СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI състав, в публично съдебно заседание на ………….…. пети март...................…..…....….. през две хиляди и двайсета година в състав:

с участието на секретар ……..ТАНЯ ВЪЛЧЕВА......………....………… и на прокурор ……………………….… СЛАБАКОВА..……………………………………… разгледа ВНОХД № 638/2019 год. по описа на САС, докладвано от съдията КАЛПАКЧИЕВ като, за да се произнесе, взе предвид следното:

Атакувана е присъда № 4 от 27.2.2019 г. по НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд Враца, НО, с която подсъдимият И. К. К. е признат за виновен в това, че за времето от 1.6.2016 г. до 27.6.2016 г. в [населено място], в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК, заемащ отговорно служебно положение - частен съдебен изпълнител, вписан в К. на частните съдебни изпълнители с peгистрационен № 816, с район на действие Окръжен съд [населено място], при извършване на действия по изпълнително дело № 20168160400269 по негов опис с взискател [фирма] – П. и длъжник [фирма] – П., и предприето изпълнение спрямо недвижим имот на длъжника - УПИ с идентификатор № 56722.651.106, намиращ се в [населено място], [улица], не е изпълнил задълженията си по чл. 50, ал. 3 ГПК да удостовери връчване на съобщение на юридическо лице, в случая [фирма] чрез посочване на имената и длъжността на получателя; чл. 501 ГПК да уведоми ипотекарния кредитор [фирма] за насрочване на описа и проданта на ипотекиран в негова полза имот; по чл. 484, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – при извършване на описа не е посочил мястото където се извършва и наложените върху имота ипотеки, възбрани и дължими данъци; по чл. 484, ал. 2 ГПК – не е изискал сведения от ТД на НАП и службата по вписванията за тежестите на описания имот и не е вписал възбрана върху него; по чл. 191, ал. 5 ДОПК, вр. чл. 485 ГПК – да не продължава производството по изпълнителното дело без да е получил удостоверение от ТД на НАП - Велико Т. за дължимите от длъжника публични държавни вземания и евентуални обезпечителни мерки върху имуществото, срещу което е насочено изпълнението; по чл. 487, ал. 1 ГПК – не е изпълнил задължението си при изготвяне обявлението за проданта да посочи собственика на имота, описание на имот, наличието на ипотека върху него и на каква стойност е; по чл. 487, ал. 2 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗЧСИ – не е изпълнил задължението си да публикува обявлението за насрочена публична продан на интернет страницата на Окръжен съд [населено място] и КЧСИ; по чл. 487, ал. 3 ГПК – не е регистрирал протокола, в който е посочен деня на разгласяване на обявлението в регистъра на Районен съд Плевен и е нарушил задължението си по чл. 485, ал. 2 (редакцията в бр. 50 на ДВ от 2015 г.) ГПК при първата публична продан, определяйки начална цена на имота в размер на 62 750 лв., по-ниска от данъчната оценка, възлизаща на 239 426.80 лв., с цел да набави за [фирма] облага – да придобие на занижена стойност от 62 750 лв., вместо на реалната стойност от 813 000.00 лв. на имущество УПИ с идентификационен № 56722.651.106 и построените в него стопански сгради, намиращи се в [населено място], [улица], собственост на [фирма] и от това са могли да настъпят немаловажни вреди последици за ипотекарния кредитор [фирма] и за държавата, като присъединен взискател, за дължимите й от длъжника публични вземания, чрез неосигуряване на възможност на тези кредитори да участват реално в изпълнителното производство, както и чрез продажба на това имущество на значително занижена стойност – 62 750 лв., вместо на реалната стойност от 813 000.00 лв., поради което и на основание чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 16.6.2016 г., като частен съдебен изпълнител с peгистрационен № 816 и район на действие Окръжен съд [населено място], при изготвяне на обявление за пълна публична продан на УПИ с идентификационен № 56722.651.106 по изпълнително дело № 20168160400269, съзнателно се е възползвал от преправен частен документ – заключение с вх. № 00639 на вещото лице А. И. С. за справедлива пазарна оценка на същия имот, дадено по друго изпълнително дело № 20168160400247, като от него за самото съставяне (преправяне на документа) не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия К. едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от четири години.

С присъдата подсъдимият К. е признат за невинен за това да не е изпълнил задълженията си по чл. 449, ал. 2 ГПК, чл. 459, ал.2, вр. ал. 1 ГПК, чл. 46 ГПК, чл. 50, ал. 1 ГПК, по обвинението по чл. 485, ал. 5 ГПК (в редакцията ДВ бр. 86 от 2017 г.), и че не е изпълнил задължението си по този текст, както и по обвинението, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК и го е оправдал в тази част на обвинението.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на държавата разноски по делото, както следва: по сметка на ОД на МВР П. в размер на 404.08 лева и по сметка на Окръжен съд Враца в размер на 375.53 лева.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Враца от 27.2.2019 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия К., залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея.
В жалбата на подсъдимия К., подадена чрез упълномощения му защитник, както и в допълнението към нея, се сочи, че присъдата е неправилна поради следните съображения: твърди се, че неправилно е прието от съда квалифициращото обстоятелство по чл. 282, ал. 2 НК, а именно качеството на подсъдимия като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а в подкрепа се привежда решение № 309 на ВКС по н.д. № 1156/2017 г.; акцентира, че неправилно е прието от първата инстанция, че подсъдимият е извършил осем отделни нарушения на закона, които поотделно не водят до съставомерни последици, но в съвкупност изпълват състава на длъжностното престъпление; счита, че нарушението на чл. 50, ал. 3 ГПК, свързано с връчване на съобщение на длъжностно лице от [фирма], клон [населено място], не следва да се вмени на подсъдимия, а на длъжностното лице, което фактически е извършило връчването, а именно конкретен служител от канцеларията на частния съдебен изпълнител; сочи, че нарушенията на чл. 484, ал. 1 и ал. 2 ГПК, свързани с липса на реквизити в извършения опис на недвижим имот на длъжника и неизискване на сведения от ТД на НАП и службата по вписванията, не водят сами по себе си до престъпни вредоносни последици за държавата и банката, както и че няма краен срок за изискване на посочените справки, докато трае висящността на изпълнително дело № 269/2016 т. по описа на ЧСИ К.; неправилно е приетото от окръжния съд, че подсъдимият е лишил банката и държавата от пълноценно участие в изпълнителния процес, защото държавата и обезпеченият кредитор се присъединявали по право в производството, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител; не се сочи в мотивите от какво точно участие са били лишени [фирма], клон [населено място] и държавата; неоснователно е приетото от съда, че определянето на по-ниска от данъчната оценка първоначална цена за публичната продан на имота, реално е застрашило интересите на банката и държавата, доколкото при наддаването е възможно да се постигне и по-висока цена на недвижимия имот. Защитата застъпва позицията, че дори К. да е извършил нарушения на процедурата при водене на изпълнителното дело, то те не са престъпни, а водят до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Оспорва се, че извършените от подсъдимия действия са проява на пряк умисъл да се увреди банката и държавата, а могат да се определят като небрежни. Излагат се съображения, че всяка възможност за увреждане на когото и да е било от субектите в изпълнителното производство е била отстранена с акта на прекратяване на изпълнителното дело. В този смисъл се възразява срещу становището на окръжния съд, че в случая не е налице самоволен отказ от довършване на престъплението по чл. 282 НК, тъй като според защитата, са налице предпоставките на чл. 18, ал. 3 НК, а престъплението по чл. 282, ал. 2 НК е резултатно. Изразява се становище, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 282, ал. 2 НК, поради което следва да бъде оправдан.

По отношение на обвинението по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 НК защитата счита, че се касае за маловажно деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан.

В отговор на жалбата е постъпило възражение от прокурор от ОП П., в което се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП пледира за потвърждаване на обжалваната присъда, тъй като тя е резултат на обстоен анализ на законосъобразно събраните и оценени доказателства. Прокурорът счита, че обвиненията за двете престъпления са доказани по убедителен начин, което не е било разколебано и след събраните от въззивния съд допълнителни доказателства.

В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание подсъдимият К., лично и чрез своя упълномощен защитник адвокат У., поддържа подадената срещу присъдата жалба и допълнителните съображения към нея. Защитникът изразява няколко алтернативни искания. Поддържа, че с обжалваната присъда се нарушава установения в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ принцип за забрана за двойно наказване на едно и също деяние, който е утвърден в съдебната практика с ТР № 3/2015 и ТР № 4/2018 г. на ОСНК на ВКС. Излага съображения за това, че при идентични факти подсъдимият е наказан два пъти - с дисциплинарно наказание, наложено от Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители с решение от 10.7.2017 г. по дисциплинарно дело № 7/2017 г. и с наказанието, наложено с обжалваната присъда; налице е пълно тъждество между нарушенията вменени на подсъдимия по дисциплинарното и наказателното производство. Като се позовава изрично на мотивите на цитираните по-горе тълкувателни решения на ВКС и на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, защитникът отправя искане за прекратяване на наказателното производство по делото.

Защитникът възразява, че не е доказан съществен елемент от субективната страна на престъплението, а именно целта на подсъдимия за набавяне на облага или за причиняване на вреда. Счита, че спирането на изпълнителното дело от К. индикира на липса на цел за увреждане, а подадените жалби от А. И. против спирането на изпълнението и против подсъдимия, опровергават твърдението на обвинението за целта му да я облагодетелства.

По отношение на обвинението по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 НК защитникът счита, че следва да се приложи чл. 78а НК, да се освободи подсъдимият от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Искането на защитника е за отмяна на присъдата и за оправдаването на К. по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, както и за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 НК.

В лична защита подсъдимият заявява, че обвинението срещу него е за нарушаване на гражданскопроцесуални норми, което било недопустимо, тъй като единствено по реда на съдебния контрол може да се проверява законосъобразността в действията на съдебния изпълнител. Прави аналогия със статуса на съдиите, които при всяко отменено решение от горната инстанция трябвало да носят наказателна отговорност. Счита, че след като наложената му забрана за напускане на пределите на страната по чл. 68 НПК била отменена от съда, то и на прокурора следва да бъде потърсена наказателна отговорност. Подсъдимият изразява становище, че с воденото срещу него наказателно производство прокуратурата превишава правата си и изземва функциите на съда, доколкото става въпрос за неприключил изпълнителен процес, в който прокуратурата няма право да се намесва. К. заявява, че ако е имал намерение да облагодетелства някого, то не би предприел спиране на изпълнителното производство. Отправя искане за отмяна на присъдата и за оправдаването си, тъй като са нарушени правата му, лишен е от възможност да работи и да се издържа. В последната си дума подсъдимият изразява вярата си, че съдът ще вземе правилно решение, независимо от резултата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на подсъдимия е частично основателна.

