СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети състав , в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав : При участието на секретаря Елеонора Михайлова , като разгледа докладваното от съдията Б. т.д. по несъстоятелност № 2216 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.16 от З. и чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.н. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение , VІ – 4 състав, е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] и е определена начална дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите на [фирма] и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката, като същата е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Със същото решение е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на [фирма] и разпределение на осребреното имущество, като банката е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева държавна такса.
Решението в цялост е обжалвано от [фирма], действащо от свое име и в свой собствен интерес, като акционер, встъпил производството по несъстоятелност, с оплаквания, заявени при условията на алтернативност, за нищожност и недопустимост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост и неправилност. Развиват се подробни съображения в подкрепа на изложените доводи. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение, с което е открито производството по несъстоятелност на [фирма] и за отхвърляне на искането на БНБ по чл.8 ал.1 от З..
По жалбата са постъпили отговори от БНБ, от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от [фирма], представлявано от синдиците Л. И. и Р. А., в които се развиват доводи за нейната недопустимост, като подадена от лице, което според разпоредбата на чл.16 ал.1 от З. не е легитимирано да обжалва решението, постановено в производството по искането за откриване на производство по несъстоятелност на банка.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от [фирма], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. и от [фирма], действащо като процесуален субституент от името и в интерес и в защита на правата на [фирма]. В жалбата се развиват доводи, също при условията на алтернативност, за нищожност и недопустимост на постановения съдебен акт, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , както и за необоснованост и неправилност и се иска отмяната му с последиците по чл.16 ал.4 от З..
По жалбата са постъпили отговори от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от БНБ и от [фирма], представлявано от синдиците. В отговорите се излагат съображения за недопустимостта на подадената жалба, поради това че е подадена от лица, за които съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от З. не е предвидена възможност да обжалват решението по чл.13 ал.1 от З.. Изразява се становище, че бившите изпълнителни директори на банката нямат право да я представляват , а акционерът [фирма] не е процесуален субституент на банката и няма право да встъпва в нейните права и да ги упражнява от нейно име .
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от акционера Б. А. К. ІІ С.а.р.л. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с искане да бъде отменено и да бъде постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
По жалбата е подаден отговор от акционера [фирма]. Развиват се съображения за допустимостта на жалбата, както и за нейната основателност и за допустимост на направените с нея искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по поставените от Б. А. К. ІІ С.а.р.л. въпроси и искане за събиране на доказателства, които да бъдат уважени от въззивната инстанция.
По подадената от Б. А. К. ІІ С.а.р.л. въззивна жалба са постъпили отговори и от БНБ, от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите и от [фирма], представлявано от синдиците. И в трите отговора се поддържа становище за недопустимост на подадената жалба , с искане да бъде оставена без разглеждане, като подадена от участник в производството, който съгласно чл.16 ал.1 от З. не е легитимиран да атакува решението по чл.13 ал.1 от З..
Срещу решението, в частта, в която съдът е определил началната дата на неплатежоспособността на [фирма], е подадена въззивна жалба от Българска народна банка, с оплаквания за неправилност по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността. Навеждат се твърдения, че съдът не е изследвал момента на настъпване на неплатежоспособността като обективно състояние на длъжника и същата е определена, без да са обсъдени всички доказателства по делото, поради което се иска отмяната на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което като начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 30.09.2014 г., когато този факт е бил обективиран в съответните финансови отчети на [фирма].
По подадената жалба е постъпил отговор от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в който се изразява становище за нейната основателност и се развиват подробни съображения в подкрепа на искането за определяне за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] датата 30.09.2014 г.
Срещу подадената жалба е постъпил отговор от [фирма], в който се развиват доводи на нейната недопустимост, поради това, че в чл.16 ал.1 от З. не е предвидена възможност за частично обжалване на постановеното решение, както и поради липса на правен интерес поради уважаване на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност срещу [фирма]. Излагат се съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като от страна Централната банка не е доказано наличието на предпоставките на чл.36 ал.2 т.2 от З..
Срещу решението, в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], е подаден протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано в тази му част и се иска постановяване на ново решение, с което да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността на банката - 30.09.2014 г., съобразно констатациите на одитните доклади.
По подадения протест е постъпил отговор от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, в който се излагат подробни съображения за неговата основателност.
