подс. М. по чл. 282 НК липсва описание на деяние извършено на 06.11.2007 г.
Също и в обвинението срещу подс. П. – липсва описание на участие в деяние – издаване на заповед от подс. Д., доколкото прокурорът поддържа, че те са съучастници и в това деяние.
На следващо място – непреодолимо противоречие се съдържа и в следните твърдения - по отношение на съучастието в престъпление по служба чл. 282 НК от подс. М., Д., П. и Д. се твърди, че престъплението е извършено с цел облага за подс. М. и подс. Д.. В отличие от това твърдение в обвинението срещу подс. Д., също за престъпление по чл. 282 НК в съучастие с подс. М. и П., се твърди, че се преследва облага не само за подс. М. и подс. Д., но и за подс. Д..
Несъстоятелна и невъзможна за разбиране конструкция се съдържа в твърдението, че само отделното деяние на подс. Д. – това на 06.11.2007 г. е причинило значителните вредни последици от 11 038 405, 55 лв.
Същевременно обаче прокурорът твърди, че това са вредните последици предмет на длъжностно присвояване от страна на подс. М., Д. и М., както и че това са причинените вреди от престъплението по служба, но извършено от подс. М., Д., П. и Д., (подс. Д. отсъства в обвинението срещу подс. Д.), като продължавано престъпление, както и очевидно в резултат на редица други деяния извършени от подс. М. като: издаване на 09.11.2007 г. на Решение № ЗОП 04/4, издаване на заповед № 872 от 20.11.2007 г., издаване на Решение № ЗОП 07/1 на 22.11.2007 г. и др.
Т.е. според тезата на прокурора в този пункт - вредният резултат за МТСП (сумата от 11 038 405, 55 лв.) е причинен с едно единствено деяние – това от 06.11.2007 г. – издаване на заповед от страна на подс. Д., като негово служебно нарушение, и което е в явно несъответствие с всичко твърдяно от прокурора в обстоятелствената част на обвинението, както и с пунктовете от обвинителния диспозитив спрямо останалите подсъдими.
Повдига се тогава въпросът какво е фактическото основание и значението на твърдението, че този престъпен резултат вече е бил причинен чрез присвояване от страна на подс. М., с участието на подс. Д. и М., но без участието на подс. Д..
Обвинението срещу подс. Д. би било донякъде разбираемо, ако прокурорът същевременно бе отграничил неговото участие в продължаваното престъпление вменено на подс. М. - по чл. 282 НК, както по време и място, така и по предмет - с какво съучастническо деяние какъв престъпен резултат е причинен. Такова разграничение обаче липсва.
3. Спрямо подс. И. П.:
Идентични са съображенията и за подс. И. П., за когото също се твърди съучастие в деяние на 06.11.2007 г. – издаване на заповед с подс. Д.. Макар за подс. П. да е описано извършване на деяние на 06.11.2007 г. – видно е, че то е съвсем различно от деянието на подс. Д. (издаване на заповед също на 06.11.2007 г.), а именно – подс. П. предложил да се започне процедура за възлагане на обществена поръчка като съставил докладна записка.
Очевидно това деяние не е част от деянието - издаване на заповед от страна на подс. Д., за когото, както и за подс. И. П. се твърди съизвършителство в него.
На практика прокурорът излага твърдения за две изпълнителни деяния от подс. П. – по участие в издаване на заповед № 821/2007 г.(макар да липсват описани факти за това) и втори път – по издаване на докладна записка.
Стриктно погледнато, обаче, прокурорът твърди в самостоятелното обвинение спрямо подс. П. само едно изпълнително деяние – това по съставянето на докладната записка, с което неяснотата за това какво точно твърди става сериозна.
Подс. И. П. е обвинен също за извършване на едно единствено деяние – това от 06.11.2007 г. – в докладна записка предложил да се започне процедура за възлагане на обществена поръчка.
За същото това деяние е посочено, че подс. М. и подс. Д. са съизвършители.
Действия по участие и на подс. М., и на подс. Д. в изпълнителното деяние на вмененото на подс. П. престъпление обаче не са описани.
Твърдението за съизвършителство в изпълнението на това деяние изисква представяне на факти, че всички съучастници са участвали в него, каквито факти липсват. Т.е. не се твърди, че подс. М., Д. и П., общо, на 06.11.2007 г. в докладна записка са предложили да започне процедура по възлагане на обществена поръчка.
