Софийски апелативен съд ,Търговско отделение,VІ с-в в открито съдебно заседание на дванадесети февруари 2020год. в състав :

при секретаря Т.Ставрева и като разгледа докладваното от съдия Бойкинов т.д.№ 5722 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното :



Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 553 от 21.03.2019 г., постановено по т. д. № 1749/2017 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13-ти състав е признато за установено
на основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМ по предявения иск от Х. Г. Х., гражданин на Република А., че [фирма] е осъществило нарушение на патентното право на ищеца като е доставил 20 броя рула тоалетна хартия с поставена във всяко от тях шпула, притежаваща съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на ищеца без негово съгласие;
Осъдена е [фирма] да заплати на Х. Г. Х. на основание чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМ да заплати 0,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди – неполучено лицензионно възнаграждение при установеното нарушение като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер; 1000,00 лв. – част от претендирано обезщетение от 10 000 лв. за морални щети, произтекли от установеното нарушение;
Отхвърлен е предявения на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПД иск от Х. Г. Х. срещу [фирма] да бъде признато за установено, че ответника нарушава защитения промишлен дизайн на Общността №[ЕИК]-00015 чрез предлагане за продажба и търговия с тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г.;
Отхвърлени са и предявените на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 ЗПД искове от Х. Г. Х. срещу [фирма] за обезщетение за нарушено право на дизайн на Общността №[ЕИК]-00015 чрез предлагане за продажба и търговия с тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г. съответно: 1000,00 лв. – за имуществени вреди, представляващи част от твърдяно вземане в размер на 10 000 лв.; 1000,00 лв. – за неимуществени вреди, представляващи част от твърдяно вземане в размер на 10 000 лв.
Отхвърлен е и предявения на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПД иск от Х. Г. Х. срещу [фирма] да преустанови нарушението на защитения промишлен дизайн на Общността №[ЕИК]-00015.
С Решение от 23.08.2019г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като е осъдил [фирма] да преустанови използването на шпули, притежаващи съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на Х. Г. Х. без съгласието на титуляра на правата.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Х. Г. Х., с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част по исковете с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ЗПД по отношение защита правата му по отношение на защитения промишлен дизайн на Общността №[ЕИК]-00015, както и за отхвърлителната част на иска по чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за имуществени вреди по отношение на осъщественото нарушение на патентното право. Решението в отхвърлителната част се обжалва като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, както са предявени.
Постъпила е и въззивна жалба от [фирма], с която се обжалва решението в осъдителната му част като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна [фирма] е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба на Х. Г. Х. по съображения изложени в отговора.
В постъпил писмен отговор на Х. Г. Х. се оспорва въззивната жалба на [фирма] по съображенията изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Х. Г. Х., в която са изложени твърдения, че притежава европейски патент за „цапфа за лагеруване“ (шпула) номер ЕР 1 927 308 В1 с действие и на територията на Република България. Твърди се, че в срока на закрила ответникът [фирма] нарушава правата по патента като предлага за продажба, продава и разпространява в търговската мрежа без съгласие на ищеца тоалетна хартия с пластмасови шпули, които възпроизвеждат основен елемент/признак на патентното изобретение, съответно еквивалентен признак, обезпечаващо съвместимост на шпулата с дозаторите „Х.“ предвид изработката им по начин, описан в патентната претенция – възпроизведен жлеб в единия край, който жлеб осигурява съвместната функционалност на шпулата с дозатори „Х.“. Иска се да бъде признат за установен фактът на нарушение.
В исковата молба се твърди още и, че следствие на описаното нарушение ищецът е лишен от възможността да получи обичайното възнаграждение за ползване на патентованото изобретение за периода от 26.01.2017 г. до 09.05.2017 г., вкл., което според него възлиза на сумата от 10 000 лв., като същото се претендира частично в размер на 1000 лв. Твърди нарушението да е довело и до накърняване на доброто му име като титуляр на патентното право, снижаване на авторитета и търговското му име, негативна оценка от страна на потребителите по повод качеството, цена и начин на разпространение на стоките и услуги, предлагани от ответното дружество предвид изключително ниското качество на изработка и използваните материали на предлаганите шпули, значително по-ниска цена от оригиналните изделия и начина на разпространение на стоките, предлагани от ответника. Счита, че справедливото обезщетение възлиза на 10 000 лв. като претендира част в размер на 1000 лв.