1. В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена при анализа на:

- частично от обясненията на подсъдимия, депозирани в съдебното заседание, проведено на 27.2.2019 г. – л. 318 – 321 от съдебното дело по НОХД № 236/2018 на ОС Враца;

- депозираните в съдебно заседание и на досъдебното производство показания на свидетелите: П. Г. – от съдебното следствие – л. 91 – 92 от съдебното дело на ОС Враца; А. С. – от съдебното следствие – л. 92 – 93 от съдебното дело на ОС Враца; И. Ф. И. – л. 94 – 95 от съдебното дело на ОС Враца; А. И. – от съдебното следствие – л. 96 – 98 и л. 196 – 198 от съдебното дело на ОС Враца; В. И. – от съдебното следствие – л. 99 – 101 и л. 198 – 199 от съдебното дело на ОС Враца и от досъдебното производство в частта за проведената на 10.6.2016 г. среща и за факта дали е подписвала протокол за опис на имота, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК – л. 91 – 92 от том 1 на досъдебното производство; З. П. – от съдебното следствие – л. 101 – 103 от съдебното дело на ОС Враца; Й. Х. – от съдебното следствие – л. 103 – 104 от съдебното дело на ОС Враца; И. М., дадени в хода на съдебното следствие – л. 164 – 168 от съдебното дело на ОС Враца; И. Т. И. – от съдебното следствие – л. 189 – 193 от съдебното дело на ОС Враца; Ю. С. – от съдебното следствие – л. 193 – 194 от съдебното дело на ОС Враца; Л. Т. – от съдебното следствие – л. 194 – 196 от съдебното дело на ОС Враца;

- писмените доказателства и доказателствени следства, приобщени към делото на основание чл. 283 НПК: удостоверение за актуално състояние към 12.10.2016 г. на [фирма] (т. 1, л. 192 – 195 от досъдебното производство); удостоверение от [община], Дирекция „Приходи от местни данъци и такси”, за данъчната оценка на имот, предмет на изпълнително дело № 269/2016 г. (т. 1, л. 197 – 198 от досъдебното производство); отговор на частен съдебен изпълнител П. П. с peг. № ***, район на действие ОС Плевен, заедно с приложени към него писмени документи (т. 1, л. 201 – 206 от досъдебното производство); молба от [фирма] [населено място] до подсъдимия, по повод образуваното изпълнително дело № 269/16 г. (т. 1, л. 221 от досъдебното производство); молба от [фирма] [населено място] до ОС Плевен за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 269/16, като предварителна обезпечителна мярка; определение на ОС Русе и обезпечителна заповед (т. 1, л. 223 – 226 от досъдебното производство); решение № 147/23.10.2015 г. по гр.д. № 4649/2015 г. за назначаването на В. И., на основание чл. 8 ЗЛС, като представител на баща си Й. И. и решение № 1821/21.12.2015 г. по гр.д. № 4649/2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (т. 1, л. 229 – 230 от досъдебното производство); отговор от РС Плевен с изх. № 1088/16.2.2017 г. за отсъствието на протокол за разгласяване съгласно чл. 487, ал. 3 ГПК; материалите по изпълнително дело № 269/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител И. К. (т. 2, л. 1 – 29 от досъдебното производство и том 3а, л. 32 – л. 65); материалите по гр. д. № 611/2016 г. по описа на ОС Плевен за обжалване действията на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 269/2016 г. (т. 2, л. 30 – 43 от досъдебното производство); молба за образуване на изпълнително дело № 269/2016 г. – т. 2, л. 2 от досъдебното производство; съобщение от частен съдебен изпълнител К. до [фирма] – л. 56 и л. 57 от том 3 на досъдебното производство; протокол за опис на недвижимо имущество – т. 2, л. 14 от досъдебното производство; материали изпратени от К. на частните изпълнители по образувани срещу подсъдимия К. дисциплинарни производства (т. 3 от досъдебното производство); материали по дисциплинарно производство № 7/2017 г. по описа на К. на частните съдебни изпълнители, образувано по сигнал на [фирма] София по повод допуснати от подсъдимия нарушения по изпълнително дело № 269/2016 г. (т. 3а от досъдебното производство); извлечение от масивите на прокуратурата за образувани досъдебни производства срещу И. К. (л. 33 от съдебното дело на ОС Враца); отговор на К. на частните съдебни изпълнители, придружено от писмени материали (л. 113 – 123 от съдебното дело на ОС Враца); отговор на зам.председателя на ОС Плевен, заедно с докладна записка на системния администратор, заверени копия на извлечение от движението по банковата сметка на И. К. в качеството му на частен съдебен изпълнител (л. 208 – 251 от съдебното дело на ОС Враца); договор за наем от 23.11.2015 г. между [фирма] и [фирма] и три анекса, договор за наем между съшите търговски дружества от 3.8.2016 г. (л. 253 – 266 от съдебното дело на ОС Враца); материалите по ЧГРД № 2082/2016 г. по описа на PC П.; съобщение до НАП – т. 2, л. 27 от досъдебното производство; справка за съдимост - л. 31 от съдебното дело на ОС Враца.

- заключенията на съдебнотехническата експертиза – л. 133 – 137 от том 1 на досъдебното производство, изготвено от вещото лице С. К.; съдебнопочеркова експертиза – л. 116 – 120 от том 1 на досъдебното производство, изготвено от вещото лице М. М.; съдебнопочеркова експертиза – л. 125 – 131 от том 1 на досъдебното производство, изготвено от вещото лице И. А..

САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от решаващата инстанция, поради което не намери основания за нейното съществено изменение, а само внесе известни смислови и редакционни допълнения и корекции, които не се отразяват съществено на релевантните за случая факти. При изложение на фактите по делото апелативният съд съобрази и доказателствените материали, събрани в хода на въззивното съдебно следствие: допълнителните обяснения на подсъдимия К. – л. 193 – 195 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС; допълнителният разпит на свидетеля И. М. – л. 186 – 192 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС; разпитът на свидетеля И. Т. И. – л. 166 – 170 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС; писмените доказателства – писмо от ОС Габрово по ВГРД № 294/2016 г. от 2.12.2019 г. – л. 148 – 149 от съдебното дело по ВНОХД № 638/19 г. на САС; удостоверение на ТД НАП – Велико Т. от 22.1.2015 г. – л. 163 – 164 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС; експертна оценка и лиценз – л. 174 – 176 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС; изпълнителен лист № 2143/28.4.2016 г. и молба от [фирма] от 8.9.2016 г. – л. 202 – 203 от от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС.

2. Въз основа на така изброените доказателствени материали, надлежно приобщени от съдебните състави на ОС Враца и САС, е установено по несъмнен начин, че И. К. притежавал придобита правоспособност на частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд [населено място], с регистрационен № 816, според изискванията на чл. 5, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