Напротив, видно е, че на подс. М. са вменени съвсем други деяния, така също и на подс. Д..
И за този пункт от обвинителния диспозитив е меродавно казаното относно обвинението срещу подс. Д..
Прокурорът твърди, че вредните последици от 11 038 405, 55 лв. за МТСП са причинени от единственото изпълнително деяние от страна на подс. П. (в съучастие с подс. М. и Д.) – това от 06.11.2007 г. – съставянето на докладната записка.
Това обаче е в явно противоречие с твърдението, че това е предметът на длъжностно присвояване от подс. М., подс. М. и Д., че това е вредата от продължаваното престъпление по служба от страна на подс. М., Д., П. и Д., но с различен период на извършване, както и с различни деяния, както и че това е вредата причинена от единственото деяние на подс. Д. (в съучастие с подс. М. и подс. П.) – издаване на заповед № 825 от 06.11.2007 г., за определяне на вида на обществената поръчка.
Следващото несъответствие е, че в обвинението срещу подс. П. липсва твърдение за съучастие с подс. Д.. Същевременно обаче, видно от тезата спрямо подс. М., твърди се съучастие в престъпление по служба заедно от четирима подсъдими – М., Д., П. и Д.. Т.е. веднъж се твърди, че подс. П. е извършил престъпление по служба в съучастие и с подс. Д., и втори път се твърди, че в това престъпление подс. Д. не участва.
Непоследователността на тезата на прокурора вероятно се дължи на липсата на обособяване на отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление по чл. 282 НК, и вероятно прокурорът е имал предвид, че отделните подсъдими са участвали в отделни деяния от това продължавано престъпление, не във всички.
Тогава обаче се повдига резонният въпрос - как един и същ резултат се причинява както със самостоятелното единично деяние в рамките на продължаваното, така и с цялото продължавано престъпление.
И ако прокурорът обвинява, че престъпният резултат е постигнат само с едно деяние – било това на подс. Д., било това на подс. П., и при един вид нарушения, тогава какво е значението на обвинението, че резултатът е причинен с други деяния, от други лица и при други нарушения. Отговорът е, че те взаимно се обезсмислят.
Така или иначе, съдът не може да си служи с догадки какво е имал предвид прокурорът, още повече, когато липсват описани каквито и да са признаци на продължавано престъпление по чл. 282 НК, нито е очертано конкретното съучастие на подсъдимите в отделните деяния.
Неяснотата се задълбочава и от това, че се твърди, че престъплението от страна на М. е започнало на 06.09.2011 г., а липсва деяние от тази дата, в което да е участвала и подс. М..
Съответно на логиката по отношение на другите изброени дотук подсъдими – и за подс. М. важи изискването, че доколкото се твърди съизвършителство в деянията и от страна на подс. Д. и П. – то прокурорът следва да опише участието на тези двама подсъдими в отделните деяния вменени и на подс. М..
Т.е. за двамата подсъдими – подс. Д. и П. от една страна се твърди участие в една по - продължителна дейност, в която се разгръщат деянията на подс. М., а именно – 06.11 - 18.12.2007 г. , а от друга, за всеки от тях поотделно се твърди участие в едно единствено деяние, и то различно и за двамата – такова от 06.11.2007 г., както и различно от деянията на подс. М., доколкото за това на 06.11.2007 г. не се посочва тя да е извършвала нещо, което е очевидно противоречие.
По отношение на съставомерната цел вменена на този подсъдим – постигане на облага за подс. М., подс. Д. и подс. Д., липсват описани факти, от които да се изведе как деянието е насочено към постигане на облага за подс. М. и Д., както и, още повече – от които да се изведе съзнание на подс. П., че деянието е насочено именно към това.
4. Спрямо подс. В. Д.:
Несъответствията продължават и с обвинението спрямо подс. Д..
За същия се твърди, че е помагач в престъпната дейност на подс. М. – длъжностно присвояване. Твърди се, че присвояването е извършено в периода 06.11.2007 г. – 15. 05. 2009г.
В противоречие с това твърдение обаче, в обвинението срещу подс. Д. се посочва, че длъжностното присвояване е станало във времето - 18.12.2007 г. – 15.05.2009 г.
Отново като съществен недостатък следва да се посочи и липсата на обособяване на отделни изпълнителни деяния попадащи в обхвата на продължаваното престъпление – обособяване по време, място и предмет, както и, доколкото се твърди съучастие – и по съучастници.