По подадения протест е постъпил отговор от [фирма], в който се релевират доводи за неговата недопустимост, предвид липсата на законова възможност за частично обжалване на постановеното решение, както и за липса на правен интерес от протестирането му.
Въззивна жалба срещу решението в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], е подадена от [фирма] - в несъстоятелност, чрез синдиците Л. И. и Р. А.. В жалбата се развиват доводи за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част и се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което за начална дата на неплатежоспособността на банката бъде определена датата - 30.09.2014 г.
В постъпилия отговор от Фонда за гарантиране на влоговете се поддържа, че жалбата е допустима и основателна.
По въззивната жалба е постъпил отговор от [фирма] . В същия се развиват съображения за недопустимост на жалбата, поради липсата на разпоредба, обосноваваща правото на синдиците да обжалват решението, което според дружеството е предоставено единствено на квесторите на банката. Наред с това се поддържа становище за липса на правен интерес от обжалването и на възможност за частично обжалване на решението.
По допустимостта на подадените въззивни жалби
По допустимостта на подадените въззивни жалби от [фирма] и Б. А. К. ІІ С.а.р.л., в качеството им на акционери в [фирма]
Въззивните жалби на акционерите са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, но от участници в производството, за които не е предвидено право на жалба, съобразно специфичните процесуалноправни правила, въведени в Закона за банковата несъстоятелност. Не следва да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, с които обосновават правото си на жалба, за приложение на общите принципи на гражданския процес, тъй като в рамките на производството по несъстоятелност на банка, същите имат ограничено приложение, предвид изричната разпоредба на чл.47 от З., според която постановените съдебни актове, свързани с това производство подлежат на обжалване по общия ред, освен ако в този закон не е предвидено друго. По силата на чл.11 ал.4 от същия закон акционерите, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на банката, каквито са безспорно търговските дружества [фирма] и „Б. А. К.” ІІ Са.р.л., могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка, но в специалната разпоредба на чл.16 ал.1 от с.з. изброяването е изчерпателно и нормата не подлежи на разширително тълкуване.
По изложените съображения встъпилите акционери не са легитимирани да инициират образуването на въззивно производство за проверка и контрол върху постановения акт на съда по несъстоятелността, поради което подадените от тях жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а въззивното производство в тази му част - прекратено.
По допустимостта на подадената от [фирма], чрез изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. и от [фирма], като процесуален субституент на [фирма] , въззивна жалба
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но от лица, които не са легитимирани, съобразно разпоредбата на чл.16 ал.1 от З. да обжалват решението на съда по чл.13 ал.1 от З.. Не следва да бъдат споделени доводите, изразени в жалбата, че с прекратяване на правомощията на квесторите се възстановяват правомощията на органите на банката, сред които е и правото да я представляват .
В инициираното по реда на чл.8 ал.1 от З. производство, приключило с решение, с което спрямо банката е открито производство по несъстоятелност, право на въззивно обжалване е предвидено единствено за квесторите, които представляват банката в съответствие с етапа на развитие на производството. Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, сред които е безспорно и правото да я представляват, се преустановяват и се упражняват от квесторите. Бившите изпълнителни директори нямат права да представляват банката, тъй като с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ на основание чл.115 и чл.116 от ЗКИ, с което банката е поставена под специален надзор, членовете на Управителния и на Надзорния й съвет са отстранени от длъжност и са назначени квестори . След отнемането на лиценза на банката с Решение № 138 от 6.11.2014 г. и внасяне на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] , с определение № 2001 / 25.03.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, ТО , VІ - 4 състав, на основание чл.12 ал.1 т.2 от З. са назначени временни синдици на банката с отнет лиценз, с правомощията по чл.12 а ал.2 т.1 от З., включващи и правото да я представляват, като с назначаването им, по силата на чл.12 ал.6 от З. правомощията на квесторите са прекратени. По силата на чл.26 от З. в деня на получаване на препис от решението за откриване на производството по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден Фондът за гарантиране на влоговете в банките е задължен да назначи синдик с решение на управителния си съвет, което съгласно чл.26 ал.4 от с.з. подлежи на незабавно изпълнение от деня на постановяването му. В посочената законодателна уредба досежно представителството и управлението на банка след поставянето й под специален надзор и в производството по чл.8 ал.1 от З. не е предвидена възможност за възстановяване на представителството на управителните й органи, преустановено на основание чл.107 ал.1 от ЗКИ, тъй като същото е включено единствено в правомощията на съответните й органи, квестор, временен синдик и постоянен синдик, определени по реда на ЗКИ и З., в зависимост от етапа на производството. С оглед на изложеното се налага изводът, че бившите изпълнителни директори на [фирма] не са процесуално легитимирани да я представляват и да извършват процесуално правни действия от нейно име.