С решение по фирмено дело № 410/2002 г. на Плевенски окръжен съд в търговския регистър на съда било вписано дружество с ограничена отговорност с наименование на фирмата [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. Съдружници в дружеството били Й. М. И. и Р. Д. Т.. Основната дейност била свързана с производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.
На 22.3.2011 г. бил сключен договор № 05-0134/22.3.2011 за банков кредит между [фирма] и [фирма], обезпечен с ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 1820 кв.м., намиращ се в [населено място], [улица], съставляващ имот XLIV (четиридесет и четвърти) в квартал 604 по плана на [населено място] – поземлен имот с идентификатор 56722.651.106, с площ по кадастрална карта 2041 кв.м., заедно с построените в него три сгради, представляващи предприятие за производство на хляб. Договорът за банков кредит бил за сумата от 330 000 евро, със срок на погасяване на всички дължими суми до 22.3.2013 г. Условията по договора и учредената ипотека били подробно описани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 18, том II, рег. № 1463, дело № 147 от 2011 г., съставен на 22.3.2011 г. от С. И. – нотариус с рег. № 16 на Нотариална камара, с район на действие – Районен съд Плевен. Актът бил вписан с вх.рег. №3535 на 22.3.2011 г. в Службата по вписванията.
На 10.9.2015 г. съдружникът в дружеството Й. И. изчезнал и оттогава бил в неизвестност. По този повод било образувано досъдебно производство № 274/15 г. по описа на СДВР за престъпление по чл. 142, ал. 1 НК. Поради това, че той бил съдружник и управител в няколко търговски дружества, чиято дейност започнала да изпитва затруднение от отсъствието му, свидетелката В. Й. И. подала молба до PC П. по чл. 8 от ЗЛС, с искане да бъде назначена да представлява баща си Й. И., да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. С решение № 1417/23.10.2015 г., постановено по гр.д. № 4649/2015 г., влязло в законна сила на 11.11.2015 г., съдът назначил В. И. за представител на баща й Й. И..
Междувременно вторият съдружник - Р. Т., напуснал страната. Свидетелят И. Ф. И. бил упълномощен като търговски пълномощник от Т. да го представлява, включително и по отношение на неговите интереси в [фирма]. Свидетелят И. Т. И. бил помощник на пълномощника на Т., като подпомагал управлението на производствената дейност. Доколкото двамата управители на дружеството – Т. и Й. И., фактически отсъствали от страната, били създадени множество усложнения и затруднения от юридическо естество. Срещу [фирма] се водели множество изпълнителни дела, което допълнително създавало спънки в оперативната работа на дружеството. Същевременно между В. И., като определен представител на обявения за отсъстващ Й. И. и адвокат И. Ф. И., като търговски пълномощник на другия съдружник Р. Т., възникнали спорове и относно начина на управление и стопанисване на [фирма].
По съвет на свидетеля И. Т. И., собственик на счетоводната къща, обслужваща дружеството, съпругата на И. – свидетелката А. И., закупила от брата на И. Т. всички дружествени дялове, част от капитала на притежавано от него еднолично дружество с ограничена отговорност. Договорът за продажба на дяловете бил сключен на 29.10.2015 г., на която дата в търговския регистър били отразени промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване. По този начин А. И. станала едноличен собственик и управляващ на търговско дружество с наименование на фирмата [фирма]. Чрез това дружество А. И. поела стопанисването на притежавания от [фирма] завод за хляб и хлебни изделия. Между двете дружества бил сключен договор от 23.11.2015 г., по силата на който [фирма] предоставил под наем на [фирма] активите си за ползване. Договорът не бил заверен нотариално, но се изпълнявал.
По съвет на свидетеля И. Т. И. [фирма] пристъпило към изкупуване на задължения на [фирма], като по този начин първото дружество придобивало възможност за изкупуване на активите на второто, по реда на възлагането с помощта на съдебен изпълнител. В изпълнение на този съвет А. И., в качеството си на управител на едноличното дружество, закупила с договор за цесия от 10.3.2016 г. между [фирма] - София (ЕИК[ЕИК]), представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К. Л. Д., и [фирма] - П. (ЕИК[ЕИК]), вземането на [фирма] по изпълнителен лист № 1162/10.3.2016г., издаден по ЧГД № 6732/15 г. по описа на Районен съд Плевен срещу длъжника [фирма] – П. (ЕИК[ЕИК]). По силата на изпълнителния лист [фирма] бил осъден да заплати на [фирма] сумата от 22 555.92 лева и законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2015 г., както и 451.13 лева държавни разноски.
На същата дата – 10.3.2016 г. било оформено уведомление от К. Л. Д., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] - София (ЕИК[ЕИК]), до [фирма] (ЕИК[ЕИК]), за извършената цесия. Уведомлението било подписано от К. Д. (за [фирма]) и от В. Й. И. (за [фирма]).
На 1.6.2016 г. в кантората на частен съдебен изпълнител И. К. постъпило искане с вх. № 00486 от името на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от А. И., за образуване на изпълнително производство против [фирма]. Към искането били приложени изпълнителен лист в полза на [фирма], договор за цесия и уведомление до длъжника, връчено на В. И. от името на [фирма]. С молбата за образуване на производството се искало да се изготви сметка на дълга, да се извърши проучване на длъжника, да се наложат обезпечителни мерки, както и се предоставило правото на съдебния изпълнител К., съобразно чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Въз основа на така представените документи подсъдимият образувал още същия ден изпълнително дело № 269/2016 г. по неговия опис. Помощ и съдействие на А. И. за подготовката на документите във връзка с образуването и движението на изпълнителното дело оказвал свидетелят И. М., който бил бивш съдружник на Й. И. и имал вземания към [фирма].
На 2.6.2016 г. на длъжника била връчена призовка за доброволно изпълнение по силата на чл. 428, ал. 1 ГПК. В нея били посочени сумите подлежащи на събиране. Не било отразено налагането на обезпечителни мерки. В призовката се давал шестдневен срок за доброволно изпълнение. С призовката се съобщавало на длъжника, че на 10.6.2016 г. от 10:00 часа бил насрочен опис на урегулиран поземлен имот с площ от 1820 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица], заедно с построената в него парокотелна централа и други сгради със стопанско предназначение.
Преди да пристъпи към извършване на описа, съдебният изпълнител К. не изискал от ТД на НАП – Велико Т. и службата по вписванията сведения за тежестите, учредени върху имота, и не отправил искане за вписване на възбрана върху подлежащия на изпълнение имот. Било изготвено съобщение с изходящ № 01677/09.6.2016 до ТД на НАП Велико Т., с което било поискано изпращане на справка за съществуващите данъчни задължения на дружеството длъжник. Отговор по това съобщение не постъпил. Значително по-късно било изпратено идентично искане до съответното териториално поделение на НАП със същия изходящ номер, но с дата 29.6.2016 г., т.е. два дни след като с постановление от 27.6.2016 г. К. спрял изпълнителното производство и отменил насрочената публична продан. С отговор от 5.7.2016 г. ТД на НАП [населено място] изпратил подробна справка за наличните тежести и притежаваното от длъжника имущество. В него е отбелязано, че отговорът е направен въз основа на постъпило искане с изх. № 01676/29.6.2016 г.
За насрочването на описа било изготвено и приложено по изпълнителното дело съобщение с адресат [фирма], клон П.. В него било отбелязано, че е насрочена публична продан на недвижим имот с описание на местонахождението, но не и на самия имот. На мястото на получател бил положен подпис, без да е посочено името и длъжността на лицето.
На 10.6.2016 г. бил изготвен протокол за извършване на опис на недвижим имот. В него не били попълнени данни за изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, мястото на описа, наложените върху имота ипотеки и възбрани. Не била посочена и началната цена, от която да започне наддаването. Протоколът бил връчен на сочения за представител на длъжника – В. И., а взискателят бил назначен за пазач на имота, удостоверено с подписа на А. И., като представител на [фирма].
С постановление от същата дата К. назначил вещо лице – А. С., със задача да изготви справедлива оценка на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Вместо действително изготвеното заключение по изпълнително дело № 269/2016 г., било приложено заключение с вх. № 639/15.6.2016 г., отнасящо се до задача, поставена на същото вещо лице, но по изпълнително дело № 247/16 г. по описа на К. и касаещ обезпечаване на бъдещо вземане по задължение на [фирма]. В заключението вещото лице дало оценка на две сгради (липсва парокотелна централа) по ликвиден метод, по сравнителен метод и по вещен метод. На последната страница от приложеното към изпълнителното дело заключение било отбелязано, че ликвидната стойност по тегловни коефициенти възлиза на 83 600 лв.х10%=8360. Чрез заключението на съдебнопочерковата експертиза (л. 116 – 120 от том 1 от досъдебното производство) се установява, че приложеното към изпълнително дело № 269/2016 г. заключение от вещото лице А. С. представлява копие на заключението, изработено от същото вещо лице по изпълнително дело № 247/2016 г., но същото не е оригинал, а е изготвено с електро фотографско копиране, като липсващият текст е премахнат с поставяне върху него на лист хартия по време на снимането.
На 17.6.2016 г. било изготвено обявление с изх. № 01535/17.6.2016 г. за провеждане на първа публична продан на имота, собственост на [фирма]. Времето за провеждане на публичната продан било определено за периода 17.6.2016 г. – 17.7.2016 г. В обявлението не бил посочен собственикът на имота, не било направено пълно описание на имота, не било отразено има ли наложени ипотеки върху него и за каква сума. В обявлението началната цена била определена на 62 750.00 лв., въпреки, че данъчната оценка възлизала на 239 426.80 лв.
К. като частен съдебен изпълнител не публикувал обявлението за публичната продан на сайта на Окръжен съд Плевен чрез линк и към сайта на К. на частните съдебни изпълнители. Били изготвени актове за разгласяване на проданта, съобразно изискванията на ГПК, чрез разлепване на съобщения по местонахождение на имота, канцеларията на частния съдебен изпълнител, сградата на районния съд и общината. Бил изготвен протокол за тези действия, но той не бил регистриран в РС Плевен.
На 24.6.2016 г. в канцеларията на подсъдимия постъпила молба с вх. № 00710/24.6.2016 г. от [фирма], представлявано от И. Х. С., с която било направено искане дружеството да бъде присъединено като взискател по изпълнително дело № 269/2016 г., по повод вземане на молителя срещу [фирма], подробно описан в удостоверение за размера на дълга от частен съдебен изпълнител П. П.. Върху молбата подсъдимият поставил резолюция молителят да бъде присъединен, както и да се състави постановление за спиране на изпълнителното дело.
С постановление от 27.6.2016 г. И. К. спрял производството по изпълнително дело № 269/2016 г. поради подаването на молби от други кредитори и отменил насрочената за периода от 17.6.2016 до 17.7.2016 г. публична продан. За спирането на производство била уведомена взискателката А. И., в качеството й на управител на [фирма].
Срещу постановлението за спиране на изпълнителното дело била подадена жалба от [фирма], чрез пълномощника адвокат Й. Х.. След отвод на съдиите от ОС Плевен, жалбата била изпратена на ОС Габрово. Образуваното в.гр.д. № 294/2016 г. било прекратено с определение № 782/18.10.016 г., тъй като частният съдебен изпълнител К. не е администрирал жалбата по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.
Според заключението на съдебнотехническата експертиза, прието надлежно в първоинстанционното съдебно следствие, справедливата пазарна стойност на инкриминирания недвижим имот към 16.6.2016 г. възлиза на 813 000.00 лв.
Според заключението на съдебнопочерковата експертиза, подписите в графа „с уважение” в молба до частен съдебен изпълнител И. К. с вх. № 00487/2.6.2016 г. и подписите за получател в съобщения до [фирма] с изх. № 01456/16.6.2016 г., № 01456/16.6.2016 г.,№ 01457/16.6.2016 г., № 01622/28.6.2016 г. и № 01624/28.6.2016 г. не са положени от А. Д. И.. Не е изписан от А. И. ръкописният текст в същите съобщения – „със задължение да предаде/уведоми”. Подписите са имитирани и са изпълнени чрез пряко наблюдение или по памет. Не е установено дали авторът на подписите е едно и също лице.
Заключението на оценителната експертиза на имота, представена по изпълнително дело № 269/2016 г., не е оригинал, а електро-фотографско копие на заключение по изпълнително дело № 247/2016 г., по описа на същия частен съдебен изпълнител – К., и изготвено от вещото лице А. С.. Върху него има извършено въздействие на стр. 3 в т. 5, изразяващо се в механично премахване на текст с поставяне върху него на лист хартия по време на снимането.
С решение от 10.7.2017 г. по дисциплинарно дело № 7/2017 г. Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е наложила на И. К. К. дисциплинарно наказание – лишаване от правоспобност за срок от 5 години за извършени от него нарушения по изпълнително дело № 269/2016 г., а именно – за нарушение на чл. 501 ГПК – неуведомяване на ипотекарен кредитор; нарушения при извършване на опис на недвижим имот; нарушение на чл. 449 ГПК – невписване на възбрана; нарушения на чл. 46 и чл. .50 ГПК – при връчване на книжа и съобщения; нарушения на чл. 191 ДОПК; нарушения на чл. 83 ППЗДДС и чл. 45, ал. 5 ЗДДС; нарушения при разгласяването на публичната продан и системни нарушения на чл. 487, ал. 2 ГПК при разгласявани на публични продани; нарушения на чл. 19, ал. 4 ЗЧСИ; нарушения на Устава на КЧСИ – неоказване на съдействие на проверки и нарушения на Етичния кодекс.
С решение № 195/8.12.2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 3734/2017 г., решението на Дисциплинарната комисия е оставено в сила.
Подсъдимият И. К. К. е роден в [населено място] на ******** г. Живее на постоянен адрес в [населено място], [община], област ***. Той е българин, български гражданин, с висше юридическо образование, женен, не е осъждан, с ЕГН [ЕГН].

