СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през 2014 година в състав:
при участието на секретаря ............ и в присъствието на прокурора .................... разгледа докладваното от съдия П. ВНЧД № 103 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане от 16.01.2014г. съдията-докладчик по НОХД № 5667/2013г. по описа на Софийски градски съд-Наказателно отделение, 25-ти състав е прекратил съдебното производство и е постановил връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.
В срока по чл. 342, ал. 1 НПК разпореждането е оспорено от прокурор при Софийска градска прокуратура с възражения за неправилност и незаконосъобразност. Според прокурора констатациите на съдията-докладчик за непосочване на специалната цел на обвиняемия и целената от него облага са неоправдани, тъй като в диспозитивната част на обвинителния акт тези признаци от състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК са конкретизирани. Настоява, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е направено подробно описание на поведението на обвиняемия, чрез което обективирана неговата цел, както и параметрите на целената облага. Като несъществуващо прокурорът е определил констатираното в оспореното разпореждане противоречие между двете части на обвинителния акт относно дължимото от обвиняемия поведение. Твърди, че противоречие не съществува, защото при формулирането на фактическото обвинение са описани задълженията на възложителя и тези на изпълнителя по договора за изработка и доставка на изборни книжа и материали. Счита, че в основата на конкретно посочената съдебна претенция е това, че не се прави разлика между контрола, който дължи изпълнителя и контрола, който е дължал обвиняемия върху длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет. Според преценката на прокурора в разпореждането се съдържа констатация и за противоречие между „производствена база” и „печатница”, което противоречие не съществува, тъй като производствената база на [фирма] е именно печатницата на това дружество. Направено е искане за отмяна на разпореждането и за връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на прокурора и прецени законосъобразността и обосноваността на оспореното съдебно разпореждане, прие, че протестът е неоснователен.
Констатираните от съдията-докладчик недостатъци в съдържанието на обвинителния акт съществуват, но не изчерпват всички, от които страда този акт. Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава по чл. 282, ал. 1 НК, а именно по отношение на съдържанието на претендираното недлъжностносъобразно поведение, преследваната цел и получената облага.
Според разпореждането един от съществените недостатъци на обвинителния акт е липсата на изложени в обстоятелствената му част фактически положения, обосноваващи обвинителната претенция, че при „нарушаване на своите служебни задължения” обвиняемият е имал за цел набавяне на облага за [фирма]. Като предпоставка за неяснота на обвинението е посочена и липсата на конкретика относно съдържанието на постигнатата за посоченото дружество облага. Според докладчикът така констатираната от него непълноценност в съдържанието на фактическото обвинение създава невъзможност за преценка дали посочената в диспозитива на акта като настъпила облага за дружеството-изпълнител по договора е била действително целена от обвиняемия.
Като се отмине допуснатата в разпореждането грешка в съдържанието на обвинителната претенция, която е за неизпълнение от страна на обвиняемия на служебни негови задължения, а не за нарушаването им /уточнението е важно, защото всяка от формите на изпълнителното деяние по чл. 282, ал. 1 НК има свой специфичен смисъл и значение/, посочените констатации са верни. Нито възпроизведените в протеста фрагменти от съдържанието на обвинителния акт, нито от останалото съдържание на акта дават яснота относно наличието на специална цел у обвиняемия в периода, в който се твърди, че той е бездействал и не е изпълнявал изискванията на службата си, нито дават указания за точните измерения на постигнатата облага. Цитираните в протеста части от обвинителния акт представляват единствено общи и абстрактни формулировки, лишени от каквато и да е яснота относно точното им съдържание. В тази връзка редно е да се припомни, че специфичната цел по чл. 282, ал. 1 НК е елемент от състава на престъплението и поради това трябва да се вмени на обвиняемия по предвидения за това ред – чрез обосноваването й в обвинителния акт, а когато се претендира и постигната неправомерна облага, нейното съдържание също трябва да бъде посочено от прокурора.
