СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
при секретаря М. ИВАНОВА с участието на прокурора от С. ПЕТКОВА сложи на разглеждане ВНОХД № 571 по описа за 2011 год., докладвано от съдия ПАУНОВА и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С присъда № 97 от 30.03.2011 год. на Софийски градски съд, НО, 15 състав по нохд № 2872/10 год. подс. Й. Б. О. е признат за виновен в това, че на 05.02.2007 год., около 16,20 часа в [населено място], [улица], пред жилищна кооперация, умишлено е умъртвил М. В. Я., поради което и на основание чл.115, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Подсъдимият Й. Б. О. е признат за виновен и в това, че на 05.02.2007 год., в [населено място], [улица], в ателие № 2 на партерния етаж, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси – газов пистолет марка „BLOW COMACT” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649 с демонтирана втулка, технически неизправен, но годен да произведе изстрел и шест броя патрони кал. 9 мм, снарядени с метална сачма и годни за стрелба, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗККВВОО и ППЗКВВООБ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 2 и 6 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. О. е наложено едно общо най-тежко наказание - седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Зачетено е времето, през което подсъдимият е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”. Подсъдимият О. е осъден да заплати на Т. Й. Т. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на деянието, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер, и в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски от гражданския ищец. Подсъдимият О. е осъден да заплати на В. К. Я. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на деянието, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер, и в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски от гражданския ищец. Огнестрелното оръжие и боеприпаси са отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. И. В. – упълномощен защитник на подсъдимия Й. Б. О. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. В допълнение жалбата подробно се развиват доводи за необоснованост, като се възразява срещу изводите на първостепенния съд по отношение възприетата фактическа обстановка. Конкретно се възразява срещу кредитирането на показанията на св. М., като се твърди, че в хода на производството той е давал противоречиви показания, че те не се подкрепят от други доказателства, че свидетелят не е добросъвестен. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че св. М. и пострадалият не са заварени при извършване на приготовление към кражба, като се сочат намерените в пострадалия предмети, извършените в предходни дни кражби в кооперацията, както и се твърди наивност и необоснованост на мотивите на съда в тази насока. Множество възражения се правят срещу фактическите изводи на първостепенния състав по отношение на развитието на събитията след слизане на св. М. и пострадалия с асансьора във входа на кооперацията, като се посочва, че фактите са тълкувани изолирано и без логическа и житейска връзка. Оспорва се извода на съда, че св. М. се е намирал на полуетажа, зад пострадалия, преди той да скочи от прозореца, като се твърди, че този извод няма доказателствена основа, докато логичният анализ на доказателствата, в частност – на кореспондиращите си показания на свидетелите Ц. и Б. О., сочи, че те са пресрещнали и задържали М. още при слизането от асансьора. Защитникът излага подробно и несъгласие с изводите на съда за това, че при скачането си от прозореца починалият Я. не е държал отвертка, като в тази насока навежда довод за това, че обясненията на под. Й. О. кореспондират с други доказателства, каквито са соченото от свидетели „дрънчене” на прозореца, показанията на полицейския служител Х., пресъздаващ заявеното в разговор след деянието от подсъдимия. Оспорва се и възприетия от решаващия съд извод за недостоверност на обясненията на подс. О. по отношение на агресивното поведение на пострадалия, като в тази насока се твърди обореност на показанията на св. М. от заключението на комплексната експертиза по отношение на позата на тялото на починалия при прострелването. Въз основа на развитите съображения за необоснованост на фактическите изводи, се правят и оплаквания във връзка с изводите за правната квалификация на деянието. Твърди се, че необосновано е отхвърлена защитната теза за произвеждане на изстрела в условията на неизбежна отбрана. Според защитника, подс. О. е бил твърдо убеден, че двамата младежи са крадци, че той, заедно със свидетелите Ц. и Б. О., решили непременно да задържат крадците. Че в стълкновението между подсъдимия и пострадалия, последният, като не е могъл да избяга, неизбежно е трябвало да преодолее действията на подсъдимия, и поради това извършил заплашителни агресивни действия към подсъдимия. Защитата излага твърдения, че към този момент действията на подс. О. са правомерни, защото целят задържане на лице, извършило престъпление; защото обективираните действия на пострадалия показват непосредствено противоправно нападение, даващо право на обекта на нападение на защита; че избраното оръжие в никакъв случай не обективира намерение за причиняване на смърт, а точният изстрел не е вследствие на прицелване, а се дължи на близостта между цевта на оръжието и тялото. В жалбата и допълнението към нея се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по двете обвинения. Алтернативно, по отношение обвинението по чл. 115 от НК, се иска изменение с прилагане на по-леко наказуемия състав по чл. 119 от НК, с налагане на санкция под средния размер и с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Иска се, в случай на потвърждаване на осъждането по чл. 339 от НК, да бъде приложен институтът на чл. 66 от НК. Иска се и отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната част, алтернативно – намаляване на размера на присъдените обезщетения.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитникът на подс. Й. О. – адв. И. В., поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. На първо място - излага подробно съображения за недостоверност на показанията на св. М., които, според него, неправилно са били безусловно кредитирани от първоинстанционния съд. Изложените доводи в тази насока преповтарят заявеното в жалбата и допълнителната такава – че свидетелят е криминално проявен, осъждан, задържан при инцидента, че заедно с починалия са осъществявали кражба; че показанията му са непоследователни; че те се опровергават от други доказателства – от експертното заключение за позицията на починалия при прострелването, от показанията на свидетелите Ц. и Б. О., от обясненията на подс. О.. На второ място – изразява несъгласие с възприетото от първия съд, че обясненията на подсъдимия се „нагласяват”. Във връзка с тезата за достоверност на обясненията, посочва показанията на полицейския служител – св. Х., по отношение на съдържанието на разговора му с подс. О. непосредствено след деянието. На трето място – защитникът преповтаря изложеното в жалбата и допълнението към нея във връзка с оценката на доказателствения материал, като посочва, че възприетото от фактическа страна в мотивите за това, че свидетелите О. и Ц. са останали в ателието, е в противоречие дори и със заявеното от св. М.. На четвърто място – посочва, че подсъдимият, ако е имал намерение на причини смърт, е щял да вземе друго оръжие, а не типично газово оръжие, което е размахвал за респект. По-нататък, защитникът отново излага съображенията си за това, че пострадалият е отворил прозореца във входа с отвертка, че се е насочил към подсъдимия с отвертка, което обективира негово противоправно поведение, докато в поведението на подсъдимия до този момент няма нищо противоправно, защото той иска да задържи лица, извършващи кражба в блока, а впоследствие, като е нападнат, има право да се отбранява, като ако са превишени пределите на отбраната, то това се дължи на уплаха и смущение. По отношение на обвинението по чл. 339 от НК, пледира за липса на умисъл за противоправно държане, защото е закупено официално. Предвид на тези съображения защитникът поддържа исканията си, изложени в жалбата.
Прокурорът пред настоящата инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от защитника на подсъдимия. Счита, че установените фактически положения са подкрепени от доказателствата по делото, както и че правната квалификация на деянието е вярна. Излага доводи, че се касае до убийство при евентуален умисъл, а не до неизбежна отбрана, доколкото няма доказателства за започнало противоправно нападение. Счита присъдата за обоснована и правилна и в частта относно осъждането за престъпление по чл. 339 от НК, като намира, че деянието е осъществено от подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна. Излага становище за основателност на жалбата само в частта относно искането за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия О. наказание.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител В. Я. – адв. К., моли да бъде оставена в сила постановената присъдата, като намира жалбата за неоснователна. Счита, че доказателствата са правилно преценени, като заявеното от подсъдимия за поведение на пострадалия съставлява единствено защитна теза.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Т. Т. – адв. М. М., излага доводи за това, че тезата на подсъдимия за осъществено спрямо него непосредствено противоправно поведение от пострадалия, съставлява единствено защитна теза, която не намира потвърждение в събраните по делото доказателства, които са били правилно оценени от първоинстанционния съд. Счита присъдата за правилна и обоснована и в частта относно уважените граждански искове. Пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подс. Й. О. заявява, че не се чувства виновен.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Софийски градски съд е събрал и проверил необходимия обем доказателствен материал за изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК, като е направил прецизен и задълбочен анализ на доказателствените източници. Фактическите изводи са обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните и писмените доказателствени средства, като е извършен всестранен и логичен анализ на събраните по делото доказателства. При спазване на процесуалния ред на събиране и проверка на доказателства и след извършване на обоснованата им и правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, които се споделят принципно и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция намира основания за корекция на възприетото от първия съд само по отношение на обстоятелството къде са се намирали св. Б. О. и св. И. Ц. към момента, в който пострадалият е скочил от прозореца, като това не съставлява промяна, касаеща съществените факти, значими за съставомерността на деянието. В хода на въззивното съдебно следствие са приети и приобщени писмени доказателства, касаещи характеристични данни за подсъдимия и неговото здравословно състояние, които не се отрязяват на практика на фактическите изводи, като допълнително подкрепят направените от първата инстанция изводи по отношение на обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия. Като втора инстанция по фактите и предвид възраженията в жалбата, настоящият състав извърши внимателна преценка на събраните пред първия съд доказателства и при този анализ не намери основания за съществена промяна на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, освен в посочената част. Фактите по отношение на съществените за отговорността на подсъдимия обстоятелства, са правилно установени и касаят следното:
Подс. Й. О. е с отлични характеристични данни, както по местоживеене, така и от институциите, където е работил, уважаван, обществено ангажиран гражданин. Подсъдимият е иконописец. Като ловец, член на Б., същият разполагал с различни видове оръжия и освен ловни пушки, имал и газови оръжия. Към 05.02.07 г. бил на 57 години.