3. Относно доказателствената дейност на съда при установяване на релевантната по делото фактология:

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото фактическата обстановка е обстойно изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси, които имат значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на ОС Враца са направени след цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали. Решаващият съд е дал законосъобразна и логически вярна оценка на отделните доказателства и доказателствени средства. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени съображения за възприемане на показанията на разпитаните по делото свидетели, като е направен извод за тяхната еднопосочност и безпротиворечивост; като изцяло достоверни са оценени писмените доказателства по делото, тъй като те потвърждавали верността на свидетелските показания и пълно разкривали хронологията на действията по изпълнителното дело № 269/2016 г. по описа на частния съдебен изпълнител И. К.; приети са за мотивирани и обосновани изводите на вещите лица в приобщените по делото две почеркови и една техническа експертизи; изложени са съображения защо не са възприети част от обясненията на подсъдимия, в които той излага своята версия за предприетите от него действия по цитираното изпълнително дело.

Проследявайки възраженията на подсъдимия и на неговия защитник, отразени в жалбата, допълнението към нея, както и в защитните им речи в хода на съдебните прения пред въззивния съд, се установява, че те не оспорват фактическите положения, приети от първата инстанция, а изразяват своето несъгласие с правната оценка на фактите, свързани с неизпълнените задължения на К., в качеството му на частен съдебен изпълнител. Независимо от това въззивният съдебен състав счита, че следва да изложи накратко собствен анализ на доказателствената съвкупност по делото, включително и на допълнително събраните доказателствени материали в хода на съдебното следствие, проведено пред втората инстанция – допълнителните показания на свидетеля М. и допълнителните обяснения на подсъдимия, показанията на свидетеля И. Т. И. и писмените доказателства, сред които основно значение има и представената от подсъдимия експертна оценка, изготвена от Х. Х. – л. 174 – 175 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС.

При осъществения от САС собствен анализ на доказателствената съвкупност, надлежно приобщена по делото, намира за установено следното:

Основните елементи, включени в релевантната фактология, имащи значение за правилното установяване на съществените въпроси по делото са: качеството на подсъдимия като частен съдебен изпълнител; функционирането на дружеството [фирма] към инкриминирания период и ролята на свидетелите И. М., И. Т. И., И. Ф. И., А. И. и В. И.; образуването и движението на изпълнително дело № 269/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител К. – кой е инициирал производството, какви са действията, извършени от подсъдимия по неговото движение, спирането на изпълнителното дело и причината за това.

3.1. За качеството на подсъдимия като частен съдебен изпълнител:

Несъмнено е по делото, че инкриминираното на подсъдимия деяние касае негово поведение, осъществено в качеството му на частен съдебен изпълнител. От приложените в досъдебното производство материали, изпратени от К. на частните съдебни изпълнители (том 3, л. 3 – 22 от досъдебното производство) се установява, че към инкриминирания период – месец юни 2016 г., И. К. е притежавал правоспособност като частен съдебен изпълнител по смисъла на чл. 5 – чл. 13 от Закона за частните съдебни изпълнители. Той бил вписан в регистъра на частните съдебни изпълнители с регистрационен номер 816 и с район на действие Окръжен съд Плевен.

Спрямо И. К. са водени множество дисциплинарни производства, съответно, налагани са му дисциплинарни наказания за извършени от него нарушения на материалния и процесуалния закон, както и на Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. За периода 2009 г. – 2016 г., са му наложени седем дисциплинарни наказания по дисциплинарни дела № 10/2009 г., № 16/2009 г., № 18/2009 г., №8/2015 г., № 16/2015 г., № 6/2016 г., № 35/2016 г. Наложените наказания са глоба, като има и едно наказание лишаване от правоспособност за три години. Последното наказание е влязло в сила на 22.6.2010 г., поради което към юни 2016 г. К. не е бил лишен от правоспособност и е упражнявал функциите на частен съдебен изпълнител. Наложеното на подсъдимия дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от 5 години, е влязло в сила на 8.12.2017 г., т.е след извършване на деянието. С правната оценка на това последно наказание, и неговото отражение върху наказателната отговорност на К., САС ще се занимае по-надолу в решението, доколкото това е първото основно правно възражение на защитата.

3.2. За функционирането на дружеството [фирма] към инкриминирания период и ролята на свидетелите И. М., И. Т. И., И. Ф. И., А. И. и В. И.:

По този кръг от фактически въпроси в материалите по делото се съдържа многобройна информация. Несъмнено е установено, че дружеството [фирма] е управлявало производствената дейност на хляб и хлебни изделия, осъществявана в стопански сгради, намиращи се в [населено място], [улица]. Съдружници в дружеството били Р. Т. и Й. И.. След безвестното изчезване на Й. И. през месец септември 2015 г., съдът с решение, влязло в сила на 11.11.2015 г., назначил за негов представител дъщеря му В. И.. Междувременно Р. Т. също напуснал страната и упълномощил за свой търговски пълномощник свидетеля И. Ф. И., който назначил свидетеля И. Т. И. да управлява производствения процес. Същевременно в помощ на В. И. и А. И. действали И. Т. И. – управител на счетоводната къща, която обслужвала дружеството и И. М., който бил бивш партньор на изчезналия Й. И.. По съвет и с помощта на свидетеля И. Т. И. А. И. закупила от брата на свидетеля дяловете на дружество с ограничена отговорност, чието наименование на фирмата по нейно искане било променено на [фирма]. Чрез това дружество А. И. придобила контрола върху производствената дейност на [фирма], по силата на сключен договор за наем между двете дружества. Между И. Ф. И., като представител на Р. Т. и А. И. и В. И. възникнали финансови противоречия, по повод дейността на [фирма].

Отново с помощта на И. Т. И. А. И. закупила вземане на [фирма] към [фирма], което впоследствие става предмет на инкриминираното изпълнително дело.

Така очертаната синтезирано фактическа картина на състоянието на дружеството [фирма] и ролята на отделните посочени свидетели за неговото функциониране към 2016 г., е изведена от доказателствата по делото по безпротиворечив начин, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Детайлното разглеждане на тази част от доказателствените материали не е необходимо за целите на релевантната по делото фактология. В този смисъл наличието на разминаване по детайлите и за неотносими за делото факти, не следва да се подлага на изследване и анализ. Същественото е, че както писмените доказателства (решенията на съдилищата и официалните справки от търговския регистър), така и свидетелските показания на свидетелите еднопосочно установяват, че в управлението на [фирма] са възникнали финансови и юридически затруднения след изчезването на единия от съдружниците Й. И..

Другият съществен факт е свързан със закупуването от [фирма], чийто собственик на капитала и управител била А. И., на вземането на [фирма] към [фирма]. За този факт освен писмените доказателства – самият договор за цесия и надлежните уведомления, синхронизирани данни се съдържат и в показанията на А. И., В. И. и И. М.. В показанията си пред първата инстанция А. И. недвусмислено заявява, че И. Т. И. е направил план за поетапното изкупуване на задълженията на [фирма] – лист 97 от съдебното дело № 236/2018 г. на ОС Враца. Нейните показания се потвърждават от казаното от И. М. – л. 166 от съдебното дело № 236/2018 г. на ОС Враца. Въпреки, че И. Т. И. отрича да е давал конкретен съвет за изкупуване на други вземания към [фирма], освен това на [фирма], САС счита, този факт за установен, доколкото казаното от А. И. е логично и намира потвърждение в други доказателства по делото. Същественото е, че дружеството, управлявано от А. И., е изкупило вземането на [фирма], а чия е била инициативата за това е второстепенен въпрос.

Установено е също, най-вече чрез показанията на свидетеля М., както и тези на И. Т. И., А. И. и В. И., че И. М. е подпомагал А. И. при образуването и движението на изпълнително дело № 269/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител И. К.. Какви са били неговите мотиви за оказаната помощ и съдействие е без съществено значение за релевантната по делото фактология, поради което допълнителното занимаване с тези въпроси е неотносимо. От показанията на И. М., включително и тези от въззивното съдебно следствие, се установява, че след изчезването на Й. И. са възникнали множество проблеми във функционирането на [фирма], но както се посочи и по-горе детайлното навлизане в тази проблематика, не е необходимо за целите на вярното установяване на значимите за деянието на К. факти.

3.3. За образуването и движението на изпълнително дело № 269/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител К. – кой е инициирал производството, какви са нарушенията, извършени от подсъдимия при неговото движение, спирането на изпълнителното дело и причината за това:

На първо място от значение е доказателственият способ за приобщаване към наказателното дело на материалите по изпълнително дело № 269/2016 г., по описа на частен съдебен изпълнител К.. Копие от изпълнително дело, включително с копие от титулната страница на папката, се съдържа в том 2 на материалите от досъдебното производство – л. 1 – л. 29. В том 3 от досъдебното производство – л. 24, се намира отговор на К. частните съдебни изпълнители (КЧСИ) по повод искане на разследващите за изпращане на материали, касаещи жалбата на [фирма] срещу действията на частния съдебен изпълнител К.. Към отговора на КЧСИ е приложено становище на И. К. до Съвета на камарата от 22.8.2016 г., с което е представил и копие от изпълнително дело № 269/2016 г. – л. 39 – л. 73 от том 3 на досъдебното производство. В том 3а от досъдебното производство се съдържат копия на материалите по дисциплинарно дело № 7/2017 г. по описа на КЧСИ, в които отново са приложени становището на И. К. от 22.8.2016 г. и изпратеното от него копие от изпълнително дело № 269/2016 г.