Въвежда се и следващо объркване – то идва от едновременните твърдения на прокурора, че цялостната вреда от 11 038 405, 55 лв. съгласно обвинението срещу подс. М. е причинена от длъжностно престъпление извършено като продължавано, от редица други деяния и с приноса на други съучастници, но заедно с това се твърди и че същият този резултат е причинен от едно единствено деяние – това от 18.12.2007 г., извършено от подс. М. като извършител и подс. Д. като помагач, когато подс. М. сключила договор № ПК – 14/155 за възлагане на обществена поръчка.
Противоречие в тезата на обвинението се извежда и от твърдението, че подс. Д. е участвал като помагач в деянието от 18.12.2007 г. на подс. М., когато тя сключила договор за възлагане на обществена поръчка – престъпление по чл. 282 НК. В същото това обвинение срещу подс. М. обаче се твърди, че престъплението е с цел набавяне облага за подс. М., и подс. Д.. В обвинението срещу подс. Д. обаче е налице твърдение, че деянието е извършено с цел облага и за подс. Д..
Отделен е въпросът, че обвинителният акт не съдържа никакви факти, от които да се изведе така твърдяната съставомерна цел за подс. Д.. А изискване към съдържанието на обвинението е да има факти от значение както обективната страна на вмененото престъпление, така и за неговата субективна страна.
С това, като че ли се обезпредметява обвинението за този резултат, но причинен с едно единствено деяние извършено от подс. Д., както и за друго такова деяние, извършено от подс. П.. Обезпредметяват се и другите твърдения срещу подс. М., за други нарушения по служба и за други изпълнителни деяния, така както са частично отбелязани в пункта за улесняващото престъпление по чл. 282 НК срещу подс. М..
В отличие от твърдението за продължавано престъпление по чл. 282 НК, в което обаче са участвали подс. М., подс. Д., подс. П. и подс. Д., и доколкото не може да се разграничи кой от съучастниците в кое деяние е взел участие, по отношение на подс. Д. се твърди съучастие само с подс. М.. Неяснотата идва от това, че поради липсата на разграничение на начина на участие на съучастниците в твърдяното деяние на подс. М., изводът е, че подс. Д., П. и Д. са участвали във всички тях, което е очевидно несъответствие с твърденията на прокурора по отношение на подс. Д., П. и Д..
Съществено вътрешно противоречие идва и от следващите твърдения по отношение на подс. Д. и подс. М.. За подс. Д., както и за подс. М. се твърди съучастие в присвояването по чл. 203 НК, в което подс. Д. бил помагач.
И в това обвинение липсва каквото и да е разграничаване на отделните изпълнителни деяния – по време, място и предмет, както и съучастници.
Твърди се и извършване на улесняващо престъпление.
В обвинението спрямо подс. М. това улесняващо престъпление е само престъплението по служба – чл. 282 НК.
Неясно как и в противоречие с предходното твърдение, в обвинението спрямо подс. Д., се добавя друго улесняващо престъпление, което отсъства в обвинението спрямо подс. М., а се касае все пак за една и съща единна дейност на всички съучастници - и това улесняващо престъпление е престъплението по чл. 212 НК.
Нещо повече, обвинението за престъпление по чл. 212 НК като вредоносно е, че именно то е причинило съставомерната вреда от 11 038 405, 55 лв. Твърди се, че това престъпление е извършено от подс. Д. като помагач и от подс. М. – като извършител.
Характерно за престъплението по чл. 212 НК – документна измама, е че деецът си служи с привидно правно основание – удостоверителен документ, с който създава погрешна представа у съответното лице – разпоредител с материални ценности за причината да се разпореди с тях и така деецът ги получава без правно основание.
Към това деяние и към субективното отношение на дееца, лицето, извършващо акта на разпореждане няма никакво отношение тъй като, бидейки заблудено, е само инструмент за получаване на неправомерната облага от извършителя. Документната измама е самостойно вредоносно престъпление срещу собствеността и би било непреодолима колизия, фактическа и правна, ако се твърди, че неговите вреди са едновременно причинени, в техния пълен обем, от друго престъпление срещу собствеността – това по чл. 203 НК, или пък от съвсем разнородно престъпление - като това по чл. 282 НК, както е в случая. Още по – малко може да се твърди, че престъпление срещу една собственост е улесняващо друго престъпление срещу същата тази собственост. Такива твърдения са непримирими.