Подс. Й. О., синът му - св. Б. О., свидетелите Е. и Л. И., живеели в [населено място], на [улица]. Подсъдимият имал ателие на партерния етаж в кооперацията, а синът му - апартамент на петия етаж. Св. Л. и Е. И. живеели на 4 етаж на същата кооперация. На 03.02.07 г. от дома на свидетелите И. била извършена кражба на якета, шалче и документи, към която, според св. М., били причастни, той и пострадалият Я..
Пострадалият М. Я. към 05.02.07 г. бил 25-годишен, бил с наркотична зависимост и имал криминални прояви. Наркотично зависим и с криминални прояви бил и св. М..
На 05.02.07 г. около 16 ч., свидетелите И. Ц. и Л. Н., приятели на подсъдимия, били на гости в ателието му в кооперацията на [улица]. Поводът за гостуването бил току що завършена икона от подсъдимия. На същата дата - 05.02.2007 г. след обяд, св. М. и пострадалият М. Я., които се познавали от немалко време, отишли в кооперацията на [улица], като, макар входната врата да се заключвала, те успели да влязат във входа. Качили се на последния етаж. В същото време св. Б. О. излизал от апартамента си и видял двамата младежи. На въпроса му, какво правят там, те отговорили, че търсят своя позната. След като се поинтересувал за името й, свидетелят О. им казал, че такова лице не живее във входа и тръгнал по стълбите, а св. М. и Я. застанали пред асансьора да го изчакат. Слизайки по стълбите, св. О. си спомнил, че преди няколко дни е станала кражба от апартамент във входа и се усъмнил в намеренията на тези две непознати лица. Отишъл в ателието на баща си на партерния етаж, където заварил и св. Ц. и св. Н.. Пред баща си и свидетелите изказал съмненията си, че в кооперацията са лицата, които са обрали съседа им Л. И. преди два дни. Щом чул това, подс. О. предложил на останалите да ги заловят, на св. Н. поръчал да извика полиция. Подс. О. взел притежавания от него сигнално-газов пистолет марка „BLOW СОМРАСТ”, модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, на който от преди била махната втулката и бил зареден с патрони с метална сачма. Тримата излезли извън кооперацията, като заключили входната врата на същата, за да не могат двете непознати лица да избягат. В същото време от асансьора на партера слезли двамата младежи - св. М. и пострадалия Я.. Те се опитали да излязат през вратата на кооперацията, но установили, че е заключена, а отвън бил подсъдимият, държащ пистолет, както и други лица. След като видели, че така няма да напуснат кооперацията, пострадалият Я. тръгнал нагоре по стълбите, следван на известно разстояние от св. М.. Когато стигнали на стьлбищната площадката между партера и първия етаж, Я. отворил прозореца, който при самото отваряне издал специфичен дрънчащ звук, стъпил на рамката му и се подготвил да скочи. Св. М. се намирал зад него. Подс. О. забелязал появата на М. Я. на прозореца и му извикал: „С. там! Ще те застрелям!”, като продължавал да държи пистолета си. Въпреки това предупреждение, Я. скочил, като се приземил на краката си, без да пада или да се подпира на ръце. Озовал се пред подсъдимия, леко вдясно, на около 2 м разстояние от подсъдимия. В този момент подс. О. произвел изстрел към Я., който причинил на пострадалия нараняване в областта на сърцето. Независимо от нараняването, Я. успял да побегне в страни. Св. М., който видял случващото се, се уплашил и тръгнал обратно надолу по стълбите към входната врата. Във входа влязъл подсъдимият, който ударил свидетеля с пистолета по главата и го притиснал към колоната при пощенските кутии във входа. В този момент, привлечени от шума от произведения изстрел, от четвъртия етаж във входа пеша слезли и свидетелите Е. и Л. И., които видели отворения прозорец на междуетажната площадка. От вратата на ателието, собственост на подсъдимия се показала и св. Н.. Свидетелите И. забелязали, че св. М. носи откраднатия преди 2 дни от апартамента им шал. Св. Н. успяла да се свърже със спешния телефон тел. 166, предоставила го на св. И., като в 16,30 ч., св. И. се обадил и подал сигнал, че в кооперацията, находяща се на посочения адрес, е заловен извършител на кражба.
Междувременно, независимо че бил прострелян, М. Я. успял да измине разстоянието от [улица] до кръстовището на [улица]с [улица], където паднал до сладкарница „Д.". Това било забелязано от неустановена жена, която съобщила на свидетелите П. и Ц. Г. - работещи в нея, че отпред има умиращ човек. Била извикана „Бърза помощ” и пострадалият бил транспортиран с линейка до МБАЛСМ „Пирогов”. По пътя за болницата М. Я. починал, за което в 17,15 ч. било подадено съобщение в полицията.
На място в кооперацията на [улица] пристигнали полицейските служители – свидетелите Х. Х., П. Д., М. М. и П. П.. Св. М. М. и св. П. П. закарали св. М. и св. И. в V РПУ, като св. М. бил задържан за срок от 24 часа.
Подсъдимият разказал на свидетелите Х. и Д. – полицейски служители, за случилото се, като посочил факта, че със св. М. е имало още едно момче, което скочило от прозореца, но той го прострелял с пистолет, който бил със свалена втулка и че е стрелял с патрон със сачма. Подс. О. завел св. Х. до ателието, където след събитието бил оставил пистолета, заедно с пълнителя и с гилзата, която прибрал от улицата, и му ги показал.
Впоследствие бил извършен оглед на тротоарната отсечка пред кооперацията, в самата кооперация и в ателието на подсъдимия, за което били изготвени съответните протоколи и албуми към тях. В ателието на подсъдимия били намерени и иззети два броя пистолети - единият марка „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, заедно с пълнител и 6 броя патрони и една сребриста гилза, и друг - „Blow magnum”, модел Р 92, с № 6-60903, поставен в дървено сандъче.
На 05.02.2007 г. св. Р. Н., работеща като медицинска сестра в МБАЛСМ „Пирогов” предала с протокол за доброволно предаване вещите, намерени у починалия М. Я., които били описани. Между вещите, намирали се у починалия, имало отвертка с обща дължина 21,2 см, 2 бр. ножчета, ножица и други лични вещи.
На следващия ден, 06.02.2007 г., било извършено разпознаване с участието на св. М., при което процесуално-следствено действие свидетелят посочил подс. О. като лицето, което е стреляло по М. Я..
Според заключението на СМЕ, причината за смъртта на пострадалия е огнестрелно нараняване /пробиване/ на сърцето, довело изливане на значително количество кръв в сърцевата торбичка и до притискане – тампонада на сърцето. Според устните разяснения на вещото лице д-р Х., полученото огнестрелно нараняване на сърдечния мускул е с минимална входна и изходна рана, като кървенето от сърдечната камера настъпва с по-бавен темп, при което се развива сърдечната тампонада, т.е. изпълване на около сърдечната торбичка с кръв. Наличието и на кръвни съсиреци, а не само течна кръв сочи, че в конкретния случай, смъртта не е настъпила моментално, а с по-бавен темп, т.е. в порядъка на минути, през което време до момента на затрудняване на движението на сърцевия мускул, пострадалият е могъл да извършва действия, включително и да се придвижи на известно разстояние. Това придвижване може отначало да бъде осъществено чрез тичане, с постепенно забавяне на движенията, до мястото, където е бил намерен пострадалия.
Според съдебно химическата експертиза № А-86/13.02.2007 г. в кръвта на пострадалия не е доказано при изследването наличието на етилов алкохол, а според съдебно химическата експертиза № 70/02.03.2007 г., в кръвта и урината на пострадалия е установено наличието на морфин.
Видно от заключението на комплексната медико-балистична експертиза, вещите лица посочват няколко варианта на разположение между стрелящия и починалия Я.. Според тях, не съществува възможност нараняването да е получено при положение на стрелящ на тротоара пред кооперацията и пострадал, намиращ се на прозореца на стълбището. Вариантите, които се посочват в експертизата, са при положение, че и стрелящ и пострадал са се намирали на тротоара и визират три основни положения на тялото на последния – изправено, клекнало и легнало по гръб положение, като според експертите, огнестрелното нараняване е възможно да се получи при клекнало положение на пострадалия, в динамиката на движение при приземяването му, като стрелящият е бил с лице към пострадалия, леко в дясно от него. В устните си разяснения в съдебно заседание експертите посочват, че считат, че най-вероятното положение на пострадалия при получаване на нараняването е било клекнало с приведено напред туловище.
От съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства № 22/2007 се установява, че по дрехите на пострадалия - черна памучна тениска с щампа, по предната дясна повърхност, светло кафяв вълнен пуловер с цип и светли дънки, има наличие на кръв от човешки произход, като на кръвта по дънките не е определена кръвно-груповата й принадлежност, поради изчерпване на материала, но кръвно-груповата принадлежност на кръвта по другите два обекта е определена и може да произхожда от пострадалия. По другите дрехи на същия не е открита кръв.