От описаните писмени доказателства – писмата от КЧСИ и становището на подсъдимия до Съвета на камарата, се установява, че материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 269/2016 по описа на частен съдебен изпълнител К., са станали част от доказателствата по делото чрез законосъобразен процесуален способ – на основание чл. 159, ал. 1 НПК органът на разследването е изискал от К. на частните съдебни изпълнители намиращите се документи от дисциплинарно дело № 7/2017 г. по описа на К., в които се съдържали копия от документите по изпълнително дело № 269/2016 г. Същевременно документите били изпратени на К. от подсъдимия К. с негово становище от 22.8.2016 г. в отговор на нарочно искане от 5.8.2016 г. – л. 27 от том 3а на досъдебното производство.

От изложеното може да се направи несъмнен извод за това, че на 22.8.2016 г. подсъдимият К. и изпратил на КЧСИ копие от материалите от изпълнително дело № 269/2016 г., както и че К. е предоставила копие от тези материали на разследващия орган по делото. В този смисъл като недостоверни следва да се оценят обясненията на подсъдимия, че инкриминираното изпълнително дело било „откраднато” от представители на [фирма] при посещението им в кантората му в края на месец юни 2016 г. К. не е заявил в полицията за извършено противозаконно отнемане – видно от писмо от началника на 2 РУ П., л. 170 от том на досъдебното производство. Освен това, той не е заявил за този факт в становището си пред КЧСИ, а надлежно е приложил копие от изпълнителното дело и то два месеца след „кражбата” му, за която той твърди в обясненията си пред съда. От значение е, че независимо от липсата на оригиналните документи от изпълнително дело № 269/2016 г., наличните по досъдебното производство копия не се оспорват от подсъдимия, а същевременно са годни са извършване на графологически експертизи.

Несъмнено е, че повод за образуване на изпълнително дело № 269/2016 г. е молба, подадена на 1.6.2016 г. от А. И., в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на [фирма]. Този факт се установява от нейните показания и от надлежно приложеното по делото копие от молбата. Молбата от 2.6.2016 г., с която е посочен недвижимият имот, към който да бъде насочено принудителното изпълнение и се иска назначаване на вещо лице за неговата оценка, не е подписана от сочената като неин автор. Според заключението на вещото лице, изготвило надлежно приетата графологическа експертиза, подписът под тази молба не е положен от А. И., не е възможно да се определи и кое е лицето, автор на подписа. Това обстоятелство кореспондира на установеното от свидетелката И. и свидетелят И. М., че тя се е доверявала на помощта на М. и упълномощената от нея адвокат Й. Х. за подаване на документите по движение на делото. Подобно е положението и с подписа, положен в съобщения от 16.6.2016 и 28.6.2016 г. Отново според заключението на вещото лице от графологическата експертиза в тези три документа подписът не е положен от А. И., а от друго неустановено лице.

От значение е и съобщението до [фирма], изх. № 1458/16.6.2016 г., с което банката се уведомява за насрочената публична продан на притежавания от [фирма] недвижим имот в [населено място], [улица]. Положеният подпис за получател е от непосочено с имена и длъжност лице, поради което графическото му изследване е невъзможно. От този документ, наред с жалбата на представители на упълномощения представител на [фирма]” от 28.6.2016 г. до КЧСИ, приложена на л. 8 от том 3а на досъдебното производство, се установява, че банката не е била уведомена от частния съдебен изпълнител за образуваното изпълнително дело и за насрочената публична продан на ипотекирания в нейна полза недвижим имот. За това, че недвижимият имот е бил ипотекиран в полза на банката, несъмнени данни се извличат от приложения към досъдебното производство – 9 – л. 12 от том 3а на досъдебното производство, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 18, том ІІ, рег. № 1463, дело № 147 от 2011 г. на нотариус С. И. с регистрационен № 16 на Нотариална камара, с район на действие РС Плевен.

От писмо, приложено на л. 125 от съдебното дело по НОХД № 236/18 г. на ОС Враца, се установява, че на сайта на Окръжен съд Плевен не е публикувано обявление за насрочената от К. публична продан на недвижимия имот, собственост на [фирма].

Данъчната оценка на инкриминирания недвижим имот към 12.9.2015 г. е била 239 426.80 лева, което безспорно се установява от приложеното на лист 13 от том 3а от досъдебното производство удостоверение изх. № 1408/14.9.2015 г. на [община], отдел „Приходи от местни данъци и такси”. Несъмнено е също, че с постановление от 10.6.2016 г. – лист 46 от том 3а от досъдебното производство, подсъдимият назначил А. И. С. за вещо лице, което да изготви заключение за справедливата оценка на недвижимия имот, намиращ се в [населено място], [улица]. В материалите от изпълнителното дело, така както е представено от подсъдимия на КЧСИ, се съдържа заключение от вещото лице А. С. вх. № 639/15.62016 г. В това заключение е посочено, че е извършено по изпълнително дело № 247/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител И. К., а не по изпълнително дело № 269/2016 г. Чрез заключението на съдебнопочерковата експертиза (л. 116 – 120 от том 1 от досъдебното производство) се установява, че приложеното към изпълнително дело № 269/2016 г. заключение от вещото лице А. С. представлява копие на заключението, изработено от същото вещо лице по изпълнително дело № 247/2016 г., но същото не е оригинал, а е изготвено с електрофотографско копиране, като липсващият текст е премахнат с поставяне върху него на лист хартия по време на снимането. Заключението по изпълнително дело № 247/2016 г., изготвено от А. С. без описаната в графологическата експертиза подправка е представено от вещото лице по време на разпита му в досъдебното производство – л. 74 от том 1 на досъдебното производство, което несъмнено е законосъобразен способ за приобщаване на писменото доказателство.

САС счита, че представената от подсъдимия в съдебното следствие пред въззивния съд експертна оценка на недвижимия имот, предмет на публична продан по изпълнително дело № 269/2016 г., не е била част от това изпълнителното дело. На първо място, К. е назначил за вещо лице по изпълнителното дело А. С., за което е издал съответно постановление от 10.6.2016 г. Постановление за назначаване на Х. Х. за вещо лице по това изпълнително дело няма. Представената от подсъдимия експертна оценка (л. 174 – л.175 от съдебното дело по ВНОХД № 638/2019 г. на САС) е с вписан вх. № 357/14.6.2016 г.. Прави впечатление, че върху документа липсва печата на частен съдебен изпълнител И. К., така както е поставен върху заключението на А. С. от 15.6.2016 г. Освен това поставеният входящ номер е 357, а само ден след това на 15.6.2016 г. върху заключението на С. входящият номер е 639, което очевидно е трудно постижим обем за документооборота на частния съдебен изпълнител. В експертната оценка е вписано, че Х. притежава документ за самоличност, издаден на 14.10.1985 г. от МВР П., а видно от изисканата от САС справка от националната база данни „Население”, Х. Х. е притежавал издадена на 10.4.2000 г. лична карта №[ЕИК] от МВР П.. Така констатираните несъответствия в представената от подсъдимия експертна справка изключват верността на неговото твърдение в обясненията му пред въззивния съд, че по изпълнително дело № 269/2016 г. е имало и друго заключение за оценка на недвижимия имот, освен преправеното заключение на вещото лице С..
Същественото в случая е, че както преправеното заключение на А. С., така и експертната оценка на Х. Х. определят цена на недвижимия имот значително по-ниска от данъчната оценка на имота. С правната оценка на този факт въззивният съд ще се занимае в следващия параграф на решението.
На 9.6.2016 г. К. съставил съобщение до началника на ТД на НАП [населено място] с искане информация за данъчните и други публични задължения на длъжника [фирма]. Няма данни това съобщение да е изпратено или получено от адресата. На 29.6.2016 г. К. изпраща отново същото съобщение, в отговор на което на 5.7.2016 г. е получено удостоверение от ТД на НАП Велико Т.. С резолюция от същата дата К. е присъединил държавата като взискател по изпълнително дело № 269/2016 г. Междувременно с постановление от 27.6.2016 г. частният съдебен изпълнител е спрял производството по делото по повод подадена молба от [фирма] за присъединяване по същото изпълнително дело и е отменил насрочената публична продан.
Обясненията на подсъдимия, както пред първата инстанция, така и пред САС, съдържат в значителната си част неговата правна оценка на иначе неоспорваните от него, правилно установени фактически положения. В голяма степен значимите за делото факти се установяват от писмените доказателства и най-вече от материалите от изпълнителното дело № 269/16 г., поради което съдържащите се в част от гласните доказателства несъответствия относно отношенията между съдружниците в [фирма], дейността на К. по други изпълнителни дела със същия длъжник и неговите посещения в инкриминирания недвижим имот, не следва да се подлагат на отделен анализ, доколкото това няма отношение към релевантните за случая обстоятелства.

В обобщение САС приема, че в резултат на законосъобразно осъществената оценка на доказателствата, с допълненията и корекциите, извършени от въззивния състав, окръжният съд е достигнал до обоснована и вярно установена фактология по делото.

4. По приложение на наказателния закон:

При правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин, както и останалите елементи от обективната и субективна страна на основния състав на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК.

Основните възражения на подсъдимия и неговия защитник са насочени към: обосноваване на недопустимост на наказателното производство предвид наложеното на К. дисциплинарно наказание по воденото срещу него дисциплинарно производство от К. на частните съдебни изпълнители и оттам нарушение на принципа ne bis in idem; обективна несъставомерност на поведението на извършителя, доколкото неговата дейност като частен съдебен изпълнител е регламентирана от процесуалния закон и подлежи на съдебен контрол, и в тази връзка поддържане на липса на съществени и умишлени неизпълнения от подсъдимия на неговите процесуални задължения: че нарушенията при връчване на съобщението на [фирма] са извършени от връчителя, а не от частния съдебен изпълнител, че пропуските в протокола за опис на недвижимия имот и липсата на справки за наличие на публични задължения на длъжника не водят до вредоносни последици, а и могат да се поправят до приключване на изпълнителното производство, че банката и държавата са присъединени взискатели по право и не са лишени от участие в производството, че определената първоначална цена на публичната продан подлежи на увеличаване вследствие на наддаване; обосноваване на тезата за липса на субективната съставомерност, доколкото подсъдимият не е имал за цел да обогати [фирма], както и да увреди [фирма] и държавата, и в тази връзка твърдение, че всяка възможност за увреждане на когото и да е било от субектите в изпълнителното производство е била отстранена с акта на прекратяване на изпълнителното дело; възражение срещу становището на окръжния съд, че в случая не е налице самоволен отказ от довършване на престъплението по чл. 282 НК, тъй като според защитата, са налице предпоставките на чл. 18, ал. 3 НК, а престъплението по чл. 282, ал. 2 НК е резултатно; поддържане на позицията, че К. не е имал качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, каквато е възприетата квалификация по чл. 282, ал. 2 НК.