След като прокурорът приема, че престъпната вреда от 11 038 405, 55 лв. е причинена само от задружното престъпно деяние на двамата подсъдими – Д. и М. по чл. 212 НК, и към чието деяние по дефиниция, никой друг не може да има отношение – нито обективно, нито субективно, то отново се повдига въпросът каква е функцията и предметът на обвинението срещу останалите подсъдими.
При формулиране на своята обвинителна претенция, прокурорът дължи ясен и състоятелен отговор на този въпрос.
Т.е. след като прокурорът твърди, че сумата от 11 038 405,55 лв. е получена от подс. Д., чрез подс. М. без правно основание в резултат на престъпление по чл. 212 НК, без отговор остава въпросът как същата тази сума е присвоена, но от други подсъдими – подс. М., както и как същата тази сума е причинена като вреда в резултат на длъжностни нарушения от страна на подс. М., П. и Д..
Дори да се приеме, че обвинението е само за престъпление по чл. 212 НК и това обвинение изключва от само себе си всички останали, то и за него липсват съществени и основни съставомерни факти.
Прокурорът не е посочил времето на извършване на отделните деяния включени в продължаваното престъпление по чл. 212 ал. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Прокурорът е индивидуализирал фактурите, които подс. М. и подс. Д. са използвали пред съответните длъжностни лица от МТСП като основания за плащане.
Това обаче не означава, че е посочил времето на самото деяние – това по предявяване на фактурите пред тези лица - т.е кога те са използвани.
На следващо място, недостатък на обвинението е и липсата на обвързване на така използваните документи с отделните единични плащания от страна на МТСП, така че да се разбере еднозначно – кое плащане въз основа на коя фактура е и респективно - какъв е размерът на причинена с отделното деяние вреда.
5. Спрямо подс. М.:
Противоречия се съдържат и извеждат и от твърденията спрямо подс. М.. За престъплението по чл. 203 НК, в което се твърди той да е участвал е посочен съвсем различен период – от тези спрямо подс. М. и подс. Д.. За подс. М. се твърди период – 06.11.2007 г. – 15.05.2009 г., за подс. Д. – период от 18.12.2007 г. – 15.05.2009 г. и подс. М. – 15.04.2008 г. – 15.15.2009 г. Но пък за това се твърди, че всички тези подсъдими са участвали в присвояването на общия престъпен резултат, постигнат от всички деяния в продължаваното престъпление, при което необяснимо е защо за тях са твърди различно времеизвършване.
Тук също не са посочени никакви отделни изпълнителни деяния от продължаваното престъпление – време, място и предмет, нито какво е участието на отделните съучастници.
Същевременно се твърди, че подс. М. присвоил заедно с другите двама съучастници – подс. М. и подс. Д. същата парична сума – 11 038 405,55 лв. Неясно е как, като за подс. М. се твърди, че е извършил престъплението с начало по – късен момент от началото на престъплението за другите двама подсъдими – той е присвоил същата тази сума, част от която вероятно е предмет на деяния отпреди началото на твърдяната престъпна дейност на подс. М..
Доколкото може да се допусне, че прокурорът твърди едно престъпление по чл. 203 НК извършено от подс. М., Д. и М., то улесняващите престъпления за всички тях са различни – за подс. М. – по чл. 282 НК, но с различен фактически състав от това вменено на подс. Д., на подс. Д. е добавено и престъпление по чл. 212 НК, а за подс. М. - присъства обвинение за улесняващо престъпление само по чл. 212 НК, но липсва обвинение за престъпление по чл. 282 НК, било това вменено на подс. М., било това вменено на подс. Д..
На подс. М. като улесняващо престъпление е вменено такова по чл. 212 НК, като за него са относими абсолютно същите съображения за противоречивост, несъответност и несъвместимост с твърденията за други престъпления, каквито се изложиха и за подс. Д..
Неясно е и как след като прокурорът твърди, че подс. Д., чрез подс. М., (а пък същевременно подс. Д. е само помагач), е получил сумата от 11 038 405, 55 лв. – предмет на престъплението по чл. 212 НК, същата тази сума, след това се твърди да е получена само от подс. М., както и как подс. М. хем присвоява сумата като длъжностно лице, комуто тя е поверена (престъпление по чл. 203 НК), хем я получава без правно основание (от другиго) като използва документи с невярно съдържание (престъпление по чл. 212 НК), и всички изброени взаимноизключващи се тези се застъпват от прокурора едновременно.