Според заключението на био-физико-техническата експертиза на веществени доказателства № 7/2007 г. е установено, че пробойната на плата на якето и пуловера на пострадалия съответстват по локализация и морфология. Повредата на тези дрехи съответства по локализация и на установеното при аутопсията огнестрелно нараняване на гърдите на пострадалия. Установява се още, че около повредата на плата на якето и пуловера не са намерени оловни метални частици, като допълнителни фактори на изстрел, произведен от оръжие заредено със стандартен олово съдържащ боеприпас. Липсата на оловни метални частици около пробойната на плата, според експертите, води до извод, че изстрелът е произведен от далечно разстояние. В устните разяснения в съдебно заседание вещите лица посочват, че разстояние от метър – метър и половина, е в рамките на възприетото „далечно разстояние”.
От заключението на експертизата на веществени доказателства по метода на Д. анализ, № 07/Д.-52 се установява, че по изследваните обекти пистолети Blow magnum”, модел Р 92, с № 6-60903 и пистолет марка „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, е открита смес от биологичен материал в различно съотношение от поне три лица от мъжки пол. Открития биологичен материал в по-голямото количество формирал алели с по-висок интензитет, които могли да се групират в най-вероятен Д. профил. Според Д. експертизата на веществени доказателства № 07/Д.-235, по пистолетите, обект на изследване, има клетъчен материал на подсъдимия Й. О..
От извършената дактилоскопна експертиза е видно, че върху изследваните обекти, а именно пълнителя с 6 броя патрони кал. 9 мм, снарядени с метална сачма и върху пистолет „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, са открити годни за идентификация следи, които са идентични с отпечатъка съответно на средния пръст на лявата ръка и на малкия пръст на лявата ръка на подсъдимия Й. О..
Според заключението на физикохимическата експертиза, по изследваните ацетонови обтривки, иззети от ръцете на подсъдимия, по пуловера и контролната проба, иззета от гърба на пуловера, е констатирано наличие на нитроцелулоза, която е основен компонент в състава на бездимните барути. Според експертите, наличието на нитроцелулоза по контролната проба, взета от гърба на пуловера най-вероятно има битов произход. По дънките на подсъдимия не са намерени вещества, влизащи в състава на бездимните барути, а в пробата от обтривките на ръцете на подсъдимия не са регистрирани капсулни следи от изстрел.
Според заключението на балистичната експертиза, газов пистолет „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, е технически неизправен, понеже е с демонтирана втулка в канала на цевта и неправилно функциониращ предпазен механизъм, но е годен да произведе изстрели, включително и да стреля с твърд снаряд през цевта. Вещото лице дава заключение, че състоянието, в което е представен пистолетът, го определя като огнестрелно оръжие. При изследването е установено, че с пистолета е стреляно след последното му почистване. Изследваните 6 броя патрони, калибър 9 мм, иззети от жилището на подсъдимия, са снарядени с метална сачма, те са годни за употреба и могат да бъдат изстреляни през цевта на пистолета „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, при положение, че е демонтирана предпазната му втулка и тези патрони представляват боеприпаси, не са „стоп-патрони”. Експертните изводи по отношение на намерената до пистолета гилза, която е част от патрон кал. 9 мм, предназначен за сигнално-газови пистолети кал. 9 мм, са, че е изстреляна с пистолет „BLOW СОМРАСТ” модел 2002, кал. 9 мм, № 24649. Според вещото лице, сачмата, намерена при аутопсията в тялото на пострадалия, е сходна по конструктивни характеристики със сачмите, с които са снарядени изследваните от експертизата 6 броя патрони кал. 9 мм в пълнителя.
Според заключенията на изготвените съдебнопсихиатрични експертизи за св. В. М., същият страда от наркомания опиев тип, зависимост към хероин, което не съставлява психично заболяване в тесен смисъл, като психичното му състояние позволява правилно да възприема и възпроизвежда фактите от обективната действителност. Свидетелят, дори да е бил в състояние на абстиненция или интоксикация, е със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото.
Съдебнопсихиатричната експертиза за подсъдимия Й. О. дава заключение, че същият не страда от същинско психично заболяване, интелектуалните му възможности са в норма, към момента на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към датата на смъртта на М. Я., неговите родители - В. Я. и Т. Т., живеели разделено, като пострадалият живеел при баща си. До инцидента М. Я. и баща му се грижели един за друг. След като св. Я. претърпял оперативна намеса, пострадалият му предоставял и парични средства. Двамата поддържали близки отношения, правели планове да продължат да живеят съвместно и затова след смъртта му бащата изпитвал силно страдание от загубата като изпаднал в апатия. Независимо от обстоятелството, че не живеел е майка си, М. Я. често се виждал с нея, чували се по телефона, поради което в резултат от загубата на сина си св. Т. тежко преживяла този факт, постоянно плачела, здравето й се влошило, което наложило тя да потърси специализирана помощ.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е извел изводите си от фактическа страна въз основа на дължимия анализ на събраните по делото доказателства. Не се констатират съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, като фактическите изводи са изведени при изискуемото от закона, подчинено на правната и формална логика обсъждане на доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност. Първостепенният съд е изложил мотивирани съображения по отношение кредитирането на доказателствените източници и е обосновал решаващите изводи относно механизма на извършване на деянието въз основа на системата от доказателствени източници, като пространно е обсъдил доводите и възраженията на защитата във връзка с оценката на доказателствата и тяхното кредитиране. Оплакванията в жалбата по отношение необоснованост на фактическите изводи, според настоящия състав, са основателни само по отношение на едно от фактическите обстоятелства, възприети от първоинстанционния съд – това, че свидетелите Б. О. и Ц. са се намирали в ателието на подсъдимия към момента, в който е бил отворен прозореца и произведен изстрелът. Възприемането на други фактически изводи за това обстоятелство от настоящата инстанция се основава на различна преценка на показанията на св. Б. О., като това не се отразява на цялостния извод за правилна доказателствена дейност на първоинстанционния състав.
За да формира изводите си по фактите, настоящата инстанция, както и първостепенният съд, подложи на критичен анализ събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимия О., депозирани пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите В. М., Б. О. и И. Ц., П. Д., Х. Х., Л. И., Е. И., Л. Н., А. В., С. Г., П. П., Ц. П. и М. М. в съдебно заседание и приобщени такива от досъдебното производство чрез прочитане на основание чл. 281 от НПК, показанията на св. Р. Н. и С. Г., депозирани във фазата на досъдебното производство и включени в доказателствения материал чрез прочитане, на свидетелите Т. Т., В. Я., П. Ч., А. Г.; писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие - л. 40-41, т. І от ДП и албум, протокол за оглед на местопроизшествие - л. 44-46, т. І от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие - л. 47-48, т. І от ДП и албум, протокол за претърсване и изземване - л. 54-56, т. І от ДП и албум, протокол за оглед - л. 67-68, т. І от ДП и албум, протокол за оглед на лице - л.76, т. І от ДП и албум, протокол за обиск и изземване - л. 80, т. І от ДП, протокол за разпознаване на лица - л. 162, т. ІІ от ДП и албум, протоколи за разпознаване - л. 166-169 т. ІІ от ДП, протокол за доброволно предаване -л. 281 т. ІІІ от ДП, протокол за оглед на веществени доказателства - л.282-285 т. ІІІ от ДП и албум, протоколи за доброволно предаване - л.291, 292, т. ІІІ от ДП; експертните заключения на съдебномедицинска експертиза на труп /л. 171-173/, съдебно химически експертизи /л.174, л.175/, съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 194-197/ и тези, назначени и приети в съдебната фаза, съдебно медицински експертизи на ВД по метода на Д. анализ /л.202-205, л.209-212, л.213-216/, съдебномедицинска експертиза на ВД /л.220-224/, съдебномедицинска био-физикотехническа експертиза /л.228-229/, балистична експертиза /л.235-247/, комплексна медико-балистична експертиза /л.251-259/, дактилоскопна експертиза /л.266-268/, физикохимческа експертиза /л.277-278/; писмените доказателства: характеристики на подсъдимия, приложени на ДП, свидетелство за съдимост, справка за извършена проверка по дневниците за получени сигнали в V РУ-СДВР за 5.02.07 г. и заверени копия от същите, справка от Б. – Н., медицинска документация, както и писмените доказателства, приети от настоящата инстанция - творческа характеристика на Й. О., благодарствена грамота, свидетелство за дарение, медицинско направление, етапна епикриза, медицински протокол от ЛКК, медицинско изследване, амбулаторен лист, протокол от ТЕЛК. Тук е необходимо да се отбележи, че настоящият състав не цени в рамките на доказателствената съвкупност представената от защитата „Подписка-Свобода за иконописеца Й. О.”, тъй като тя няма характер на доказателство или доказателствено средство, не съдържа и не пресъздава конкретни фактически данни, свързани с обстоятелствата, подлежащи на доказване в производството, а заявява единствено субективно позиция на подписали я граждани.
Обсъждайки доказателствената съвкупност и на плоскостта на възраженията в жалбата, преди всичко настоящият състав отбелязва, че липсва спор по факта на причиняване на смъртта на Я., за това, че смъртта е настъпила в резултат на огнестрелно нараняване, описано в експертното заключение, че подс. Й. О. е произвел изстрел, причинил това нараняване и свързания с него летален изход. Тези обстоятелства несъмнено и безпротиворечиво се извличат от кореспондиращите си в тази насока гласни и писмени доказателства и експертни заключения.