При отговора на отделните правни възражения на подсъдимия и защитата, формулирани по-горе, САС прие следното:

4.1. По възражението за недопустимост на наказателното производство поради нарушение на принципа ne bis in idem:

Основните положения на забраната за повторно съдене на едно лице са установени в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, както и в приетите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд две тълкувателни решения – ТР № 3/2015 г. и ТР № 4/2018 г., в които се възприемат принципите и поясненията, залегнали в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по неговото приложение.

Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е установена от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Това правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.

Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни. Правните понятия „наказателно обвинение” и „наказателно производство”, с които борави Конвенцията, не препращат към стриктното им значение по националното законодателство, а имат собствено автономно значение. Тези термини следва да се разбират в контекста на утвърдените в практиката на ЕСПЧ принципи и съгласно възприетото от Съда тълкуване, независимо от вложения в тях смисъл по националното право. Принципите за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като тест „Е.” или критерии „Е.” - квалификация на деянието по националното право; характер и естество на нарушението; вид и тежест на предвиденото наказание.

Съобразно критериите „Е.” следва да се извърши оценка доколко приключилото с влязло в сила решение дисциплинарно производство срещу подсъдимия може да се окачестви като наказателно обвинение. Несъмнено е, че спрямо К. е постановено решение по дисциплинарно дело №7/2017 на дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което му е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от 5 години. Решението е оставено в сила от ВКС по гр.д № 3734/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. от 8.12.2017 г., когато е влязло в сила.

Първият критерий - квалификацията на деянието по националното право - е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има значение само на „отправна точка” при преценката му. В случая производството е определено по националното право като дисциплинарно. Производството обаче може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е уредено като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция. В този смисъл следва да се изследва доколко дисциплинарното производство отговаря на останалите два критерия по теста на решението „Е.”.

Вторият критерий - характерът и естеството на нарушението - изследва вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението. При определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към група със специален статут.

По правило ЕСПЧ извежда наказателния характер на обвинението от вида на защитените обществени отношения и от кръга на адресатите на съответната правна норма. Колкото по-широк е кръгът на лицата, които могат да бъдат субекти на конкретната правна норма, толкова по-категоричен е изводът за наказателния характер на обвинението и на производството по налагане на съответната отговорност. Така се приема в Решение № 226 от 22.1.2018 г. по н.д. № 945/2017 г. на ВКС, ІІІ н.о. В случая дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители е неразделна част от статуса им, така както е регламентиран в устройствения Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от закона, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, а може да възложи и събирането на публични вземания. За виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност. Придобиването на правоспособност е строго регламентирано в чл. 5 – чл. 13 от ЗЧСИ и само лицата, които я притежават, и са надлежно вписани в регистъра на камарата, могат да упражняват функциите па частен съдебен изпълнител. Самата дейност по дисциплинарно наказване е регламентирана в закона като компетентност на Дисциплинарната комисия на камарата, което е елемент от предвиденото в нормативния акт самоуправление на този ограничен кръг от професионалисти, които имат специален статус. Предвидената дисциплинарна отговорност има за цел да гарантира, че делегираната от държавата на частните съдебни изпълнители държавна дейност, ще бъде упражнявана добросъвестно, компетентно и почтено.

Изложеното показва, че субект на този вид дисциплинарна отговорност не може да бъде всяко лице. Кръгът от адресати на правните норми, за чието неспазване на подсъдимия е било наложено дисциплинарно наказание, е значително по-тесен, тъй като зависи от придобиваното на специфична правоспособност. Принадлежността към него е обусловена от специален ред, включващ конкурс, организиран от министъра на правосъдието, заповед на министъра за възлагане на правомощия, встъпване в длъжност и полагане на клетва. Всички тези изисквания предопределят субектите на посоченото нарушение като специфична група с особен статут. Следователно вторият критерий по теста „Е.” не е налице.

Третият критерий - видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание - изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за престъпления. Репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната санкция. Типична за санкциите при наказателните обвинения е и тяхната превантивна насоченост срещу извършване на други неправомерни деяния. За съдържанието на трите критерия – ТР № 3/2015 г., общи положения.

Не е налице и третият критерий от теста „Е.”. Действително на подсъдимия е наложен максималният размер на наказанието, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, а именно 5 години лишаване от правоспособност. С посочената санкция не се засяга директно имуществената правна сфера на наказаното лице, а го лишава от право да упражнява професията си за дълъг период от време. Но сам по себе си този факт не е достатъчен, за да обоснове наказателния характер на приключилото дисциплинарно производство. Това е така, защото налагането на посоченото наказание не е свързано с други неблагоприятни последици за дееца. Те не рефлектират върху правото му на лична свобода предвид обстоятелството, че законодателят не е предвидил ограничаването ѝ нито като алтернатива на предвидените в чл. 68 ЗЧСИ наказания, нито като заменящо наказание в случай на неизпълнението им. Неизпълнението на дисциплинарното наказание не е свързано и с ограничаване правото на свободно придвижване включително и извън пределите на страната. Наред с това дисциплинарните наказания по ЗЧСИ не подлежат на вписване в свидетелството за съдимост на наказаното лице. Те не обуславят и задължително неблагоприятно третиране в последващо производство с административен, дисциплинарен, граждански или наказателен характер. Подобни аргументи са изложени в Решението на ЕСПЧ по делото К. и И. срещу България, (жалба 16137/04), т. 43, както и в Решение № 261 от 23.2.2017 г. по н.д. № 953/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.

По отношение на признака idem САС намира, че не е налице пълна идентичност на фактическите положения, които са обосновали дисциплинарната отговорност на К. и тези, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по делото. Видно от решението по дисциплинарно дело № 7/2017 г. по описа на Дисциплинарната комисия на КСЧИ, освен инкриминираните факти по обвинителния акт, спрямо частния съдебен изпълнител са възведени и дисциплинарни нарушения на Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ, както и нарушения на Етичния кодекс, приети от КСЧИ. Частичната идентичност на фактите обаче е без значение, доколкото производството, с което на подсъдимия е наложена дисциплинарна санкция, няма характер на „наказателно обвинение” по критериите на теста „Е.”, както беше посочено подробно по-горе.

При така изложените аргументи въззивният съдебен състав приема, че наличието на влязло в сила решение, с което на подсъдимия е наложено дисциплинарно наказание по дело № 7/2017 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ не е пречка за водене на настоящето наказателно производство, тъй като не е нарушена забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem. В този смисъл поддържаното от защитника възражение е неоснователно.

4.2. По възражението за обективна несъставомерност на поведението на подсъдимия:

В това възражение са включени редица конкретни оспорвания на подсъдимия и неговия защитник, които налагат отделното им обсъждане.

Подсъдимият твърди, че, доколкото неговата дейност като частен съдебен изпълнител е регламентирана от процесуалния закон и подлежи на съдебен контрол, то той не следва да носи наказателна, а само дисциплинарна отговорност за допуснати нарушения при изпълнение на служебните си задължения.

Според чл. 14, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на служебните си функции се подчинява само на закона. Съдебният изпълнител обаче няма статус на съдия, поради което и не разполага с наказателната неотговорност (индемнитет) по чл. 132 от Конституцията при изпълнение на служебните си функции. Нещо повече, дори съдиите не се ползват със закрилата на основния закон, когато извършеното при осъществяване на правосъдието е умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелството, че актовете на съдебния изпълнител подлежат на съдебен контрол не изключва възможността, той да носи наказателна отговорност за служебните си действия или бездействия. Освен това, както се посочи и по-горе, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител не изключва реализирането на наказателна отговорност за същото деяние, доколкото не е налице забраната за ne bis in idem.

Подсъдимият и неговият защитник подържат липса на съществени и умишлени неизпълнения на процесуални задължения на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 269/2016 г.:

Несъмнено е установено, че в съобщението до [фирма] от 16.6.2016 г., с което се уведомява за насрочената публична продан, е получено от неизвестно лице. Съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Според подсъдимият това нарушение следва да се вмени във вина на връчителя, доколкото не е извършено от него. Това възражение е неоснователно доколкото според чл. 501, ал. 1 ГПК при продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, какъвто е и настоящият случай, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта. Следователно задължението на съдебния изпълнител е да изпрати съобщение за описа и проданта на имота на ипотекарния кредитор – [фирма], което включва и задължението му да провери дали е налице надлежно връчване. След като не е осъществил проверка за това дали е налице действително връчване на съобщението до банката, подсъдимият не е изпълнил задължението си по процесуалния закон, предвидено в интерес на охраняване правата на ипотекарния кредитор, и с това е създал основателен риск от настъпване на вредни последици за [фирма]

Подсъдимият не оспорва констатираните пропуски в протокола за опис на недвижимия имот от 10.6.2016 г., както и липсата на справки за наличие на публични задължения на длъжника, но според него те не водят до вредоносни последици, а и могат да се поправят до приключване на изпълнителното производство.

Описът цели да подготви публичната продан на недвижимия имот, поради което следва да съдържа освен данни за тежестите върху имота и данъчните задължения на длъжника, също и изчерпателна информация за описвания имот – за фактическото му състояние, владението, обстоятелствата, при които е извършен, присъствалите на действието лица. Непълнотата на протокола за опис, неизискването на информация за тежестите върху имота и дължимите данъци от длъжника, невписването на възбрана върху имота, са сериозни неизпълнения на задълженията на частния съдебен изпълнител по чл. 484, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Несъстоятелни са възраженията на подсъдимия, за несъщественост на неизпълнението и възможност за отстраняването им до приключване на производството, тъй като той е насрочил публичната продан за 17.6.2016 г. до 17.7.2017 г., а възможност за повторен опис в закона не е предвидена. Освен това той не е предприел никакви действия за отстраняване на допуснатите неизпълнения, а е изискал удостоверение от ТД на НАП Велико Т. едва на 29.6.2016 г., т.е. след постановлението за спиране на изпълнителното дело.