Недопустима се явява и въззивната жалба, подадена от жалбоподателя [фирма], като процесуален субституент на [фирма], действащ от името и в интерес и защита на правата й. Дружеството обосновава правото си да представлява банката в процеса, предвид качеството му на акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала й, обстоятелство, предполагащо наличието на правен интерес от постановяване на съдебен акт, с който се отхвърля искането за откриване на производство по несъстоятелност спрямо нея.
Посочените от този жалбоподател доводи не могат да обосноват извода за възникнало в негова полза право да бъде процесуален субституент на банката. Съгласно чл. 26 ГПК страните по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото, като правото съдебно да се предявяват чужди права е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи - чл. 26 ал. 2 ГПК, какъвто не е разглежданият, доколкото в приложимия към настоящия процес Закон за банковата несъстоятелност не е предвидена такава възможност.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че въззивната жалба на [фирма], чрез изпълнителните й директори и на [фирма] , като процесуален субституент на [фирма] ,като подадена от лица, които нямат право на въззивно обжалване, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство в тази му част, следва да бъде прекратено.
По допустимостта на подадените въззивни жалби и протеста срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността
Въззивната жалба на БНБ и протестът на СГП срещу първоинстанционното решение в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни в производството, които съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от З. имат право да го обжалват, съответно за СГП- да го протестира , поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
По допустимостта на подадената от [фирма] ,чрез синдиците Л. И. и Р. А., въззивна жалба
С разпоредбата на чл.16 от З. е предвидено ,че решението на първоинстанционния съд може да се обжалва от квесторите на банката. Въведеното с тази норма право на жалба е насочено към получаване на защита срещу порочно решение на първоинстанционния съд, чрез иницииране на въззивната му проверка от всяка страна в процеса, която има правен интерес. В разглеждания случай такава страна е [фирма], чието органно представителство, според специалните норми на З. , е обусловено от съответния етап на развитието на производството. Според настоящият състав, с тази разпоредба е предвидена възможност за банката, спрямо която е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност, да търси защита чрез въззивното обжалване, поради което въведеното с нея право на квесторите да атакуват решението, следва да се тълкува като право на банката да обжалва решението, чрез действащите за съответния етап свои органни представители. В хипотезата на постановено решение, с което е открито производство по несъстоятелност, независимо от непосочването им в закона, следва да се признае правото на синдиците да я представляват, доколкото в хода на първоинстанционното производство и на основание чл.12 ал.1 т.2 от З. с определение № 2001 от 25.03.2015 г. са назначени временни синдици на К. и по силата на чл.12 ал.6 от З. са прекратени правомощията на квесторите, като единственият орган с правомощия да я представлява към този момент са синдиците, назначени на основание чл.26 от З.. Същите по силата на чл.31 ал.1 т.1 и т. 7 от З. представляват обявената в несъстоятелност банка , участват в производствата по делата, по които банката е страна и завеждат от нейно име дела. При тълкуването на посочените норми поотделно и в тяхната съвкупност, следва изводът, че след постановяване на решение по чл.13 ал.1 от З., правото на банката да атакува съдебния акт се осъществява чрез синдиците, които единствени към този момент имат право да я представляват. Обратният извод би довел до лишаването на банката, като главна страна в процеса, от право на жалба срещу постановеното решение.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че подадената от [фирма] , чрез синдиците, въззивна жалба срещу първоинстанционното решене , е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предвид препращащата разпоредба на чл.612 ал.2 от ТЗ досежно приложимостта на разпоредбите на Част четвърта Несъстоятелност на Търговския закон спрямо производството по специалния Закон за банковата несъстоятелност, при обсъждане на допустимостта на подадените жалби и протест , с които се атакува първоинстанционното решение единствено в частта на началната дата на неплатежоспособността на [фирма], въззивният съд намира, че следва да бъде съобразена константната съдебна практика, относима към подобни хипотези в производството по несъстоятелност на търговци. Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. от ГПК практика на касационната инстанция, изразена в решение № 174 от 5.12.2012 г. по т.д. № 567/2011 г. на ВКС на РБ, ТК ,ІІ т.о. и в решение № 68 от 8.09.2014 г. по т.д. № 3610 /2013 г. на ВКС на РБ , ТК , ІІ т.о., се приема, че определянето на началната дата на неплатежоспособността е задължителен елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност и като негова последица, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол отделно от същинската част на постановения съдебен акт. При съобразяване на посочената съдебна практика, настоящият състав приема, че подадените въззивни жалби и протест срещу първоинстанционното решение, в частта, досежно определената начална дата на неплатежоспособност, без същото да е обжалвано в същинската му част за откриване на производството по несъстоятелност, са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
По основателността на жалбите и протеста
Софийски апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и протеста, становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема следното :
Предвид становището на настоящия състав по допустимостта на подадените въззивни жалби, следва да се приеме, че предмет на разглеждане пред въззивната инстанция, се явява решението на първоинстанционния съд единствено в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма].