Основните оплаквания в жалбата са свързани с необоснованост на фактическите изводи на първостепенния съд и неправилна оценка на доказателствата по отношение на няколко обстоятелства, включени в предмета на доказване, въз основа на което се претендират и различни правни изводи. Тези обстоятелства касаят конкретното развитие на инцидента – къде се е намирал св. М. непосредствено преди и по време на извършване на деянието, държал ли е пострадалият Я. отвертка в ръката си при скачането от прозореца и имал ли е той агресивно нападателно поведение спрямо подсъдимия непосредствено преди прострелването му. По отношение на тези обстоятелства действително са налице противоречия в гласните доказателствени средства, като тези противоречия детайлно и последователно са обсъдени от първоинстанционния съд. Освен това, решаващият съд е мотивирал подробно и убедително преценката си защо дава вяра на едни гласни доказателства, а други счита за заинтересовани и не ги поставя в основата на фактическите си изводи, преценката си за достоверност на гласните доказателствени източници, анализирането им при критично съпоставяне с други обективни доказателства. Въззивната инстанция не констатира съществени недостатъци в дейността по оценка и анализ на доказателствата, извършена от първия съд, като гласните доказателства са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, във връзка с фактическите данни, съдържащи се в други доказателства. Единствената критика в тази връзка, е по отношение неправилна преценка на гласни доказателства във връзка с възприемане на един от фактите, в цялостно правилно изградената фактическа обстановка. Поради тези съображения, а и като извършва собствена доказателствена преценка, този съдебен състав счита оплакванията на защитата в тази насока за неоснователни.
По отношение на основните значими обстоятелства от фактическа страна, съществени фактически данни се съдържат в показанията на свидетелите М., Б. О., Ц., както и в обясненията на подс. О.. Макар и принципно да се съгласява с оценката на тези гласни доказателства, подробно и аргументирано изложена в мотивите на първоинстанционната присъда, настоящият състав, предвид възраженията в жалбата, следва да изложи собствени съображения във връзка с изискуемото обсъждане на доказателствените средства. Освен това, за разлика от първоинстанционния съд, настоящият състав приема от фактическа страна различие по отношение на обстоятелството къде са се намирали свидетелите Б. О. и И. Ц. към момента, в който двамата младежи са слезли с асансьора пред входната врата. Във връзка с това обстоятелство въззивният съд цени същите гласни доказателства, но прави въз основа на свидетелските показания различен фактически извод, като това не се отразява на цялостната преценка за правилно извършена оценка на доказателствата и обоснованост на съществените фактически изводи, направени от първостепенния съд. Освен това, промяната във възприетото по отношение на този факт, доколкото не се отнася до съставомерни признаци, а само касае изграждане на цялостна фактическа картина в нейната динамика и е свързана с достоверността на доказателствени средства, не се отразява на последващите правни изводи.
Според въззивния съд, показанията на св. В. М. правилно са залегнали в основата на фактическите изводи на първия съд по отношение на събитията, предшествали деянието, конкретните действия на подсъдимия, поведението на пострадалия, като обосновано първоинстанционният съд ги е оценил като достоверни и добросъвестни. Жалбата от защитника на подсъдимия съдържа множество възражения срещу кредитирането на показанията на този свидетел, като на първо място, като основание да се приеме недостоверност, се сочат обстоятелствата, че свидетелят е криминално проявен и е наркотично зависим. И според настоящия състав, фактът на наличие на данни за неправомерно поведение на св. М., обусловило криминалната му регистрация, сам по себе си не може да съставлява основание за дискредитиране на показанията му, защото доказателствената стойност на доказателственото средство не може да е отнапред определена, без да има конкретни основания за съмнение за недобросъвестност при свидетелстването. Въпросът за свидетелската годност на М. във връзка с установената наркотична зависимост е подробно изследван от първия съд, като в тази насока са съобразени заключенията на приетите съдебно психиатрични и психологични експертизи за този свидетел, според които, макар същият да страда от наркомания опиев тип, зависимост към хероин, психичното му състояние позволява правилно да възприема и възпроизвежда фактите от обективната действителност и дори да е бил в състояние на абстиненция или интоксикация, е със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото. По-нататък, самостоятелната оценка на показанията на св. М., сочи на извод за тяхната логичност и последователност в пресъздаването на събитията, като освен това не е налице твърдянато от защитата противоречие в показанията му, давани в разпитите му в различните етапи на производство. На практика, описанието на събитията в тяхната последователност, съдържащо се в показанията на М. пред първоинстанционния съд, в приобщените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК негови показания на ДП – л. 138, т. І, в приобщените в цялост чрез прочитане показания пред друг съдебен състав (протокол от 09.02.2009 г. по нохд № 518/08 г.), не разкриват противоречия по отношение на съществените факти, като свидетелят трайно, по един и същи начин, логично и последователно дава показания за възприетите от него факти.
Макар действително при разпита на М. пред първоинстанционния съд да е констатирано противоречие с показанията му, дадени на досъдебното производство, по отношение на въпроса каква е причината заедно с Я. да отидат в кооперацията на [улица], което е дало основание за прочитане на показанията от досъдебното производство (л. 138, т. І ДП), това съществено противоречие не съставлява основание за отричане на достоверността на цялостните му свидетелски показания, защото по отношение на останалите обстоятелства те са последователни и не се набелязват фактически противоречия. Освен това, доколкото в показанията си на досъдебното производство св. М. е заявил, че заедно с Я. на 03.02.2007 г. отишли в кооперацията на [улица]и от един апартамент са откраднали дрехи, че на 05.02.2007 г. отишли в същата кооперация и проверили дали има отворени врати, за да вземат „нещо”, тези негови показания го уличават в престъпление. В качеството си на свидетел, М. има право да откаже да отговаря на въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление, и след като му е било разяснено това право на досъдебното производство, той е свидетелствал по този начин. Това, че в съдебното производство посочва друга причина за отиване в кооперацията – да търсят техен познат, в противоречие със заявеното на досъдебното производство, според съда, не лишава неговите показания от достоверност, защото избягването на уличаващи себе си показания пред първоинстанционния съд следва да се прецени като разбираема психологическа реакция.
Не могат да бъдат преценени като съществени противоречията в показанията на св. М. относно пресъздадените от него възприятия за това, кога подсъдимият е стрелял към Я. – в приобщените показания от ДП, свидетелят е казал, че подсъдимият е стрелял преди пострадалият да скочи от прозореца, в прочетените показания пред друг съдебен състав е заявил, че не е сигурен дали пострадалият е скачал или е бил вече на земята, когато е чул изстрела, в показанията пред първоинстанционния съд, че подсъдимият стрелял, когато М. скочил от прозореца. Следва да се възприеме, че не се касае до противоречие, на първо място, защото описваните факти от свидетеля се случват в изключително кратко време, за секунди, второ, защото на практика свидетелят не посочва категорично времето на изстрела, като той го е възприел в изключително краткия интервал между тръгването на пострадалия да скача от прозореца и скока му.
Оценката на тези свидетелски показания следва да се направи и чрез съпоставянето им с други обективни доказателства. Така, фактическите данни, сочени от св. М. за това, че с пострадалия Я. са се качили на 4-5 етаж на кооперацията и там са провели разговор с мъж, като са му казали, че търсят свой познат, намират потвърждение в показанията на св. Б. О.. По-нататък, св. М. сочи, че с пострадалия са слезли с асансьора и понеже са заварили входната врата заключена и видели пред нея хора, са се върнали по стълбището с намерение да излязат през прозореца на междуетажната площадка. Такива са фактическите данни в показанията му както на ДП, така и пред предходен съдебен състав, така и пред първоинстанционния съд. Свидетелят дава показания и за това, че пред входа на кооперацията е имало хора, сред които той идентифицира подс. Й. О., който е държал пистолет в ръката си. Също така е категоричен, че когато са слезли от асансьора, за да излязат от кооперацията, вътре във входа не е имало никой.