На следващо място, прокурорът е вменил на подс. Д. и М. и престъпление по чл. 212 НК, като улесняващо престъплението по чл. 203 НК.
Абстрахирайки се от въпроса за принципната правна съчетаемост на двете престъпления, за престъплението по чл. 212 НК следва да се изтъкне, че е налице и друга съществена фактическа непълнота от описаната по – горе.
Това е така, доколкото прокурорът твърди, че престъплението е осъществено чрез използване пред съответните длъжности лица на документи – фактури с невярно съдържание. На практика обаче прокурорът е предявил негодно обвинение и е лишил същото от възможен за доказване предмет, тъй като не е посочил в какво се изразява неверността на част от инкриминираните документи. Става въпрос за фактурите - дебитни известия към други фактури - № 03, 05, 07, 10, с които се добавят нови суми за плащане, и които лишават от практическо приложение и яснота съпоставянето на стойностите с издадените протоколи обр. 19 за нуждите на установяване в какво точно се изразява неверността на отделната фактура, тъй като несъответствието с протоколите е отразено като невярност в основните фактури, към които са издадени фактурите – дебитни и кредитни известия.
6. Спрямо подс. Р. С.:
Противоречивостта на прокурорската теза се извежда и от обвинението спрямо подс. Р. С..
Той е обвинен за дейност по отношение на същия обект подлежащ на СМР – административна сграда за нуждите на МПСП в [населено място], за който е протичала твърдяната престъпна дейност и за останалите подсъдими. Твърди се, че със самостоятелната си дейност квалифицирана като измама – по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК е причинил вреди в размер на 5 666 075, 31 лв., тъй като заблуждавал длъжностни лица от министерството, че е извършвал действителен контрол по СМР. Очевидно се касае за част от общо причинената вреда на МТСП в резултат на твърдяната дейност от страна на всички подсъдими по повод на възложената обществена поръчка.
След като това е така, очевидно тази вреда, макар и частична, се явява необясним алогизъм и по никакъв начин не може да се свърже с причиняването й самостоятелно и отделно с другите престъпления - от подс. М., подс. Д. и М. като присвояване, от подс. М., подс. Д., П. и Д. като престъпление по служба и от подс. Д. и М. като документна измама.
Непримиримо е положението, при което прокурорът твърди, че част от инкриминираните вреди, причинени с документната измама на подс. М. и подс. Д., са причинени от измама (недокументна) от страна на подс. Р. С., самостоятелно. Очевидно разпореждането от съответните длъжности лица от МТСП извършено поради заблуждението от страна на подс. Р. С. не отговаря на това те да са извършили плащанията поради предявяването им на привидно правно основание - съответните фактури от подс. М.. Двете твърдения – че разпорежданията са поради деянието на подс. М. и подс. Д., но едновременно с това, не поради първото деяние, а поради деянието на подс. С., без те да имат връзка помежду си, са взаимноизключващи се. С това прокурорът въвежда непреодолимо противоречие в твърденията си, и в крайна сметка напълно неясно е кой за какво всъщност е обвинен.
Противоречивостта на обвинението идва и от това, че по отношение на подс. М. и Д., прокурорът твърди, че предявените неверни документи – основание за плащанията включват фактури и придружаващите ги протоколи за СМР.
В същото време обаче, се твърди, че подс. С., без да има връзка с подс. М. и подс. Д., използвал част от същите тези документи – протоколи за СМР, за да създаде заблуждение у съответните длъжностни лица, че е проверил СМР. Средството на престъплението тук обаче - протоколите за СМР, вече е било включено в признаците на друго престъпление – това вменено на подс. М. и подс. Д., но определени като основанието при осъществяване на документната измама. Т.е. един и същ факт – използване на неверни протоколи, е определен като съставомерен с различна правна квалификация насочена към различни субекти, независими едни от друг извършители, но причиняващи идентичен престъпен резултат.
Това е поредното онагледяване на мултиплициране на обвинението – едни и същи факти биват окачествени по различен начин и включени като паралелно и самостоятелно основание за отговорност на различни субекти. Такова паралелно съществуване обаче е невъзможно фактически и правно, поради което е видно още от самото обвинение, че не повдига валидни твърдения за престъпление, така че да иска постановяване на присъда, която да се основава на него.