Налице са и неизпълнения на задълженията на частния съдебен изпълнител по чл. 487, ал. 1 – 3 ГПК и чл. 19, ал. 4 от ЗСЧИ. Несъмнено е, че подсъдимият не е предприел действия за публикуване на обявата за насрочената публична продан на сайта на ОС Плевен и в регистъра за публичните продани, поддържан на сайта на КЧСИ. Изготвеното от него обявление не съдържа реквизитите и информацията по чл. 487, ал. 1 ГПК, а протоколът за разгласяване на обявлението не е регистриран в районния съд в [населено място].

Съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК в редакцията на нормата към бр. 50 на ДВ, действала към момента на деянието, началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият изобщо не е изисквал данъчна оценка на имота, а от приложеното по досъдебното производство удостоверение се установява, че данъчната оценка на продавания недвижим имот е 239 423.80 лева. К. е обявил първоначална цена на имота в размер на 62 750 лева, ползвайки преправен документ – подробно обсъденото по-горе заключение на вещото лице А. С.. Според вярното заключение на вещото лице, дадено по изпълнително дело № 247/2016 г., цената на имота е в размер на 645 560 лева. Несъмнено е, че обявената от подсъдимия първоначална цена е в нарушение на чл. 485, ал. 2 НПК. Несъстоятелно е твърдението му, че при наддаването би могло да се получи по-висока цена. Този хипотетична възможност не изключва допуснатото нарушение за размера на първоначалната цена. Правилно, с оглед промените в чл. 485 ГПК, окръжният съд е съобразил действащата към момента на деянието редакция, като е оправдал подсъдимият за нарушение на чл. 485, ал. 5, а го е признал за виновен за нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК. Корекцията има само технически характер, доколкото текста на закона не е променен, а изменението е само в номерацията на алинеите.

Същевременно окръжният съд е приел, че при определяне на първоначалната цена на продавания имот, подсъдимият е осъществил първата форма на изпълнителното деяние по чл. 282, ал. 1 НК, а именно нарушил служебните си задължение с действие, поради което го е оправдал за това да не е изпълнил служебните си задължения, т.е да е налице престъпно бездействие от негова страна. По същество съдът е приложил закон за същото наказуемо престъпление (става въпрос за две форми на изпълнителното деяние на един престъпен състав), без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – всъщност не е налице никаква промяна във фактите, а прецизиране на правната квалификация. Правилни са изводите на окръжния съд, че в случая е налице нарушение на служебните задължения от подсъдимия с действие, както и че не са налице основанията на чл. 287, ал.1 НПК за изменение на обвинението, поради което преквалификацията с присъдата е процесуално допустима.

Споделят се от въззивната инстанция съображенията на решаващия съд относно оправдаването на подсъдимия по вменените му нарушения на чл. 449, ал. 2 ГПК, чл. 459, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, чл. 46 ГПК, чл. 50, ал. 1 ГПК, доколкото в тези правни норми не се съдържат императивни задължения за частния съдебен изпълнител.

От обективна страна е доказан и съставомерният признак за това, че от деянието на подсъдимия са могли да настъпят немаловажни вредни последици за ипотекарния кредитор [фирма] и за държавата. Вярно е, че по силата на процесуалния закон ипотекарният кредитор и държавата са присъединени взискатели по право в изпълнителното производство и не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител за конституирането им. Същественото е, че подсъдимият не е предприел следващите се от закона действия, за да уведоми банката и приходната агенция (като представител на държавата с компетентност да събира публични вземания). Установи се, че съобщение до [фирма] не е получено от надлежен представител на юридическото лице, а териториалната дирекция на НАП е била известена за производството от изпратеното искане на 29.6.2016 г., което е след извършване на описа и насрочване на публичната продан на имота. Фактът, че банката и държавата не са били уведомени за извършения опис и насрочена публична продан на недвижимия имот е създал съвсем реална опасност за увреждане на техните имуществени интереси, поради невъзможността да удовлетворят своите права по договора за банков кредит и за съществуващите публични задължения. Ненастъпването на немаловажните вредни последици е резултат от непредвидено от подсъдимия обстоятелство – постъпването на молба на 24.6.2016 г. от [фирма] за присъединяване към изпълнителното дело като взискател. Макар и това да не предвидено в процесуалния закон като причина за спиране на изпълнителното производство, К. съставил постановление за спиране, като в молбата на дружеството се позовал на това несъществуващо основание. Както се сочи в ППВС № 2/1980 г., т. 2 и ТР № 6/1973 г. на ОСНК на ВС, т. 1, вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието в тях. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените материални интереси, отрицателното отражение в обществото и т. н.

Като се имат предвид тези основни положения, САС счита, че реалната възможност от настъпване на немаловажни имуществени вредни последици за фактически изключените от изпълнителното производство присъединени по право взискатели – [фирма] и държавата, е доказана по несъмнен начин, както вярно е приел първоинстанционният съд. Спирането на изпълнителното производство и отмяната на публичната продан от подсъдимия с постановление от 27.6.2016 г. не променят този извод, тъй като в случая обективната съставомерност не изисква реалното настъпване на вредните последици, а възможността за това. Значение има и обстоятелството, че основанието за издаване на постановлението от К. е подадената молба за присъединяване към производството на нов взискател, а не проявена загриженост на частния съдебен изпълнител за запазване на интересите на банката и държавата.

4.3. По възражението за липса на субективната съставомерност:

Това възражение се поддържа с довода, че подсъдимият не е имал за цел да обогати [фирма], както и да увреди [фирма] и държавата, както и че всяка възможност за увреждане на когото и да е било от субектите в изпълнителното производство е била отстранена с акта на прекратяване на изпълнителното дело.

Обосновано съставът на окръжния съд е приел, че подсъдимият е извършил престъпното деяния с пряк умисъл, както и че е налице специалната цел за обогатяване на [фирма]. За да достигне до този извод, съдът от първата инстанция правилно се е позовал на комплексната оценка на обективираните действия и бездействия на частния съдебен изпълнител К.. Извършените от подсъдимия нарушения и неизпълнения на задълженията му по закон са израз на грубо незачитане на установените правила за провеждане на изпълнителното производство. Една част от неизпълненията на задълженията са насочени към това да бъдат елиминирани ипотекарния кредитор и държавата от участие в изпълнителното дело и в частност в насрочената публична продан на имота – неизпращане на съобщение до банката, непубликуване на обявлението за публичната продан на сайта на ОС Плевен и на сайта на КЧСИ, липсата на задължителни реквизити в протокола за опис на имота. Неизпълнението на основни изисквания на изпълнителното производство, преценени с оглед квалификацията и длъжността на подсъдимия, са недвусмислена индикация за това, че той е съзнавал значението и смисъла на цялостното си поведение и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици. Поредицата от факти, установени по делото (основно от показанията на свидетелите И. Т. И., И. Ф. И., И. М., А. И. и В. И., както и писмените доказателства – договор за наем и анекси към него между [фирма] и [фирма] , договор за цесия между [фирма] и [фирма]) установяват, че дружеството [фирма], чрез своя управител А. И. и с помощта на И. Т. И. и И. М., е предприело действия по придобиване на активите на [фирма]. Целта на изкупуването на вземането на [фирма] е била именно да се предприеме принудителното му изпълнение и насочването му върху недвижимото имущество на длъжника – [фирма]. Правилно е аргументирал съставът на окръжния съд, че подсъдимият е преследвал целта за облагодетелстване на [фирма], което категорично се извежда от няколко обстоятелства – фактическото игнориране на ипотекарния кредитор и държавата от изпълнителното производство, липсата на публичност за насрочената публична продан, силно занижената първоначална цена на имота и накрая – напълно неоснователното спиране на изпълнителното производство и отмяна на публичната продан след появяването на присъединилия се взискател [фирма], тъй като така би се попречило на [фирма] да придобие имота на занижената цена като единствен участник в обявената публична продан.

4.4. За цялостната оценка на обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НПК:

Едно от възраженията на подсъдимия е, че допуснатите от него отклонения от процесуалния закон в хода на провежданото изпълнително дело № 269/2016 г., са изолирани и са резултат на лоша организация и опущения, които са могли да бъдат отстранени чрез предвидения съдебен контрол, както и че допусната небрежност в работата му може да доведе до дисциплинарната му, но не и до наказателната му отговорност. В подкрепа на тезата си се позовава на Решение № 251 от 28.7.2011 г. по н.д. № 1393/2011 г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. Възражението на подсъдимия е неоснователно.

В цитираното решение на ВКС се приема, че за да е съставомерно едно деяние по чл. 282 НК, е необходимо да са събрани достатъчни по обем, годни и несъмнени доказателства, въз основа на които да се формира извода, че длъжностните нарушения не са случайни, изолирани, в резултат на лоша организация, или на порочна практика, а са подчинени на специалната цел, предвидена в закона. Изводите на окръжния съд, подкрепени и от въззивния състав, са в съгласие с приетото от върховната съдебна инстанция в соченото от подсъдимия решение. Както подробно беше аргументирано по-горе в настоящото решение, неизпълненията и нарушенията на служебните задължения от частния съдебен изпълнител К. са особено драстични и подчинени на една ясно очертана се цел – да се даде възможност на дружеството взискател [фирма] да придобие инкриминирания недвижим имот на силно занижена цена. Тази констатация е резултат от комплексен анализ на безспорно установените факти по делото – неуведомяването и фактическото изолиране на взискателите по право – [фирма] и държавата, липсата на разгласяване на насрочената публична продан, обявената първоначална цена, която е в пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, отмяната на публичната продан при появата на още един взискател – [фирма], което няма да позволи безпрепятственото придобиване на имота от [фирма]. Посочените обстоятелства разкриват връзка помежду си и позволяват да се направи несъмнен извод за целенасоченост в действията на подсъдимия, която изключва категорично те да са резултат на неговата небрежност или професионална некомпетентност.