Ищецът претендира и ответникът да преустанови нарушението като спре предлагането за продажба и търгуването с шпули, притежаващи защитени признаци.
В исковата молба са изложени и твърдения, че ищецът притежава и регистриран множествен промишлен дизайн на Общността с наименование „стойка за ролки с домакинска хартия“ (Halter fur Pappierroller), чиято защита е поискана със заявка от 07.02.2007 г., включващ като самостоятелна разновидност задния край на стойката за ролки с домакинска хартия с характерен шлиц, респ. код. Сочи се, че при предлагане на навита върху шпулата тоалетна хартия за потребителите е трудно да установят, че става дума за имитация. Счита, че възпроизведеният кръгъл накрайник с характерния за защитения от ищеца надлежен разрез, шлиц по средата, сочи на включен защитен дизайн №[ЕИК]-0015 в използвания от ответника продукт. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху промишлен дизайн през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г.
Твърди се, че следствие нарушението на промишления дизайн ищецът е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на добрата му репутация като утвърден производител и търговец, а ответникът предлага и реализира на пазара продукти, в които е включен дизайн в обхвата на закрила без аналогично качество на присъщите за защитения дизайн. Счита, че справедливото обезщетение за периода 26.01.2017 г. до 09.05.2017 г., включително възлиза на 10000 лв. като претендира част в размер на 1000 лв. Твърди също така за същия период е пропуснал полза, изразяваща се в неполучено възнаграждение като твърди при лицензирано ползване на регистрирания промишлен дизайн обичайното възнаграждение да възлиза на 10 000 лв., от което се претендира само частично сумата от 1000 лева.
Ответникът в отговор на исковата молба оспорва към периода на твърдяното нарушение патентът да е действащ, съответно да е използвал и разпространявал шпули, които влизат в обхвата на притежавания от ищеца патент. Твърди, че са налице съществени разлики между използваните от него шпули и процесните като сочи, че не е предлагал и не продава шпули. Сочи, че при изразено желание от клиент ответникът осигурявал шпулата, предмет на приключило с влязло в сила производство по преписка № К.-136/2010 г., което по никакъв начин не се отразява на обявената цена. Ответникът оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и че са пряка и непосредствена последица от негови действия. Оспорва да е налице нарушение, което счита, че следва да продължава и към датата на съдебното решение.
Оспорил е и използваната от нещо шпула за тоалетна хартия да копира защитения промишлен дизайн като твърди, че са налице съществени различия, обуславящи различно цялостно възприятие за тях. Оспорва и дизайнът да обхваща шпула за тоалетна хартия, както и да е извършвал действия, довели до твърдяните вреди. При тези обстоятелства оспорва да е налице нарушение, което счита, че следва да е продължително във времето и да продължава към датата на съдебното решение.
От фактическа страна съдът намира следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че на името на ищеца е регистриран промишлен дизайн на изделие „стойки за ролки с домакинска хартия“ под №[ЕИК]-0015 с дата на подаване 07.02.2007 г. и дата на изтичане (с оглед подновяване на регистрацията) – 07.02.2022 г.
Не се спори, а и се установява, че е поискана защита на промишления дизайн и за територията на Република България с № 5299/17.06.2010г., публикувано в Официалния бюлетин на Патентното ведомство с № 9/2010 г., действащ и в момента.
Между страните не се спори, а и се установява, че на името на ищеца в Европейското патентно ведомство е регистриран патент ЕР 1 927 308 В1 с дата на подаване 07.02.2007 г. и дата на изтичане, предвид подновявана регистрация – 07.02.2022 г.
Не се спори, а и се установява, че с нотариална покана до ответника, връчена му на 20.02.2017г., ищецът е поискал ответникът да преустанови всякаква употреба включително, но не само предлагане за продажба и продажба по всякакъв начин и с каквито и да било средства на патентното изобретение „цапфа за лагеруване“ (шпула), защитено с европейски патент ЕР 1927 308 В1. Посочено, че нарушението на патента, чието преустановяване е поискано, се изразява в предлагани и продавани от ответника шпули, притежаващи жлеб в задния си край, идентичен с този на патентованата шпула, чрез който се осъществява защитената от патента на клиента съвместимост с дозатори „Х.“.
Не се спори, а и се установява, че с писмо от 31.03.2017 г., изходящо от представител на ответника, позовавайки се на Решение № 537 от 20.05.2010 г. по преписка № К.-136/2010 г., чийто предмет се твърди да са претенциите за същите шпули, извършваната от ответника дейност не нарушава правата на ищеца.