Освен това, и в рамките на повдигнатото обвинение спрямо подс. С. е видно отсъствие на важни елементи от фактическа страна, а именно – времето на извършване на отделните деяния. Прокурорът е вписал дата само на протоколите, чрез които подс. С. възбудил заблуждение, без да посочи датата, на която това заблуждение е възбудено. Остава да се предполага дали двете дати са еднакви – тази на протокола и тази на възбуждане на заблуждението. Още повече при сравнението със съответно обвинение спрямо подс. М. и подс. Д., откъдето е видно, че инкриминираните протоколи са придружаващи фактури, но съставени на различни дати от протоколите.
Така или иначе – твърдение за дата на деянието липсва.
Общи недостатъци на обвинението по чл. 282 вр. чл. 20 ал. 2 НК:
Общ недостатък на обвинението касаещо съучастие в престъплението по служба – по чл. 282 НК, и засегнало подсъдимия И. П., е липсата на каквито и да са конкретни фактически твърдения (извън общите декларации) - относно задружност на действията от обективна страна и относно общността на умисъла от субективна страна с подс. М. и с подс. Д..
Съучастието е умишлена задружна дейност на няколко лица, две и повече, по постигане на общ престъпен резултат. В тази задружност всяко от лицата съзнава като собствената си дейност, като част от общата и като принос към нея, така и дейността на останалите съучастници и това че всички действат с общо решение насочено към престъпните последици.
Прокурорът обаче не е посочил конкретни факти, които да показват, че на практика подс. М., подс. Д. от една страна и П., от друга, са действали в съучастие.
Видно от фактите на обвинението – за всеки от тези подсъдими се прави извод, че е действал сам по отношение на вмененото му деяние – т.е. то е извършено от него самостоятелно, независимо от формалното твърдение, че другите подсъдими – подс. М., и било подс. Д., било подс. П., са съизвършители в него. На практика фактическа подкрепеност на това твърдение липсва.
Разбира се от обвинението, че подс. М., подс. П. и подс. Д., като длъжностни лица от МТСП са извършвали отделни действия, в съответствие със свои правомощия, съставляващи юридически факти от общия фактически състав на подготовката и провеждането на обществената поръчка.
В описанието на фактите обаче спрямо подс. П., липсва онагледяване - с конкретни данни, на субективната връзка между него и подс. М. и подс. Д. като съучастници и действащи с общ престъпен умисъл, поради което не може да се направи разграничение на простото изпълнение на служебни задължения на подс. П., дори да има формални нарушения на специални норми по ЗОП, от наличието на общо изпълнение на престъпление по чл. 282 НК, още по малко – за наличие на съзнание за това, вкл. съзнание на връзката с дейността на подс. М..
Така изложените пороци на обвинението го правят абсолютно негодно да бъде разглеждано в съдебна фаза, доколкото прокурорът предлага на съда най - разнообразни взаимноизключващи се алтернативи на наказателно преследване по една и съща фактология, мултиплицирано и многовариантно инкриминирана, спрямо отделни лица или в различно тяхно съчетание, оставя неяснота за това в какво в крайна сметка са обвинени подсъдимите, едни и същи факти по колко пъти са инкриминирани, как да се обясни различното фактическо обосноваване на разнородни по своята квалификация престъпления, но с един и същ предмет, като същевременно не става въпрос за твърдение за идеална съвкупност от престъпления, и изобщо какъв е предметът на обосноваване по делото в неговата съдебна фаза.
Отделно, обвиненията за престъпленията - предмет на недопустимите алтернативни обвинителни предложения на прокурора са и непълни от фактическа страна - така както вече се изложи, и на отделно основание правят невъзможно произнасяне от съда, разполагащ с непълно и недостатъчно да обоснове съставомерни обективни признаци обвинително твърдение.
Съдът е поставен в положение сам да търси за какво точно подсъдимите са наказателно преследвани, абстрахирайки се изцяло от обвинителните твърдения доколкото те са особено алогични и абсурдни. Съдът на практика е изправен пред пълна липса на валидно обвинение, тъй като то не е дори в минимална степен ясно, последователно, непротиворечиво и разбираемо, че да бъде или обосновавано, или оспорвано в съда.