Според фактическото обвинение в актуалния му вид като облагодетелстващо участниците в процедурата по обществената поръчка, един от които е било и [фирма], обвиняемият е преценил въвеждането на промяна в техническите изисквания при изработването на бюлетините като първоначално предвиденото в тръжните условия изискване бюлетините да бъдат залепени в средната им част с кант лепило, заемащ 1/3-та от широчината на бюлетината е било заменено с изискване за залепване на бюлетините по цялата дължина на гърбовете им. Тази преценка обаче според обвинителния акт е направена от обвиняемия докато процедурата по обществената поръчка е била все още в ход и съответно преди времето, фиксирано от обвинението като време на извършеното престъпление, т.е. преди периода 27.04.2013г. – 12.05.2013г. Не се твърди в по-нататъшното изложение в обвинителния акт това „облагодетелстване” на дружеството да е съществувало като специална цел у обвиняемия и в периода, инкриминиран като такъв на извършеното деяние и да е било преследвано от него чрез „неосъществен контрол върху изпълнението на договора”, чрез „непредприемане от негова страна на никакви действия по отношение на изпълнителя” и т.н. Всъщност не е обосновано в обвинителния акт преследване от страна на обвиняемия на каквато и да е облага за дружеството-изпълнител по договора, което да се е случило в периода на инкриминираното деяние. Вместо това общо и абстрактно е записано, че „знаейки, че сроковете за изпълнението на договора са изключително кратки, обв. Ж. целенасочено не осъществил контрол върху изпълнението му по отношение на съпътстващите задължения на [фирма], които биха създали производствени затруднения и биха увеличили технологичното време за изпълнение...” Нито използването на думата „целенасочено”, върху която прокурорът е поставил акцент в протеста, нито целият, цитиран абзац от обвинителния акт, за който се настоява в протеста, че е един от обосноваващите наличието на специална цел у обвиняемия при реализирането на недлъжностносъобразното поведение, дават указания в необходимата насока. Цитираният фрагмент от обвинителния акт и още по-малко отделен елемент от него, не указват напр. на връзки, зависимости или други отношения между обвиняемия и [фирма] или между [фирма] и други лица, заради които обвиняемият да е приел, че трябва да облагодетелства дружеството. От друга страна, прочитът на цитирания фрагмент от обвинителния акт навежда на друг извод, различен от направения от протестиралия прокурор, а именно, че обвиняемият е спестил контрола върху изпълнението на договора заради кратките срокове за изпълнение. Ако концепцията на прокурора е друга, очевидна е необходимостта от формулирането й по по-удачен и преди всичко по ясен и недвусмислен начин. Не обосновават претендираната от обвинението цел на обвиняемия и останалите, цитирани в протеста фрагменти от обвинителния акт, а именно това, че обвиняемият „не предприел никакви действия по отношение на изпълнителя”, че обвиняемият „не изискал от В. Я. и И. Ц. да осъществят строг контрол върху процеса по отпечатване и съхранение на бюлетините”, нито пък посочването на това, че обвиняемият „изцяло се дезинтересирал от дейността на служителите от отдел „Административна и регионална координация”. От информационно-съдържателна гледна точка тези фрагменти от обвинителния акт не съдържат никакво указание за евентуално преследвана от обвиняемия цел със спецификите на тази, която има предвид чл. 282, ал. 1 НК.
Неясни са и измеренията на претендираната от обвинението облага за [фирма], както правилно е преценил съдията-докладчик, независимо от това дали се има предвид облагата, с оглед на която е била внесена промяната в тръжните условия или се касае за друга облага, констатирана от органите на досъдебното производство. В диспозитива е посочено, че вследствие на бездействието на обвиняемия е настъпила облага за [фирма], „изразяваща се в спестени организационни и производствени дейности за изпълнение и обезпечаване изпълнението на описаните задължения...” Съдържанието на тази част от обвинителната претенция остава неясно, доколкото липсва каквато и да е конкретика, както при формулирането на фактическото обвинение, така и в диспозитивната част на обвинителния акт, по отношение на конкретно спестените организационни и производствени дейности. Тази конкретизация е нужна както за обезпечаване на възможностите на обвиняемия за защита срещу фактите в съдебното производство, така и за обезпечаване на възможностите на съда за изследване на тези факти и проверката им.
Като качествен недостатък на обвинителния акт докладчикът от първостепенния съд е определил това, че според обстоятелствената част на този акт обвиняемият не е изпълнил служебните си задължения като не е изискал от свидетелите Я. и Ц. да осъществят строг контрол върху процеса на отпечатване и съхранение на бюлетините, както и манипулации с технологичния брак, а същевременно със заключителната част на акта е вменено неизпълнение на служебни задължения като не е организирал и не е контролирал дейността на администрацията и като не е осъществил контрол върху дейността на служителите.