Производството пред Софийски градски съд е образувано по реда на чл.8 и сл. от З. по искане на Българска народна банка за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], поради наличието на предпоставките на чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ.
С обжалваното решение съдът е уважил искането на БНБ по чл.8 ал.1 от З. , като е и обявил неплатежоспособността на [фирма] и е определил за нейна начална дата - 6.11.2014 г., датата, на която с Решение № 138 на УС на БНБ е отнет лицензът на банката. Като основание за своя извод съдът е изложил съображения, че тъй като до отнемане на лиценза банката е била поставена под особен надзор, поради опасност от неплатежоспособност, през действието на този надзор тя все още не е изпаднала в неплатежоспособност, предвид възможността да бъде оздравена, чрез предприемане на някои от мерките, предвидени в чл.116 от ЗКИ. Според СГС, едва с отнемането на лиценза, състоянието на неплатежоспособност, дори да е констатирано в предходен момент, е станало трайно и необратимо. Приел е, че неплатежоспособността, като резултат от отрицателния капитал на банката, е удостоверена едва с акта на БНБ за отнемане на лиценза, поради което и началната дата следва да съвпада с издаването на този акт.

Във въззивните жалби на БНБ и на [фирма] , представлявана от синдиците, както и в протеста на СГП, се поддържа, че за начална датата на неплатежоспособността следва да бъде приета датата 30.09.2014 г., към която дата собственият капитал на банката е бил отрицателна величина, съгласно отчетите към 30.09.2014 г., при което положение, съгласно чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ, същата е в състояние на неплатежоспособност.
Датата на неплатежоспособността е задължителен реквизит от обявителното решение. Както Законът за банковата несъстоятелност, така и субсидиарно приложимият Търговски закон, не поставят никакви формални изисквания относно определянето й от съда, но тези нормативни актове изискват началната дата на неплатежоспособността да бъде определена заедно с обявяване на самата неплатежоспособност.
Предвид специфичността на производството, предвидено в Закона за банковата несъстоятелност и необходимостта от изясняване на спора от фактическа страна относно преценката за началния момент на състоянието на неплатежоспособност на банка, при съобразяване на предвиденото в чл.13 ал.1 т.1 от З. задължение на съда за служебно установяване на началната й дата, настоящият състав счита, че произнасяйки се по подадените жалби и протест относно определената първоначална дата на неплатежоспособност на К. , въззивният съд не е обвързан от посочената от въззивниците дата, а следва да я определи по свободно съдийско убеждение, съобразно установените факти и обстоятелства по делото.