Пороците на обвинителния акт са особено съществени, не могат да се поправят от съда и налагат връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Същевременно, както се отбеляза, не може да се отрече обоснованост на прокурорската теза за престъпление, доколкото прокурорът е навел съвсем конкретни факти, подкрепени с доказателства, за причиняване на вреди, и техния размер, независимо от същественият недостатък на липса на еднозначно твърдение за механизма на причиняване на вредите – от кое деяние и от кое лице.
Сам първоинстанционният съд се е съгласил с това, както е отразено и в мотивите на присъдата.
Съдът е приел, че: „в подписаните от подс. М. протоколи обр. 19 били посочени като изпълнени СМР, които не били изпълнени, както и такива, които били изпълнени, но в по-малко количество от отразените в протоколите или на по-ниска стойност, но тяхното детайлизиране не бе възможно да се установи въпреки изготвените множество комплексни строително- технически експертизи, като те не са конкретизирани и във внесения за разглеждане обвинителен акт и поддържаното от прокурора обвинение.”
По отношение на втората част на съждението си, съдът очевидно си противоречи, тъй като веднага след това цитира конкретните заключения на експертизите указващи на конкретен размер на вредите.
По – точно съдът е казал: „Според експертите по назначената в досъдебната фаза на процеса експертиза, средната пазарна стойност на реално изпълнените на обекта строително-монтажни работи била 7 766 601.21 лева (без ДДС).
Според последваща, назначена в хода на съдебното следствие, експертиза общата стойност на реално извършените работи на обекта била 6 781 057.74 лева, а по част „Електро“, която не залегнала при предходното експертно изследване - 2 854 891.32 лева или общата стойност на реално извършените строително -монтажни дейности от [фирма] на Сградата била 9 635 949.06 лева (без ДДС), а подс. М. подписал и представил в МТСП протоколи образец 19 и фактури на обща стойност 18 805 006.79 лева (без ДДС) като въз основа на тях министерството превело на изпълнителя по договора 18 805 006.76 лева (без ДДС).”
Тъй като очевидно съдът не е можел да се произнесе по същество по така формулираното обвинение и при наличието все пак на факти за причинени вреди, а и доколкото е приел, че обвинението по своето построение не предполага друго освен оправдателна присъда, той е обосновал оправдателния изход с невъзможност да се докаже техният точен размер. Това е несъстоятелен аргумент, тъй като за целта съдът е бил снабден с доказателства от обвинението – съответна експертиза. Отделно от това сам съдът е назначил повторна такава. Решаването на този въпрос следователно е решаване дали да се кредитира експертизата и коя, т.е. съдът е разполагал с нужните доказателствени предпоставки. Като е оставил без отговор този въпрос, съдът на практика е отказал правосъдие.
За да може апелативният съд, на свой ред, да разгледа и реши обвинителната претенция по съдържащата се фактология и приложи закона тя следва да е такава, която ясно и недвусмислено (както вече многократно се каза) да посочи – съставомерните факти в пълнота, кое е престъплението и кое е отговорното за това лице, какъв е в крайна сметка претендираният от прокурора механизъм на причиняване на вредоносния резултат, така че да гарантира в пълна степен правото на защита на подсъдимите – правото да знаят в какво точно са обвинени и да се защитават срещу това.
Съдията – докладчик не е изпълнил задълженията си да констатира пороците на обвинението. Той е следвало да го стори, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора с указания. Като не го е направил, е задълбочил процесуалните нарушения и е постановил изцяло порочна присъда, постановена при липса на минимални предпоставки обуславящи правилното приложение на материалния закон.
Изцяло неправилни са доводите на съда, че процесуалните пороци на обвинението имат за единствена последица оправдателна присъда. След като съдът е приел, че е изправен пред фактически и правен разнобой, както приема и в мотивите си, той е следвало да върне делото на прокурора за изправяне на тези пороци.
Непълнота на мотивите на присъдата:
Дори и при така приетата от първоинстанционния съд за разглеждане обвинителна теза, съдът не е изложил мотиви защо оправдава подсъдимата М. по обвинението по чл. 203 НК.
Съдът пространно се е спрял на липса на специални нарушения по ЗОП и ЗФУКПС, водещи до липса на престъпление по чл. 282 НК, като улесняващо това по чл. 203 НК – определящо квалификация по чл. 203 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Независимо от отрицателния отговор на този въпрос, съдът е дължал отговор по същество на въпроса има ли все пак престъпление длъжностно присвояване, макар и не в квалифицирания състав на извършено друго улесняващо престъпление – такова по чл. 203 вр. чл. 201 НК. Т.е. съдът се е произнесъл по един от квалифициращите признаци на престъплението, но не и по самото престъпление,т..е по неговия основен състав.