На показанията на св. М. по тези обстоятелства се противопоставят показанията на свидетелите Б. О. и И. Ц.. Според настоящия състав, тези свидетелски показания правилно и обосновано не са кредитирани с доверие от първостепенния съд. За да се достигне до такъв извод, на първо място следва да се вземе предвид, че св. Б. О. е син на подсъдимия, близък родственик и поради това му отношение към подсъдимия се поставя под съмнение неговата незаинтересованост; св. Ц. е близък дългогодишен приятел на подс. О., което обстоятелство също изисква внимателна преценка на достоверността на показанията му. Допълнително основание да не се кредитират показанията на св. Б. О. е това, че показанията му пред съдебния състав и тези от досъдебното производство (л. 133, т. ІІ), приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4 от НПК, са в драстично противоречие по отношение на всички съществени фактически елементи. Докато в разпита си в съдебно заседание свидетелят твърди, че само баща му е бил отвън, пред входната врата, че той, заедно със св. Ц., е задържал св. М. след слизането му заедно с пострадалия с асансьора, като го притиснали до пощенските кутии, а пострадалият избягал нагоре по стълбите, че докато държали М., чул трясък от прозореца, вика на баща си „С.” и изстрел, след което баща му влязъл и ударил свидетеля, коренно различни са показанията, които той дава при разпита си на досъдебното производство. В този си разпит твърди, че като срещнали двамата младежи на слизане от асансьора, баща му извикал да се приберат и те със св. Ц. влезли обратно в ателието, от където чули издрънчаването на прозореца и гърма, че след това е излязъл на стълбището, видял е отворения прозорец и едно от момчетата, което бутнал надолу и там задържал заедно с Ц.. Видно е, че разликите в показанията на св. Б. О. в различните фази на производството са особено съществени, като показанията му пред съда, поради съдържанието и на обясненията, дадени от неговия баща – подс. О., еволюират, за да обслужат защитната теза, включваща невъзможност св. М. да е възприел случващото се от прозореца. Свидетелят О., след констатиране на противоречията в показанията му в съдебното заседание на първата инстанция, не може да даде обяснение за това противоречие, като само голословно заявява, че поддържа казаното пред съда. При тези съществени противоречия, както и предвид на това, че нито показанията на досъдебното производство, нито тези в съдебната фаза са в кореспонденция с други доказателства, а напротив – са в противовес на заявеното от св. М., не може да се обоснове възприемането като достоверни и незаинтересовани на показанията на св. Б. О. на досъдебното производство, както е сторил първостепенния съд. Макар в основни линии разказаното от св. О. пред първостепенния съд да е в унисон със заявеното от св. Ц., между тези свидетелски показания също се констатират някои противоречия, който, при все че не са съществени, поставят под съмнение достоверността им. В тази насока не може да се подмине без внимание обстоятелството, че макар и двамата да твърдят, че се е състоял разговор между тях и двамата младежи, не пресъздават еднакво съдържанието на този разговор; докато св. О. твърди, че са се спречкали с тях при пощенските кутии и са провели разговор, св. Ц. твърди, че от разговора младежите са се притеснили и единият ги е избутал и хукнал нагоре. По отношение на показанията на св. Ц. също следва да бъде споделена преценката на първоинстанционния съд, който не ги е кредитирал с доверие. Този извод се налага освен от съображения за пристрастност поради приятелските отношения с подсъдимия, също и предвид противоречието между показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство и частично приобщени чрез прочитането им (л. 142, т. ІІ) и тези, депозирани в съдебната фаза. В показанията си на ДП свидетелят твърди, че след като срещнали двете момчета във входа, след тях излязъл подс. О. и им се заканил, че ще ги „спука”, след което излязъл пред входа, а св. Б. О. заключил вратата и двамата хванали единия от младежите. Различни са показанията му пред първостепенния съд – по отношение на поведението на подсъдимия. Тези противоречия в показанията му в различните фази на производството са допълнително основание за извод за недостоверност.
Поради изложените съображения, правилно и обосновано са кредитирани показанията на св. М. по отношение на посочените факти, а не непоследователните показания на свидетелите Б. О. и Ц.. Показанията на М., освен това, се преценяват като достоверни посредством проверката им чрез фактически данни, съдържащи се в други доказателствени източници. Така, описанието на местоположението и вида на прозореца – с дървена рамка, съответства на данните в други гласни доказателства, както и на тези, съдържащи се в протоколи за оглед, в които е констатирано местоположението и състоянието на прозореца.
В допълнение към това, показанията, дадени в съдебната фаза от свидетелите Б. О. и Ц., освен че са в противоречие с показанията на св. М., не се подкрепят и от фактически данни, съдържащи се в други доказателствени средства. Така, св. Л. Н., която се е намирала сама в ателието по време на събитията, дава показания, че е възприела репликата „С.” и изстрел, а по-късно и разправия във фоайето, но не посочва да е възприела реплики на свидетелите О. или Ц. във входното пространство в същото време. Показанията на цитираните двама свидетели за това, че те са държали св. М. притиснат до колоната до пощенските кутии, като впоследствие е дошъл и подс. О., не се подкрепят и от заявеното от свидетелите Е. И. и Л. И.. Техните свидетелски показания следва да се възприемат като обективни и последователни, като св. Е. И. заявява, че незабавно след чутия изстрел е слязла много бързо пеша и при пощенските кутии е заварила само св. М. и подс. О., а св. Ц. бил извън кооперацията, като не е видяла св. Б. О.; св. Л. И. също посочва, че той и съпругата му са слезли незабавно след чутия изстрел, че е видял отворен прозореца на стълбищната площадка, че при пощенските кутии е заварил св. М., държан от подс. О., а св. Ц. и св. О. се намирали около входната врата.
Показанията на свидетелите Е. И. и Л. И. съдържат и информация по отношение на това, че три дни преди това събитие е била извършена кражба от жилището им, за това, какви са откраднатите предмети, за това, че св. М. е носел на врата си шал, откраднат тогава от тяхното жилище. Техните показания са във връзка с тези на полицейските служители св. М. М. и Пл. П..
Предвид изложения анализ на гласните доказателствени средства, според настоящия състав първият съд неправилно е приел, че свидетелите Б. О. и Ц. са се върнали в ателието, доколкото такива фактически данни са съдържат единствено в показанията на св. О. от досъдебното производство и те не намират опора в други доказателствени източници. Това, че тези свидетели не са се намирали във входа, а са били извън сградата, се извежда от показанията на св. М., които косвено се подкрепят от данните в показанията на св. Е. И. и Л. И. за това кои лица са заварили долу в и пред входа при слизането си, както и от показанията на св. Л. Н. за това, че е била сама в ателието по време на събитията.
По-нататък, в показанията на св. М. се съдържа информация за това, че подсъдимият, намирайки се пред входа на кооперацията, е държал пистолет, че е бил насочил пистолета към М. Я., когато той е тръгнал да излиза през прозореца и му е викнал „С., ще те застрелям”, като през това време свидетелят се е намирал зад пострадалия. По отношение и на тези съществени обстоятелства показанията на този свидетел са последователни и непротиворечиви в трите разпита, включени в доказателствената съвкупност. Св. М. описва, че Я. е отворил прозореца, като е имал малка трудност, но не е използвал инструмент за това. Свидетелят пресъздава възприятията си, че подсъдимият е стрелял, когато М. Я. е скочил от прозореца, заявява, че М. не е имал нещо в ръцете си. М. сочи също и това, че се е изплашил след изстрела, върнал се е в коридора пред входната врата, която отключили и първи влязъл подсъдимият, който опрял пистолета в главата му и го заплашил.
На посочените свидетелски показания се противопоставят обясненията на подс. Й. О., депозирани пред първоинстанционния съд, като от защитата се твърди, че тези обяснения необосновано не са кредитирани, доколкото същите се подкрепят от други доказателства по делото. Оплакванията на жалбоподателя в тази насока не се възприемат от настоящата инстанция, тъй като първостепенният съд е извършил задълбочена и правилна преценка на това гласно доказателствено средство и е изложил обосновани мотиви защо приема фактите, сочени в обясненията, за защитна версия. При извършване на собствена преценка, настоящият състав, както и първоинстанционният съд, съобразява двояката същност на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и като средство за защита, поради което внимателно съпоставя тези обяснения с другите обективни доказателства. Преди всичко следва да се отбележи, че преценката за достоверността на обясненията на подсъдим не може а приори да се прави от това към кой момент е депозирал обяснения, тъй като право на подсъдимия е да дава обяснения във всеки един момент от наказателното производство и е негов избор в кой момент ще изяви желание да депозира обяснения пред органа по ръководство и решаване. Така че, моментът, избран от подсъдимия, да даде обяснения, съставляващ освен това и част от позицията му по осъществяване на защитата, сам по себе си не може да обоснове извод за некредитиране на обясненията на подсъдимия. Затова, за преценка на доказателствената стойност на обясненията на подс. О., въззивният състав извършва оценка на вътрешната им логичност и последователност, а също и съпоставя това доказателствено средство с другите такива.
Според настоящия състав, не може да се изведе несъмнен извод за последователност и логичност в обясненията на подсъдимия, тъй като в рамките на разпита си пред първоинстанционния съд, дава противоречива информация за това, кога е видял пострадалия да държи отвертка в ръката си – веднъж заявява, че когато пострадалият е отворил прозореца, е възприел, че държи „нещо” в ръка, а едва впоследствие, когато Я. скочил, видял отвертка в ръката му. Малко по-натам в обясненията си пък твърди, че видял отвертката в ръката му още когато пострадалият извадил крака си над рамката. Противоречивост в твърденията му е налице и по отношение на обстоятелството кога пострадалият го е напсувал – за това обстоятелство информацията в обясненията също не е последователна, като соченото от подсъдимия се променя – един път това е станало още когато Я. е бил на прозореца, друг път – когато е скочил и тръгнал към него. Също така, първоначално твърди, че М. Я. „политнал” върху него при скока и той отскочил назад и се подпрял на една кола, а впоследствие посочва, че пострадалият се приземил и приклекнал, на около два метра от него, като в това време той, подпрян на една кола, извадил пистолета и стрелял. Тези вътрешни противоречия и непоследователност поставят под съмнение доколко обясненията могат да се оценят като достоверни.
Според обясненията на подс. О., след съобщението на сина му за подозрителните лица във входа, той е взел газов пистолет, сложил е пълнител и е излязъл пред входа. Според този доказателствен източник, М. Я. още при отварянето на прозореца е държал в ръцете си отвертка, скочил е, приклекнал и тръгнал срещу него, правейки крачка, с инструмента в ръка като „спринтьор на старт”, напсувал го, като в този момент подсъдимият извадил пистолета от джоба си, заредил го е и е стрелял. Тези обяснения на подсъдимия на първо място напълно се опровергават от кредитираните показания на св. М., който описва възприятието си за това, че още преди пострадалият да излезе на прозореца подсъдимият, намирайки се пред входа, е държал в ръка пистолета, че го е насочил към Я. и го е предупредил, ще че стреля. Съображенията за кредитиране с доверие на тези свидетелски показания бяха изложени по-горе.