Във връзка с така очертания спорен предмет, въззивният съд намира следното :
Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо банкова институция с отнет на основание чл.36 ал.2 от ЗКИ лиценз предвижда две самостоятелни хипотези на откриване на производството. Преценката на наличие на състояние на неплатежоспособност на банката и в двете хипотези е предоставена изцяло в управленските и надзорни правомощия на БНБ. В хипотезата на чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ, какъвто е разглежданият случай, състоянието на неплатежоспособност на [фирма] е установено от БНБ в периода, през който банката е поставена под специален надзор, поради наличието на установената в тази норма предпоставка, а именно - собственият капитал е отрицателна величина. В тази хипотеза същото се свързва с факти и обстоятелства, настъпили обективно в правния мир и установени от БНБ по обективни критерии от финансовите отчети и баланса на [фирма] , поради което единствено релевантен за преценката на наличие на неплатежоспособност, е размерът на собственият капитал, определен съгласно чл.36 ал.4 от ЗКИ, съобразно изискванията на Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. , който, според разпоредбата на чл.39 ал.1 от ЗКИ, трябва да е адекватен на поетите рискове от дейността й.
С Решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ, на основание чл.36 ал.2 т.2 , чл.103 ал.1 т.1 и ал.2 т.25 и чл.151 ал.1 предл.1 от ЗКИ и чл.16 т.15 от Закона за БНБ, е отнет лиценз за извършване на банкова дейност на [фирма]. От съдържанието на решението се установява , че във връзка с констатирано към 20.06.2014 г. спиране на плащанията към клиенти, с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ на основание чл.115 ал.1 и ал.2 т.2 и т.3 от ЗКИ, [фирма] е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността й, като и е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки, като на квесторите е указано да внесат до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на банката, извършена от оторизирани одиторски компании. С Решение № 133 от 21.10.2014 г. на УС на БНБ са приети докладите за анализ и оценка на активите на [фирма], извършени от одиторските компании, като на основание чл.107 ал.3 от ЗКИ, на квесторите е указано да предприемат необходимите действия, съгласно Международните стандарти за финансова отчетност, за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите й и да представят в БНБ финансови и надзорни отчети на [фирма], съгласно „Регламент за изпълнение /ЕС/ № 680/2014 г. на Комисията от 16 април 2014 г за определяне, в съответствие с Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи. Според чл.92 от Регламент /ЕС/575/2013г., кредитните институции във всеки един момент трябва да отговарят на посочените в същата разпоредба капиталови изисквания , определящи съотношение на базовия собствен капитал от първи ред - 4.5 %, съотношение на капитала от първи ред - 6 % и съотношение на обща капиталова адекватност - 8 %.
От представените на 4.11.2014 г. от квесторите финансови и надзорни отчети за състоянието на банката към 30.09.2014 г. УС на БНБ е установил отрицателна стойност на собствения капитал на [фирма] в размер на минус 3 745 313 хил.лева, определен според Регламент /ЕС/575/2013г., както и недопустимо несъответствие с капиталовите изисквания, посочени в чл.92 от същия , на отчетените съотношение на базовия собствен капитал от първи ред - минус 188.03 %, съотношение на капитала от първи ред – минус 188.03 % и съотношение на обща капиталова адекватност - минус 180.18 %.
Преценката на установените в хода на производството обстоятелства, относими към спорния предмет по делото, въведен с въззивните жалби и протеста, обуславя следните изводи от правна страна:

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според приетото от съда материалноправно основание за откриване на производството по несъстоятелност и би следвало да бъде най-ранната дата, от която банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност и която безспорно предхожда по време датата на нейното установяване. Последната има значение единствено за възникване на задължението на БНБ да инициира процедура по отнемането на лиценза на банката. С оглед на това, според настоящия състав, началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния момент, в който са били налице предпоставките на чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ, а именно - спадането на капитала до отрицателна величина, като посоченият фактически състав към тази дата следва да е изразен като обективно, трайно и необратимо състояние на банката.