Дали се касае за противоречие между двете части на обвинителния акт е трудно, дори невъзможно да се прецени, тъй като в нито един момент от изложението си прокурорът не се е ангажирал с мнение относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия да организира и да контролира дейността на администрацията. Това, което може да се каже за двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и диспозитив е, че е невъзможно те да бъдат определени като взаимно обуславящи се, като такива в отношение на причина и следствие, каквито би трябвало да бъдат. И това е така, защото конкретика относно недлъжностносъобразното деяние на обвиняемия липсва в обвинителния акт, включително и в обстоятелствената негова част, предназначението на която е именно да формулира фактическото обвинение. Вместо това в описателната част на акт изобилстват словесни формулировки като: [фирма] не изпълнило изискванията по договора за строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък, които изисквания са били поставени от възложителя ..., „като главен секретар на МС обвиняемият е бил длъжен да следи за изпълнението на договора ...”, „обвиняемият не предприел никакви действия по отношение на изпълнителя, за да бъде гарантирано отпечатването на точния брой бюлетини и тяхното съхранение и отчитане, в т.ч. и на технологичния брак ...”, „... не изискал от свидетелите Я. и Ц. да осъществят строг контрол на процеса по отпечатване и съхранение на бюлетините, както и манипулациите с технологичния брак...”, „... не бил осъществен контрол и върху това да не допуска отпечатване на бюлетини над договорения брой.” Аналогично е положението и с начина, по който е формулирано обвинението в диспозитивната част на обвинителния акт, според която обвиняемият „не осъществил контрол върху дейността на служителите от отдел „Административна и регионална координация” по отношение на изпълнението на задълженията на [фирма]... не осигурил осъществяване на строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък... не осигурил строга отчетност върху чистия тираж бюлетини и заприходяването на всяка отделна бройка ... не е осигурено съхраняване в печатницата на технологичния брак ...” Очевидно е, че никоя от двете части на обвинителния акт не дава информация относно констатациите на прокурора по такива основни, подлежащи на изследване и доказване в рамките на съдебния процес обстоятелства като съдържанието на дължимия и неупражнен от обвиняемия контрол. А колкото до насочеността на този контрол – дали върху дейността на отговорните лица по договора от страна на възложителя или чрез тях върху изпълнителя или пък върху самия изпълнител по договора, концепцията на прокурора по този въпрос е също така неясно заявена, доколкото веднъж в обвинителния акт се твърди, че обвиняемият не е осъществил контрол върху дейността на служителите от отдел „А.”, след това се настоява, че обвиняемият не е предприел никакви действия по отношение на изпълнителя, в друга част от изложението се твърди, че не изискал от свидетелите Я. и Ц. да осъществят строг контрол, а след това – че не командировал тези служители до производствената база в [населено място]. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че в обвинителния акт липсват констатации за това дали въобще възложителят е имал право да упражнява текущ контрол върху изпълнението на договора и евентуално от къде е произтичало това негово право или правата му за контрол са били ограничени до момента на приемането на изпълнението. Съответно, ако възложителят е имал право на текущ контрол, то какви точно са били възможните проявни форми на този контрол, респ. как е следвало да бъде контролирана и съответно преодоляна възможността за надпечат, доколкото в обвинителния именно отпечатването на бюлетини над зададеното в договора количество е посочено като предпоставка за възникването на немаловажните вредни последици.
Както бе отбелязано вече налице е неяснота в сдържанието на обвинителния акт относно обхвата на дължимия от обвиняемия контрол – дали той е следвало да бъде ориентиран върху дейността на служителите от отдел „А.”, посочени в договора като отговорни лица по него или чрез тях – върху изпълнителя или е имал правомощия за упражняване на директен контрол върху изпълнителя. Възведена е с обвинителния акт претенция за неупражнен от обвиняемия контрол „върху дейността на служителите от отдел „Административно и регионално координиране” по отношение на изпълнението на задълженията на [фирма], описани в техническите спецификации”. Това само по себе си означава, че тези служители от посочения отдел, дейността на които обвиняемият е имал правомощие да контролира, са имали собствени задължения за упражняване на контрол по изпълнението на задълженията на [фирма]. Това от своя страна изисква посочване в обвинителния акт на конкретните права и задължения, които са имали тези служители от отдел „А.”, изпълнението на които е изпълвало съдържанието на изискването за осъществяване на проверка и контрол върху работата на изпълнителя, източникът на тези права и задължения, съответно необходимо е посочване в обвинителния акт на задълженията на тези служители, които са останали неизпълнени – изцяло или отчасти и мотивиране на обстоятелството, че това пълно или частично неизпълнение е могло да бъде преодоляно при упражнен от страна на обвиняемия контрол.