Не може да се възприеме като основателно твърдението на защитника за това, че показанията на св. М. относно възприятията му за скачането на пострадалия от прозореца и прострелването му от подс. О., са недостоверни, защото се опровергават от заключението на комплексната медико балистична експертиза. Това възражение се базира на показанията на св. М. за момента на изстрела, доколкото той на досъдебното производство е твърдял, че подсъдимият е стрелял, когато Я. е бил стъпил на рамката на прозореца, за да скочи, като този механизъм на нараняването категорично се сочи от експертите като невъзможен. В тази връзка, по-горе бе обсъдено, че на практика в показанията на свидетеля в различните етапи на производството липсва категоричност за точния момент, в който е произведен изстрелът, като освен това се касае до възприятия за развитие на действия на две лица в много кратък интервал от време. Освен това, св. М. в приобщените му показания пред друг съдебен състав описва, че М. е скочил на краката си, без да се подпира с ръце и без да пада и бързо е избягал, че подсъдимият се е намирал лице в лице с него, малко под ъгъл, на разстояние метър - метър и половина, което не само не е противоречие, но е в унисон с експертните заключения. Според заключението на комплексната медико балистична експертиза, огнестрелното нараняване е възможно да се получи в редица варианти, като единият е при клекнало положение на пострадалия, в динамиката на движение при приземяването му, като стрелящият е бил с лице към пострадалия, леко в дясно от него, като според вещите лица, най-вероятното положение на пострадалия при получаване на нараняването е било клекнало с приведено напред туловище. Именно клекнало положение в динамиката на приземяване след скока на пострадалия се описва от св. М.. В същата насока е и заключението на съдебномедицинската био-физикотехническа експертиза (№ 7/07 г.) по отношение наличието на пробойна в дрехите на пострадалия – в предна дясна част, съответстваща като локализация на огнестрелното нараняване на гърдите, както и по отношение на разстоянието, от което е произведен изстрела. Така, заявеното от св. М., намиращо опора в експертното заключение, категорично се противопоставя на твърдяното от подсъдимия за това, че пострадалият се насочил към него като от „позиция за старт” и му отправил реплики.
Във връзка с твърденията на подсъдимия за това, че пострадалият е държал отвертка в ръката си когато е скочил от прозореца, следва да бъдат обсъдени няколко доказателствени източника, които, според защитата, с в подкрепа на заявеното от подс. О.. Несъмнено, от приложения по делото протокол за доброволно предаване (л. 281), показанията на св. Р. Н., приобщени чрез прочитане, както и от протокола за оглед на веществени доказателства (л. 282-285 и албум), се установява, че починалият М. Я. е носел у себе си измежду другите вещи и отвертка. Разбира се, това обстоятелство само по себе си не сочи на факти на нейното използване и не може само по себе си да подкрепи обясненията на подс. О. за това, че пострадалият е бил с отвертката в ръка при прострелването му.
По отношение на твърдението на защитата, че пострадалият е ползвал носената от него отвертка, за да отвори прозореца на междуетажната площадка, това твърдение се базира на житейски опит за това, дали лесно се отварят прозорците на стълбище, като освен това съставлява предположение, което няма опора в доказателствения материал. В тази насока, на първо място, св. М. отрича при отварянето на прозореца Я. да е ползвал помощно средство, като в кореспонденция с неговите твърдения са данните, съдържащи се в протокол за оглед от 05.02.2007 г., в който на л. 45, т. І са посочени констатациите при извършения оглед, включващ и прозореца на междуетажната площадка, като изрично е вписано, че липсват следи от насилие. Възраженията на защитата, че прозорецът не е бил внимателно огледан, очевидно не намират основание, тъй като, съобразно отразеното в писменото доказателствено средство, прозорецът, който като място е непосредствено свързан с деянието, е бил обект на оглед и в протокола са удостоверени констатациите по отношение на вида и състоянието му. Освен това св. Л. И., който е бил домоуправител, в показанията си пред първостепенния съд казва, че към онзи момент не е имало трудности при отварянето на този прозорец. Само фактът, че свидетелите са чули специфичен „трясък” от отварянето му не сочи на това този прозорец да е бил отворен с отвертката.
Не може да се приеме, че твърденията на подсъдимия в обясненията му по отношение на това, че пострадалият е държал отвертка, се подкрепят от показанията на св. И. Ц. в съдебно заседание за това, че във входа, когато ги спрели заедно със св. Б. О., едно от момчетата си бръкнало в джоба, извадило нещо, приличащо на отвертка и тръгнало към полуетажа. Както беше изложено по-горе, не са налице основания да се кредитират с доверие показанията на този свидетел пред първоинстанционния съд както поради наличието на заинтересованост, така и поради противоречието им с други доказателствени източници. Освен това, твърдения за наличие на такъв предмет у пострадалия, свидетелят излага едва при разпита си пред съда, като не е логично това съществено и впечатляващо обстоятелство да е било забравено и неспоменато от него при първоначалния му разпит на досъдебното производство. Доколкото за наличието на такава отвертка говори и подсъдимия в обясненията си пред първоинстанционния съд, то еволюцията в съдържанието на тези свидетелски показания сочи на поддържане на защитната теза на подс. О..
Във връзка с обясненията на подс. О. следва да бъдат обсъдени и показанията на св. Х. – полицейски служител, който е отишъл по подадения сигнал на мястото на инцидента и които съдържат производни доказателства, доколкото пресъздават разказаното му от подсъдимия. Първостепенният съд по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК е констатирал противоречия в показанията на този свидетел и е прочел частично тези, дадени на досъдебното производство, като е обосновал вярна констатация, че едва в показанията си пред съда за пръв път свидетелят посочва, че в разговора им с подсъдимия непосредствено след деянието е разбрал, че лицето е имало остър предмет в ръката си и е искало да скочи върху подсъдимия от прозореца. За тези съществени факти св. Х. споменава за пръв път немалко време след деянието, като, доколкото работата му на полицай е свързана с множество различни криминални случаи, не следва да се придаде достоверност на показанията му за тези обстоятелства, дадени доста време след случилото се. Така че, не може да се приеме, че твърденията на подсъдимия за поведението на починалия Я. се подкрепят от показанията на св. Х.. При все това, фактическите данни, съдържащи се в приобщените чрез прочитане показания на този свидетел от досъдебното производство (л. 153), не следва да бъдат игнорирани, тъй като са депозирани в кратък срок след деянието и са последователни и логични. В тези свои показания свидетелят пресъздава казаното му от подсъдимия, че в момента, в който лицето е скочило, той го е прострелял с газовия си пистолет със сменена втулка, с патрон със сачма. В тази насока са и показанията на св. Пл. Д., също полицейски служител, участвал заедно със св. Х., в разговора с подсъдимия. Този свидетел в показанията си пред съда дава информация за казаното от подсъдимия, че е прострелял лице, което считал за крадец, когато скочило от прозорец между първи и втори етаж, а в приобщените чрез прочитане показания от досъдебното производство (л. 154) е съобщил, че подс. О. е казал, че е стрелял с газов пистолет със сменена втулка, с патрон със сачма. Тези производни по своя характер доказателства не са в потвърждение на твърдяното в обясненията на подс. О. като първично доказателство, в които той сочи, че е заредил пистолета и е стрелял със стоп-патрони.
Показанията на свидетелите Ц. П., А. В., С. Г., С. Г., не налагат подробното им обсъждане поради липса на противоречия и същите касаят обстоятелството, че пострадалият Я. е бил паднал пред сладкарницата на [улица]и [улица].
По отношение на обстоятелствата за взаимоотношенията между починалия М. Я. и неговите родители и за търпените от тях последици от смъртта му, първоинстанционният правилно е съобразил показанията на свидетелите Т. Т., В. Я., А. Г., П. Ч..
От приложените по делото писмени документи – писмо от 08.02.2007 г. на Инспектор КОС (л. 294, т. ІІІ), писмо от 21.05.2007 г. (л. 309) и заверени копия от документи, касаещи положени от подсъдимия изпита за ловец и за членство в СЛБ (л. 295, 299-306) се установяват обстоятелствата за това, че подс. О. има завършен курс за ловно оръжие, има издаден билет за лов, разрешение за ловно оръжие. Тези обстоятелства се потвърждават и в обясненията на подсъдимия за това, че е ловец, като той обяснява и че е ползвал е газовия пистолет при лов, като е премахнал втулката в цевта му.
По делото е налице медицинска документация, въз основа на която се правят изводи за влошено здравословно състояние на подс. О., свързано със заболявания на очната ябълка, псориазис, неврологични заболявания, като в тази насока са и представените пред въззивната инстанция писмени доказателства.
Несъмнено от приложените на досъдебната фаза и в хода на съдебното производство писмени доказателства се установяват отлични характеристични данни за подсъдимия, като те се извеждат и от представената пред настоящата инстанция трудова характеристика, благодарствени грамоти и свидетелства за дарение.
