СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, 8 с-в, в публично заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:

при секретаря М. И., като изслуша докладвано от съдията Ан- гелова гр.д. № 1781 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 13.02.2012год., постановено по гр.д. № 3082/2010 год., І-12 състав на Софийски градски съд, ГК, е отхвърлил предявения от Сдружение „Клуб В. при обединен спортен клуб „С.” против М. И. К. иск по чл.92 от ЗЗД. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 7 200 лв.
Решението е обжалвано от ищеца. Конкретни съображения изла- га в обстоятелствената част на жалбата.
Въззиваемият депозира отговор, с който оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на стра ните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният като частичен иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД – претендира се договорна неустойка поради неизпълнение от ответника на предвидени в сключен между страните договор задължения по чл.2.1. – като е използвал други лица за сключване на договор с италиански волейбо- лен клуб, и по чл.7.1. – като не е поискал писмено разрешение от ищеца за преотстъпване на състезателните му права.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд след преценка на доказателствата е приел, че с влязъл в сила акт на компетентните „арбитраж- ни” органи е разрешен спора за действителността на договора между страни- те, като е прогласен за недействителен. В случай на несподеляне на това раз- биране, съставът на СГС е приел, че към момента на сключване на договора между ответника и италианския спортен клуб процесният договор е бил пре- кратен.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Решението е правилно, но по различни от изложените мотиви.
Развитите в жалбата оплаквания са за неправилност на направе- ния от съда извод за наличие на решение на „арбитражни” органи за недей- ствителност на процесния договор, доколкото има произнасяне само досежно даване статут на „свободен състезател”, което обаче е след сключването на договора с италианския спортен клуб. Изразено е и несъгласие с извода на съ да, че договорът бил прекратен, тъй като в отправеното от ответника уведом- ление до клуба липсвало изявление в този смисъл.
По първия спорен с оглед становищата на страните въпрос за не- действителността на сключения между тях договор от 02.07.2003г., намира следното: В депозирания по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата мол ба ответникът е направил възражение за нищожност на процесния договор по ради противоречие със закона, като се позовава на конкретни нормативи, и на противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. При условията на евентуалност поддържа възражение за прекратяване на договора.
Основателно е оплакването на въззивника за неправилност на на- правения от състава на СГС извод, че въпросът за недействителността на до- говора е решен от „арбитражни” органи, с решението на което съдът, раз- глеждащ имуществените спорове между страните, следва да се съобрази. Предмет на развилото се пред Комисията за трансфери на Б., като първа инстанция, и пред Апелативната комисия на Б., като втора инстанция, производство, е въпросът за предоставяне статут на „свободен състезател” на М. К., инициирано по негова молба. По повод на обжалването от ВК”С.” на решението на Комисия за трансфери на Б. от 31.07.2007г., с което на молителя е разрешен статут на „свободен състезател”, втората ин- станция, която с решението си от 11.09.2007г. е потвърдила акта на първия орган, само в мотивите с оглед възраженията на страните е изложила съобра- жения за недействителност на процесния договор, които обаче не се ползват със „сила на пресъдено нещо”, съответно не обвързват съда в настоящото про изводство. Това налага обсъждане на своевременно направените от ответна- та страна възражения за нищожност на договора.
Сключеният на 02.07.2003г. между страните, с нотариална завер ка на подписите им, ненаименован договор е с предмет уреждане на взаимо- отношенията по повод сключване от спортиста на договори с български и чуждестранни волейболни клубове, като спортистът възлага на Клуба изклю чителните права да го представлява, съветва и подпомага при подготовката, сключването и осъществяването на всяко преминаване или подписване на та- къв договор /чл.1/. Тълкуването волята на страните, обективирана в договора, от една страна, а от друга - изявленията на ищеца в хода на производството, мотивира съда да приеме, че страните са изразили воля за сключване на дого вор за посредничество при осъществяване трансфер на състезателните права на Спортиста.