Според обвинителния акт /л. 8, абз. Последен/ обвиняемият не е изискал от В. Я. и от И. Ц. да осъществят строг контрол и не е командировал тези служители в производствената база в [населено място]. Тази формулировка оставя впечатление, че Я. и Ц. са дължали активност въз основа на конкретно поставени им от обвиняемия задачи или че за реализиране на активност от тяхна страна обвиняемият е дължал издаване напр. на разпореждане или въобще на акт, въз основа на който те да извършат определени действия. След като обвинителна претенция с това съдържание се поддържа, то би трябвало съдържанието й да бъде декодирано от прокурора в обвинителния акт по предписания от закона начин.
Като друг недостатък на обвинителния акт в оспореното разпореждане е изтъкнато това, че в обстоятелствената част на този акт е изложено твърдение, че на място в производствената база на [фирма] не е бил осъществен контрол от служителите на МС по отношение на това дали и как се отчита технологичния брак, а според диспозитива обвиняемият не е осигурил строг контрол върху съхраняването в печатницата на технологичния брак. Очевидно е, че проблемът, констатиран в разпореждането не произтича от неспособност на съдията-докладчик да прозре идентичността на „печатница” и „производствена база”, както е счел прокурорът, а е свързан с определянето на лицето/лицата, които са имали задължение за осъществяване на контрол по отношение на съхраняването и отчитането на технологичния брак, както и с обхвата на този контрол – дали се касае за контрол върху отчитането на брака или за контрол върху съхранението на брака. Противоречието съществува, но е по-важно друго. По-важно е отсъствието в обвинителния акт на констатации на прокурора относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия за упражняване на контрол. Известно е, че неизпълнението на служебни задължения от страна на длъжностно лице предполага неизвършване на определени действия от включените в правомощията на това лице, определени в нормативен, в устройствен или в организационен акт и т.н. Ако прокурорът да е формирал и е консолидирал за себе си позиция по конкретните действия, които длъжностното лице е трябвало да извърши и които не е извършило, макар да са произтичали от задачите и функциите на заеманата от него длъжност, това не е достатъчно. Необходимо е тази прокурорска позиция да бъде ясно и аргументирано заявена в обвинителния акт, за да бъде достъпна и за обвиняемия, който ще се защитава срещу нея, и за съда, който ще бъде ангажиран с изследване на основателността й и ще арбитрира между страните. В настоящия случай в обвинителния акт са възпроизведени текстове от Закона за държавния служител, от длъжностната характеристика на длъжността „главен секретар на Министерския съвет” и от заповеди на двама министър-председатели на България. Видно е от тези текстове, че като главен секретар на МС обвиняемият е имал правомощие да организира и контролира дейността на администрацията на МС на Република България; да организира и провежда от името на МС като възложител процедурите за възлагане на обществени поръчки и да изпълнява допълнително възложени от МС и от министър-председателя задачи. Това възпроизвеждане обаче, както и претенцията, че в конкретно инкриминирания случай обвиняемият не е осъществил контрол, не е достатъчно за постигане на необходимото описателно формулиране на вмененото му деяние. Необходимо е в обвинителния акт да се посочи какви конкретни действия е дължал обвиняемият за изпълнение на правомощието се за контрол, с какви конкретни методи е следвало да реализира това правомощие – дали напр. чрез изискване на сведения, на писмени справки и/или на други документи, чрез изискване на обяснения, чрез извършване или възлагане на проверки, чрез издаване на разпореждания и т.н. Непосочването на конкретните методи, чрез които обвиняемият е трябвало да следи, да проверява и т.н., т.е да контролира процесът по изработване, съхранение, отчитане на бюлетините и пр. (ако се поддържа обвинение за дължим текущ контрол), лишава от съдържание обвинителната теза. Липсата на такава конкретика представлява особено съществен недостатък на обвинителния акт, който изисква преодоляването му чрез изготвянето на нов обвинителен акт, съобразно с дадените и в оспореното разпореждане и в настоящото определение указания. Само така ще бъде обезпечена възможност на обвиняемия да се защити пълноценно не само срещу правото, но и срещу фактите. Липсата на прецизност в обвинението създава проблем и в друга насока. Разглеждайки делото по същество, съдът е по правило е длъжен да извърши дейност по проверка на фактическите основания на обвинението. За тях той не би могъл нито да гадае, нито може сам да извежда обвинителни обстоятелства. Противното би означавало съдът да изземе компетенции на прокурора и да се самосезира, което е недопустима според съвременните правни стандарти техника. Ето защо прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора е необходимо, за да бъде изготвен нов обвинителен акт, със съдържание, правещо го годен да изпълни отредената му процесуална роля.
Водим от изложеното и на осн. 345 чл. НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И:


ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.01.2014г. на съдията-докладчик по НОХД № 5667/2013г. по описа на Софийски градски съд-Наказателно отделение, 25-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и е постановено връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.