СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІІІ-ми въззивен състав, в закрито заседание, проведено на тринадесети май,две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДАЦОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова ВНЧД № 461 по описа на САС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба от адв.С. Д.,в качеството му защитник на лишения от свобода Д. Н. К., срещу определение на СГС,НО,34 състав,по НЧД № 792/20 год. от 27.04.2020 год.,с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,определено му по ВНОХД № 835/09 год. по описа на САС.
Изложени са съображения,че извън вниманието на съда са останали данните в контекста на разпоредбата на чл.439 а от НПК и е аргументирал становището си само въз основа на отношението на осъдения към извършеното престъпление и наложеното му наказание.Прави искане за отмяната му и постановяване на ново,с което същият бъде условно предсрочно освободен.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна,но по съществото си е неоснователна.
За да постанови атакувания съдебен акт първостепенния съд е взел предвид становищата на затворническата администрация и доклада на ИСДВР,според които не е налице втората предпоставка на чл.70 от НК и съобразявайки изявленията на самия К.,който продължава да отрича да е извършил престъплението,за което е осъден , е стигнал до извод,че основната предпоставка за неговото условно предсрочно освобождаване не е налице.
Прочитът на материалите по делото дава основание на настоящият съдебен състав да сподели разбирането на първоинстанционния съд,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от свобода К. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание за престъпление по чл.116,ал.1,т.3 във вр. с чл.115 от НК,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК в конкретния случай липсват достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
В подкрепа на този извод са становищата и докладите на затворническата администрация,че изтърпяното до този момент наказание не е дало своя коригиращ ефект и плана на присъдата не е изпълнен в своята цялост,тъй като лишеният от свобода продължава да не приема отговорността и не разбира мотивите за криминалното си поведение,което е видно и от заявеното от него в хода на съдебното следствие пред първия съд,че е невинен.
Без съмнение е,че в процеса на изтърпяване на наказанието същият активно е съдействал,като е постигнал редица успехи по отношение на заложените цели,за които е бил поощряван,но обстоятелството,че не приема отговорността за извършеното престъпление и не се счита за виновен,че не осъзнава причините,довели до неговото извършване,че не признава вредата,която е причинил,като се има предвид,че е бил признат за виновен в умишлено умъртвяване на повече от едно лице-баща си Н. К. К.,М. К. и Н. Н. К. на 4 години,само по себе си е достатъчно да препятства неговото условно предсрочно освобождаване.В този смисъл следва да се сподели разбирането на първия съд,че очевидно не е постигната основната цел на наказанието-за поправяне и превъзпитание на осъдения,тъй като липсва преосмисляне на причините за извършване на престъплението и последиците от него,както и приемане на отговорността за стореното.Аргументи в тази насока се извеждат не само от последната му оценка,а и от предходните такива,от които е видно,че формално признава извършеното,не споделя нагласи за промяна на криминалното си поведение и не признава правата на хората от социума,макар и да се наблюдава стремеж към преосмисляне на персоналната му отговорност,в който смисъл е отразеното в предложение по реда на чл.155,ал.2 от ЗИНЗС от 04.07.2016 год.,констатираното отново формално приемане на отговорността,но с убеждението,че присъдата е завишена-справка от 30.01.2017 год. на ИСДВР,доклад от 07.12.2018 год.,според който същият не приема отговорността за извършеното престъпление и продължава да счита присъдата за завишена,като не осъзнава мотивите за криминалното си поведение,доклад от 25.07.2019 год.,който е в същия смисъл,т.е. налице е устойчивост на тази проблемна зона ,за преодоляването на която е необходимо да продължи корекционния процес,така че да бъдат постигнати целите на наказанието в тяхната цялост.
По изложените съображения атакуваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното САС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.04.2020 год. по НЧД № 792/20 год. на СГС,НО,34 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.