Не се спори, а и се установява, че с друга кореспонденция от 30.05.2017г. представител на ответника оспорва да предлага за продажба шпули, а предлага за продажба и продава единствено тоалетна хартия. Изразена е позиция, че поставеният с нотариалната покана въпрос е разрешен с влязло в сила решение № 537 от 20.05.2017 г. на К..
Между страните не се спори, а и се установява, че на 26.05.2017 г. при изпълнение на привременна мярка в обособен имот, състоящ се от офис, производствено хале и склад на [фирма] са установени плик, съдържащ 352 броя пластмасови шпули с жълт цвят и една жълта пластмасова шпула, намерена в дозатор с марка Х., възприети от частен съдебен изпълнител С. А. като имитиращи дизайн на Х. с наименование „Стойка за ролки с домакинска хартия“ и № 000667-67-2001-0025. Изготвени са и снимки на установените шпули, приобщени впоследствие и като веществени доказателство по делото.
От приетата в производството пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза в състав от вещите лица В. В., В. П. и П. И. се установява, че и трите вещи лица са единодушни, че предоставените шпули при покупка на тоалетна хартия от представител на ищеца/разпитан по делото като свидетел/ и установени в складовото помещение на ответното дружество се различава в съществени детайли от защитения дизайн на Общността. Като съществени за идентификация на продукта вещите лица от тройната експертиза сочат особеностите, придадени му от линиите, контурите, формата, текстурата и/или материалите на продукта и/или неговата орнаментация. Шпулата според регистрирания промишлен дизайн на ищеца е със срещуположно разположени надлъжни ребра на шпулата на ищеца са удебелени, преминаващи плавно в изпъкнали участъци в горния и долния му край при постоянна височина. Ползваната от ответника шпула е с еднакъв размер (височина) по цялата дължина на надлъжните ребра, които са скосени конусовидно в двата края на шпулата. Надлъжните ребра при защитения дизайн опират в двустранно стеснен цилиндричен елемент с по-голям диаметър от завършващия цилиндричен елемент с прореза, който липсва при използваната от ответника жълта шпула. Централната част на шпулата на ищеца е с хоризонтални оребрявания, с постоянен диаметър с оформени правоъгълно отвори докато централната част на шпулата на ответника е плътно тяло. Цветът според вещите лица не е елемент от описанието на защитения дизайн, поради което и не може да бъде третиран като критерий за съпоставка.
Според вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза сравнението следва да става от гледна точка на информирания потребител при утвърдени характеристики от Общия съд по дело Т-9/07 т. 62 като особено бдителен и има известни познания за предходното развитие, т.е. за достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт. Именно с оглед качеството „потребител“ се предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначен същият продукт“ без да е необходимо да бъде изобретател или технически експерт – т. 46-48 от Решение по дело Т-153/08. За информирания потребител – лице, което предлага, купува и/или използва шпулата за поставяне на тоалетна хартия в дозатор, е известно, че шпулата е самостоятелен детайл – не е част от рулото тоалетна хартия. Следователно според вещите лица логично следва извод, че видимите елементи: връх и къс двустъпален цилиндричен участък с диаметрално разположен правоъгълен канал – прорез, не са самостоятелни, а са части от един продукт.
При разпита й в съдебно заседание вещото лице В. уточнява, че според нея визията на видимите части в случая е меродавно. Сочи че действително в утвърдената и възпроизведена с тройната експертиза дефиниция на дизайн в Регламент 6/2002 е придадено значение на видимият външен вид на част от един продукт – чл. 3 б. „а“. Според другите две вещи лица обаче определящи в тази насока са особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материала на самия продукт и/или на орнаментите му. В случая никое от вещите лица не идентифицира такива особености на видимите части. Напротив, изрично е посочено в тройната експертиза, че сходството във видимите части е функционално обусловено.
Дори хипотетично да се приеме, че графичното представяне на продукта при регистрацията на дизайна отразява негова част, обект на самостоятелна защита по смисъла на чл. 3 б. „а“ от Регламент 6/2002, в случая е налице съществена отлика във видимите части. Двустранно стеснената цилиндрична част, видима при графично представения изглед откъм цилиндричния участък с диаметрално разположен правоъгълен канал – прорез според графичното изображение на дизайна (1) от фигура 6 в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза (л. 318 от делото) и фигура 6 на л. 27 от делото, графично представено като окръжност, посочена от вещото лице П. в особеното му мнение като права гладка повърхност (5).
Вещите лица са единодушни и че както патентованото изделие така и процесните шпули са в състояние да изпълняват една и съща функция – осигуряват развиване на поставена върху тях ролка тоалетна хартия. При описанието на изобретението изрично се сочи да съставлява компонент от система за подаване от дозатор на навит на ролка лентов материал. Посочено е също така, че новото решение цели да предотврати грешното поставяне на ролката в държача или дозатора, предпоставящо употреба на сила с произтичащата от това опасност за увреждане на шпулите посредством оформено стеснение 22, образувано чрез стърчащи във водач 21 издатини 25 или сходни елементи през които да могат да преминават само съответно оформени области на шпулите. За осигуряване на леко движение във водачите и предотвратяване на прекомерен луфт е предвидено аксиалната шпулата да има жлеб по обиколката, чиято странична повърхност, намираща се по-близо до челната страна на шпулата, да служи за водеща аксиална повърхност на шпулата и водачът на дозатора да има влизащи в жлеба по обиколката шийки, на които е предвидена водеща повърхност за аксиалната водеща повърхност на шпулата. При тези обстоятелства според вещите лица В. и И. за меродавност в случая на претенции 1, 7 и 9 при очертаното съдържание в тройната експертиза (л. 319), а именно: ротационно тяло-носещ прът по смисъла на претенция 9, завършващо в двата си края с по една цапфа за лагеруване. Единият край на шпулата – с цилиндричен участък – връх (обикновена цапфа за лагеруване с цилиндрична ротационна повърхност), а другият – с къс двустъпален цилиндричен участък като диаметърът на крайния участък е по-голям и върху лицевата му повърхност, диаметрално е оформен правоъгълен канал – прорез (цапфа за лагеруване съгласно претенцията), Специфична на изобретението е възможността за свързване с устройство за дозиране, при описана спецификата на изделието, осигуряваща функционалната връзка с устройството „поне едната цапфа за лагеруване (5) има жлеб по обиколката (7), който образува аксиална водеща повърхност (10), при което опорната повърхност (8) и челната опорна повърхност (9) в свързаната към жлеба по обиколката (8) крайна част (6) на цапфата за лагеруване (5), и пасващата повърхност (9) при един отвор (12) са предвидени в свободната челна страна (11) на цапфата за лагеруване (5)“.
Според депозираното особено мнение от вещото лице Пиндичев са налице възприети от него съществени разлики между очертаното в претенциите изобретение и жълтата шпула, което не позволявало според него да се направи извода, че са идентични или поне да е налице съществено сходство между тях.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице СИЕ, изготвено от вещото лице Е. М. се установява, че лицензионната ставка се определя върху приходите от продажби без ДДС. Определен при тези условия при използване на комбинация от метода на лицензионните отчисления и метода на квотата от свръхпечалбата лицензионното възнаграждение за реализирания оборот на стоки по арт. № 1041 за процесния период възлиза на 6,79 %, а нетната печалба за процесната доставка възлиза на 13,60 лв.
От показанията на свидетелката Х. се установява, че на 25.01.2017 г. видяла на интернет страница на ответното дружество, че предлагат за продажба тоалетна хартия. По телефон се поинтересувала дали предлаганата от дружеството става за дозатори „Х.“. Получила отговор, че те си произвеждат тоалетната хартия сами и могат да я направят с шпули, без шпули, двупластова, трипластова според желаното от клиента. Свидетелката поискала един стек тоалетна хартия с шпули и се поинтересувала дали трябва да пазят шпулите при последваща поръчка. Получила отговор, че не трябва да ги пазят като всеки път могат да доставят тоалетна хартия с шпули, които те не произвеждат, но се снабдяват постоянно и от години доставят и на други клиенти тоалетна хартия с шпули. Цената на поръчката била определена за дадената поръчка на тоалетна хартия с шпули. В деня, следващ разговора и направената поръчка били доставени приобщените по делото 20 ролки тоалетна хартия в прозрачна опаковка като от всяка ролка се подавала жълта шпула. Видно от приложения и неоспорен предавателно-приемателен протокол № 18-97/26.01.2017 г. доставчик на 20 броя тоалетна хартия при единична цена от 1,80 лв. е ответното дружество.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението.
Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението.
Предвид изложеното вече първата от посочените предпоставки за уважаване на исковете е доказана в процеса.