4.5. По възражението, че в случая е налице самоволен отказ от довършване на престъплението по чл. 282 НК:

Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 18, ал. 3 НК, а престъплението по чл. 282, ал. 2 НК е резултатно. Обвинението срещу К. е за извършени нарушения и неизпълнения на служебните му функции и реална възможност за настъпване на немаловажни вредни последици за държавата и [фирма]. Следователно обвинението е по основния състав, а квалификацията по ал. 2 касае само качеството на дееца. Несъмнено в съдебната практика и доктрината е, че основният състав на чл. 282, ал. 1 НК не е резултатно престъпление, а такова на поставяне в опасност от увреждане на защитените обществени отношения. В този смисъл, за да е налице самоволен отказ от опит, според чл. 18, ал. 3, б. „а” НК, необходимо е да е започнало, но да не е довършено изпълнителното деяние на престъплението, респективно да е формирано самостоятелно и свободно ново решение на дееца, с което да се откаже от неговото довършване. В случая спирането на изпълнителното дело не може да се квалифицира като израз на решение на подсъдимия да не довърши изпълнителното деяние. Както се установява от доказателствата по делото, постановлението за спиране е постановено от К. по повод подадена молба от [фирма] за присъединяване като взискател в изпълнителното дело, което лишава от възможност първоначалния взискател [фирма] да придобие безпрепятствено обявения на публична продан недвижим имот. В този смисъл спирането на делото по никакъв начин не може да се окачестви като израз на волята на дееца да се откаже от довършване на деянието. Освен това, към момента на спирането на изпълнителното производство, изпълнителното деяние на престъплението е било вече довършено, доколкото подсъдимия е бил нарушил и неизпълнил посочените по-горе свои служебни задължения. В този смисъл за никакъв отказ от довършване на престъплението не може да става дума.

4.6. По възражението за качеството на подсъдимия като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение:

Позицията на защитата и подсъдимия е, че К. не е имал качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, каквато е възприетата квалификация по чл. 282, ал. 2 НК. Това възражение на подсъдимия и защитника му е основателно.

Несъмнено К. в качеството му на частен съдебен изпълнител е имал качеството на длъжностно лице. Това следва от изричния текст на чл. 93, т. 1, б. „б” НК, както обосновано е приел окръжният съд. Първоинстанционният съд е приел също, че с оглед важното значение на изпълняваните от частния съдебен изпълнител, делегирани му от държавата, функции по принудително изпълнение на частни и публични вземания, то заеманата от него длъжност покрива признаците на „отговорно служебно положение” по смисъла на чл. 282, ал. 2 НК.

Доколкото в ППВС № 2/1980 г., посветено на престъпленията по служба не се съдържат указания по този квалифициращ признак, следва да се изследват други съдебни актове от практиката на върховната съдебна инстанция. Според отразеното в ППВС № 8/1981 г., посветено на престъплението подкуп, този въпрос се решава в зависимост от конкретните обстоятелства, като се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност, важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на учреждението, предприятието или организацията, в която работи. Това са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебна йерархия и служебната им дейност има важно значение за учреждението, обществената, стопанската или друга организация. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции.

В по-новите решения на ВКС е налице противоречива практика по въпроса дали съдията, без да съвместява и административна длъжност, е лице, заемащо отговорно служебно положение. В Решение № 309 от 11.4.2018 г. на ВКС, І н.о. се приема, че съдията, ако не изпълнява административна длъжност, не може да се квалифицира като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, както и че е недопустимо да се обосновава това качество по аналогия с нормата на чл. 302, т. 1 НК, която включва изрично съдиите, прокурорите и следователите като лица, заемащи отговорно служебно положение при престъплението подкуп. Обратното се приема в Решение № 244 от 5.2.2020 г. на ВКС, ІІІ н.о. В мотивите по това решение се сочи, че служебното положение на съдията е твърде специфично, за да се приеме като меродавно мястото му в служебната йерархия на съда досежно преценката на характера му като отговорно или не. С определящо значение за тази преценка са останалите, посочени в ППВС № 8/81 г. критерии – характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната длъжност, важността на осъществяваните правомощия и функции, характерът на учреждението, в което деецът работи, значението на служебната му дейност. Предвид естеството на дейността на съдията неговото служебно положение е твърде специфично, като предполага високо ниво на дълг и отговорност.

Като се вземат предвид като отправна точка посочените решения на върховната съдебна инстанция, САС счита, че дейността и функциите, които изпълнява частният съдебен изпълнител не следва да го характеризират като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Функцията по принудително изпълнение, която е делегирана на частните съдебни изпълнители по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, не лишава държавата от това нейно правомощие. Видно е, че на частните съдебни изпълнители е възложено принудителното изпълнение на частните притезания, а събирането на публични вземания е предвидено като възможност. Наред с това с функцията по принудително изпълнение са натоварени държавните съдебни изпълнители и публичните изпълнители от НАП. Без да се подценява дейността на частните съдебни изпълнители и значимостта на тяхната работа, те не разполагат с правораздавателни функции, нямат статус на магистрати и предвидената за тях завишена конституционна защита.

В този смисъл няма как да се обоснове с аргументи от естеството на дейността, отговорното служебно положение на подсъдимия по смисъла на чл. 282, ал. 2 НК. Поради това САС прие, че в тази част следва да ревизира обжалваната присъда и да оправдае К. по квалификацията по чл. 282, ал. 2 НК и преквалифицира деянието по основния състав на чл. 282, ал. 1 НК.

4.7. За приложението на чл. 26, ал. 1 НК:

С обвинителния акт спрямо К. е възведено обвинение за това да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Обвинението счита, че всяко едно неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия, посочени в процесуалния закон, представлява самостоятелно деяние. С присъдата си окръжният съд е приел, че се касае за едно деяние, доколкото отделните неизпълнени задължения на частния съдебен изпълнител, са насочени към един резултат – създаването на реална опасност от настъпване на вредни последици за [фирма] и за държавата. САС възприема аргументите на решаващия съд, тъй като действително в случая не са налице отделни деяния, а едно усложнено по своя характер деяние. Подсъдимият е извършил отделните неизпълнения и нарушения на служебните си задължения в резултат на едно взето решение и в преследване на една цел – набавяне на облага за [фирма] чрез насрочената в отклонение от закона публична продан на инкриминирания недвижим имот. В този смисъл с присъдата правилно подсъдимият е оправдан за това престъплението да е извършено в условията на чл. 26, ал. 1 НК.

4.8. За приложението на чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК:

Подсъдимият и неговият защитник не оспорват обективните и субективни признаци на състава по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК, а настояват за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК и освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Несъмнено е установено, че подсъдимият съзнателно се е ползвал от преправен частен документ, като от него за самото съставяне не може да се търси отговорност. При съставянето на обявлението за публична продан на 16.6.2016 г. К. е използвал преправената експертиза за оценка на продавания недвижим имот с вх. № 639 и автор А. С.. От доказателствата по делото е безспорно, че заключението за оценка на имота е преправено, като преправката се състои в подмяна на последната страница чрез електро-фотографиране. Частният съдебен изпълнител е използвал преправения документ, тъй като въз основа на него е обосновал стойността, на която е обявил първоначалната цена за публичната продан на имота.

При тези съображения САС приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимият К. за извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 НК.

5. По наказанието:

С обжалваната присъда на подсъдимия К. е определено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и 10 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 316, вр. с чл. 3091 ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил по-тежкото наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години.

Обосновано решаващият съд е посочил като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – липсата на предишни осъждания, трудовата ангажираност добрите данни за личността му, а като отегчаващи обстоятелства е обсъждал високата обществена опасност на конкретното деяние и наличието на множество наложени дисциплинарни наказания от Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Според въззивната инстанция наказанията правилно са определени от окръжния съд при условията на чл. 54 НК, но следва да се приеме баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а не превес на смекчаващите.

Тъй като с решението на въззивния съд се извърши преквалификация на деянието по чл. 282 НК от такова по ал. 2 в такова по ал. 1 НК, САС счита, че наказанието за това престъпление следва да бъде намалено. Това е така, защото отпада утежняващ квалифициращ елемент, а и самото наказание вече се определя в рамките на до 5 години лишаване от свобода, за разлика от квалификацията по ал. 2, която предвижда наказание от 1 до 8 години лишаване от свобода. Поради това, доколкото наказанието по чл. 282, ал.1 НК следва да бъде определено при баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства, същото следва да бъде намалено от 3 (което е над средния размер) на 2 години (под средния размер) лишаване от свобода.

Наказанието по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 НК е законосъобразно определено, поради което не следва да бъде коригирано. Не са налице основанията за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, тъй като в случая на основание ал. 7 на законовия текст е налице забрана за приложение на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Присъдата следва да бъде изменена и в частта за приложение на чл. 23, ал. 1 НК като общото наказание се определи на 2 години лишаване от свобода.

Законосъобразно съдът е отложил изпълнението на общото наказание с изпитателен срок от 4 години. Освен че са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК, нито установената обществена опасност на дееца, нито постигането на целите на общата и индивидуална превенция налагат ефективното изтърпяване на наказанието. Освен това, липсата на протест препятства дори и хипотетичната възможност за влошаване на положението на подсъдимия К..

С оглед на изложените подробни съображения въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда на ОС Враца следва да бъде изменена в частта за квалификацията по чл. 282 НК като се преквалифицира деянието от ал. 2 в ал. 1, както и в частта за наказанието по чл. 282 НК и за общото наказание по чл. 23, ал.1 НК. В останалата част присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на съдебния акт, не се констатираха други основания за неговото отменяване или изменяване.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав

ИЗМЕНЯ присъда № 4 от 27.2.2019 г. по НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд Враца, НО, като преквалифицира престъплението от такова по чл. 282, ал. 2 в такова по чл. 282, ал. 1 НК и оправдава подсъдимият И. К. по квалификацията по чл. 282, ал. 2 НК, да е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение; намалява наказанието по чл. 282, ал. 1 НК от 3 на 2 години лишаване от свобода; намалява общото определено наказание по чл. 23, ал. 1 НК от 3 на 2 години лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимия И. К. и неговия защитник адв. У. – за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.