Предвид изложените съображения от фактическа страна, възприети въз основа на критичен анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция намира правните изводи на СГС за принципно верни и обосновани, като не намира основания за корекцията им с оглед исканията, направени в жалбата от защитника на подсъдимия. Правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че с така обективираното си поведение подс. О. е реализирал състава на престъпление по чл. 115 от НК, като на 05.02.2007 г., в [населено място], пред жилищна кооперация на [улица], умишлено е умъртвил М. В. Я.. От обективна страна, подсъдимият е реализирал изпълнителното деяние на престъплението, лишил е от живот пострадалия Я., като го е прострелял със сигнално-газов пистолет марка „ВLOW СОМРАСТ”, модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, зареден с патрони със сачма. В резултат на прострелването, подсъдимият е причинил на пострадалия едно сляпо огнестрелно нараняване на гръдния кош - разкъсване на сърцето и сърцевата торбичка, маргинално разкъсване на левия бял дроб, изливане на около 400 мл кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата и дебелочревния опорък, като причина за смъртта е огнестрелното нараняване на сърцето, довело до изтичане на значително количество кръв в сърцевата торбичка и до притискане на сърцето, вследствие на което пострадалият е починал.
По отношение както на обективната, така и на субективната страна на деянието първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани съображения, като също така е отговорил на възраженията на защитника във връзка с правната квалификация на деянието. Настоящата инстанция се съгласява с доводите, изложени от първостепенния съд, поради което не намира необходимост да ги преповтаря. Доколкото обаче и пред този съдебен състав защитата навежда доводи във връзка с квалификацията на деянието, те следва да бъдат отново обсъдени.
В жалбата и в пренията пред въззивния съд защитникът на подсъдимия излага твърдения за това, че подс. О. не е извършил деянието умишлено, като се позовава на това, че подсъдимият е избрал измежду многото оръжия, годни да причинят смърт, именно газов пистолет, че е целял само „респектиране” на лицата, че не се е целел и причиненото нараняване е настъпило поради близката дистанция на изстрела. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за неоснователни. Както е обосновал и първостепенният съд, деянието е извършено от подс. О. умишлено. Според правната теория, умисълът като форма на вината, има интелектуален и волеви момент, като в интелектуалния момент се включват представите на дееца относно особеностите на деянието, причинно следствения процес, което деянието предизвиква, общественоопасните последици, до които води, общественоопасния му характер. Макар в обясненията си подсъдимият да заявява, че е избрал това оръжие, защото е имал намерение само да респектира лицата, че е заредил оръжието със „стоп-патрони”, като не е знаел, че с тях може да убие някого, че не се е мерил, че не вижда с дясното си око и че не е стрелял втори път след отдалечаването на пострадалия, тази негова позиция не е от характер да обоснове извод за това, че не е налице интелектуалният момент на умисъла. За вината, съобразно трайната съдебна практика, се съди от обективираното поведение на дееца и в случая това поведение сочи на наличност на представи относно общественоопасния характер на деянието и неговите последици у подсъдимия. Това е така, защото подс. О. след съобщеното от сина му – св. Б. О., за това, че във входа се намират подозрителни лица, измежду оръжията, които е притежавал, е избрал газов пистолет с демонтирана втулка, който е заредил с патрони със сачми. Както е посочил и първостепенният съд, ако подсъдимият е целял да „респектира” лицата чрез демонстриране на оръжието, е следвало да вземе ловно оръжие, а не пистолет. Освен това, самата му защитна позиция е противоречива, защото, макар да твърди, че е взел оръжието за „респект”, в обясненията си сочи, че го е държал в джоба на дънките си. Оръжието, което е избрал подсъдимият, макар да е легално закупено и за него да не се изисква разрешително, е било с демонтирана от самия подсъдим втулка, позволяваща изстрелване на патрони с твърд заряд, като подсъдимият, с оглед познанията си като ловец и боравещ с оръжие, е бил на ясно, че ако втулката е в цевта, от пистолета не могат да се произведат изстрели с патроните, с които е заредил, което обстоятелство е и декларирано в обясненията му. В обясненията си подс. О. посочва, че не е имал представа, че с тези „стоп-патрони”, които е закупил от пазара в И. може да убият човек, но тази декларация също не изключва интелектуалния момент на умисъла. Това е така, защото патроните, заредени в пълнителя на пистолета, според заключението на балистичната експертиза, не могат да се характеризират като „стоп-патрони”, и обективните им характеристики сочат, че те са снарядени със сачма и имат поразяваща сила. Макар подсъдимият да заявява пред съда убеденост, че е стрелял със стоп-патрони, това негово изявление е в противоречие с казаното от него непосредствено след деянието пред свидетелите Х. и П. Д. за това, че е стрелял с патрони със сачми. Заявеното съзнание за характера на боеприпасите, на фона на познанията му за оръжия като ловец, положил и съответни изпити за това, сочат на знание за това, че оръжието, което е избрал и боеприпасите, с които е заредил това оръжие, могат обективно да накърнят телесната цялост и неприкосновеност. Взетото от подсъдимия оръжие, за което той е знаел, че е газов пистолет с демонтирана втулка, позволяваща изстрелване на боеприпаси, различни от тези, предназначени за газово оръжие, зареждането с боеприпаси, чието използване изисква демонтиране на втулката, заявеното непосредствено след деянието знание, че е използвал патрони със сачма, сочат на съзнание, че обективно изстрел с такова оръжие и с такъв боеприпас може да причини смърт. Следователно, независимо от заявеното от подсъдимия в обясненията му, от обективираното му поведение се установява, че същият в конкретните условия – намирайки се на близко разстояние от входната врата на кооперацията, и използвайки оръжие, което обективно има характеристики на огнестрелно поради премахнатата втулка, като премахването е сторено от самия подсъдим, и използвайки боеприпаси, не предназначени за това оръжие, а патрони, снарядени със сачма, които могат да бъдат изстреляни единствено при демонтирана втулка, е съзнавал възможността от произвеждането на изстрел с това оръжие и боеприпас в конкретната обстановка да настъпи смърт.
Преценявайки съдържанието на волевия момент, настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд за това, че деянието е извършено при евентуален умисъл. Подс. О., съобразно изложените по-горе съображения, е съзнавал обществен опасния му характер и неговите последици – съзнавал е, че поведението му обективно може да доведе до умъртвяване на друго лице, като съзнателно е допускал настъпването на този резултат. Причиняването на общественоопасния резултат не е пряко целено от дееца, но той съзнателно се е съгласил с настъпването му, преследвайки целта да препятства възможността подозрителните младежи, да избягат и да не бъдат заловени. Поведението на подсъдимия е било насочено към действия по задържане на подозрителните лица във входа на кооперацията и препятстване на възможността те да избягат, като, преследвайки тази цел, подсъдимият съзнателно е допуснал причиняване на обществено опасния резултат, който не е непосредствено целен – причиняване на смърт, като това съзнателно допускане се обосновава от съдържанието на интелектуалния момент, изложено по-горе. Подсъдимият, освен че е съзнавал, че използването от него оръжие и боеприпаси са годни да причинят смърт, е произвел към пострадалия изстрел от близко разстояние, в областта на гърдите му, където се намират жизнено важни органи, което допълнително обективно сочи на съзнателно допускане на резултата – смъртта на пострадалия.
По-нататък, настоящата инстанция се съгласява с изложените от първостепенния съд доводи, с които е отхвърлена тезата на защитата за това, че деянието е извършено от подс. О. в условията на неизбежна отбрана.
Във възраженията в жалбата се сочи, че действията на подсъдимия са имали за цел непременно да задържат крадците. Тази теза изисква преценка на доказателствата, съдържащи фактически данни в тази насока и преценката на тези данни на плоскостта на въпроса дали поведението на подс. О. е било правомерно. По въпроса дали пострадалият Я. и св. М. са извършвали противоправни действия, намирайки се във входа на кооперацията на [улица], който се подчертава от защитника във връзка с поведението на подсъдимия, което според него, било насочено и целяло залавяне на крадците. Данни за това, че двамата младежи, към онзи момент – зависими от наркотици, са отишли в този вход, за да извършат кражба, се съдържат единствено в показания на св. М., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4 от НПК, но доколкото тези показания са във връзка със заявеното от свидетелите Л. И. и Е. И. за това, че са разпознали шала на врата на св. М. като откраднат преди три дни от тяхното жилище, за това, че малко преди чутия от тях изстрел са чули действия с бравата на вратата на жилището им, може да се възприеме соченото от М., че намирайки се в кооперацията, са опитали дали няма отворени врати на апартаменти на два от етажите. При все това, обаче, тези фактически данни, даже преценени и във връзка с установените от протокола за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства обстоятелства за това, че сред личните вещи, носени от пострадалия Я. е имало отвертка, ножица, джобно ножче, изобщо не са достатъчни да обосноват извод за конкретно извършени от свидетеля и пострадалия виновни и противоправни действия. Св. М. не сочи Я. да е вадил, да е показвал или да е ползвал тези вещи; св. Б. О. не описва никакво поведение на двамата непознати, насочено срещу чужда собственост; свидетелите И. също не посочват някакви специфични въздействия върху входната им врата, а и при поглеждането през шпионката не са видели никого. Така че, не може да бъде споделена, защото не е доказателствено подкрепена, тезата на защитата, че св. М. и пострадалият Я. на инкриминираната дата, във входа на кооперацията, преди да бъдат причакани от подсъдимия пред входа, са осъществили наказуемо приготовление за квалифицирана кражба. Следователно, не са налице обективни основания за това, у подсъдимия да е налице субективна увереност за това, че извършва действия по залавяне на крадци, като в тази насока изявлението на сина му – св. Б. О., за това, че във входа вероятно са крадците, отнели вещи от св. И., не е достатъчно за обоснована увереност, като не само подс. О. не е възприел никакви други обективни факти в тази връзка, но и св. Б. О. също не е свидетел на непосредствено противоправно поведение на двете непознати лица и само е изказал предположение, че вероятно са крадците от И.. Поради това, не е налице хипотезата на задържане на лице, извършило престъпление, нито се обосновава наличие на основание за защита от непосредствено противоправно нападение на правата на други лица.