След като съдът е приел да разгледа обвинението по същество, той е дължал отговор на този въпрос, т.е. на въпроса относно длъжностното присвояване без значение на квалифициращи признаци, и не може да използва процесуални аргументи за невъзможност на обвинителната претенция поради конфликт с тезата за престъпление по чл. 212 НК или други доводи – този за невъзможността да е налице съучастие с подс. М. и характера на връчените средства, ако се твърди, че те са му връчени като длъжностно лице.
С това съдът недопустимо е придал на присъдата си, която е акт по съществото на делото, процесуален характер, какъвто не би следвало да има.
Също така съдът е разгледал защо липсва съучастие на подс. М. и подс. М. в престъплението по чл. 203 НК, и това е правилно, доколкото подс. М. няма качество на длъжностно лице в учреждението – разпоредител със средствата.
Съдът, независимо от това не е обосновал какво е самостоятелното отношение на подс. М. към тези средства и защо не е налице присвояване от нейна страна, дори и без да е налице съучастие.
Въззивният съд отчита, че пред такова произнасяне е имало непреодолими трудности, тъй като липсва еднозначно твърдение на прокурора кому са връчени парите, след като са връчени едновременно на подс. М. – като министър, но и на подс. М. като управител на търговско дружество. Повдига се въпросът каква е логиката на тази конструкция, всички тези средства ли са били връчени едновременно на двамата и как се упражнява фактическата власт върху тях, доколкото са в различен патримониум, а и подсъдимите са длъжностни лица в различни структури. Ако не е връчена цялата сума – каква част от нея е връчена и на кого. Ако сумата е връчена на подс. М. – то как подсъдимата се разпорежда с тази сума и обратно. Не на последно място се повдига и въпросът - кое е ощетеното юридическо лице, доколкото подс. М. е длъжностно лице - министър на МТСП, а подс. М. – управител на търговско дружество, респективно – средствата са на различни юридически лица. Ако това е така, следва въпросът как присвояваната сума се явява едновременна собственост на различни лица. Всички тези въпроси са частно проявление на вече изложените пороци на обвинителния акт.
Така или иначе, в мотивите на съда не се откриват доводи по същество на обвинението по чл. 203 вр. чл. 201 НК, и в крайна сметка оставя неясна волята му да оправдае подсъдимата по този пункт.
Изводът не се променя поради наведения единствен частен аргумент на съда за оправдаване - невъзможност да се докаже реалният размер на вредата. Оттук се прави извод за недоказаност на престъплението.
Между впрочем, този аргумент е използван за обосноваване на недоказаност на всички вменени престъпления.
Абстрахирайки се от очевидната несъстоятелност на аргумента, проблемът е по - скоро, че съдът на практика не е отговорил на обвинението, което претендира за размер на присвояването - разликата между действителната стойност на СМР и платената за тях цена, която е установена, или поне установима, ако съдът не е съгласен с претендирания от обвинението размер, без значение на причините за това – дали защото СМР не са извършвани, дали защото е извършена част от тях, или пък са извършвани но на по-ниска цена.
Съдът не може да си служи с пропуски в собствената си доказателствена дейност, както е в случая, поради това че не е съгласен с никоя експертиза, а трябва да реши дефинитивно този въпрос – дори по пътя на изключване от експертизите на спорните моменти, и приемане на най- благоприятния за подсъдимия вариант.
Практическата липса на мотиви на съда по това обвинение, не може да бъде преодоляна, и е самостоятелно основание за отмяна на присъдата.
Изложеното е посочено само за пълнота към същинските причини за отмяна на присъдата, тъй като по начало, първостепенният съд не е имал процесуалните предпоставки за разглеждане на обвинението в този му вид.
При наличието на изложените процесуални нарушения довели до незаконосъобразност на постановената присъда, липсват основания за отговор на доводите на защитата и на прокурора по съществото на делото – има ли престъпление, от кого е извършено и извършено ли е виновно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 330/15.12.2015 г. на СГС, НК, 2 – ри състав, по нохд № 5056/2010.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийска градска прокуратура.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.
|