Установи се и извършено нарушение на защитените патентни права на ищеца.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПРПМ, патентопритежателят може да предяви иск за нарушение на патентни права, като съгласно, ал. 1, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.
Съгласно чл. 17 от ЗПРПМ, обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите. Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато: изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат; за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак. При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието. От кредитираните от съда заключение на вещите лица В. В. и П. И. от тройната СТЕ се установи, че шпулите в жълт цвят, с които са били окомплектовани рулата тоалетна хартия , предмет на осъществената от ответника продажба през 26.01.2017г., както и иззетите от ЧСИ във връзка с издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед, попадат в обхвата на патентна закрила. Същите представляват имитация на оригиналния продукт и нарушават претенция 1 на патентопритежателя. Въпреки констатираните от двете вещи лица отлики, жълтата шпула възпроизвежда функционалността на изделието и е идентична по отношение на съществените елементи, разположени в крайните точки на шпулата. Установява се от заключението на вещите лица, че позовавайки се на претенциите, описанието и фигурите, както са описани в претенции 1,7 и 9 е част от разпределителна система с разпределител за части, върху чиито две челни страни е разположена по една цапфа за лагеруване, както са описани в претенции 1,7 и 9. Следователно според вещите лица признаците, характерезиращи шпулата на ответника попадат в обхвата на закрила на патент ЕР 1 927 308, определени от формулираните патентни претенции. Същевременно съдът не кредитира особеното мнение на вещото лице В. П. тъй като при преценка за липса на нарушение на патентни права, то се основана единствено на липсата на достатъчно разкритие в описанието на признаците, изграждащи цялостната конструкция на шпулата, вкл. и по отношение действието на т.нар цапфа за лагеруване, но както правилно е посочил и първостепенният съд това извод предполага извършването на проверка за патентноспособността на самото изобретение, което е недопустимо да става в настоящото производство.
Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.
В случая, нарушението е по чл. 19, ал. 4, т. 2, предложение първо от ЗПРПМ. Не се установи и наличието на съгласие на патентопритежателя за използване на изобретението от страна на ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия, предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. В конкретния случай няма спор, че ответникът е продал продуктите, но те са произведени и закупени от трето лице. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е действал умишлено, т.е., че неговите законни представители или служители на дружеството са знаели, че продадените изделия са произведени в нарушение на патента. И това обстоятелство е установено по делото от показанията на свидетелката Х.. Последната е направила поръчка на служител на ответника, а предаване на стоката е обективирано от приемо-предавателен протокол. Изрично, служителката на ответника /неидентифицирането на която съдът не намира за причина за некредитиране показанията на свидетелката, предвид обичайната практика при поръчка на стоки по телефон, във връзка с онлайн търговия да не се споменава името на служителя, който отговаря на обаждането/ е предложила на свидетелката закупуване на тоалетна хартия - различна на тази, за която е направено запитване, предвид изявлението на служителката, че „те си я правят сами“, при изрично посочване, че ролките хартия съдържат "пластмаса, за да може да влезе в дозатора" и да се употребява с дозатор тип "Х.". Тоест, поведението на служителката безспорно води на извод, че същата е знаела, че предлага продукт /"реплика"/, произведен в нарушение на патента. Не без значение за посоченото обстоятелство е и че сайтът на ответника, в който предлага за продажба е специализиран именно за продукти хигиенните, санитарни и др. подобни продукти за дома, вкл. за тоалетни, кухненски помещения и пр. Тоест, обхватът на търговската дейност и наборът предлагани стоки е от сферата на произвежданите и разпространявани от търговското дружество, чийто собственик е ищецът. А при идентичност на сферата на търговия на двете дружества, логично идва предположението, че както законните представители на ответника, така и служителите му, свързани с дейността по продажба на хигиенни, санитарни, битови продукти, имат по- задълбочен поглед и познания върху произвежданите и предлагани на пазара продукти от този вид и предназначение. В тази връзка, се неоснователни доводите на ответника, изложени с писмените бележки, тъй като ответникът следва да отговаря, ако не е положил дължима грижа от добросъвестния търговец, още повече като дистрибутор на продукти, произвеждани от трети лица и наличието на множество имитации на пазара на продукти на утвърдени марки, регистрирани по съответния ред.
При това положение, искът по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ е основателен.