Както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция не приема, че подсъдимият е осъществил увреждането на пострадалия, като се е отбранявал от непосредствено противоправно поведение на Я.. Съображения в тази насока са изложени подробно в анализа на доказателствата и този анализ сочи, че тезата на защитата за поведение на пострадалия, обусловило защита на подсъдимия чрез произвеждане на изстрел, не намира никаква доказателствена основа. Единствено в обясненията на подс. О. се съдържат данни за това, че Я., е държал отвертка и като е скочил от прозореца на междуетажната площадка, се е насочил с този инструмент към подсъдимия и го е напсувал, което поведение е предизвикало реакцията му да стреля с носеното от него оръжие. Фактът, сочен от подсъдимия за това, пострадалият да е използвал отвертка за отваряне на прозореца, да се е насочил с нея, след скока си, срещу подсъдимия от позиция като за „старт” на бягане, се опровергава от другите обективни доказателства. Наличието на тази отвертка сред вещите на пострадалия, само по себе си не обосновава извод за осъществено от него нападение с този инструмент, като кредитираните показания на св. М. не съдържат данни Я. да е изваждал и ползвал отвертката, данните за такова поведение, черпени от обясненията на подс. О. не се подкрепят от показанията на св. Ц., св. Х.. Изводимите от приетите за достоверни доказателства факти сочат, че пострадалият е скочил от прозореца на междуетажната площадка, за да избяга от входа, след като вратата е била заключена, като не са налице доказателствени факти за негово агресивно, нападателно поведение спрямо подсъдимия. След като не се установяват действия, съставляващи непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия към подс. О., действията на последния по прострелване на Я. не могат да бъдат ценени на плоскостта на неизбежна отбрана, изключваща общественоопасния характер на деянието. Нещо повече, подсъдимият предварително се е подготвил и въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт, което е допълнителен довод за неприложимост на института на неизбежна отбрана. След като не е налице нападение, което да е в корелативна връзка със съответни защитни действия от страна на подсъдимия, е безпредметно да се обсъждат съображенията на защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, защото за превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да се говори само когато е налице нападение и отбранителни действия, очевидно не съответстващи на характера и степента на нападението. Поради изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника за това, деянието да е извършено в условията на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели и свързаното с това искане за изменение на присъдата.
По-нататък, правилно и обосновано, първостепенният съд е признал подс. Й. О. за виновен в това, че на 05.02.2007г. в [населено място], на [улица], в ателие № 2, на партерния етаж, е държал огнестрелно оръжие - газов пистолет марка „ВLOW СОМРАСТ”, модел 2002, кал. 9 мм, № 24649, с демонтирана втулка, технически неизправен, но годен да произведе изстрел и боеприпаси - 6 броя патрони кал. 9 мм, снарядени с метална сачма и годни за стрелба, без да има за това надлежно разрешение. От обективна страна се установява, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е упражнявал собствена фактическа власт върху огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това. Според заключението на балистичната експертиза, макар пистолетът да е газов, след премахването на втулката му, оръжието обективно се превръща в огнестрелно такова, защото огнестрелно оръжие е всяко едно оръжие, което позволява изстрелването на метални боеприпаси с барутен заряд.
Това деяние е извършено при форма на вината - пряк умисъл, като подсъдимият Й. О. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им. Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на защитата за това, че описаното деяние е несъставомерно от субективна страна, доколкото подсъдимият не е имал съзнание, че държи огнестрелно оръжие и боеприпаси, понеже за притежанието на газов пистолет не се изисква разрешение, а боеприпасите са закупени на пазар И.. Видно от заключението на балистичната експертиза, газовият пистолет, държан от подсъдимия, съставлява огнестрелно оръжие поради премахването на втулката от цевта му, като освен това подс. О. в обясненията си заявява, че сам е премахнал втулката, като на фона на знанията си като ловец, боравещ с огнестрелно оръжие, има представата, че без премахването на този елемент оръжието не може да изстрелва боеприпаси, различни от тези, за които е предназначено. Тези обстоятелства несъмнено сочат на съзнанието, че независимо от режима на закупуване и държане, промяната в структурата на оръжието чрез премахване на втулката го прави огнестрелно, и съответно на наличието на пряк умисъл по отношение на общественоопасния характер на деянието и неговите последици. Аналогични са съображенията и по отношение на боеприпасите, като макар подсъдимият да посочва, че патроните са „стоп-патрони”, фактът, че поради нарочните си знания като ловец и демонстрираното знание, че тези заряди не биха могли да бъдат изстреляни без премахване на втулката на оръжието, подсъдимият е съзнавал, че боеприпасите не са предназначени за газово оръжие, сочи на умисъл по отношение и на тях.
Настоящата инстанция, по-нататък намира, че първостепенният съд правилно и законосъобразно е определил наказанията на подс. О. за така извършените две престъпления. В тази насока, преди всичко правилно СГС е диференцирал пределите на преценката си при определяне на наказанието, с оглед забраната за reformatio in pejus, доколкото предходна присъда и въззивно решение са отменени единствено по жалба на подс. О.. По отношение на престъплението по чл. 115 от НК, извършено от подс. О., първостепенният съд правилно е приел, че наказанието следва да бъде определено в условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено под предвидения в специалната норма минимум. В тази насока, като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са възприети възрастта му, тежкото му здравословно състояние – с наличие на няколко хронични заболявания, добрите характеристични данни по местоживеене и месторабота и чистото му съдебно минало, които обстоятелства в своята съвкупност са оценени като многобройни такива, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния. Тези облекчаващи наказателно правното положение на подсъдимия обстоятелства са били съотнесени към преценката за степента на обществена опасност на деянието с оглед на причинения резултат и характеристиките на неговото извършване и при това правилно и обосновано е отмерен размерът на наказанието „лишаване от свобода” – седем години. Настоящата инстанция не намира основание за допълнително смекчаване на отговорността на подс. О., независимо от позицията на прокурора пред настоящата инстанция. Смекчаващите вината обстоятелства са взети предвид при реализацията на наказателната отговорност в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и правилно е намерен балансът им с отегчаващите такива при отмерване на наказанието. Не се констатират допълнително смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват ревизиране на изводите на първостепенния съд. Данните за здравословно състояние и за личността на дееца, изводими от представените пред въззивния съд писмени доказателства, са били съобразени в процеса на индивидуализация на наказанието от първостепенния съд и не обосновават допълнително облекчаване на отговорността на подсъдимия. Смекчаващите отговорността обстоятелства са били съобразени от СГС, както и тяхната относителна тежест, също така е взет предвид причиненият престъпен резултат и характеристиките на деянието, при което не са налице основания за ревизия на определения от първостепенния съд размер на наказанието, което също така съответства и на целите, визирани в чл. 36 от НК.
Правилно и законосъобразно е определено и наказанието на подс. Й. О. за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд правилно е мотивирал относимите обстоятелства, влияещи върху отговорността и на тази основа е приел, че наказанието за това престъпление от НК следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер – една година лишаване от свобода.
Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. О. е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените за извършените престъпления по чл. 115 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 2 и 6 от НК, в размер на седем години „лишаване от свобода”. Режимът и типът на затворническото общежитие са правилно определени.
Въззивният съдебен състав не намира основание за ревизия на присъдата и в частта относно уважените граждански искове. Въззивната инстанция не намери основания за коригиране на правната квалификация на деянието, извършено от подс. О. спрямо М. Я., което да обоснове преоценка на основателността на предявените от наследниците на починалия граждански искове. Не се установяват и основания за ревизиране на уважените граждански искове с оглед тяхното основание и размер.
Като е осъществил състав на престъплението по чл. 115 от НК, подс. О. е осъществил признаците на гражданско правен деликт, като със собственото си противоправно и виновно поведение е причинил като пряка и непосредствена последица вреди на наследниците на починалия – Т. Т. и В. Я., изразяващи се в болки и страдания, последващи от смъртта на М. Я.. Правилно също така са отчетени критериите за справедливост на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, съобразно изискването на чл. 52 от НК. По отношение на гражданския ищец Т. Й. Т., за определяне на размера дължимото й обезщетение, от първия съд са съобразени обстоятелствата, за това, че тя безвъзвратно е загубила сина си, който е бил в млада и активна възраст, че неговата смърт й се е отразила изключително негативно. При преценката на тези обстоятелства, съдът правилно е стигнал до извод, че за обезщетяване на претърпените от Т. болки и страдания следва да й бъде присъдено обезщетение в размер на 80 000 лв., като бъде отхвърлен гражданският иск за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 400 000 лв. По отношение на гражданския ищец В. К. Я., обезщетението за непозволено увреждане, дължимо на основание чл. 45 от ЗЗД, също е съобразено с отчетените обективни критерии - невъзвратимата загуба на син, с който бащата е живял в едно домакинство и е бил привързан, с който са си помагали взаимно. При това, правилно и обосновано е преценено, че за обезщетяване на така причинените на В. Я. неимуществени вреди, е справедливо присъждането на обезщетение в размер на 80 000 лв., като е отхвърлен гражданският иск за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за отмяна, поради което въззивната жалба, подадена от защитника на подс. Й. О. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА присъда № 97 от 30.03.2011 год., постановена по нохд № 2872/10 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 15 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвяне на решението.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.