Възражението на ответника е, че процесният договор не е съобра- зен с императивни изисквания на Правилника за състезателните права и въ трешен трансфер /ПСПВТ/, приет от УС на Б. на 20.08.1999г., на основа- ние законова делегация – чл.19, ал.1,т.4 и 9 от Закона за физическо възпита- ние и спорта, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 15, ал.3, регламентираща задължителните елементи на трудовия договор или договора по занятие меж- ду състезателя-професионалист и спортния клуб по волейбол, от името на който извършва тренировъчна и спортно-състезателна дейност. Доколкото процесният договор няма за предмет уреждане на правоотношения по повод извършваната от спортиста тренировъчна и спортно-състезателна дейност от името на Клуба, сочената разпоредба от ПСПВТ в случая е неприложима. Нещо повече, в чл.8 от процесния договор е посочено, че ако Клубът ангажи- ра Спортиста да се състезава от негово име за даден сезон, въпросът по раз- мера на трудовото възнаграждение и други, произтичащи от спортно-състеза- телната му ангажираност в Клуба, ще се уреждат в отделни договори /профе- сионални, трудови/ между страните. Между впрочем между страните е склю чен трудов договор от 20.12.2004г., едностранно прекратен от ответника К. на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 27.07.2007г., по който факт не се спори.
Основателно обаче, макар и по-общо развито, е възражението на ответника за несъобразяване с предвидените чл.4 и чл.5 от ПСПВТ изисква ния, които са задължителни по аргумент от чл.2, ал.2 и § 1 и 3 от ПЗР на Правилника, по следните съображения: Понятието „състезателни права” е де- финирано в чл. 4, ал.1 от ПСПВТ, като в ал.3 на текста е предвидена възмож- ността същите да са предмет на договор за трансфер, с който да се прехвър- лят от клуба, към който състезателят е картотекиран, в друг клуб, в резултат на което състезателят променя клубната си принадлежност. Т.е. трансфер на състезателни права от името на спортиста може да осъществява само клуб, в който спортистът е картотекиран. Към момента на сключване на процесния договор няма данни ответникът, в качеството му на спортист, да е бил картотекиран във ВК”С.”, съответно да е играел за същия / чл.5, ал.1 и 2 от ПСПВТ/, което е станало в по-късен момент – със сключването на тру- довия договор. Отразеното в договора, че Клубът е изключителен собстве- ник на „състезателните права” на Спортиста /чл.1.3/ противоречи на импера- тивни разпоредби на ПСПВТ. Само през периода, през който е действал тру довият договор между страните, по аргумент от чл.15, ал.1 от Правилника, може да се счита, че ищцовият Клуб е имал право да се разпорежда със състе зателните права на ответника К., съответно да е страна по трансферна сделка, но в качеството му на „работодател”. Сам по себе си процесният до- говор не дава право на Клуба да участва и представлява Спортиста при осъ- ществяване на трансфер, и клаузите в тази насока са нищожни като противо- речащи на горепосочените императивни разпоредби При това положение, обстоятелството, че ответникът е сключил договор за трансфер с друг клуб, без участието на ищеца, не представлява неизпълнение на валидно договорно задължение по процесния договор, което да обуслови отговорност за неустой ка по чл. 9 от същия. При това положение обстоятелството как и под каква форма ответникът е сключил договора с чуждестранния клуб, вкл. имал ли е надлежно придобит статут на „свободен състезател” е правно ирелевантно за настоящия спор. Същественото за спора обстоятелство е, че към момента на сключване на договора с италианския клуб – на 30.07.2007г., ищецът не е притежавал състезателните права на ответника.
Новопредставеното в хода на въззивното производство доказател ство – Протокол № 2 за взето на 10.02.2012г. на УС на Б. решение / т.е. в хода на производството/, с което е отменено решение от 11.09.2007г. на Апе- лативната комисия при Б., ведно с потвърденото с него решение на Ко- мисията по трансферите при Б. от 31.07.2007г., тъй като са по въпроса да- ли ответникът е придобил статут на „свободен състезател”, с оглед гореизло- женото е без значение за настоящия спор. При това положение не се налага обсъждане на събраните доказателства във връзка с оспорване автентичност- та и верността на протокола. Отделен е въпросът доколко УС на Б. разпо- лага с правомощия да разглежда жалба срещу решение на Апелативната комисия при Б. по този въпрос и то близо пет години след постановеното решение, както и какво е действието на въпросното решение във времето.
По тези съображения искът е неоснователен и поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора за настоящото производство на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, които съобразно представения списък и доказателства за извършва- нето им са в размер на 7 240 лв. / 7 200 лв. – възнаграждение за един адвокат и 40 лв. – разноски/. Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, който като съобрази условията по чл. 78, ал.5 от ГПК редуцира на 5 000 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд


Р Е Ш И:


ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.02.2012год., постановено по гр.д. № 3082/2010 год., І-12 състав на Софийски градски съд, ГК.
ОСЪЖДА Сдружение „Клуб В. при обединен спортен клуб „С.” да заплати на М. И. К. разноски за настоя щото производство в размер на 5 040 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.