С оглед акцесорния му характер основателен се явява и предявеният иск с правно основание чл.28, ал.1, т.3 ЗПРПМ за осъждане на ответника да преустанови извършването на нарушението- използването под формата на продажба на шпули, притежаващи съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на Х. Г. Х. без съгласието на титуляра на правата.
По иска с правно основание чл. 28, ал.1, т.2 ЗПРПМ :
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. За ищеца са настъпили неимуществени и имуществени вреди от нарушението на патента. На първо място, налице е накърняване на добрата репутация на търговец във връзка с нарушенията, тъй като се касае до утвърден производител на хигиенни и санитарни продукти, разпространявани и популярни в търговската мрежа на десетки страни, които в съзнанието на клиентите са свързани с качество, съответно на това на произведените от ищеца продукти. Поради това предлагането и реализирането на пазара на продукти, нарушаващи патентната закрила, които нямат аналогично качество на тези на притежателя на правото върху патента накърняват и доброто име и практика и създадения авторитет. На второ място, нарушенията на ответника са свързани и с негативни последици за имуществото на ищеца или с имуществени вреди - пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от неразрешеното използване в търговската дейност на патент, съизмерими с възнаграждението, което би получил при разрешено използване на изобретението.
С оглед на горното, исковете са доказани по основание.
Досежно определяне на размера на дължимите обезщетения, по отношение на исковете за неимуществени вреди съдът намира справедлив размер на обезщетение от 1000 лева за нарушението, поради което предявеният в частичен размер иск е основателен. За определяне на размера съдът отчита вида, характера и тежестта на нарушението - еднократна продажба /доказана/ и сравнително нисък приход от нея и репутация на ищеца като дългогодишен, утвърден производител и разпространител на качествени продукти от вида на процесните и качеството на използваните от ответника - нарушител.
По отношение иска за имуществени вреди - пропуснати ползи, съдът го намира за доказан по размер, посредством заключението по ССЕ и доказаното количество на реализираните на пазара имитиращи продукти. Настоящият състав кредитира заключението и допълнителното такова на вещото лице във варианта, в който е определило като основа за изчисляване на роялти/лицензионното възнаграждение, което би било получено от ищеца при правомерно развитие на отношенията между страните/ общата стойност на шпулите в продадените на свидетелката продукти по единични цени на ищеца, доколкото не е спорно и че ответникът не е производител. Предвид заключението, размерът на лицензионното възнаграждение за периода е едно и също по отношение на патента. Съдът възприема и посочения от вещото лице процент от 6,79%, определен от вещото лице Е. М. в горната граница при съпоставка с наложения и препоръчителен в практиката размер.
Щом не е доказано, че останалите продадени артикули със същия продуктов номер представляват тоалетна хартия с шпули- няма доказано нарушение, тоест, няма основание за претендиране на вреди и установена причинна връзка. Имуществената вреда ще настъпи само във връзка с извършеното и доказано нарушение - за доказаното по делото количество реализирана стока /а не за всички продукти „тоалетна хартия цеулозна- 570 къса“/, поради което и правилно първоинстанционният съд е определил иска за имуществени вреди за доказан само до размера на сумата от 0.92 лева.
По иска с правно основание чл. 57, т.1 от Закона за промишления дизайн :
Предявен е осъдителен иск за преустановяване на действия, които по твърдения на ищеца, съставляват нарушение на правата му върху регистриран промишлен дизайн на Общността. От пряко то приложение на нормите на чл. 80 и чл. 96 от Регламент (ЕО) 6/2002 г. на Съвета относно промишления дизайн на Общността, следва, че при нарушение на правото на дизайн, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистриран в държавата-членка дизайн. Защитата е на общностно ниво и се осъществява там, където се извършва нарушението на основание чл. 82, т. 1 от Регламента. Съдът, произнасящ се по промишлен дизайн на Общността, прилага предвидените в Регламент (ЕО) № 6/2002 г. на Съвета разпоредби, а за всички въпроси извън приложното поле на регламента и доколкото няма други изрични разпоредби, предвидени в него, приложение намират съответните норми, които се прилагат в държавата - членка, т. е. националното материално и процесуално право / в този смисъл Определение № 606 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О., Т. К ./.
Съгласно чл. 3, б. "а” от Регламент (ЕО) № 6/2002 г., на който съответства чл. 3, ал. 1 от ЗПД, промишленият дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му. Съгласно предвиденото в чл. 5, т 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 г., съответно в чл. 12, ал. 2 от ЗПД, дизайните се считат идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли. В чл. 19, т. 1 от Регламента, съответно в чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПД, е предвидено, че регистрираният дизайн дава на своя притежател изключителното право да използва и да забранява на всеки друг използването на дизайна, без негово съгласие. Горепосоченото използване обхваща по-специално, създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайнът или складирането на такъв продукт за тези цели. Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. Ищецът трябва да установи, че е носител на правата върху промишления дизайн; 2. Да е установен факта на нарушението и проявните му форми, в които е реализирано по смисъла на чл. 19, т. 1 от Регламента, съответно в чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПД, тъй като установяването на нарушение е предпоставка за уважаването на иска за преустановяване на нарушението и го обуславя; 3. Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението.
Настоящата съдебна инстанция намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав. Ищецът се легитимира като притежател на право върху регистриран множествен промишлен дизайн на Общността №№[ЕИК]-0001 - 0025 по смисъла на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета, с наименование " стойка за ролки с домакинска хартия”, с приоритет от 07.02.2007 г. и срок на приоритет до 07.02.2017 г.
В разглеждания случай ищецът се позовава на "използване от ответника” в смисъл на производство и предлагане за продажба на трети лица на продукти - шпули, които с е твърди, че са имитация на част от регистрирания множествен дизайн - " стойка за ролки с домакинска хартия”. В случая се сравняват тези шпули - оригинала на ищеца и шпулите, продавани онлайн във фирмения сайт на ответното дружество.
Всички сравнения следва да се правят с оглед възприятията на продуктите от информирания потребител, който по закон е определен като субект с познания и умения в съответната стопанска сфера и който може да взема информирано решение при избора си. Видно от заключенията на единичната експертиза изготвена от вещото лице Л. Д., както и от заключенията на тройната СТЕ, всички вещи лица са единодушни, че няма съвпадения и сходство в дизайните на ищеца и шпулите, предлагани за продажба от ответника.
От заключението на тройната експертиза се установява, че са налице различни особености на формата на сравняваните шпули- такива са например вертикалните ребра на шпулата на ищеца , двете срещуположни от които са удебелени, преминаващи плавно в изпъкнали участъци в горния и долния му край, докато в централната част същите са с постоянна височина; централната част на шпулата на ищеца е с хоризонтални оребрявания и е с постоянен диаметър; вертикалните ребра на шпулата на ответника са с еднакъв размер/височина/ по цялата дължина и са скосени конусовидно в двата края на шпулата; централната част на шпулата на ответника е плътно тяло, докато в централната част на шпулата на ищеца са оформени правоъгълни отвори.
При така описаните отлики вещите лица заключват, че при сравняването на двете шпули- на ищеца и на ответника, не може да се направи, че е налице идентичност между външния вид на двете изделия. Те се различават като цяло по посочените в таблицата характеристики, които експертизата приема за съществени. Вещите лица са констатирали единствено сходство по отношение на съединителните елементи – долният цилиндричен участък и горният къс цилиндричен участък на всяка една от шпулите, намиращи се в началото и края на шпулата са възприети като несъществени елементи за дизайнерската визия и общото впечатление, което създава изделието. Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието. Също така и както правилно е посочил и първостепенният съд по изричен текст на чл.8, ал.1 от Регламент 6/2002 особеностите на външния вид на продукта, наложени изключително от техническите му функции не се ползват от закрилата на дизайна на Общността.
Предвид заключението и на единичната, и на тройната експертиза, съгласно посоченото по-горе, които съдът кредитира изцяло в тази им част, настоящият съдебен състав приема, че съществуват различия в съществените белези и формата на защитения дизайн и процесното изделие на ответника, различията са съществени и у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие за тях, изключващо възможността за объркването му. Позовавайки се на множеството описани по-горе различия в съществените елементи на сравнявания дизайн на ищеца и изделието на ответника, въззивната инстанция следва да направи извод за липса на идентичност между продукта, който ищецът е защитил като свой дизайн и предлагания от ответника продукт. По изложените съображения и предвид липсата на два от съществените елементи настоящият съдебен състав приема, че не е установено нарушение от страна на ответника на правата на дизайн, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД подлежи на отхвърляне като неоснователен.,както и на отхвърляне подлежат и предявените акцесорни искове по чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗПД.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение и на двете въззивни жалби, същите следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение- потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 553 от 22.03.2019 г., постановено по търг. дело № 1749/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13-ти състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.







ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1




2.