В разглеждания случай представените от квесторите отчети към 30.09.2014 г. са съставени въз основа на осъществено от тях осчетоводяване в съответствие с Международните счетоводни стандарти в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на [фирма] , според които са налице основания за обезценка на активи в общ размер на минус 4 222 млн. лева. При съпоставяне на данните от извадките по балансови позиции, описани в регистрите на банката, към 30.06.2014 г. и към 30.09.2014 г., е видно, че за изтеклия период посочените в тях стойности по отделните позиции, преди да е извършена необходимата обезценка , са без съществена промяна , която би се отразила до степен на спадане на собствения капитал до отрицателна величина ,тъй като основните промени по баланса на банката отразяват само получени погашения за периода, начислени, но незаплатени лихви по активите и пасивите на банката, както и прекласифициране на експозиции и консолидация на паричните средства. С оглед на тези констатации, следва да се приеме, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на [фирма], съобразно законовите изисквания, не е настъпило към момента на отразяването на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети на банката към 30.09.2014 г., а е било факт преди датата на изготвяне на предходните й отчети към 30.06.2014 г., но е установено едва след действителното осчетоводяване на необходимата обезценка на активите към 30.09.2014 г. Поради това наличието на стойности, сочещи на положителна величина на собствения капитал в баланса към 30.06.2014 г., е ирелевантно за установяване на началната дата на неплатежоспособността на банката, настъпила преди този момент. От представените отчети не може да се изведе точно началният момент, в който собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. С оглед установените обстоятелства - спиране на плащанията, поставянето на банката под специален надзор , налагането на забрана да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз , същият не е могъл да бъде променян след датата 20.06.2014 г., освен от Централната банка и то в предвидените в чл.116 ал.2 т.5 от ЗКИ случаи, поради което следва да се приеме, че това е най-късната установима дата, на която тези предпоставки са били вече налице. Този извод се налага и предвид наличието на наложената от БНБ мярка, попадаща в обхвата на специалния надзор, а именно- спиране на изпълнение на всички задължения на банката , както и от обстоятелството, че след 20.06.2014 г. са осъществявани единствено действия по приемане на погашения и начисляване на лихви по активите, които не могат да доведат до спадането на капитала до отразените в отчетите на квесторите към 30.09.2014 г. стойности с отрицателна величина. Още към този момент обективното финансово състояние на [фирма] е било с показатели, които препятстват възможността за възвратимост на капиталовата й адекватност, независимо от повода и основанията за поставянето й под специален надзор, тъй като същите, след наложителната обезценка, сочат на огромен дисбаланс-собственият капитал е минус 3 745 313 хил.лева, налице е отрицателно съотношение на базовия собствен капитал от първи ред / минус 188.3 % /, отрицателно съотношение на капитала от първи ред /минус 188.3% / и отрицателно съотношение на обща капиталова адекватност / минус 188.18 % /, стойности, изключващи възможността банката да бъде оздравена чрез прилагане на предвидените в чл.116 ал.2 ЗКИ мерки. С оглед изложените съображения, въззивният съд приема, че доколкото определянето на началната дата на неплатежоспособността в хипотезата на чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ не зависи от обстоятелството кога е констатиран отрицателният собствен капитал на банката, а кога най-рано е било налице това обективно финансово състояние, като непреодолимо, трайно и необратимо, за начална дата на неплатежоспособността, поради спадане на капитала до отрицателна величина, непроменена след 20.06.2014 г., следва да бъде определена датата 20.06.2014 г., след която спрямо банката са приложени мерките на специалния надзор, предвидени в чл.116 ал.1 и 2 от ЗКИ.
Предвид изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 6.11.2014 г., следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] - [населено място] бъде определена датата – 20.06.2014 г., към която дата собственият капитал на банката вече е бил отрицателна величина.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] , със седалище и адрес на управление – [населено място] ,бул.”Ц. Б. ІІІ „ № *, ет.6 , въззивна жалба срещу решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение , VІ – 4 състав и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], със седалище и адрес на управление - [населено място] , [улица] № 10, представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. и от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] , бул.”Ц. Б. ІІІ „ № *, ет.6 , въззивна жалба срещу решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение , VІ – 4 състав и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. А. К. ІІ С.а.р.л, дружество с ограничена отговорност, учредено по законите на Л., със седалище и адрес на управление [улица], № 7,L-1371 Л., вписано в Дружествения и Търговски регистър на Л. под № В134766, въззивна жалба срещу решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд , Търговско отделение , VІ – 4 състав и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 /2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение , VІ – 4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] е определена датата 6.11.2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица] № 10, датата 20.06.2014 г.

Решението в тази част подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията. Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 48 от З.. Препис от решението да се изпрати на СГС за вписване в книгата.

Решението в частта, с която са оставени без разглеждане подадените въззивни жалби на [фирма] , на [фирма], чрез изпълнителните директори и [фирма], като процесуален субституент на [фирма] и на Б. А. К. ІІ С.а.р.л. и е прекратено въззивното производство по тях , подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване, при наличието на основанията на чл.280 ал.1 от ГПК, пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :